site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 2 декември в историята

2 декември 2024 г., понеделник, 49-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Порфирий Кавсокаливит. Св. прор. Авакум. Преп. Йоан и Андрей.
 
По света се отбелязва:

Международният ден за отмяна на робството. Отбелязва се от 1985 г. по инициатива на Работната група на ООН по съвременните форми на робство. Годишнина от приемането (1949) с резолюция 317(IV) на Общото събрание на ООН на Конвенцията за преследване на търговията с хора и експлоатацията на чужда проституция, влязла в сила на 25 юли 1951 г. Целта на деня е да се насочи вниманието на международната общност върху премахването на съвременните форми на робство като трафика на хора, сексуалната експлоатация, детския труд, принудителния брак и насилственото набиране на деца за използване във въоръжени конфликти.

Националният празник на Лаос. Ден на провъзгласяване на републиката (1975).

Националният празник на Обединените арабски емирства. Създаване на държавата (1971).

На този ден в България:

1891 - Село Кутловица е обявено за град Фердинанд с указ 626 от 2 декември 1891 г. на княз Фердинанд I. С постановление на Министерския съвет, обнародвано на 13 март 1945 г., градът е преименуван на Михайловград в чест на загиналия през 1944 г. комунист и партизанин Христо Михайлов. С Указ 10 на президента от 18 януари 1993 г. Михайловград е преименуван на град Монтана.

1898 - Луковит е обявен за град с Указ 263 от 2 декември на княз Фердинанд I. Селището датира в османските регистри от 1430 г. като Горни Луковит. В друг регистър от 1495 г. се посочва, че село Горни Луковит с 47 къщи е влизало във вилаета "Неделичко", заедно с Карлуково - 39 къщи, Долни Луковит - 44 къщи и др.

1949 - В София в редовна експлоатация е пусната ТЕЦ "София" с мощност 12 000 киловата - първата градска топлофикационна електрическа централа в България. Изграждането й започва на 22 юни 1947 г. На 22 март 1949 г. е пусната в пробна експлоатация. През следващите месеци влизат в експлоатация и останалите производствени мощности на новопостроения ТЕЦ "София", изградена е и първата парна магистрала за промишлеността, с което се полагат основите на българската топлоенергетика.

1985 - Ръководството на Българската телеграфна агенция учредява годишна журналистическа награда "Йосиф Хербст", която ще се присъжда на журналисти за високи творчески постижения с голям обществен отзвук, които работят или са работили в агенцията. Наградата е учредена по повод 110 години от рождението и 60 години от трагичната гибел на българския публицист и общественик Йосиф Хербст, първи директор на агенцията от 1 декември 1913 г. до 15 януари 1918 г., която тогава е била Дирекция на печата към Министерството на външните работи. Журналистическата награда "Йосиф Хербст" е присъдена еднократно - за 1985 г., и неин носител е журналистката  Мира Тодорова за  дългогодишната й работа в сферата на журналистиката.

1999 - Народното събрание приема Кодекс за задължително обществено осигуряване, който регламентира дейностите на Националния осигурителен институт и е в основата на законодателната уредба в областта на социалното осигуряване в България.

2003 - В Александровска болница в София е направена първата в България трансплантация на чернодробни клетки.  България е четвъртата страна в света след САЩ, Великобритания и Германия, в която се прави подобна трансплантация. Пациентката е 47-годишна и е била на лечение в болница "Св. Иван Рилски" в София. Боледувала е от много тежка форма на цироза.

2004 - 39-ото Народно събрание приема Закон за медиацията. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице, медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. 

2015 - Във Виндхук, Намибия, по време на 10-ата сесия на Междуправителствения комитет на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) Народният празник Сурова (Сурва в Пернишко) е вписана в Представителния списък на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство.

2016 - В Адис Абеба, Етиопия, по време на 11-ата сесия на Междуправителствения комитет Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) "Съборът за народно творчество в Копривщица: система от практики по представяне и предаване на наследството" е вписан в Регистъра на добрите практики на ЮНЕСКО. Националният събор на българското народно творчество в Копривщица се провежда от 1965 г., за да се покаже многообразието на българското фолклорно наследство в неговия автентичен вид. Сред инициаторите за провеждането му са Райна Кацарова-Кукудова, Петко Стайнов, Анна Каменова, Атанас Душков, Петко Теофилов.

2017 - Международната рейтингова агенция S&P Global Ratings повишава дългосрочния и краткосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута до 'BBB-/A-3' от 'BB+/B'. Повишената оценка на анализаторите отразява засилването на външната позиция на страната, обусловена от продължителната експанзия на износа и нарастването на спестяванията.

2018 – Провеждат се протести в различни градове на страната срещу високите цени на горивата, ниските доходи и качеството на живот в страната. В Троян протестират за четвърта поредна неделя, като  блокират движението на входа на града при разклона за село Орешак.  Протестът в Хасково преминава под мотото: "Съединението прави силата".

2019 - На тържествена церемония в София са връчени 26-ите награди "Банкер на годината" на в. "Банкеръ". Сред наградените са председателят на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на "Банка ДСК" Виолина Маринова, председателят на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на "Пощенска банка" Петя Димитрова и председателят на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на "Интернешънъл Асет банк" Алексей Цветанов. Специална награда получава подуправителят на Българската народна банка Калин Христов за развитие на банковата система и за приноса му във финансовите иновации.
 
