site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 30 октомври в историята

30 октомври 2024 г., сряда, 44-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. свщмчк. Зиновий, еп. Егейски и св. мчца Зиновия. Св. крал Стефан Милутин.

В България се отбелязва:

Професионалният празник на брокерите и агентите на недвижими имоти. Обявен с Решение 158 на Министерски съвет от 25 февруари 2021 г. От 2014 г. до 2020 г. се отбелязва в края на м. октомври като Празник на агентите и брокерите на недвижими имоти в България съгласно решение на Управителния съвет на Националното сдружение "Недвижими имоти" от 2014 г.

По света се отбелязва:

Денят в памет на жертвите на политически репресии в Русия. Отбелязва се от 1991 г. с Постановление на Върховния съвет на РСФСР от 18 октомври 1991 г. Годишнина от гладната стачка (1974) на затворниците от лагерите в Мордова и Перм в знак на протест срещу политическите репресии в СССР.

На този ден в България:

1849 - Във Видин е изнесено първото европейско театрално представление в България. То е представено от унгарски емигранти, пребиваващи във Видин. След разгрома на национално-демократичната революция в Унгария през лятото на 1849 г. около 6000 унгарски офицери и войници, предвождани от Лайош Кошут, намират убежище в България, която тогава е съставна част на Османската империя. На 7 октомври 1849 г. турското правителство приема решение да прехвърли емигрантите в някои от вътрешните градове на империята. На 28 октомври Зия паша съобщава решението на Лайош Кошут.  За да се облекчи положението на бедстващите войници и офицери на 30 октомври е подготвено театрално представление, което се е състояло в частна къща, и е е било с благотворителна цел. Участва унгарския актьор Габор Егреши, сподвижник на Кошут. На следващия ден емигрантите напускат Видин.

1912 - Райна Касабова, доброволка в Първа полева подвижна болница край Одрин, участва като пилот наблюдател на борда на безмоторния самолет "Воазен", който излита от летище "Мустафа паша" (дн. Свиленград) и се насочва над противниковите позиции в град Одрин по време на Балканската война (1912-1913). Полетът продължава 43 минути. От самолета 15-годишното момиче хвърля позиви с призив за спиране на безсмислените кръвопролития. Това я прави първата жена в света, участник в боен полет. Райна Касабова умира на 73 години в София. През 2009 г. на нейно име е кръстен ледник в Антарктида.

1944 - В София е учреден Съюз на научните работници в България. На петия си конгрес (20-21 април 1990) организацията се преименува в Съюз на учените в България. Регистриран е на 30 януари 2002 г. като творческо-професионална организация на учените.

1960 - България установява дипломатически отношения с Кипър.

1966 - Открит е циментовият завод край с. Златна Панега, община Ябланица. От 12 юни 1989 г. е ДФ "Златна Панега", от 31 май 1993 г. - "Златна Панега" ЕАД. С договор от 18 декември 1997 г. 51 процента от акциите на дружеството са продадени на немския концерн "Хайделберг цимент". На 9 декември 2003 г. гръцкият циментов консорциум "Титан" купува 99,9 процента от акциите на дружеството, което от 2005 г. е "Титан Златна Панега" АД с две компании - "Златна Панега цимент" АД и "Златна Панега бетон" ЕООД.

1971 - В Шумен официално е открит Висшият педагогически институт. Създаден е на 10 юни 1964 г. като филиал на Софийския университет "Св. Климент Охридски". С Указ 161 на Президиума на Народното събрание от 10 август 1971 г. е самостоятелно висше учебно заведение под името Висш педагогически институт.  С Указ 935 на Държавния съвет от 23 май 1989 г. е наименуван "Константин Преславски". С Решение на 37-ото Народно събрание от 21 юли 1995 г. се преобразува в Шуменски университет "Епископ Константин Преславски". 

1976 - В София е учредено Българското нумизматично дружество на основата на съществуващите в страната 51 дружества с общо 6163 членове. От септември 1991 г. е Българско нумизматично дружество, а от февруари 1995 г. - Съюз на нумизматичните дружества в България.

1990 - Учредено е сдружение "Хелзинкски наблюдател" за изпълнение на договореностите от Заключителния акт от Хелзинки (1 август 1975) на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (дн. Организация за сигурност и сътрудничество в Европа).

2002 - От тази дата ракетните комплекси СС-23, "Скъд" и "Фрог" престават да съществуват като оръжейни системи в Българската армия. Съгласно меморандум за разбирателство между България и САЩ са унищожени бойните компоненти на ракетните комплекси и  продължава работата по "доунищожаването на остатъчните им поделементи".

