site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 15 декември  в  историята

15 декември 2024 г., неделя, 50-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва 11 Неделя след Неделя подир Въздвижение – на св. Праотци. Св. свещмчк Елевтерий. Преп. Павел Латрийски.

На този ден в България:

1880 - Открит е фарът на нос Емине на Черноморското крайбрежие на България.
Изграден е от френско дружество за строеж и експлоатация на фарове. На българска територия дружеството изгражда седем фара на два етапа. През първия (1856-1866) са издигнати фаровете на Шабла, Калиакра, Галата и "Червения фенер" на Варненския нос, а през втория (1880-1888) - фаровете на нос Емине и на островите Св. Анастасия и Св. Иван.

1891 -  С Указ 185 на княз Фердинанд I е утвърден Законът за устройството на въоръжените сили на Българското княжество. След освобождението на България от османско иго (1878) с този закон се полагат основите на изграждане на съвременната структура на армията. Целта на закона е да се регламентира подготовката на унтерофицерски кадри за войската и най-вече да се формират резервни кадри от подофицери, за военно време. Законът разделя унтерофицерите на "срочни" и свръхсрочни", регламентира видовете подофицерски звания: младши унтерофицер, старши унтерофицер и фелдфебел, и присвояването им в мирно и във военно време. Според него пределната служба на свръхсрочнослужещите подофицери е 12 години и се разделя на три периода, всеки от по 4 години. През 1892 г. се откриват учебни команди при всяка една от 6-те пехотни дивизии. Целта е да се повиши теоретическата подготовка на подофицерския състав, за да може тази категория военнослужещи да се използва във военно време на вакантните офицерски места във войската. След Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. военнополитическата обстановка на Балканите се усложнява и това предизвиква ускорена подготовка на Българската войска за война. В края на същата година е приет новия Закон за устройството на въоръжените сили на Българското княжество.

1933 - Членове на Българския алпийски клуб, Българския туристически съюз, Юношески туристически съюз и Софийски ски клуб учредяват в София Планинската спасителна служба. През 1951 г. тя преминава към Българския червен кръст. През 1971 г. е приета за член на Международната организация по планинско спасяване.

1944 - Създадена е Военноморската база в Бургас на основата на разформированите части от Беломорския флот (около 25 офицери и 500 подофицери и матроси) от гр. Кавала, в изпълнение на заповед 434 от 27 ноември 1944 г. на командира на Морските на Негово Величество войски. За първи командир на поделението е назначен кап. III ранг Игнат Гишин, дотогава командир на Морската дружина в Дедеагач.  На 30 октомври 1972 г. щабът и основните поделения са дислоцирани в база "Атия", изградена в периода 1969-1972 г.

1969 - България установява дипломатически отношения със Сан Марино с ранг на генерални консулства. На 11 септември 2000 г. Министерският съвет приема решение 601 за утвърждаване на Споразумението за издигане на равнището на отношенията от консулски на дипломатически на ниво посланик, което е утвърдено чрез размяна на ноти.

1989 - С Решение на 35-ото Народно събрание на основание чл. 75 от Конституцията на Народна република България се създава Национален център за изучаване на общественото мнение.

1992 - Радио "Веселина" започва излъчвания. Основател на радиото е Веселина Каналева.

1996 - Заседание на Оперативното бюро на Съюза на комунистическите и работническите партии прераства в учредителен конгрес на нова политическа формация - Комунистическа партия. Регистрацията партията е обнародвана в "Държавен вестник" от 14 март 1997 г. На III конгрес на 22 април 2000 г. партията приема името Комунистическа партия на България.

2000 - "Дарик радио" получава национален лиценз с Решение 855 на Министерския съвет за изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа за радиоразпръскване с национално покритие. Първото излъчване на "Дарик радио" е на 21 януари 1993 г. в 12:00 ч.

2001 – В София е проведено второто заседание на 44-я конгрес на  Българската социалистическа партия (БСП) за избор на председател на Висшия съвет (ВС) на БСП, свикано с решение на ВС на БСП от 1 декември 2001 г.  във връзка с избора на досегашния председател на ВС на БСП Георги Първанов за президент на втория тур на президентските избори на 18 ноември 2001 г. Кандидати за  председател на ВС на БСП са Бойко Великов, Красимир Премянов, Румен Овчаров и Сергей Станишев. За председател е избран Сергей Станишев с 67,12 процента от гласовете на делегатите.

2008 - Открит е междусистемният електропровод Червена могила (България) - Дуброво (Република Северна Македония), първата директна 400-киловолтова връзка между енергийните системи на двете страни. Първата копка за изграждане на съоръжението е на 3 юни 2006 г. То е част от мултимодалния паневропейски коридор номер 8, приоритетен за България, Република Северна Македония, Албания и Италия. Общата дължина на електропровода е 150 км, от които 80 км са на българска територия.

2010 - На пресконференция немският медиен концерн "Вестдойче алгемайне цайтунг" (ВАЦ) и "БГ Принтмедия" ООД обявяват, че са подписали споразумение за продажба на активите на "ВАЦ" в България. Купувач е дъщерна фирма на базираното във Виена, Австрия, дружество "БГ Принтинвест ГмбХ".

2015 - Народното събрание приема нов Кодекс за застраховането, съгласно който застраховката "Гражданска отговорност" ще може да се сключва онлайн без електронен подпис. Кодексът на застраховането влиза в сила на 1 януари 2016 г.