2020 - Народното събрание приема промени в Закона за хората с увреждания, съгласно които  хората с психични разстройства и интелектуални затруднения се включват в кръга на лицата - обект на защитена заетост, с оглед те да бъдат подкрепени в процеса на трудовата им реализация на пазара на труда.

2021 - В Министерството на образованието и науката, в присъствието на министъра на образованието и науката акад. Николай Денков, са представени данни от 11-ата Рейтинговата система на висшите училища в България. Според тях с над 4000 са се увеличили студентите в българските университети през академичната 2020/2021 година. Общият им брой е 202 605. Най-голямото висше училище остава Софийският университет "Св. Климент Охридски". В него учат 22 250 студенти. На второ и трето място са Пловдивският университет "Паисий Хилендарски" и Университетът за национално и световно стопанство, съответно с 16 580 и 14 600 студенти. Дванадесет университета в страната имат под 1000 възпитаници. В частни висши училища учат 13 процента от студентите.  Най-масовото професионално направление е "Икономика". Изучават го 29 321 души, на второ място е "Педагогика" с 16 719 студенти и на трето - "Медицина" с 13 186 студенти.

2022 - Парламентът приема промени в Изборния кодекс, според които на избори ще се гласува с хартиена бюлетина или с машинна зад паравани. Според промените бюлетините от машинното гласуване ще се броят от секционните избирателни комисии заедно с хартиените бюлетини, а протоколът от машината няма да се прилага към този на комисията.

На този ден по света:

1804 - На церемония в катедралата "Нотр Дам дьо Пари" в Париж, Франция, папа Пий Седми коронясва Наполеон за император на Франция. На 18 май 1804 г. Сенатът (горната камара на парламента) го провъзгласява за император под името Наполеон Първи Велики. Управлява до 11 април 1814 г.

1805 - Битка при Аустерлиц (дн. Славков край Бърно, Чехия) по време на Руско-австро-френската война (1805). Битката е наречена битка на тримата императори заради това, че в нея лично участват императорите на Франция, Русия и Австрия - Наполеон I, Александър I и Франц II. Войските на Наполеон I с численост от 73 000 души побеждават руско-австрийската армия под командването на ген. Михаил Кутузов с численост от 86 000 души, използвайки военна хитрост и слабости на разузнаването на противника. От руско-австрийската армия загиват 27 000 души, а от френската армия - над 12 000 души. Австрия е принудена да подпише на 7 януари 1806 г. в Пресбург (дн. Братислава в Словакия) тежък за нея мирен договор с Франция. Русия изтегля войските си на своя територия. Третата антифренска коалиция се разпада.

1823 - Обявена е т. нар. доктрина Монро (Декларация за принципите на външната политика на САЩ) от президента на САЩ Джеймс Монро в посланието му пред Конгреса. Същността на доктрината е във фразата "Америка за американците" и е насочена срещу намесата на европейските държави в експанзионистичните амбиции на САЩ в Латинска Америка.

1852 - Шарл Луи Наполеон Бонапарт е провъзгласен за император под името Наполеон Трети, с което се слага началото на Втората империя във Франция. Втората империя съществува до 4 септември 1870 г. След революцията, започнала на 22 февруари 1848 г., монархията е премахната и на 25 февруари 1848 г. е провъзгласена Втората република (1848-1985). През ноември 1848 г. е приета републиканска конституция, която предвижда държавна уредба начело с еднокамарен парламент - Законодателно събрание, и президент. За такъв на 10 декември 1848 г. е избран Шарл Луи Наполеон Бонапарт, племенник на Наполеон Първи. Три години по-късно на 2 декември 1851 г. той извършва държавен преврат, като разпуска Законодателното събрание, което отказва да му даде нов управленски мандат. На 2 декември 1852 г. Луи Наполеон е провъзгласен за император под името Наполеон Трети.

1946 - Във Вашингтон, САЩ, е подписана Конвенцията за регулирането на китолова от представители на Аржентина, Австралия, Бразилия, Канада, Чили, Дания, Франция, Нидерландия, Нова Зеландия, Норвегия, Перу, СССР, Великобритания, САЩ и Република Южна Африка. Съгласно конвенцията се създава и Международна комисия по китолова, която да контролира търговския улов на китове.

1954 - В Париж, Франция, е основана Международната федерация на писателите и журналистите, пишещи за туризма (ФИЖЕТ).

1956 - Група от 82 революционери, предвождани от Фидел Кастро, дебаркират с яхтата "Гранма" на кубинския бряг. Начало на партизанска война срещу диктатурата на ген. Фулхенсио Батиста, установена на 10 март 1952 г. с военен преврат. На 1 януари 1959 г. е обявена победа на кубинската революция, а Фулхенсио Батиста напуска страната. На 14 февруари 1959 г. правителството на Хосе Миро Кардона подава оставка. На 16 февруари 1959 г. Фидел Кастро е избран за министър-председател.