2005 - Публикуван е заключителният доклад на комисията, разследваща злоупотребите по програмата на ООН "Петрол срещу храни" (комисията на Пол Волкър). Според доклада БСП е получила над 3 млн. барела иракски нефт по програмата "Петрол срещу храни". Три български компании са сключвали сделки с режима на Саддам Хюсеин - "Химимпорт", "Росбулнефт" и "Братя Василеви". Пет фирми са платили или възнамерявали да платят подкуп на режима, за да получат договори за хуманитарни доставки - "Авес", "Електроимпекс", "Херти лимитид", "Машиноекспорт" и "Сила-Ямбол".

2011 - Произведен е втори тур на изборите за президент и вицепрезидент на България и втори тур на изборите за кметове на общини и кметства. Росен Плевнелиев и Маргарита Попова, издигната от партия "ГЕРБ", са избрани за президент и вицепрезидент на България с 1 698 136 гласа. На втория тур на местните избори се избират кметове на 173 общини, 18 областни града и на 831 кметства.

2015 - Министерският съвет приема решение за откриване на посолство на България в Абу Даби, Обединени арабски емирства (ОАЕ). Дипломатическите отношения между двете страни са установени на 19 октомври 1991 г.

2017 - Министерският съвет създава Консултативен съвет по контрол и одит в публичния сектор. Основната му цел е координиране и синхронизиране на приложимото законодателство и методология, на годишните планове и обмен на информация, както и осъществяване на необходимите контакти с международните партньори.
 
2018 - В София на официално посещение пристига министърът на външните работи на Азербайджан Елмар Мамедяров по покана на заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева. Посещението е първата официална визита на външен министър от Азербайджан в България от 2008 г. насам. На 31 октомври 2018 г. Елмар Мамедяров се среща с председателя на Народното събрание Цвета Караянчева, с президента Румен Радев, както и среша  на "четири очи" с Екатерина Захариева.

На този ден по света:

1864 - Във Виена, Австрия, е подписан Виенският мир, с който се слага край на Датската война (1 февруари-30 октомври 1864). Съгласно договора кралство Дания предава на Прусия херцогство Шлезвиг, Холщайн и Лауенбург.

1918 – В пристанището на Мудрос, край остров Лемнос, на борда на британския военен кораб "Агамемнон" e подписано т. нар. Мудроско примирие между представители на Великобритания (като упълномощена от страните от Антантата - Великобритания, Франция и Русия) и Османската империя, с което се слага край на военните действия между тях по време на Първата световна война (1914-1918). Претърпявайки пълно военно поражение Османската империя е принудена да приеме поставените й условия: отваряне на черноморските проливи за военния флот на държавите от Антантата, като им се предоставя правото да окупират пристанищата на Босфора и Дарданелите, а също и Баку и  Батум; предаване на турските гарнизони, намиращи се извън пределите на страната; евакуация на турските войски от Иран и заетите от тях части в Закавказието и Киликия и др. Замисълът на Великобритания е примирието да създаде условия за окончателното разделяне на Османската империя. Формално Мудроското примирие действа до подписването на Муданийското примирие от 1922 г.

1947 - В Женева, Швейцария, е подписано Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ). Споразумението е подписано от 23 страни (Австралия, Белгия, Бирма (дн. Мианма), Бразилия, Великобритания, Индия, Канада, Китай, Куба, Ливан, Люксембург, Нова Зеландия, Норвегия, Пакистан, Сирия, САЩ, Франция, Нидерландия, Цейлон (сега Шри Ланка), Чехословакия, Чили, Южна Родезия (дн. Зимбабве) и Република Южна Африка) и влиза в сила на 1 януари 1948 г. На 31 декември 1995 г. ГАТТ официално прекратява съществуването си. От 1 януари 1995 г. негов приемник е Световната търговска организация (СТО).

1967 - За пръв път в историята е осъществено автоматично скачване на космически апарати в орбита от съветските безпилотни кораби "Космос-186" и "Космос-188".

1982 - В Португалия влиза в сила нова конституция, приета на 12 август 1982 г., която забранява участието на военни в правителството.

1985 - От космическия център "Кенеди", щат Флорида, САЩ, е изстреляна американската космическа совалка "Чалънджър" с най-големия в историята до момента екипаж от 8 души с командир американският астронавт Хенри Хартсфийлд и членове американските астронавти Стивън Нейгел, Бони Дънбар, Джеймс Бакли и Гуйон Блъфорд, немските космонавти Райнхард Фурер и Ернст Месершмид и  нидерландският астронавт Убо Окелс.

1991 - В Мадрид, Испания, е открита конференция за мир в Близкия изток с участието на представители на Израел, Палестина, Йордания, Ливан, Сирия и Египет. Съпредседатели на конференцията са СССР и САЩ. Преговори се водят по въпросите на околната среда, бежанците, сигурността, контрола върху въоръженията и водните ресурси в Близкия Изток. Преговорите от Мадридския процес продължават до 1996 г. и завършват безрезултатно. 