2016 - Народното събрание приема Закон за противодействие на тероризма, в който са регламентирани правилата за провеждане на антитерористична операция и условията за въвеждане на извънредно положение в страната.

2021 - Дискусия "Български гласове за Европа: за по-силна икономика" организира Българската телеграфна агенция в Пловдив. Форумът е част от поредица дискусии, организирани в рамките на инициативата на БТА "Български гласове за Европа". Сред основните теми на дискусията в Пловдив са предизвикателствата пред европейската икономика и очакванията на хората за нейното развитие. Евродепутатът Ангел Джамбазки, областният управител на Област Пловдив Ангел Стоев и кметът на Община Пловдив Здравко Димитров откриват дискусията, която е модерирана от генералния директор на БТА Кирил Вълчев.

На този ден по света:

1640 - В Лисабон, Португалия, херцог Жоау Браганса е обявен за португалски крал под името Жоау IV.

1791 - Във Вашингтон, САЩ, Конгресът (парламентът) на САЩ приема Закон за правата, т. нар. Бил за правата, с който се приемат първите десет поправки в конституцията на САЩ от 17 септември 1787 г., гарантиращи основните права и свободи на гражданите.

1895 - Основан е "Айнтрахт" - Брауншвайг, немски футболен клуб. Създаден като част от "Брауншвайгското гимнастическо и спортно обединение Айнтрахт", включващо много видове спорт.

1918 - В Петроград е основан Държавният оптичен институт (дн. Държавен оптичен институт "Сергей Вавилов").

1939 - В Атланта, САЩ, е тържествената премиера на филма "Отнесени от вихъра" на Виктор Флеминг с участието на Вивиен Ли и Кларк Гейбъл.

1950 - В Брюксел, Белгия, представители на 13 държави подписват Конвенция за създаването на Съвет за митническо сътрудничество. Влиза в сила на 4 ноември 1952 г. През 1994 г. Съветът за митническо сътрудничество е преименуван на Световна митническа организация.

1961 - В Йерусалим, Израел, на смърт е осъден Адолф Айхман, немски нацистки военнопрестъпник, за организирането на депортация на евреи в концентрационни лагери по време на Втората световна война (1939-1945). След войната се укрива в Германия (1945-1950) и Аржентина (1950-1960), където е заловен на 11 май 1960 г. от израелското разузнаване и депортиран в Израел. На 11 април 1961 г. в Тел Авив започва съдебен процес срещу него, завършил на 15 декември 1961 г. с обявяването на смъртна присъда по обвинение във военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Екзекутиран е на 31 май 1962 г. в затвор край Тел Авив, Израел.

1964 - Камарата на общините (долната камара на парламента) на Канада одобрява законопроект за въвеждане на ново национално знаме на Канада. В центъра на новото знаме на бяло поле е изобразен кленов лист в червен цвят. Дотогава Канада не е имала свое национално знаме. Над нейните държавни сгради се развява знамето на Великобритания "Юниън-Джек", или знамето на британския търговски флот. Законът е одобрен от Сената (горната камара на парламента) на 18 декември 1964 г.

1972 - В Ню Йорк, САЩ, по време на 27-а сесия на Общото събрание на ООН е приета резолюция 2997 за създаване на Програма на ООН за опазване на околната среда (ЮНЕП) със седалище в Найроби, Кения, и на Фонд на ООН за опазване на околната среда.

1993 - Министър-председателите на Великобритания Джон Мейджър и на Ирландия Албърт Рейнолдс приемат обща декларация за прекратяване на насилието между католици и протестанти в Северна Ирландия, започнало през декември 1968 г. Декларацията съдържа харта за мир и помирение в Ирландия и закрепва принципите на самоопределение и съгласие по отношение на статута на Северна Ирландия. Декларацията предлага на паравоенните групи, замесени в актове на насилие, възможност да се включат в политическия процес при условие, че поемат ангажимент да използват единствено мирни средства и да участват в демократичния процес. Насилието в Северна Ирландия започва през м. декември 1968 г. като конфликт между католици и протестанти.

1995 - В Банкок, Тайланд, по време на петата среща на високо равнище на страните от Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН), е подписан Договор за свободна от ядрено оръжие зона в Югоизточна Азия. Договорът е подписан от десет държави - Съюз Мианма, Бруней, Виетнам, Индонезия, Камбоджа, Лаос, Малайзия, Сингапур, Тайланд и Филипини. Влиза в сила на 28 март 1997 г.

1997 - По време на 52-ата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, САЩ, е приета Международна конвенция за борба с бомбения тероризъм (Конвенция на ООН срещу терористичните бомбени атентати). Документът призовава страните по конвенцията да оказват помощ в разследванията или екстрадиранията в случаите на терористични атентати, извършени с експлозив или химически или биологически вещества. България ратифицира конвенцията на 13 ноември 2001 г.

1997 - В Анкара, Турция, е подписано междуправителственото споразумение за изграждането на газопровод за доставка на руски газ по дъното на Черно море, известен като "Син поток"  от министър-председателите на Русия и Турция Виктор Черномирдин и  Месут Йълмаз по време на официалното посещение на председателя на правителството на Русия Виктор Черномирдин. Газопроводът се състои от три участъка с обща дължина 1213 км - сухопътен от Изобилное до Джубга на руска територия с дължина 373 км, по дъното на Черно море от Джубга до Самсун - с дължина 396 км, и отново сухопътен - от Самсун до Анкара на турска територия, дълъг 444 км. Проектната мощност на газопровода е да се доставят по 16 млрд. куб. метра газ от Русия в Турция. Газопроводът е пуснат в експлоатация в края на декември 2002 г.

