Д-Е-Образен живот без паузи

Както всеки човек, и Део може би има своята иДЕОлогия за живота. В очите на много от нас той дори изглежда като перфектния идеалист, намерил щастието някъде там – по пътя, който върви, и за който, със сигурност, 45 години не стигат.

 "Как се стигна до тук", пита той от сцената, сам срещу публиката, в едно, само на пръв поглед, смешно стендъп комеди шоу. Да, това не е театър, и никой не би трябвало да има очакването за театър, изигран от професионален актьор, обигран и почти фалшифициращ уж собствената си история с лъскаво лицемерие.

 Део е преди всичко човек, топъл, прегръщащ, откровен, смеещ се и вибриращ от най-дълбоките местенца на сърцето си. И сякаш искащ да разбие мита за собствената си човешка святост – такава, каквато я виждахме през годините. Въпреки дупките и паденията. Но кой няма лоши периоди в живота си? Кой не е бил на ръба? Кой не се е подготвял за най-страшното? Кой не е очаквал най-хубавото?

Неговите отговори са в шоуто. И светят с блясъка в очите му. И тежат с болезнената си автентичност. Това е история, в която не просто „главният герой“ се „излага по схема“, както самият той казва. Това е урок – защо нормалните не оцеляват и как се стига от хип хопа до тотото, и от затвора до една от най-продаваните корици на „Егоист“, и как се правят „кратки“ зими и „дълги“ лета... И как напълно можеш да заслужаваш думите: „Когато минат останалите кандидати, все едно минава обикновена кола, когато минеш ти – все едно минава ферари“.

И за да е сто процента Деовата, си имаме още една „нишка в днешното експозе“ (пак негови думи). И тя ще е за „бичата кръв“, и за периода „Обичам всички“, и нека всеки сам се сеща за какво става дума. Десет години, седемнадесет развалени зъба, гробище в устата и хиляди похарчени левове... От „блясъка“ на бялото до трясъка на съзнанието и изпомпаната представа за его.

„Когато се се усмихвах, бакшишите ми се удвояваха моментално. И си го взех това нещо, и то продължава да работи. Не мрачни физиономии, а усмивчици, и всичко светва!“. Това е философията на добрия барман, на елкабанеца, на хип хоп блонда, на момчето, не вечното момче, на единствения мъж, на когото му отива да бъде вечно момче, на Део, останал независим от зависимостта – на мръсотията и балканско чумерене.

А най-хубавото на това как-се-стигна-до-тук представление е, че няма паузи. Има само образи, и то чудовищно и безподобно красиви, и завладяващи. Толкова прилепващи се към теб, че за един, макар и само един, но дяволски дълъг, миг усещаш, че са твои. Че искаш ти да бъдеш иДЕОлогът на този Д-Е-Образен живот без паузи. Но животът си е само негов – на Део. И споделен, не става общ, а още по-истински – заради подадената ръка и неотрязания среден пръст.

Автор, видео и текст – Даниел Димитров
Монтаж – Даниел Иванов