Човешки останки на 8000 години и много артефакти открити край село Синаговци
Завършиха археологическите спасителни разкопки в района на село Синаговци по бъдещото трасе на скоростния път Е-79. 150 работника и 30 археолози работиха на обекта с площ 75 дка.
Доц.д-р Здравко Димитров, от Националния археологически институт с музей / НАИМ / при БАН е ръководителят на проучванията. " Най-трудното беше, че трябваше да проучваме културни пластове на дълбочина от 4-,4,5 м до 5 м дълбочина, споделя археологът. "Успяхме да проучим голяма част от римските пластове и римските некрополи, и в края на разкопките навлязохме в едни по ранни структури - първи век преди Христа и първи век след Христа, точно времето на прехода между двете ери – така наречената Августова и Флавиева епоха. Епоха, в която местните траки още са живеели във вкопани жилища. Открихме общи 35 такива вкопани структури.
Там открихме 4-5 хромели за смилането на зърното и приготвяне на хляба. Това ни показва с какво са се хранели хората в този период –основно с животни, зърнени култури. Открихме ями, цели складове пълни с различни животински кости – овце, кози, кучета".
" Сега във Видинско за първи път попадаме на такиви ранни вкопани жилища от Първи век след Христа, най-ранните от римския период".
"Около вкопаните жилища открихме и малко вкопано селище, разположено по течението на река Видбол, в което е имало и производствен комплекс за производство на керамика, характерна за началото на нашата ера. Открихме 6 пещи, едната от които много запазена, за производството на тази керамика. В една от тези пещи, след като вече не е била използвана за изпичане на керамика, някъде по- късно от Първи век, в нея са били буквално натъпкани, нарязани два човешки индивида. Това беше доста интересна находка , каквато не сме откривали. Скелетите бяха на двама мъже, които бяха в нехарактерна поза. Това ни кара да си задаваме много въпроси – дали това е някакво жертвприношение, по скоро дали е убийство или някакво наказание ".
"През последния месец от разкопките особено ценно беше проучването на откритата неолитната структура на самата граница на бъдещата магистрала, на западния и край. Стуктурата е вкопавана и с площ около 14-15 кв.м. и датира от 6 то хилядолетие преди христа - ранния неолит. Там откриме три скелета в гроба на индивиди от мъжки и женски пол и дете. Погребани са в характерната поза за ранния неолит – хокер и съответно това са най-ранните човешки останки изобщо намерени във Видинско на близо 8 000 години. Тези наши открития допълват откритията на френските археолози, които от години изследват пещерата „Козарника” край с.Орешец, Белоградчишко и доказват ,че първите европейци са населявали този район. Това което откриваме и ние го доказва ".
"Равносметката от петте месеца спасителни разкопки край с. Синаговци при археологическото проучване по трасето на бъдещия скоростен път са над 1500 артефакти, които открихме - всички са достойни за експозиция".
"Сред ценните находки са тези на двата човешки скелета на два индивида.
Защото това са най -ранните човешки останки открити във Видинския край. Тяхната възраст е почти на 8000 години, т.е. Шесто хилядолетие преди Христа. Изпратили сме проби за радиовъглеродно датиране и сме убедени , че то ще даде точната датировка.
Друга ценна находка е военната диплома открита в проучването на имението от 2-3 век, което датира от времето на император Хадриан, най-вероятно 125 г.след Христа. Това означава, че в тази зона на Синаговци е имало имение на ветеран от римските кохорти от Първа кохорта, която е оперилала не само по нашите земи. Военната диплома е от бронз. Тя е много ценна и се връчва на ветеран във времето, когато той се пенсионира и получава вилата си".
Археологическите спасителни разкопки завършиха. На некрополите е направена консервация и са изнесени от терена. На обект Синаговци няма трайни археологически структури, които да бъдат запазени и той ще бъде засипан, за да продължи изграждането на пътя Е79, допълва доц.Димитров.
Доц.д-р Здравко Димитров, от Националния археологически институт с музей / НАИМ / при БАН е ръководителят на проучванията. " Най-трудното беше, че трябваше да проучваме културни пластове на дълбочина от 4-,4,5 м до 5 м дълбочина, споделя археологът. "Успяхме да проучим голяма част от римските пластове и римските некрополи, и в края на разкопките навлязохме в едни по ранни структури - първи век преди Христа и първи век след Христа, точно времето на прехода между двете ери – така наречената Августова и Флавиева епоха. Епоха, в която местните траки още са живеели във вкопани жилища. Открихме общи 35 такива вкопани структури.
Там открихме 4-5 хромели за смилането на зърното и приготвяне на хляба. Това ни показва с какво са се хранели хората в този период –основно с животни, зърнени култури. Открихме ями, цели складове пълни с различни животински кости – овце, кози, кучета".
" Сега във Видинско за първи път попадаме на такиви ранни вкопани жилища от Първи век след Христа, най-ранните от римския период".
"Около вкопаните жилища открихме и малко вкопано селище, разположено по течението на река Видбол, в което е имало и производствен комплекс за производство на керамика, характерна за началото на нашата ера. Открихме 6 пещи, едната от които много запазена, за производството на тази керамика. В една от тези пещи, след като вече не е била използвана за изпичане на керамика, някъде по- късно от Първи век, в нея са били буквално натъпкани, нарязани два човешки индивида. Това беше доста интересна находка , каквато не сме откривали. Скелетите бяха на двама мъже, които бяха в нехарактерна поза. Това ни кара да си задаваме много въпроси – дали това е някакво жертвприношение, по скоро дали е убийство или някакво наказание ".
"През последния месец от разкопките особено ценно беше проучването на откритата неолитната структура на самата граница на бъдещата магистрала, на западния и край. Стуктурата е вкопавана и с площ около 14-15 кв.м. и датира от 6 то хилядолетие преди христа - ранния неолит. Там откриме три скелета в гроба на индивиди от мъжки и женски пол и дете. Погребани са в характерната поза за ранния неолит – хокер и съответно това са най-ранните човешки останки изобщо намерени във Видинско на близо 8 000 години. Тези наши открития допълват откритията на френските археолози, които от години изследват пещерата „Козарника” край с.Орешец, Белоградчишко и доказват ,че първите европейци са населявали този район. Това което откриваме и ние го доказва ".
"Равносметката от петте месеца спасителни разкопки край с. Синаговци при археологическото проучване по трасето на бъдещия скоростен път са над 1500 артефакти, които открихме - всички са достойни за експозиция".
"Сред ценните находки са тези на двата човешки скелета на два индивида.
Защото това са най -ранните човешки останки открити във Видинския край. Тяхната възраст е почти на 8000 години, т.е. Шесто хилядолетие преди Христа. Изпратили сме проби за радиовъглеродно датиране и сме убедени , че то ще даде точната датировка.
Друга ценна находка е военната диплома открита в проучването на имението от 2-3 век, което датира от времето на император Хадриан, най-вероятно 125 г.след Христа. Това означава, че в тази зона на Синаговци е имало имение на ветеран от римските кохорти от Първа кохорта, която е оперилала не само по нашите земи. Военната диплома е от бронз. Тя е много ценна и се връчва на ветеран във времето, когато той се пенсионира и получава вилата си".
Археологическите спасителни разкопки завършиха. На некрополите е направена консервация и са изнесени от терена. На обект Синаговци няма трайни археологически структури, които да бъдат запазени и той ще бъде засипан, за да продължи изграждането на пътя Е79, допълва доц.Димитров.
Репортер и оператор: Ирена Данаилова
Монтаж: Валя Ковачева
Монтаж: Валя Ковачева