1971 - Спускаемият апарат на съветската автоматична станция "Марс-3" за пръв път извършва първото в света меко кацане на повърхността на планетата Марс. "Марс-3" е изстреляна от космодрума Байконур в СССР на 28 май 1971 г. с ракета носител "Протон-К". След кацането е направен опит за предаване на панорама от мястото, но заради повреда в апаратурата на комуникационната система станцията предава само част от изображението за 14 секунди, след което сигналът е прекъснат.

1971 - Обединените арабски емирства са създадени като независима държава със столица Абу Даби от 6 емирства - Дубай, Абу Даби, Фуджайра, Аджман, Ум ел Кайван и Шарджа. На 11 февруари 1972 г. към тях се присъединява и емирство Рас ел Хайма. Седемте емирства получават независимост от Великобритания на 1 декември 1971 г.

1979 - На 2 и 3 декември 1979 г. в Иран е произведен референдум за приемане на нова конституция на страната, на който 98 процента от гласоподавателите гласуват "за". Според конституцията най-висшето официално лице е ръководителят на Ислямска република Иран, който е и духовен лидер на мюсюлманите в Иран.

1982 - В Медицинския център в университета в щата Юта, САЩ, за първи път е присадено изкуствено сърце на 61-годишния зъболекар Барни Кларк. Той живее с него 112 дни - умира на 23 март 1983 г.

1983 - Влиза в сила Конвенцията за забрана или ограничаване на използването на някои конвенционални оръжия, които нанасят прекомерни увреждания или имат неизбирателно въздействие. Приета е в Женева, Швейцария, от конференция на ООН (15 септември-10 октомври 1980) и открита за подписване на 10 април 1981 г. Наричана е още Конвенция за някои нехуманни оръжия (КННО). Влиза в сила на 2 декември 1983 г. България ратифицира Конвенцията през 1982 г.

1989 - В залива Марсашлок, Малта, на борда на съветския пътнически кораб "Максим Горки" се провежда двудневна среща на генералния секретар на ЦК на КПСС и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР Михаил Горбачов и президента на САЩ Джордж Буш. По време на срещата, която продължава до 3 декември 1989 г., не са подписани никакви официални документи. Форумът дава възможност на държавните ръководители на СССР и САЩ да обсъдят промените в страните от Източна Европа след падането на желязната завеса, разделяла в продължение на 40 години Европа. Срещата е повратна точка в отношенията между Източна и Западна Европа. Михаил Горбачов и Джордж Буш постигат принципни договорености за ненамесата на СССР в източноевропейските държави, за обединението на двете германски държави и за отстъпки на СССР по отношение на прибалтийските републики. В отговор президентът на САЩ Джордж Буш устно изразява подкрепата си за протичащата в СССР перестройка (преустройство на съветската система), както и за реформите в страните от социалистическия лагер.

1997 - В Лондон, Великобритания, е открита първата международна конференция по проблемите на заграбеното от нацистите злато по време на Втората световна война (1939-1945). Конференцията, която продължава до 4 декември 1997 г., се организира под егидата на тристранната комисия на Франция, Великобритания и САЩ, създадена през 1946 г. с цел златото, заграбено от нацистите през Втората световна война, да бъде върнато на законните му притежатели. Участват делегати от 41 страни - предимно историци, оцелели от жертвите на Холокоста, политици и представители на финансовите среди. Конференцията няма пълномощия да взема задължителни решения - изпълнението на договореностите зависи само от позициите на 15-те страни, сътрудничещи си с тристранната комисия. Прието е решение за създаването на  международен фонд за обезщетяване на жертвите на  Холокоста.

1999 - Европейският парламент приема резолюция, в която признава правото на Турция да кандидатства за пълноправно членство в Европейския съюз, но подчертава, че за да започнат преговорите Турция трябва да подобри състоянието на човешките права.

2002 - В Петерсберг, Германия, започва втората конференция за Афганистан под егидата на ООН. Целта е да се активизира процеса на възстановяване в страната.

2004 - Силите на Европейския съюз (ЮФОР) официално поемат командването на мироопазващата мисия на НАТО в Босна и Херцеговина (ЕСФОР) на церемония в базата Бутимир в Сараево, на която присъстват генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер и върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Хавиер Солана. Мисията на ЮФОР е да гарантира сигурността и да преследва обвинените във военни престъпления от трибунала в Хага.

2007 - В Румъния миньорският лидер Мирон Козма, осъден на 10 години затвор за организирането на многохиляден миньорски поход през 1999 г., е освободен от затвора Рахова, в едно от предградията на Букурещ. Освобождаването му е придружено със забрана за пребиваване в Букурещ и в Петрошани, в Югозападна Румъния, административен център на миньорския басейн в долината Жиу, откъдето тръгват петте "наказателни експедиции", които Козма ръководи от 1990 г. до осъждането си през 1999 г.

2008 - В Люксембург Великият херцог Анри отказва да подпише законопроект за легализиране на евтаназията поради "морални съображения". Според него евтаназията е равносилна на убийство. Законопроектът е одобрен на първо четене от парламента на 19 февруари 2008 г.