1999 - В Берлин, Германия, се открива първата среща на Групата на 20-те (Г-20),която продължава до 16 декември 1999 г. Групата е създадена през септември 1999 г. Организацията включва 19 държави плюс Европейския съюз и Африканският съюз, както и представители на Международния валутен фонд и Световната банка. Това са страните от Г-7 (САЩ, Япония, Германия, Франция, Италия, Великобритания и Канада), както и Аржентина, Австралия, Бразилия, Канада, Китай, Индия, Индонезия, Италия, Япония, Мексико, Русия, Саудитска Арабия, Република Южна Африка, Република Корея, Турция.

2000 - В Украйна е изведена от експлоатация Чернобилската АЕЦ.

2004 - Депутатите в Европейския парламент гласуват за започване на преговори на Турция с Европейския съюз с 407 гласа "за", 262 "против" и 29 "въздържали се".

2005 - Президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев официално открива петролопровода Атасу-Алашанкоу за доставка на суров петрол в Китай с дължина от 988 км. Петролопроводът, който свързва терминала в Атасу, Карагандинска област в Казахастан с железопътната станция „Алашанкоу“ в Китай, е пуснат в експлоатация на 25 май 2006 г. Споразумението за изграждането му е подписано от  казахстанската държавна енергийна компания "Казмунайгаз" и китайската "Чайна нешънъл петролиъм корпорейшън" на 17 май 2004 г. в Пекин, Китай. Строителството на петролопровода започва на 28 септември 2004 г. в Атасу.

2005 - В Ирак са произведени първите парламентарни избори след приемането на новата конституция на 15 октомври 2005 г. с референдум. Кандидатите са 7655, принадлежащи към 307 политически формации и 19 коалиции, включително независими кандидати. Над 15 милиона гласоподаватели, включително в чужбина, избират 275 депутати, които ще имат 4-годишен мандат. 

2013 - В с. Куну, Република Южна Африка, е погребан Нелсън Мандела, съгласно ритуала на неговото племе тембу в семейното имение в Източната Капска провинция, където прекарва детството си и където се установява след оттеглянето си от политиката. Той е президент на Република Южна Африка от 10 май 1994 г. до 16 юни 1999 г. и носител на Нобелова награда за мир за 1993 г.

2015 - Саудитска Арабия обявява сформирането на ислямска военна коалиция за борба срещу тероризма.  Коалицията обединява 34 държави, а оперативният й команден център ще бъде в Рияд. В коалицията участват Саудитска Арабия, Египет, Йордания, ОАЕ, Пакистан, Бангладеш, Бахрейн, Бенин, Турция, Тунис, Сенегал, Сиера Леоне, Судан, Сомалия, Палестина, Катар, Кувейт, Ливан, Либия, Мали, Малайзия, Нигер, Нигерия, Йемен, Чад, Того, Габон, Гвинея, Джибути, Мароко, Мавритания, Малдивите, Коморските острови, Кот д'Ивоар. Новосформираната коалиция за борба срещу тероризма  ще споделя информации  и ще обучава, екипира и осигурява сили, ако е необходимо, в борбата с джихадистите.

2017 - С 93 гласа "за" и 17 "против" Конгресът (парламентът) на Перу започва процедура по импийчмънт на президента Педро Пабло Кучински, след като четири партии, разполагащи с 96 места в Конгреса, внасят резолюция за импийчмънт на президента поради "моралната му неспособност" да заема висшия държавен пост. През декември 2017 г. е публикувана информация, че свързани с него компании са получавали средства от бразилската строителна компания "Oдебрехт" в периода 2004-2013 г., като са им изплатени около 4,8 млн. долара под формата на възнаграждения за "консултантски услуги".

2019 - Официално е открита най-голямата трансгранична крайградска железопътна линия в Европа - "Леман експрес" от град Анмас във Франция до Женева в Швейцария. Линията ще позволи жителите на френските градове Анмас, Евиан, Сен-Жерве и Анси, близо до швейцарската граница, да пътуват до Женева и Копе в Швейцария без прекачване, заобикаляйки езерото Леман.

2020 - Парламентът на Унгария приема закон, който забранява осиновяването на деца от еднополови двойки. Съгласно закона само двойки, сключили брак, имат право да осиновяват деца. В Унгария хомосексуалните бракове не са разрешени.

2022 - Косово подава официално кандидатурата си за членство в Европейския съюз. Министър-председателят Албин Курти предава в Прага кандидатурата на Косово на Чехия, която е ротационен председател на ЕС.

Родени на този ден българи:

Крум Пастърмаджиев, юрист и политик (1879-1939).
Член на Българската работническа социалдемократическа партия от 1899 г. Общински съветник в Лом (1911). Член на Висшия партиен съвет на Българската комунистическа партия (тесни социалисти) (1919-1923). Кмет на втората Ломска комуна (16 декември 1922- февруари 1923).

