Интервю с режисьора Робърт Уилсън

Робърт Уилсън - един от малцината истински визионери в театъра на нашето време. Артист във всичките смисли на тази дума: режисьор, художник, хореограф, дизайнер на осветлението, видео-артист, драматург, пърформър, архитект... Със сигурност гуру за мнозина. Със сигурност създател на театър на ново, по-високо ниво. Със сигурност онези, които са гледали негови спектакли, никога няма да ги забравят.

Правил е постановки по целия свят - в Близкия и Далечен Изток, в цяла Европа, Северна Америка, Латинска Америка. В момента е в България, където поставя "Бурята" в Народния театър "Иван Вазов".

"Предизвикателство за мен е да работя с култура, която не познавам, с непознат език. Бях поканен в страната ви, която не познавам, не познавах културата, езика ви, затова ми се видя интересно", каза в специално интервю за БТА Робърт Уилсън. Той посочи още, че работата му е визуална и може би заради това има късмета да работи по цял свят, защото езикът на визията е разбираем за всички. По думите му затова и често прави постановки без текст, без звук, за да даде приоритет на визуалното преживяване. "Правя осветление, декори, хореография, а по-късно добавям и всички други елементи. Езикът на визията е разбираем за всеки, той е универсалният език", каза още световноизвестният режисьор. По думите му, визуалният език се разбира и от детето, и от човека от улицата, който не е ходил на училище, и от образования. "В театъра често ми става скучно, когато видя, че визията е създадена по-късно. Пише се пиеса, прави се декор, поставя се на сцената, прави се сценографията, но визуалното е добавено по-късно. Аз започвам с визуалното", сподели още Уилсън. Той каза още, че по едно и също време предпочита да прави неща, които са много различни помежду си. Тази година, освен "Бурята" на Шекспир в Народния театър в София, поставя и "Турандот" на Пучини, както и изложба Видеопортрети в Берлин. "Аз съм си винаги един и същ. Но съм различен с "партньорите" си, с авторите, които поставям. Но винаги подходът ми е същият, защото аз съм си същият, почеркът ми е същият", казва още Робърт Уилсън . Той сподели, че начинът му на режисура е доста различен от това, с което са свикнали българските актьори. По думите му не обича да обговаря с екипа предварително нещата. "Ако говоря за нещо, няма да мога да го направя. Така че, ако ми хрумне някаква идея, аз се мъча да я реализирам на сцената. От опита си съм научил, че е по-добре да нямаш никакви предварителни идеи. Започваш с празна книга и после я запълваш", казва режисьорът. По думите му, ако беше учил режисура или осветление, никога нямаше да прави нещата, които прави. "Аз съм се учил на тези неща, докато ги правя. Нали знаете, човек се учи да ходи като ходи. И се учиш да ходиш като падаш. Така че човек се учи от практиката", казва Уилсън. Споделя, че "Бурята" е нещо, което открива "в крачка" как да направи, и засега не е напреднал много. "Все още не знам какво ще излезе. Това, което мотивира един артист да работи, поне в моята работа, е какво точно ще излезе. Кажеш ли какво ще излезе, край! Аз не знам какво се случва, а и не искам да знам. Ако знам - няма смисъл да го правя. Смисълът да работиш е да се питаш "Какво е това?". И дори когато си свършил и си кажеш, "Ами ето, това е" - това наистина е краят. Но ако кажеш: "Не знам какво е станало", оставяш една въпросителна. И после можеш да продължиш да мислиш", казва Уилсън. По думите му човек мисли за нещо по един начин, а на другия ден си мисли по различен начин. Според него е пълно със значения и затова интерпретацията в театъра е смайваща. "Интерпретацията е това, с което се занимаваме, нещо, което всеки път може да е различно", казва още режисьорът. По думите му неговата работа е по-скоро дзен-ориентирана: пълна е със смисли, можеш да размишляваш по тях всеки ден, всеки миг, по различен начин. Затова Робърт Уилсън е категоричен, че единственото постоянно нещо в живота е промяната.

Репортер - Златна Костова
Оператор - Красимир Михайлов
Монтаж - Емил Граничаров