Сарачеството - един изчезващ занаят

Това съдържание е обект на авторски права. Запитвания относно неговото използване: +359 02/92 62 252; marketing@bta.bg

Сарачеството през последните години бавно и постепенно замира, с болка констатира майстор Ганчо Димитров от Стралджа, който повече от 40 години се занимава с този занаят. Назад в годините, когато е правил първите си стъпки в сарачеството като хоби, е имало много работа, тъй като във всяка къща се отглеждали коне. Той си спомня, че понякога дори не е успявал да насмогне с поръчките. Но с годините впрегатните животни в района драстично намалели и заявките към майстора за изработка за седла, юзди, конски амуниции и други принадлежности секнали. По думите му това, което успява днес да съхрани до известна степен занаята, е възраждащата се традиция на кукерските празници. Районът на Стралджа е известен със своите многобройни кукерски групи. Затова и в последните няколко години майстор Ганчо Димитров изработва различни кожени артикули за кукерски костюми - гердани, колани, каишки за хлопки, цървули и др. Споделя, че това, което топли най-много сърцето му, е когато вижда плодоведе на своя труд на различните празници - конските амуниции на Тодоровден и костюмите на кукерските празници, и когато хората оценяват неговия труд и харесват това, което е направил. Майстор занаятчията казва още, че сарачеството е трудоемък занаят, тъй като много от нещата се шият на ръка. Според майстора сарачеството постепенно замира не само заради липсата на поръчки, но и заради това, че няма млади хора, които да се потопят в този занаят. Когато той се прибира вечер вкъщи, първото нещо, което прави, е да влезе в работилницата и да усети мириса на кожените изделия. Ще работя, докато мога, категоричен е майстор Ганчо Димитров. Видео - Величко Димитров. Монтаж - Валя Ковачева.