2011 - Протести в цяла Йордания в знак на протест срещу вота на доверие, който получава новото правителство, което има задачата да извърши мащабни реформи в страната. Правителството на министър-председателя Аун Хасауне - третото за година, назначено от крал Абдула Втори, получава на 1 декември вот на доверие от парламента.  През 2011 г. кралят на Йордания Абдула уволнява две правителства под натиска на протести, вдъхновени от народните въстания в Тунис, Египет и Либия.

2012 - Президентът на Мексико Енрике Пеня Нието и лидерите на партията Национално действие и Партията на демократичната революция подписват "пакт за Мексико". Документът включва мерки, които Нието обявява в речта си при встъпването си в длъжност на 1 декември 2012 г., вкл. реформа на образователната система, отпускане на пенсии на хората на възраст над 65 години и концесии за две нови национални телевизии.

2015 - В Брюксел, Белгия, на среща на министрите на външните работи на страните от НАТО е взето единодушно решение за започване на преговори с Черна гора за членство на страната в организацията. Страните членки на НАТО официално отправят покана Черна гора да се присъедини към алианса.

2016 - Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун за пръв път поднася извинения за ролята на организацията в епидемията от холера в Хаити през 2010 г., в която загиват хиляди души. Според множество независими експерти епидемията е предизвикана от непалски "сини каски" от мисията на ООН, които са изсипали отпадъците си в река. Въпреки тези извинения обаче световната организация остава на позицията си, че не носи юридическа отговорност в този случай.

2018 - В Солун, Гърция, по време на конференция (30 ноември-2 декември) представители на 21 страни, включително България, приемат единодушно Харта за защита на паметниците на византийското наследство. В Хартата се определят принципите за защита, управление, излагане и социализация на паметниците, които се намират на териториите, които са влизали в бившата Византийска империя, която обхваща период от 11 века и включва земи от три континента с различни култури, езици и религии.

2019 - Влиза в експлоатация китайско-руският газопровод "Силата на Сибир", по който започват доставки на руски газ за Китай от находищата в Якутия и Иркутска област в Русия. "Силата на Сибир" е най-голямата газопреносна система в Далечния изток на Русия. Партньор на руската газова компания "Газпром", която изгражда газопровода, е Китайската национална петролно-газова корпорация (CNPC - "Си Ен Пи Си"). Предвидено е пълната мощност на газопровода да бъде 38 млрд. куб. м годишно.

2020 - Великобритания става първата страна в света, която разрешава за употреба ваксина срещу коронавируса "КОВИД-19", след като правителството официално одобрява ваксината на компаниите "Пфайзер" и "Бионтех".

2021 - Папа Франциск пристига на посещение в Кипър по покана на президента на Република Кипър Никос Анастасиадис и кипърския архиепископ Хризостом, с което започва визитата му в Кипър и Гърция от 2 до 6 декември 2021 г. Това е първото посещение на папа Франциск в Кипър.

2022 - В завода на корпорацията "Нортроп Гръман" в Палмдейл, щата Калифорния, САЩ, е представен пред публика първият нов американски бомбардировач от повече от 30 години - В-21 Рейдър (Raider/(Нападател).

Родени на този ден българи:

Марко Рясков, финансист и политик (1883-1972).
Директор на клона на Българската земеделска банка в Плевен (1910-1913), където за първи път се въвежда ипотекарният кредит. Управител на Българската народна банка (4 февруари-21 април 1935). Министър на финансите (21 април-15 ноември 1935). Директор на Българска кредитна банка (от февруари 1936), заместник-председател на Управителния съвет на банката (1937-1944) и директор на Българска кредитна банка (1945-1948).

проф. Недялка Симеонова, цигулар и музикален педагог (1901-1959).
Концертмайстор в Кооперативния театър в София (1933-1939). Свирила е в Белградския симфоничен оркестър (1940) и в Дрезденската филхармония (1941-1942). Била е солистка в Народния оркестър при Радио София. Преподавателка в Музикалната академия в София (1946-1959). Първи концертмайстор на създадения през 1948 г. Симфоничен оркестър на Българската телевизия и радио. Тя е първата българка, изнесла концерт в "Карнеги Хол" в Манхатън, Ню Йорк. Носителка на специален царски орден за граждански заслуги (1932). Удостоена е със званието "Заслужила артистка" (1950). Лауреат на Димитровска награда втора степен (30 април 1950). В нейна чест от 1971 г. в родния  й град Хасково всяка година се организират музикални дни "Проф. Недялка Симеонова". Обявена от американската критика през 20-те години на 20 в. за една от трите най-добри цигуларки в света.

Евгени Леков, оперен и оперетен певец тенор (1932-2021).
Наричат го "българския Павароти". По време на военната си служба е солист на Ансамбъла при Дома на офицера  в Сливен, където през 1955 г. изпълнява първата си оперетна роля – Петър от "Наталка Полтавка". Това е началото на творческата му кариера. Работил е в Естрадния театър на Лом, в Драматично-музикалния театър в Пазарджик, в Сливенската работническа опера, в Ансамбъла на Българската народна армия. От 2 октомври 1969 г. е работил в трупата на Варненската опера. Имал е повече от 60 сезона на оперната и оперетната сцена. Репертоарът му включва 50 партии, между които 9 в опери на композитора Парашкев Хаджиев. Като солист на Варненската опера е притежавал изключителна творческа работоспособност - достигал е 50 спектакъла на сезон, често е бил без дубльор в оперите на Парашкев Хаджиев, не е отказал нито една роля, обиколил е неведнъж варненски регион с концертни програми и както сам е обичал да казва, в колекцията си имал над 100 благодарствени заповеди и нито един болничен лист.  Участвал е в над 2000 концерта, гостувал е във всички оперни, оперетни и музикални театри в България, както и в Германия, Италия, Испания, Русия, Германия, Куба, Чехия и др. Носител на орден "Кирил и Методий" трета степен. Носител на "Златна лира" на Съюза на музикалните дейци за цялостния му принос към развитието на музикалната ни култура (2007).