Данаил Крапчев, журналист (1880-1944).
Сътрудничи на периодичното издание "Македоно-одрински преглед"(1906-1907), става нелегален четник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Заедно с Пейо Яворов и Васил Пасков редактира в. "Илинден" (1907-1908) в София. През 1908 г. редактира последователно в. "Отечество" и в. "Родина" в Солун.  Издава в София в. "Вардар" (1909-1912), преименува го на "Места", "Струма", "Марица", "Брегалница", за да преодолее забраната му в Турция. През 1912 г. е отново четник заедно с Яворов, преминава в Солун, където редактира в. "Българинь". След Междусъюзническата война (1913) е редактор на органа на Демократическата партия "Пряпорец", издаван в София. Военен дописник на вестниците "Военни известия", "Добруджа" и "Пряпорец" (1915-1918). Създава  независимия информационен всекидневник "Зора" (1919) и е негов директор (1919-1944). Убит при неизяснени обстоятелства на 10 септември 1944 г. в полицейското управление на Горна Джумая (дн. Благоевград). Осъден посмъртно от Народния съд. През февруари 1994 г. Върховният съд на Република България отменя присъдата.

акад. Иван Буреш, зоолог (1885-1980).
Основоположник на съвременната зоология в България. Уредник на Естественоисторическия музей в София (дн. Национален природонаучен музей при Българската академия на науките (БАН) (1914-1917) и главен директор на Царските природонаучни институти (1918-1946). Научен ръководител на преминалите към БАН Зоологически институт, Природонаучен музей и Зоологическа градина (1947-1951). Директор на Зоологическия институт (1951-1959). Председател на Природо-математическия клон на БАН (1935-1936) и негов секретар (1932-1933;1937-1942). Основава Ентомологичната станция (1905), Орнитологичната централа (1927), Дружеството за защита на родната природа (1928, същата година става Съюз за защита на природата), Българското пещерно дружество (1929). Участва в създаването на Българското ентомологично дружество (1909), на Българското ботаническо дружество (1923) и др. Пионер е на фаунистичните изследвания в България, работи предимно върху насекомите, различни групи животни, пещерната фауна. Описва 23 нови за науката видове и форми. На негово име са наречени седем рода и 111 вида животни, открити от него и описани от учени от различни страни. Носител на чехословашкия орден "За заслуги към науката и човечеството" (1966), на орден "Народна република България" първа степен (1975).

проф. Александър Станишев, хирург и политик (1886-1945).
Декан на Медицинския факултет на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски" (1930-1931; 1937-1938), ректор на СУ "Св. Климент Охридски" (1938-1939 ). Председател на Българското хирургическо дружество (1936-1944). Министър на вътрешните работи и народното здраве (1 юни -1 септември 1944). Осъден на смърт от Народния съд на 1 февруари 1945 и екзекутиран същия ден. Присъдата е отменена с Решение 172 на Върховния съд от 26 август 1996 г.

проф. Георги Янков, лекар оториноларинголог (1895-1974).
Лекар в Първостепенната болница в София (1927-1936) и началник на отделението по очни, ушни, носни и гърлени болести (1936-1945). Един от основателите (1945) на Медицинския факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и негов ректор (1945-1946). Ръководител на катедрата по ушни, носни и гърлени болести (1947-1964) и декан на Медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" в София (1956-1960). Въвежда нови оперативни методи: ендоорална радикална трепанация за лечение на хроничните отити, операцията фенестрация при отосклероза и др. Автор е на учебници и ръководства по оториноларингология, на повече от 60 научни публикации е др.

проф. Христо Вакарелски, етнограф и фолклорист (1896-1979).
Един от водещите български етнографи и фолклористи през ХХ в. Учител (1922-1925) в Панагюрище, Пазарджик, Роман и Самоков. Асистент и уредник в Народния етнографски музей в София (1927-1940), директор (1945-1948), ст.н.с. (1949-1962) и завеждащ секция "Материална култура" в музея (1953-1956). Директор на Народния музей в Скопие (1941-1944). Член-основател (1938) и председател (1945-1950) на Българско народоучно дружество. Почетен член на етнографски дружества в Полша, Унгария, Австрия и на Международното дружество за етнология и фолклор. Автор е на около 950 проучвания и изследвания, сред които "Бит и език на тракийските и малоазийските българи" (1935), "Български народни гатанки" (1936), "Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада" (1936, заедно с Божан Ангелов; 2005), "Български носии" (1941, заедно с Г. Петков), "Български народни носии сега и в миналото" (1942, заедно с Д. Иванов), "Българските празнични обичаи" (1943), "Добруджа. Материали към веществената култура на българите през периода на капитализма" (1964), "Етнография на България" (1974), Български погребални обичаи (1990), "Моят път към и през етнографията" (2002 ) и др. Удостоен е със званието "Заслужил деятел на науката" (май 1965). Първият българин, носител на Международната награда "Готфрид фон Хердер" на Виенския университет (Хердеровата награда) (1965). Носител на орден "Червено знаме на труда" (декември 1971), на орден "Народна република България" първа степен (март 1972).

