Художникът Радостин Седевчев показва в изложба документи от миналото, издирени по битаци

Това съдържание е обект на авторски права. Запитвания относно неговото използване: +359 02/92 62 252; marketing@bta.bg

Художникът Радостин Седевчев показва оригинални документи от миналото, издирени и придобити по битаците - снимки, писма, дневници, карти, ученически тетрадки, бележници и други, в една уникална изложба под наслов "Този чист свят се ражда и умира, без да оставя гробници". В тези архивни документи, завинаги отделени от авторите си, станали ненужни и някак анонимни, са събрани събитията и подробностите на частния живот на "малкия човек", често пропускани от голямата колективна история, която се учи по учебници. Формата и форматът на творбите в изложбата се разгръщат в зависимост от конкретното пространство на характерната с автентичната си късноантична гробница зала 19 в Национална галерия "Квадрат 500". "Цялата изложба, която аз представям, е по някакъв начин свързана с тази гробница", сподели пред БТА художникът Радостин Седевчев. Създаден е абсурдистки римейк на гробницата - със същите размери, симетрично огледално разположение, съвременни нетрайни материали и преобърнати послания. Древният покриващ свод на гробницата става дъно на нестабилна люлееща се конструкция. С тази игра е свързано названието на изложбата - "Този чист свят се ражда и умира, без да оставя гробници" от стихотворението "Властителят" на Рьоне Шар. "Основната част от т.нар. първични източници за изложбата са намерени случайно, повечето от тях са от Софийския битак. Въобще те са част от българската история, обаче не официалната история, а тази личната, човешката история, която се пише от самите хора и често пъти остава незабелязана", сподели още авторът на изложбата. "Темата, с която работи авторът на тази изложба Радостин Седевчев, смятам не само за много актуална в момента, но и много близка лично на мен - темата за паметта, за взаимоотношенията с миналото, как то се изгражда и до каква степен нашият собствен живот се превръща в част от историята", посочи кураторът на изложбата Яра Бубнова. По думите й художникът не се опитва да преработи, а наистина кара зрителят си да се вживее така, както той се е вживял в самото начало, когато той се е сблъскал с този документ, няма нужда от още един преразказ - това е това, това е онова. "Художникът прави нещата достъпни, но той не превежда документите, с които работи, а той ги превръща наистина в произведения", допълни още Бубнова. Сред представените работи е снимка от празника на рицарите от Френския колеж в Пловдив през 1939 г., черно-бяла фотография на неизвестна двойка, закрита отгоре с парче шарена опаковка, скъсана на "ключово" място върху снимката на жената, обширен снимков и дневников архив на едно българско семейство от периода 1970-1990 г., стара корица от тетрадка с баснята на Лафонтен за заека и костенурката, текстови документи за конкретно лице, свързано с наказателен лагер, които са два вида - доноси и доклади за дейността му, както и любовни писма до него, и др. Част от експозицията е и двуканалната видеоинсталация "Присъстващо отсъствие" (2018), която проследява живота на язовци, практично и естествено заемащи изоставените гробове в едно запустяло гробище. Освен това видео, всички останали творби в изложбата са създадени специално за нея. Експозицията може да се разгледа в Националната галерия "Квадрат 500" до 25 май. Видео - Красимир Михайлов. Монтаж - Емил Граничаров.