30 години "Аскеер" - среща с Радена Вълканова

Тази година се навършват 30 години от създаването на наградите за постижения в театралното изкуство "Аскеер". По този повод БТА представя поредица от интервюта с носители на наградата "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство, както и с лауреати на наградата в категорията "Изгряваща звезда".

Ролята на театъра е да накара публиката да се замисли, но не за ежедневните неща и за битието, а изобщо за смисъла на това какво правим ние като хора и за бъдещето, каза в интервю за БТА Радена Вълканова, носител на "Аскеер" за изгряваща звезда през 1997 година за участието й в постановката "Човекът, който прави дъжд". По думите й за съжаление у нас в последно време театърът е загубил тази си функция и е започнал да става все по-опошлен. Повечето хора гледат колко е дълго представлението, смешно ли е, кога ще могат след това да си запазят маса в ресторанта и т.н., което е много тъжно и жалко, каза още тя. Според нея в последните години се е загубила и връзката, обмена с различни театри от други държави, което също оказва влияние за това. Преди години имаше много гастроли и ние се вдъхновявахме едни други от прекрасните представления, които гледахме, добави още тя. Радена Вълканова е категорична, че театърът е живо изкуство и онлайн представленията не могат да дадат същата емоция и изживяване нито на публиката, нито на актьорите. В интервюто пред Златна Костова актрисата си припомни с много емоция церемонията по връчването на наградата "Аскеер" за изгряваща звезда през 1997 година. Вълнението, което изпитах, докато чаках да разбера дали аз ще съм носителят, защото конкуренцията в тази категория беше много сериозна, беше нечовешко, сподели тя. Вече след като осъзнах какво ми се е случило и се успокоих, се почувствах много щастлива, разказа още Радена Вълканова. По думите й театралните награди у нас са вид комплимент и признание за работата на актьора, но те нямат това изражение, каквото на Запад - и по отношение на развитието в професията, и в материално отношение. Въпреки това трябва да отдадем необходимото уважение и почит към колегите, които успяват да съберат дори и този награден фонд, защото това е изключително трудно, тъй като много малко хора дават средства за театър, защото всички знаем, че у нас културата е на едно от последните места, посочи още Радена Вълканова. Тя разказа още, че режисьорът Леон Даниел й е бил кумир още от ученическите й години и когато я е поканил да участва в "Човекът, който прави дъжд", е била изключително притеснена и дълго време не е можела да се отпусне и да играе спокойно. Но той ми предложи тази роля, която беше нещо доста по-различно от това, което играех до тогава, и тя се превърна в една от любимите ми роли. Радена Вълканова сподели, че винаги е искала да бъде актриса и това е сбъдната й детска мечта.

Автор - Златна Костова
Оператор - Красимир Михайлов
Монтаж - Емил Граничаров