1995 - В Канада е произведен референдум за независимост на френскоговорящата канадска провинция Квебек, на който 50,58 процента от избирателите гласуват "против" и 49,42 процента - "за". Това е вторият референдум за независимост на Квебек, като първият е произведен на 20 май 1980 г., когато избирателите отхвърлят с 60 срещу 40 процента отделянето на провинцията от Канада.

1998 - Френски археолози от Европейския институт за подводна археология откриват на дъното на Александрийския залив останките от златната царска ладия на Клеопатра.

2001 - В Украйна е унищожен последният силоз за междуконтинентални ракети СС-24, наследен от бившия СССР. По този начин страната изпълнява задълженията си по Лисабонския протокол към Договора за ограничаване и съкращаване на стратегическите нападателни оръжия (СТАРТ) от 31 юли 1991 г. Протоколът е подписан на 23 май 1992 г. от САЩ, Русия, Украйна, Беларус и Казахстан и потвърждава задълженията на четирите бивши съветски републики, притежаващи ядрено оръжие към СТАРТ. След разпадането на Съветския съюз Украйна се превръща в третата ядрена сила в света с над 1300 бойни глави и 176 стратегически ракети. През 1996 г. всички ядрени глави са предадени на Русия, за да бъдат унищожени в съответствие с тристранното споразумение между Украйна, Русия и САЩ от м. януари 1994 г.  

2002 - В Шанхай започва работа първата китайска борса за злато.

2004 - След 216-годишно съществуване британският в. "Таймс" излиза за последен път в голям формат. Експериментът с компактния формат - термин, въведен, за да се избегне употребата на понятието таблоид, свързвано с жълтата преса, е започнат от "Таймс" на 26 ноември 2003 г. паралелно с големия формат.

2005 - В Дрезден, Германия, започват тридневни тържества за освещаване на възстановения храм Фрауенкирхе (Света Богородица), разрушен при бомбардировки в края на Втората световна война (1939-1945). За реконструкцията на храма, продължила 12 години, са изразходвани почти 180 млн. евро. Храмът е построен през 1726-1743 г. по проект на дрезденския архитект Георг Бер.

2007 - Общото събрание на ООН приема за 16-а поредна година с голямо мнозинство резолюция, в която се призовава настойчиво за отменяне на американското икономическо ембарго над Куба, продължаващо 40 години. Документът е озаглавен "Необходимостта от прекратяване на икономическото, търговско и финансово ембарго, наложено от САЩ на Куба". Мярката е необвързваща и в миналото не е оказвала никакво въздействие над САЩ.

2012 - От тази дата совалката "Индевър" официално става експонат на Калифорнийския научен център в Лос Анджелис, САЩ. Совалката изпълнява последната си, 25-а мисия, на 16 май 2011 г. За времето на космическа служба "Индевър" е прекарала 2999 дни в космоса, обиколила е Земята 4671 пъти и е изминала общо 197,62 млн. километра.

2014 – С указ на правителството Швеция признава Държавата Палестина.

2016 - На церемония в Брюксел, Белгия, Европейският съюз и Канада подписват Споразумението за свободна търговия (CETA) след 7-годишни преговори. Документът е подписан от председателя на Европейския съвет Доналд Туск, председателя на Съвета на ЕС Роберт Фицо, председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и министър-председателя на Канада Джъстин Трюдо. Споразумението предвижда отпадането на тарифите за 98 процента от търгуваните стоки и включва също разпоредби в областта на регулаторното сътрудничество, морските товарни превози, устойчивото развитие и достъпа до държавни поръчки. 

2017 - В Румъния Сенатът одобрява законодателна инициатива за промени в закона за организацията и функционирането на националната информационна агенция "Аджерпрес", които позволяват отстраняване на генералния директор на агенцията в случай на отхвърляне от парламента на годишния доклад за дейността на агенцията. В полза на проекта, внесен от членове на Социалдемократическа партия, гласуват 64 сенатори, 16 се обявяват против, а 27 се въздържат.

2018 - Мафиотският бос 89-годишният Джеймс "Уайти" Балгър, излежаващ доживотна присъда за множество убийства и други престъпления, е открит мъртъв в килията си в строго охраняван федерален затвор в щата Западна Вирджиния, където е прехвърлен предишния ден. Джеймс Балгър с прозвище "Белия" е осъден през 2013 г. за съучастие в 11 убийства, изнудване, пране на пари и притежание на оръжие. Джеймс Балгър и неговата групировка "Уинтър хил" са действали повече от две десетилетия в квартал Южен Бостън в Бостън, населяван предимно от хора с ирландско потекло.