Андрей Лекарски, художник и скулптор (1940).
От 1962 г. живее и твори във Франция. Участвал е в групови изложби във Франция, България, Швейцария, Монако, Белгия, Великобритания и Германия. Негови произведения са включени в колекцията на Музея на модерното изкуство на Париж.

Калин Донков, писател, поет и публицист (1941).
Работи в Българската национална телевизия (1966-1969) и Българското национално радио (1970), във в. "Антени" (1971-1980) и други периодични издания. Отговорен секретар в  сп. "Септември" (1981-1990). Автор е на десет стихосбирки - "Априлски хълмове"  (1970), "Риза за ближния" (1977, 1981), "Неизбежен човек (1982), "Животът е последен" (1986), "Събуди ме вчера" (1999), "Ето я нощта" (2012) и др. Пише и проза: "Частен случай" (1979, 1984), "Ранни мемоари" (1980, 1985), "Тъгувайте в почивен ден" (1982), "Сърца в неизбежна отбрана" (1993), "Нерви и утехи" (1999), "Разговори от изпуснатия влак" (2005). Автор е на пиесите: "Предпоследно сбогом" (1984) и "Обичан до смърт" (1986). Носител на Национална Яворова литературна награда на Община Чирпан и фондация "Яворов" (13 януари 2013), на наградата на Министерството на културата "Златен век" звезда (20 май 2013), на Националната литературна награда "Пеньо Пенев" (7 май 2014), на наградата "Орфеев венец" за съвременна поезия от фестивала "Пловдив чете" (7 юни 2016), на Националната литературна награда "Димчо Дебелянов" за цялостно творчество (14 август 2021).

Боян Папазов, режисьор, сценарист и драматург (1943).
Редактор и сценарист в Студията за игрални филми "Бояна" (1971-1983). Сценарист е на филмите "Мъже без работа" (1973), "Всичко е любов" (1979), "Дом за нежни души" (1981), "Една жена на 33" (1982), "Дядо Исмаил гледа" (2001), "Моето мъничко нищо" (2007) и др. Режисьор е на филмите "Лекарят от село Безводно" (1971), "Ученик - последна година" (1981), "Това име го забравете" (2017) и др. Преподавател по драматургия във Висшия институт за театрално изкуство (1978-1982). Депутат от VII Велико народно събрание (1990-1991). Аташе по културните въпроси в посолството на България в САЩ (1993-1996). Носител на награда "Икар"  на Съюза на артистите в България за драматургичен текст за пиесата "Бая си на бълхите" (27 март 2001), на първата награда "Аскеер" на Театъра на Българската армия за съвременна българска драматургия за пиесата "Продавате ли демони?" (23 май 2005). Носител на Специална награда на журито на ХV международен филмов фестивал "Любовта е лудост" за филма "Моето мъничко нищо" (2007), два пъти е носител на Голямата награда в Националния конкурс за нова драматургия "Иван Радоев" - за пиесата му "Бясна, кривогледа и лакома" (2013) и  за пиесата му "Поклон доземи" (1 април 2017).

Евгений Михайлов, режисьор и политик (1954).
Заместник-председател на Националния координационен съвет на коалиция Съюз на демократичните сили (6 септември 1994-29 декември 1994). Депутат в 37-ото Народно събрание (1995-1997). Заместник-председател на Национално движение "Екогласност" (6 юли 1996-8 февруари 1997). Изпълнителен директор на "Бояна филм" АД (април 1997-10 ноември 2006). Режисьор е на игралните филми "Дом за нежни души" (1981), Смъртта може да почака" (1985), "Сезонът на канарчетата" (1993) и др., на документалните филми "Вечният двигател" (1986), "Състезанието"(1987), "С открити карти"(1988) и др.

Цветан Димитров, зооинженер и политик (1957).
Има богат професионален опит в областта на земеделието. Работил е като научен сътрудник, завеждащ секция в Института по животновъдни науки в гр. Костинброд към Селскостопанската академия (1987-1995). През периода 1993-1994 г. е съветник в Министерство на земеделието и горите. Цветан Димитров е бил директор на дирекция "Животновъдство" в Министерство на земеделието и горите и директор на дирекция "Аграрно развитие" в Министерство на земеделието и продоволствието. Бил е също изпълнителен директор и на Асоциацията на индустриалното свиневъдство в България (2008-2009). Три пъти е бил заместник-министър на земеделието и храните - от 3 август 2009 г. до  юни 2013 г., от 10 ноември 2014 г. до януари 2017 г.  и от 12 май 2017 г. до 16 юли 2018 г. като заместник-министър на земеделието, храните и горите.

