"Ваше благородие, госпожа Чужбина. 100 години бяла емиграция в България" - изложба в ДАА

Изложбата "Ваше благородие, госпожа Чужбина. 100 години бяла емиграция в България" може да се разгледа от днес в Изложбената зала на Държавна агенция "Архиви". Експозицията е посветена на 100-годишнината от приютяването в пределите на страната ни на значителен брой руски емигранти. С документи и снимки са показани основни моменти от посрещането и адаптирането на емигрантите, създаването на руски емигрантски културно-просветни и професионални организации, както и трайните следи, които различни представители на науката и културата оставят в българското общество. Мотото на изложбата "Ваше благородие, госпожа Чужбина" е взаимствано от стих на Булат Окуджава, който може би най-точно синтезира тази двойнствена същност на руската емиграция в България - раздвоена между двете си родини, между две култури, между два свята, каза доц. д-р Михаил Груев, председател на ДАА. В България от 1919 до 1924 година пристигат над 45 хиляди руски емигранти, затова решихме, че можем да ги обобщим, като разкажем каква е причината да напуснат тези хора родината си, какъв е пътят до България, какво е посрещането в България, какви са били професиите, които първоначално са били принудени да упражняват, както и да отразим трайните следи, които тези хора оставят в областта на науката и културата у нас, допълни експертът в ДАА Иванка Гезенко. Понятието "бяла емиграция" до голяма степен е събирателно, защото тези хора не са само офицери и войници от Бялата армия, с тях идват и хиляди цивилни - професори, учители, лекари, агрономи, на практика културният елит на царска Русия, каза още доц. Груев. Той допълни, че повечето от тях са гледали на България като временна спирка по пътя на Запад, като за голяма част от тях крайната целта е била Париж. Опитали сме се в рамките на изложбата да подберем най-емблематичните стъпки по пътя на тези хора, които губят всичко по време на гражданската война и идват в България без прехрана и доходи. Но тук българската държава и българският народ особено радушно посрещат тези хора, създават се комитети по тяхното настаняване, събират се помощи за издръжката им, държавата им осигурява прехрана и работа, разказа още доц. Груев. Известни са имената на руските емигранти проф. М. Попруженко, скулпторът  М. Парашчук, театралният деец Н. Масалитинов, но в експозицията сме се постарали да разкажем за стотиците не толкова известни личности, които се установяват в малки провинциални градчета в България и на местно ниво правят революция в областта на медицината, агрономията и други области, посочи още доц. Михаил Груев. Иванка Гезенко подчерта, че не по-малко е значението и на руските художници, които оставят една изключително трайна следа в българския художествен живот. В тази изложба сме се опитали да покажем този двустранен процес между емигрантите и българското общество, който се оказва особено продуктивен за развитието на националната култура в периода между двете световни войни, допълни още доц. Груев. За създаването на експозицията са използвани документи от фондовете на Централния държавен архив, държавните архиви в София, Разград, Търговище, Кърджали и Благоевград. Изложбата може да бъде видяна до 17 юни 2021 г. Видео - Красимир Михайлов. Монтаж - Емил Граничаров.