Райна Кабаиванска, оперна певица сопрано и вокален педагог (1934).
От 1961 г. е солистка в "Ла Скала" в Милано, Италия, и в Софийската опера и балет. Гастролира на най-големите оперни сцени. От 1969 г. живее в Модена, Италия. От 1986 г. организира фестивал в Болоня, Италия. Заедно с Лучано Павароти, Мирела Френи и диригента Леоне Маджиера открива през 2004 г. музикална академия в Модена. Ръководи майсторски класове за вокални изпълнители в цял свят, първите през 1992 г. близо до Торино, в България - от 2001 г. в Нов български университет (НБУ). През 2002 г. учредява фонд „Райна Кабаиванска“ в НБУ с  цел да обедини съпричастните към изкуството хора към оказване на лична подкрепа на младите нуждаещи се таланти. През 1997 г. прави своя дебют в киното, участвайки във филма "Un bel di vedremo", режисиран от Ичикава и сценарий, написан специално за нея. През 2004 г. се снима в Париж в последния филм на Патрик Шеро заедно с Изабел Юпер. Носител на наградата "Лоренцо Великолепни" на Академията "Медичи", Флоренция (1990), носител на орден "Стара планина" първа степен (1994), на орден "Велик офицер за заслуги към Италианската Република" (2000), Командор е на Ордена за литература и изкуство на Френската Република (2011). Носител на  Оскар за кариера на международните награди за опера Оскар (18 май 2013), на голямата награда Св. св. Кирил и Методий" на фестивала "Салон на изкуствата" за цялостен принос в областта на културата (27 септември 2015). Тя е първата чужденка, носител на наградата "Мария Калас", която се присъжда на италиански творци в областта на оперното изкуство с исторически принос за славата на Арена ди Верона (2 август 2019).

проф. Славчо Иванов, литературен критик и историк (1939-2006).
Учител и инспектор по български език и литература в Силистра (1964-1971). От 1972 г. в продължение на 34 години преподава Нова българска литература и Най-нова българска литература във филиала на Русенския университет "Ангел Кънчев" в Силистра, ръководител на катедра ""Литература" в университета (1986-2001). Автор е монографии в областта на Новата българска литература и Най-новата българска литература, сред които "Критици от миналото" (1986), "Хубаво е, където ни няма" (1991), "Поезията между две епохи: 1878-1900" (1994), "За поезията в Нова България" (1999), "Пътуващи диалози. Критика" (2005) и др.

Илиана Беновска, журналист и режисьор (1957).
Работила е в Българската национална телевизия, Българското национално радио, радио "Експес", телевизия "7 дни". Била е преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Създател и управител на радио "Радио К2" (излъчва от 4 декември 2008). Автор на предаването "Беновска пита" по телевизия "Канал 3", на което и водещ до м. януари 2021 г. Водещ на предаването "Беновска пита" по "Радио К2".

Николай Донев, български футболист (вратар) и треньор (1957).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Локомотив" (София), "Етър" (Велико Търново), "Академик" (София) и "Хебър" (Пазарджик). За националния отбор по футбол има изиграни 11 мача.

Никола Спасов - Адмирала, футболист и треньор (1958-2020).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Локомотив" (София), "Дунав" (Русе), "Черно море" (Варна), "Левски" (София), "Спартак" (Варна), "Фейренсе" (Португалия), "Салгейрош" (Португалия), "Пасош де Ферейра" (Португалия), "Бейра Мар" (Португалия) и "Рио Аве" (Португалия). Като футболист е Шампион на България с отбора на "Локомотив" (София) през 1978 г. Треньор е от 1998 г. Като треньор на "Черно море" (Варна) е носител на Купата на България и на Суперкупата на България през 2015 г.

Димитър Абаджиев, юрист и политик (1965).
Член на Националния изпълнителен съвет на Съюза на демократичните сили и заместник-председател на партията (26 февруари 2000 -10 март 2002). Депутат от 38-ото до 40-ото Народно събрание (1997-2009). Наблюдател в Европейския парламент (26 септември 2005-31 декември 2006). Генерален консул на България в Шанхай, Китай (10 юни 2015-декември 2016). Посланик на България в Словения (9 декември 2016-октомври 2018). Посланик на България в Саудитска Арабия (5 декември 2018-1 март 2022) и в Бахрейн (9 март 2020-1 март 2022).

Виктор Николаев, журналист (1979).
От 2005 г. работи в Българската национална телевизия (БНТ) като репортер на "Новините"  на Канал 1. Водещ на сутрешния блок на БНТ "Денят започва" (2007-2010). Водещ на предаването "Тази сутрин" по телевизия bТВ заедно с журналистката Анна Цолова (15 май 2010-септември 2013). От 16 септември 2013 г. е водещ на сутрешния блок "Здравей, България" по Нова телевизия.

Александър Дяковски, състезател по баскетбол и треньор (1982).  
Носител на наградата за най-етичен треньор в българските първенства "Румен Пейчев" на специализираният баскетболен сайт BGbasket.com (2016/2017, 2017/2018 и 2018/2019).

    На този ден са родени и:

Нерон (Клавдий Цезар Друз Германик), римски император от 54 г. (37-68).
Доведен син на император Клавдий. Известен с жестокото си отношение към противниците си. Издава заповед да убият майка му, двете му жени, философа Сенека и др. Обвинява християните в подпалването на Рим (64) и ги подлага на жестоко гонение. Свален от власт от Сената, след което бяга от Рим и се самоубива.

Гюстав Айфел, френски инженер (1832-1923).
Проектира Айфеловата кула (1886), построена в периода 1887-1889 г. в Париж, Франция, вътрешната носеща конструкция на Статуята на свободата (1881), открита в Ню Йорк, САЩ, на 28 октомври 1886 г. и др.

