Калоферската дантела - едно самобитно българско изкуство

Калоферската дантела е изкуство, което е много удовлетворяващо, и който хване тези совалки и чуе тяхното потракване - изпускане няма, сподели пред репортер на БТА Ани Захирева, една от най-възрастните плетачки в Калофер. Според нея обаче, човек, посветил се на това изкуство, трябва да има много свободно време и огромно желание. Това изкуство е тихо, екологично и за интелигенти хора, смята Захирева. Тя разказа, че свекърва й, от която е научила занаята, е плетяла с от 44 до 60 совалки големи неща, като покривки. Днес Ана го прави с 4-5 совалки, като плете предимно малки сувенири и подаръчета, защото хората не могат да си позволят да си купят по-големи неща.

Дантелата е донесена в Калофер с цел да се намери работа на жените, веднага след опожаряването на града през 1877 година. А мъжете са правили оборудването - совалките, цилиндрите и стойките. По думите й цели фамилии са се издържали с изработването на дантелата и не е имало семейство без плетачка. Голяма част от някогашните плетачки са завършили плетачното училище в Калофер, което е било отворено през първата половина на миналия век. По същото време е имало и специален клас за модели в Художествената академия.

Техниката е като на брюкселската дантела, но калоферската, по думите Ани Захирева, се отличава с моделите си, които ги има само в Калофер. След 1944 година училището се закрива и постепенно това изкуство замира. Намира своя разцвет отново през 2000 година, когато млади момичета решават да научат занаята от бабите си. Днес има млади, ентусиазирани жени, които организират Център за калоферска дантела и специален празник, на който се събират плетачки от цялата страна. Вече съществува и неделен курс за плетене на калоферска дантела.

Репортер и оператор - Дима Шопова

Монтаж - Валя Ковачева