Мистерии и любовни истории около Кулата на Шемши бей

Това съдържание е обект на авторски права. Запитвания относно неговото използване: +359 02/92 62 252; marketing@bta.bg

Кулата на Шемши бей във великотърновското село Леденик привлича любители на мистерии и на баладични любовни истории. Архитектурният шедьовър се извисява над селото в живописна местност, обградена от извивките на река Янтра. Сградата е триетажна и се характеризира с това, че е най-високата битова сграда на Балканите. Издигната е около 1170 година,  като римска бойна кула за наблюдение по поречието на реката, разказа Ивелина Георгиева, която е уредник на Младежкия клуб към читалището в селото. Съоръжението е съществувало и през Средновековието, като част от защитата на столичния Търновград. От 1650 година кулата функционира като турски сарай, обитаван от Шемши бей. Именно от този период са легендите, които и до днес привличат туристите. Синът на бея се влюбва в българката Неда, която живее в селото, но нейното семейство не е било съгласно те да бъдат заедно. За да се предотврати връзката, знахарка от селото приготвя приспивна отвара, дават я на девойката, за да симулират смъртта й, и когато момъкът научил, че тя е мъртва, също сложил край на живота си. Едната версия е, че се е хвърлил от скалата в близост до кулата, а другата е, че е сложил край на живота си с огнестрелно оръжие. От там нататък историята става трагична. Когато беят разбира за лъжата, той отмъщава на цялото семейство, като ги убива, а самият той напуска мястото. Това е българската история за Ромео и Жулиета, разказват местните хора, които са запазили легендата и са убедени, че тя е автентична. До Освобождението кулата е била опожарявана няколко пъти. През 1979 година кулата е възстановена и реставрирана, като любопитна подробност е, че това е станало по инициатива на тогавашния висш партиен функционер Пенчо Кубадински, чието родно място е село Леденик. Днес кметът на великотърновското село Леденик Антон Кръстев продължава да се надява, че кулата с интересна история и възхитителна архитектура ще привлича туристи и от чужбина. В кулата, според него, може да се развива богат културен живот. На първия етаж на сградата е разположен етнографски музей. Вторият етаж е запазил интериора на спалните помещения, обитавани преди четири века от бея и неговите ханъми, а на третия етаж има салон и конферентни зали. Чудесни пространства както за изложби, така и за концерти. Акустиката в сградата е великолепна, защото тя е изградена изцяло от камък и дърво. Предполага се, че под сградата има непроучени помещения, които са били използвани за производство и съхранение на лед в различните епохи от миналото. От там идва и името на селото - Леденик, а този бизнес е бил част от поминъка на местните хора до началото на 20 век. Според Кръстев сега е периодът, в който могат да бъдат инвестирани средства, за да стане обектът, който има статут на паметник на културата, все по-атрактивен. Видео - Марина Петрова/Даниел Йорданов. Монтаж - Валя Ковачева.