Анри Бекерел (Антоан Анри Бекерел), френски физик (1852-1908).
Носител на Нобелова награда за физика за 1903 г. за изключителните му заслуги за откриването на естествената радиоактивност. Той си поделя наградата с френските физици и химици Мария и Пиер Кюри, които я получават за техните изследвания върху радиационните явления, открити от Анри Бекерел.

Лудвик Заменхоф, полски лекар (1859-1917).
Създател на езика "есперанто" (1887).

Нилс Финсен, датски лекар (1860-1904).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1903 г. за приноса му в лечението на болестите и специално кожната туберкулоза с концентрирано светлинно лъчение, с което открива нов път за медицинската наука.

акад. Николай Державин, съветски историк (1877-1953).
Автор е на трудове по археология, етнография, езикознание, литературознание на славянските народи, българска куртура и др. Ректор на Ленинградския университет (дн. Санктпетербургски държавен университет) (1922-1925). Директор на Института по славянознание към Академията на науките на СССР (1931-1934). Председател на Антифашисткия комитет на съветските учени (1942-1947). Носител на Държавна награда на СССР (1948).

Пол Гети, американски петролен магнат (1892-1976).

Юлий Райзман, съветски режисьор и сценарист (1903-1994).

Оскар Нимайер (ист. име Оскар Рибейро де Алмейда Нимайер Соарес), бразилски архитект (1907-2012).
През 70-годишната си кариера е дал своя принос за построяването на над 600 сгради в целия свят. Проектите му в Бразилия включват футуристични правителствени здания в столицата Бразилия, музей с формата на летяща чиния в Нитеро и културен център в Куритиба, който прилича на голямо око, "Самбодром" в Рио де Жанейро. В Сао Пауло е проектирал парка "Ибирапуера" и сградата "Копан", която е с форма на морска вълна. Нимайер е участвал и в проектирането на сградата на ООН в Ню Йорк, САЩ, както и на сградата на Френската комунистическа партия в Париж, Франция, и на издателската къща "Мондадори" в Милано, Италия. Носител на множество награди, сред които "Прицкър" (1988) и "Принцът на Астурия" (1989). 

Морис Уилкинс, британски учен, биофизик (1916-2004).
Има принос за откриването (23 февруари 1953) на двойната спирала на ДНК. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1962 г. заедно с британския молекулярен биолог Франсис Крик и американския молекулярен биолог Джеймс Уотсън за техните открития, отнасящи се до молекулната структура на нуклеиновите киселини.

Леон Немчик, полски актьор (1923-2006).
Участвал е в повече от 400 филма за големия и малкия екран. Сред известните филми с негово участие са "Нож във водата" на Роман Полански, "Кръстоносци" на Александър Форд, "Графиня Козел" на Йежи Анчак, "Потоп" на Йежи Хофма.

Фриденсрайх Хундертвасер (Фридрих Стовасер), австрийски художник и архитект (1928-2000).

Екатерина Шаврина, руска певица (1948).
Заслужена артистка на РСФСР (10 декември 1979). Народна артистка на Русия (27 януари 1995).

Алан Симонсен, датски футболист (1952).

Козмин Контра, румънски футболист и треньор (1975).

Рожер Гарсия, испански футболист и треньор (1976).

Мехмет Аурелио (Марко Аурелио), турски футболист от бразилски произход и треньор (1977).

Мартин Шкъртел, словашки футболист (1979).

Кейлор Навас, футболист от Коста Рика (вратар) (1986).

Това е денят на смъртта на:

Василий Втори - Българоубиец, византийски император (976-1025) (958-1025).

Ян Вермеер, нидерландски художник (1632-1675).

Евгений Гребьонка, украински писател баснописец (1812-1848).

Никола Михайловски, български книжовник и политик (1818-1892).
Учител (с прекъсвания) в гр. Елена, Търново и Сливен (1854-1970). През 1863 г. заминава за Цариград, където редактира в. "Съветник".  От 1868 г. е цензор на българските книги в турското Министерство на просветата. Почетен член на Българското книжовно дружество (1884). Извънреден преподавател по гръцки език и литература във Висшето училище (1888-1889). Депутат в Учредителното събрание (1879), във 2-ото (1880-1881) и в 6-ото Обикновено народно събрание (1890-1893). Заместник-председател на Държавния съвет (1 януари 1882-6 септември 1883) по време на Режима на пълномощията (1 юли 1881-6 септември 1883) на княз Александър т. Съставител на учебници ("За новобългарския език", 1857), превежда от руски и гръцки език научни съчинения и художествени творби.

Алфонс Доде, френски писател (1840-1897).
Автор е на "Дребосъчето" (1868), "Удивителните приключения на Тартарен Тарасконски" (1872), "Тартарен в Алпите" (1885) и др.

акад. Васил Златарски, български историк, археолог и епиграф (1866-1935).
Той е първият преподавател по българска историография във Висшето училище в София (дн. Софийски университет "Св. Климент Охридски") (1897-1935), декан на Историко-филологическия факултет в университета (1906-1908; 1919-1920), ректор на университета (1913-1914; 1924-1925). Действителен член на Българското книжовно дружество (1900). Подпредседател на Управителния съвет на БАН (1926-1935). Един от основателите на Българското историческо дружество и негов председател (1911-1935). Прави първите археологически разкопки във вътрешния град Преслав (1897), разкопки и проучвания на средновековния град Червен (1910-1912). Сред значимите му трудове са "Писмата на византийския император Романа Лакапина до българския цар Симеон" (1894), "Българска история. Лекции" (1902), "Посланието на Цариградския патриарх Фотий до българския княз Борис в славянски превод" - Български старини (1917), тритомната "История на българската държава през средните векове" (недовършена) и др.