доц. Огнян Минчев, политолог (1958).
От февруари 1982 г. е преподавател в катедра "Политология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и ръководител на катедрата (199-2006). От м. април 1997 г. е председател на Управителния съвет на Института за регионални и международни изследвания и председател на Управителния съвет на Асоциация "Прозрачност без граници".

Ганчо Евтимов, футболист (1969).

Ралица Агайн-Гури, финансист и политик (1976).
Финансов анализатор в CC&ko (1998-2001). Депутат в 39-ото Народно събрание (2001-13 април 2005). Заместник-председател на Комисията за финансов надзор (13 април 2005-15 юли 2010; 24 януари 2014-21 август 2018). От 2008 г. преподава в магистърска програма по специалност "Застрахователен надзор" във Висшето училище по застраховане и финанси в София.

На този ден са родени и:

Жорж Сьора (Жорж Пиер Сьора), френски художник - живописец и график (1859-1891).
Един от основателите на неоимпресионизма в края на 19-и век.

Джордж Майнът, американски лекар (1885-1950).
Работи в областта на хематологията. Изследва процесите на кръвосъсирването и различните видове анемия. Носител на Нобелова награда  за физиология или медицина  за 1934 г. заедно с американските лекари Джордж Уипъл и Уилям Мърфи за откриването на чернодробната терапия при анемия.

Ото Дикс, немски художник график (1891-1969).

маршал Иван Баграмян, съветски военен деец (1897-1982).
Герой на Съветския съюз (1944, 1977). Командващ войските на Първия прибалтийски фронт и Третия беларуски фронт по време на Великата отечествена война (1941-1945). Заместник-министър на отбраната (1955-1956, 1958-1968) и началник на въоръжените сили на СССР (1958-1968).

Раймундо Орси, аржентински футболист (1901-1986).
Носител на сребърен медал от Олимпийските игри през 1928 г. в Амстердам, Нидерландия, с отбора по футбол на Аржентина. От 1929 г. до 1934 г. играе за националния отбор на Италия, с който през 1934 г. става световен шампион.

Питер Карл Голдмарк, американски инженер от унгарски произход (1906-1977).
Разработил система за цветна телевизия, която за първи път демонстрира на 29 август 1940 г. и представя пред пресата на 3 септември 1940 г. Работейки с компанията "Колумбия рекърдс", той участва в разработването на дългосвирещата плоча с 33 оборота (1947), която е стандарт за записи до края на 1980 г., когато се появяват CD. Американската телевизионна компания Си Би Ес използва  неговата система за цветно предаване  в периода 1950-1951 г. През м. юли 1953 г.  той изготвя подобрена версия на системата -  RCA/NBC, която е одобрена през м. декември 1953 г. от Федералната комисия по комуникациите (FCC) за промишлен стандарт. В продължение на 20 години от 1971 г. работи за телевизионната компания Си Би Ес над различни изобретения, основното от които е EVR - електронния видеозапис (1969). Системата EVR и системата за цветна телевизия на Питер Голдмарк е заменена в края на 1971 г. с друга технология - електромагнитен запис на изображението U-Matic 3/4' от компанията "Сони". Носител на Националния медал за наука  за приноса му в развитието на науката за комуникации в областта на образованието, културата и социалното обезпечаване (22 декември 1977). Загива при автомобилна катастрофа на 7 декември 1977 г.

Рандолф Хърст, американски медиен магнат (1915-2000).
Председател на американския издателски концерн "Хърст корпорейшън" (1973-1993).

Мария Калас (ист. име Мария Сесилия София Анна Калогеропулус), американска оперна певица от гръцки произход, сопран (1923-1977).
Пяла е на сцените на най-известните оперни театри - "Ковънт гардън" (Лондон, Великобритания), "Метрополитен опера" (Ню Йорк, САЩ), "Ла скала" (Милано, Италия) и др. Последното й изпълнение е на 5 юли 1965 г. на сцената на операта "Ковънт гардън" в Лондон, Великобритания - в операта "Тоска" на италианския композитор Джакомо Пучини.

ген. Александър Хейг, американски военен деец и политик (1924-2010).
Заместник началник-щаб на Сухопътните сили на САЩ (м. януари 1973-1 август 1973). Началник на Канцеларията на Белия дом (м. май 1973- м. септември 1974). Върховен главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа (1 ноември 1974-1979). Държавен секретар на САЩ (22 януари 1981-25 юни 1982).

Йорг Демус, австрийски пианист (1928-2019).

Гари Бекер, американски икономист (1930-2014).
Изследванията му са насочени главно към разширяване областта на икономическата теория върху аспектите на човешкото поведение, свързани с други социални научни дисциплини като социология, демография и криминология, както и към приложението на икономическата теория в семейството. Автор е на книгите "Икономика на дискриминацията" (1957) и "Човешки капитал" (1964), както и на есетата "Теория на разпределение на времето" (1965), "Икономически анализ на фертилността" (1960), "Престъпление и наказание: икономически подход" (1968) и др. Президент на Американската икономическа асоциация (1987). Носител на Нобелова награда за икономика за 1992 г. за разширяване на областта на микроикономическия анализ към обширна област на човешко поведение и обществени отношения, включително и към непазарно поведение.