Джес Уилард, американски боксьор (1881-1968).

Михаил Жаров, съветски актьор (1899-1981).
Участвал е в над 60 филма, сред които "Петър Първи" (1937, 1939), "Завръщането на Максим" (1937), "Мечката" (1938), "Виборгската страна" (1939), "Близнаци" (1945), "Иван Грозни" (1945, 1958), "Селският детектив" (1969) и др. Народен артист на РСФСР (1944). Народен артист на СССР (1949).

Волфганг Паули, швейцарски физик от австрийски произход (1900-1958).
През 1925 г. той формулира един от принципите в квантовата механика - принципа на забраната, наречен още принцип на Паули. Волфганг Паули пръв предполага, че електроните имат свойството, което по-късно е наречено спин. През 1927 г. той въвежда двуредови матрици (спинови матрици на Паули) за квантовомеханично описване на елементарните частици с полуцял спин и прилага принципа си, за да обясни парамагнетизма на алкалните метали (парамагнетизъм на Паули). Носител на Нобелова награда за физика за 1945 г. за откриването на принципа на забраната (принцип на Паули).

Уолт Дисни, американски художник аниматор, режисьор, актьор, сценарист и продуцент (1901-1966).
Режисьор е на над 100 филма. Основател заедно с брат си Рой на компанията "Уолт Дисни" като анимационно студио (16 октомври 1923). Създател на един от най-популярните анимационни герои - Мики Маус (1928).  Премиерата на анимационния филм "Щурият самолет" на Уолт Дисни, в който за първи път се появяват анимационните герои Мики и Мини Маус, е на 15 май 1928 г. в Лос Анджелис, САЩ, а на първия озвучен анимационен филм с Мики и Мини Маус - "Параходът Уили", е на 18 ноември 1928 г. в Ню Йорк, САЩ.  През 1937 г. създава студио в Бърбанк (1939), н което от края на 40-те години на 20-и в. започва да произвежда документални филми, а в началото на 50-те години - игрални филми. През 1955 г. в Калифорния, САЩ, е открит създаденият от Уолт Дисни увеселителен парк "Дисниленд". Носител на 22 награди "Оскар" (1932, 1934, 1935, 1936, 1937, 1938, 1939, 1940, 1942, 1943, 1949, 1951, 1952, 1953, 1954, 1955, 1956, 1959, 1969, посмъртно). Носител на почетна награда "Оскар" (1932, 1939, 1942).

Ангел Каралийчев, български писател и преводач (1902-1972).
Редактор в литературния отдел на сп. "Кооперативна просвета" (1932-1944), в издателство "Народна младеж" (1947-1952), в издателство "Български писател" (1952-1969). Автор е на книгите с разкази "Мечо" (1925), "Ръж" (1925), "Жълтици" (1926), "Имане" (1927), "Сребърна ръкойка" (1935), на десетки книги за деца и юноши: "Ането" (1938), "Тошко Африкански" (1940), "Житената питка" (1948) и Български народни приказки (1948; в два тома). Произведенията му са преведени на над 20 езика. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (29 септември 1959), на орден "Народна република България" първа степен (август 1962), на орден "Георги Димитров" (1972). Лауреат на Димитровска награда (1966).  Удостоен е със званието "Народен деятел на културата" (май 1972).

Валерий Чкалов, съветски летец изпитател (1904-1938).
Заедно с Георгий Байдуков, втори пилот, и Александър Беляков, щурман, извършва полет със самолет АНТ-25, конструиран от Андрей Туполев, полет без междинно кацане над Северния ледовит океан от Москва до Петропавлоск-Камчатски на о. Уд (дн. остров Чкалов), изминавайки разстоянието от 9374 км за 56 часа и 20 минути (20-22 юли 1936). Със същия екипаж той извършва първия полет без междинно кацане от Москва до Ванкувър, щата Вашингтон, САЩ, 8504 километра, изминавайки разстоянието от 8504 км за 63 часа и 16 минути (18-20 юни 1937). Герой на Съветския съюз (1936). Той е изпитал повече от 70 типа самолети (И-180, ВИТ-2, НВ-1). На 15 декември 1938 г. Валерий Чкалов умира, след като по време на изпитателен полет със самолет изстребител И-180, самолетът се разбива заради отказ на двигателя при приземяването.

Глен Милър, американски джазмузикант, композитор и диригент (1904-1944).
Загива при самолетна катастрофа на 15 декември 1944 г.

Жак Годе, френски спортен журналист (1905-2000).
Главен редактор на спортния всекидневник "Екип". Вестникът е инициатор за създаването на "Тур дьо Франс" през 1903 г. (чрез своя предшественик "ЛТОто"). Той е един от инициаторите на създаването на най-силния футболен турнир - Купата на европейските шампиони (от 1993 г. турнирът носи името Шампионска лига).

проф. Мара Цончева, българска художничка, изкуствовед и педагог (1910-1989).
От 1943 г. е учителка по рисуване в Бургас, Карнобат, Пловдив и София. От 1948 г.  е преподавател по история на изкуството в Държавното висше театрално училище в София. От 1959 г. е преподавател по история на изкуството във Висшия институт за изобразителни изкуства "Николай Павлович" (дн. Национална художествената академия). Изследва изкуството на Българското възраждане. Автор е на монографии за Ярослав Вешин, Никола Маринов, Александър Жендов и др. Приживе прави голямо дарение на Националната художествена галерия. Носител на орден "Народна република България" първа степен (август 1980). Удостоена е със званието "Народен деятел на изкуството и културата" (24 май 1981).

Джоан Фонтейн (ист. име Джоан де Бовоар де Хавиланд), американска актриса от британски произход (1917-2013).
Става известна с ролите си във филмите на британския режисьор Алфред Хичкок "Ребека" (1940) и "Подозрение" (1941). Участвала е във филмите "Жените", "Джейн Еър" и др. Носителка на награда "Оскар" за най-добра женска роля във филма "Подозрение" (1941).

Александър Балабанов, български оперетен артист (1923-2003).
Артист в Народния театър "Иван Вазов" (1946-1966) и от 1967 г. в Държавния музикален театър "Стефан Македонски". Удостоен е със званието "Заслужил артист" (1974).

проф. Владимир Гановски, български учен, политик и дипломат (1932-1997).
Основател на катедра "Автоматизация на дискретното производство" в Техническия университет - София (1970) и неин ръководител (1970-1997). Заместник-председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес /от 9 юли 1971 г. Комитет за наука, технически прогрес и висше образование/ (октомври 1970-юли 1973). Бил е постоянен представител на България в Организацията на ООН за промишлено развитие (ЮНИДО). Посланик на България в Австрия (декември 1973-юни 1977). Председател на Управителния съвет на Федерацията на научно-техническите съюзи (25 юни 1995-декември 1997). Автор е на 45 учебника и помагала, 21 авторски свидетелства, около 450 труда - монографии, студии, научни и научно-популярни статии. Носител на Големия златен почетен знак на лента за заслуги към Австрия (1977), на орден "Народна република България" за активна научна и обществена дейност и във връзка с навършване на 50 години от рождението му (8 юни 1982).

Красимир Кюркчийски, български композитор и диригент (1936-2011).
Бил е композитор и диригент в Държавния ансамбъл за народни песни и танци и преподавател по четене на партитури в Българската държавна консерватория (1962-1965). Диригент на Ансамбъла за народни песни към Комитета за телевизия и радио (1968-1971). Автор е на обработките на "Калиманку, Денку", "Пиленце пее", "Изповед", "Заблеяло агънце", "Месечинко, льо" са включени в поредицата на Марсел Селие "Мистерията на българските гласове", получила наградата "Грами" (1990). Автор е на две опери и балета "Козият рог", на хорови песни - "Пиленце пее, говори", "Бре, Петрунко", на оркестрови, вокално-инструментални, музикално-сценични и камерни творби. Лауреат на Димитровска награда (юни 1980). Удостоен със званието "Народен артист" (май 1984). Носител на Голямата награда на Париж за най-добра композиция от чуждестранен автор от "Парижките музикални седмици" (1966), на орден "Червено знаме на труда" (1979), на орден "Народна република България" първа степен (20 юни 1986).

Антоний Генов, български актьор (1950-2006).
Играл е в Нов драматичен театър "Сълза и смях" (1974, 1979), в Народен театър "Иван Вазов" (1978-1979; 1988-2006). Участва във филмите "Чертичката" (1972),  "Апостолите" (1976),  "Записки по българските въстания" (1976-1981), "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977),  "Бедният Лука" (1979),  "Прозорецът" (1980),  "Адаптация" (1981),  "Хан Аспарух" (1981),  "Борис I " (1985),  "В навечерието" (1985),  "Куршум за рая" (1992) и др. Участва в постановки на телевизионния театър в "Сбогом на оръжията", "Каменния гост", "Майстори" и др. За ролята на Панайот Волов във филма "Апостолите" е  носител на наградата на критиката за ярък дебют (1976) и  с Наградата на Съюза на българските филмови дейци (1977). Носител на медал "За заслуги към Българската народна армия" за ролята на Велизарий във филма "Хан Аспарух" (1982), на голямата награда "Златна роза" за филма "Те надделяха" (1986) и др. 

Пламен Ставрев, български музикант, певец, композитор и преводач (1953-2011).
Бил е ръководител на бургаския оркестър "Горещ пясък". Има издадени три албума: "Негър в Алабама" (1993), "Спомен за любов" (2004) и "Сиамски близнак" (2005). Носител на първа награда и наградата на публиката от конкурса "Бургас и морето" (2001) с песента на Гриша Трифонов и Иван Вълев "Лятото".

доц. Йордан Парушев, български художник (1958-2011).
Работил е основно в областта на колажа и пластиката, има повече от 45 самостоятелни изложби в страната и чужбина. Бил е преподавател в Средното специално художествено училище за приложни изкуства "Димитър Добрович" в Сливен, и във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", ръководител на катедра "Живопис" в университета. Носител на наградата на Ателие на младия художник за живопис (1988), на Голямата награда на община Сливен за изкуство и култура "Добри Чинтулов" (2006), на наградата за живопис на Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата в Габрово (1989; 2011) и др. Почетен гражданин на Сливен (2012, посмъртно).
/АЯ, МГ/