Луис Артиме, аржентински футболист (1938).

Ибрахим Ругова, косовски политик (1944-2006).
Създател и председател на партията Демократичен съюз на Косово (23 декември 1989-21 януари 2006). В периода 6-23 февруари 1999 г. участва в международните мирни преговори за бъдещето на Косово в замъка Рамбуйе, Франция, като член на делегацията на косовските албанци. Първи президент на Косово (4 март 2002-21 януари 2006).

Джани Версаче, италиански моден дизайнер (1946-1997).
Започва кариерата си през 1972 г. в Милано, където работи за различни модни къщи. През 1978 г. лансира първата си самостоятелна колекция - за сезона есен-зима, като основава модна къща "Версаче". Придобива популярност през 80-те години на 20-и в. с ексцентричните ревюта, съпроводени с шумна рокмузика, ослепителни светлини и мегаекрани, възпроизвеждащи показаното на подиума. През 1996 г. открива филиал на модна къща "Версаче" в Ню Йорк, САЩ, в преустроената стара къща на милионерската фамилия Вандербилт. Застрелян пред дома си на 15 юли 1997 г. на крайбрежната улица "Оушън драйв" в Маями Бийч, щат Флорида, САЩ.

Максим Тарасов, руски състезател по лека атлетика (овчарски скок) (1970).
Олимпийски шампион през 1992 г. в Барселона, Испания. От олимпийски игри печели и един бронзов медал през 2000 г. в Сидни, Австралия. От световни първенства печели един златен медал, два сребърни медала и три бронзови медала. От европейски първенства печели един златен медал. Заслужил майстор на спорта на СССР (1992).

Франческо Толдо, италиански футболист (вратар) (1971).

Даниел Прянич, хърватски футболист (1981).

Бритни Спиърс, американска певица (1981).
Дебютира през 1993 г. с участието си в детското шоу "Клуб Мики Маус". През 1999 г. излиза нейният първи албум "...Baby One More Time", от който са продадени над 30 млн. копия по целия свят. Има издадени общо девет студийни албума. Носителка на награда "Грами" (2005). През 2012 г. сп. "Билборд" обявява Бритни Спиърс за най-привлекателната поп изпълнителка, а VH1 я класира под номер 1 в "100-те най-влиятелни жени в музиката".

Матеo Дармиан, италиански футболист (1989).

Гастон Рамирес, уругвайски футболист (1990).

Керим Рекик, нидерландски футболист (1994).

Това е денят на смъртта на:

Ернандо Кортес, испански конкистадор (1485-1547).
Завоевател на империята на ацтеките (1521).

Герардус Меркатор (лат. форма на Герард де Кремер), фламандски математик, астроном и картограф (1512-1594).
Той въвежда картата, наречена проекция на Меркатор, на която паралелите и меридианите са нанесени  като прави линии, разположени така, че да показват от всяка точка точното съотношение на ширина и дължина. Той въвежда и термина атлас като набор от карти. Публикува първата си карта през 1537 г. -  карта на Палестина, предназначена за илюстрация на текстове от Библията. Най-голямото му постижение е съставянето на пълна карта на Европа (1554) и карта на света (1569).

Ян Потоцки, полски писател, историк и етнограф (1761-1815).

Филип Oто Рунге, немски художник - живописец и график (1777-1810).

Жени Маркс, съпруга на Карл Маркс - немски юрист и философ, създател на марксизма и на научния комунизъм (1814-1881).

Едмoн Ростан, френски поет и драматург (1868-1918).
Автор е на пиесите "Сирано дьо Бержерак" (1897), "Oрлето" (1900), "Шантеклер" (1910) и др.

Филипо Томазо Маринети, италиански писател (1876-1944).
Основоположник на футуризма.

Алберт Гечев, български литературен критик и библиограф (1881-1915).
Бил е гимназиален учител в Пловдив и Русе. Сътрудничи на сп. "Демократически преглед". Съставя един от първите отраслови библиографски указатели "Библиография на историята на новата българска литература в българския печат до 1900 г." (1905). Издава "Български правопис. История и научни основания" (1914, 2 попр. изд. 1915), сборник статии "Българската литература през последните няколко години. 1907-1912" (1914) и др.

Мирослав Минев, български адвокат, писател и книгоиздател (1898-1982).
Редактира в. "Погледи" (1924), в. "Перун" (1926), сп. Завети" (1935-1940). Сътрудничи на сп. "Хиперион", на в. "Лъч", "Литературен глас" и др. Автор е на сборниците с разкази "Седем погачи за господа" (1927), "Люде без години (две повести, 1934), "Суша" (1938), "Наша родина" (1939), "Битката при Одрин" (1969) и др. Носител на наградата на Съюза на българските писатели за 1935 година за книгата "Когато палеха лулите с прахан".

Нурдал Григ, норвежки писател и журналист (1902-1943).
През 1922 г. издава първия си поетичен сборник - "Около нос Добра Надежда". Автор е на романите "Корабът продължава по пътя си" (1924) и "Светът трябва отново стане млад" (1938), сборниците със стихове "Камъни в потока" (1925) и "Норвегия в нашите сърца" (1929), на пиесите "Любовта на юношата" (1926), "Варава" (1927), "Атлантическият океан" (1932), "Нашата чест и нашето могъщество" (1935), "Но утреЕ" (1936), "Поражение" (1937) и др. В периода от 1936 г. до 1937 г. издава списание "Път напред". През 1937 г. като военен кореспондент посещава Испания и отразява гражданската война в страната в книгата си "Испанско лято" (1937).

Луис Лелоир, аржентински биохимик (1906-1987).
Изследвал биосинтеза на въглехидрати и процеса на тяхната трансформация в енергия в организма. Носител на Нобелова награда за химия за 1970 г. за откриването на захарните нуклеотиди и тяхната роля при биосинтеза на въглехидратите.

Василий Соловьов - Седой, съветски композитор (1907-1979).
Народен артист на СССР (1967). Герой на социалистическия труд (1975).

Джовани Ферари, италиански футболист и треньор (1907-1982).
Печели златни медали от Световното първенство през 1934 г. в Италия и през 1938 г. във Франция с националния отбор по футбол.

проф. Илия Пашев, български ветеринарен лекар микробиолог (1910-1970).
Началник на Областната ветеринарно-бактериологическа станция в Бургас (1943-1946). Директор на Районния ветеринарен институт в Пловдив (1946-1952). От 1951 г. се занимава и с научна работа. Научните му интереси са в областта на инфекциозната патология, медицинската ветеринарна микология (наука за гъбите), ветеринарната и промишлената микробиология. Основател на катедра "Микробиология" към Технологичния факултет на Висшия селскостопански институт "В. Коларов" в Пловдив (1951). Първи ректор на Висшия институт по хранителна и вкусова промишленост в Пловдив (1953-1957). Чл.-кор. на Българската академия на науките /БАН/ (1967). Заместник-председател на БАН (1968-1970). Основател и първи директор на Института по промишлена микробиология при БАН (1970). Автор е на книгите "Промишлена микробиология" (1958), "Микробиология на месото и месните продукти" (1962) и др. Носител на орден "Народна република България" (1970). Лауреат на Димитровска награда (1969, с колектив).

Ромен Гари (ист. име Роман Кацев), френски писател от руски произход (1914-1980).
Писал и под псевдонимите Емил Ажар, Фоско Синибалди, Шатан Богат, Люсиен Брюлар, Рене Дьовил. Единственият френски писател, получил два пъти наградата "Гонкур" под различни псевдоними - през 1956 г. под псевдонима Ромен Гари за "Корените на небето" и през 1975 г. като Емил Ажар за "Животът пред теб". Първият му роман е "Европейско възпитание" (1945). Автор е и на "Голям гальовник", "Обещанието на зората", "Сияние на жена", "Големият дрешник", "Хвърчилата", "Европа", "Терзанията на цар Соломон" и др.

Дину Липати, румънски пианист, композитор и педагог (1917-1950).

проф. Найден Петков, български художник (1918-1989).
Работил е в областта на различни живописни жанрове. Художник-постановчик на български игрални филми и автор на плакати за филми. От 1948 г е преподавател в Държавната художествена академия. Заместник-председател на Съюза на българските художници (11 юли 1973-28 юни 1985) и негов първи заместник-председател (28 юни 1985-април 1989). Носител на орден Кирил и Методий" първа степен (1959), на орден "Народна република България" първа степен (май 1978). Удостоен със званията "Народен художник" (май 1972) и  "доктор хонорис кауза" (посмъртно) на Националната художествена академия (2012).

Филип Ларкин, британски поет (1922-1985).
Автор е на романите "Джил" (1946) и "Момиче през зимата" (1947), на стихосбирките "Северният кораб" (1945), "Сватбите Уитсън" (1964), "Високи прозорци" (1974) и др.  

Жан-Пиер Шаброл, френски писател (1925-2001).
Автор е на "Последният куршум" (1953), серията романи "Бунтари" (1965-1968) и др.

Валери Жискар д'Естен, френски политик (1926-2020).
Министър на икономиката и финансите (19 януари-15 април 1962; 15 април 1962-7 януари 1966). Президент на Франция (19 май 1974-21 май 1981). Председател на Конвента за институционна реформа на Европейския съюз (15 декември 2001-10 юли 2003).

проф. Добри Добрев, български художник (1927-2003).
Автор е на произведения в областта на фигуралната композиция и портрета. Преподавател в  Художествената гимназия в София (1956-1960). От 1961 г. е асистент по рисуване във Висшия институт за изобразително изкуство "Николай Павлович"  (дн. Националната художествена академия). Старши преподавател по живописен етюд, от 1969 г. е доцент, а след това професор по живопис. От 1973 до 1976 г. е декан на факултета за изящни изкуства.

Богдан Карайотов, български юрист (1939-2010).
Работил е като съдия в Грудово. Следовател по криминални престъпления (1968-1990). Ръководител на отдел "Тежки престъпления" в Националната следствена служба (1990-1999). Член на Висшия съдебен съвет (11 юни 1999-2003).

Педро Роча, уругвайски футболист (1942-2013).
/АЯ, МГ/