2019 - В Русия новата руска атомна подводница "Княз Владимир" изстрелва за първи път междуконтинентална ракета "Булава" и поразява мишена на разстояние хиляди километри. Изпитанието е извършено от подводница от клас "Борей", която при изстрелването е под вода. Изстрелването на ракетата е извършено от акваторията на Бяло море, а ракетата поразява мишена в Камчатка. Подводницата "Княз Владимир" е първата произведена атомна подводница от клас "Борей", предвидена да влезе в състава на Северния флот на Русия, след като премине всички изпитания.

2021 - САЩ и Европейският съюз постигат споразумение за уреждане на спора за наложените по времето на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп мита върху стоманата и алуминия заради твърдението, че чуждестранните продукти, произведени от американските съюзници, са заплаха за националната сигурност. Това довежда до ответни мита от страна на европейските държави върху произведени в САЩ мотори, бърбън, фъстъчено масло и дънки, наред с други стоки. Съгласно споразумението ЕС ще отмени ответните си мита. То ще гарантира, че всичката стомана, внасяна в САЩ от Европа, е произведена изцяло в Европа.

2022 - В Индия при рухването на висящ мост над река Мачу в град Морби, щата Гуджарат, загиват 135 души, 47 от които деца. По време на инцидента на моста е имало 500 души, които са участвали в честванията на празника „Дивали“. Според властите носещият кабел на моста е бил ръждясал и не е бил подменен при ремонтните дейности на съоръжението, а положената нова обшивка е била твърде тежка за конструкцията, което е довело до неговото рухване.

Родени на този ден българи:

Димитър Спространов, писател и драматург (1897-1967).
Участва в Първата световна война (1914-1918). Работил е в заводите "Ситроен" в Париж, Франция (1924-1929), а в България - като адвокат в Българската народна банка във Видин и в София (1930-1946). Научен секретар в Министерството на информацията и изкуствата (1947). Редактор във в. "Изгрев" (1948) и в издателство "Народна култура". Автор е на разкази - сборниците "Край огъня" (1923), "Хора" (1930), на повести "Двамата от предградията на Париж" (1931), "Другата Клавдия" (1936), на драмата "Белият вълк" (1934), "Бентът" (1947) и др.

акад. Петър Динеков, литературен историк, критик и писател (1910-1992).
Преподавател във Френския колеж в Пловдив (1936-1938) и в Софийски университет "Св. Климент Охридски" (1938-1979), ръководител на Катедрата по българска литература в университета (1960-сепетември 1979), заместник-ректор на университета (1962-1964). Член (от 1947) на Управителния съвет на Съюза на българските писатели, секретар на съюза (1950-1954; 1956-1958) и негов подпредседател (1948-1949). Ръководител на Секцията по българска литература до освобождението към Института за литература при Българската академия на науките /БАН/ (1948-1983). Ръководител на Архивния институт при БАН (1949-1951). Главен редактор на "Списание на Българската академия на науките" и на поредицата "Български фолклор" (1958-1976). Създател и пръв директор на Института по фолклор към Българска академия на науките (15 март 1973-31 юни 1982). Директор на Кирило-Методиевския научен център към Президиума на БАН (1980-1991). Председател (от 8 май 1987)на Българския национален комитет на славистите. Член (1955)на Международния комитет на славистите  и негов подпредседател (1960-1963, от 1985). Автор е на изследвания върху българския фолклор, старата българска литература, литературата на Възраждането, полската литература. Дарява личната си библиотека от 14 296 заглавия на Народната библиотека "Иван Вазов" в Пловдив. Удостоен е със званието "Народен деятел на културата" (май 1972). Носител на орден "Народна република България" първа степен (октомври 1970, декември 1978).

Евтим Евтимов, български поет и журналист (1933-2016).
Завеждащ отдел "Поезия" и директор на издателство "Народна младеж" (1966-1984). Заместник главен редактор на списание "Пламък" (1966-1975). Главен редактор на в."Литературен фронт" (1984-април 1988). Главен редактор на сп. "Родолюбие" (1989-1991). Автор е над 30 книги с поезия и проза, сред които:  "Обич за обич" (1966) , "Горчиво вино" (1981), "Жени целунати от Бога" (2006), "Ти си любовта" (книга и компактдиск с песни, 2007) и др. Автор е на романа "За това ли беше всичко" (2008) и на мемоарната книга "Разрушаване на паметника" ( 2013). Заедно с композитора Тончо Русев са написали над 100 песни. Лауреат на "Димитровска награда" (1984). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (октомври 1971), на орден "Стара планина" първа степен (18 май 2006). Носител на националната литературна награда "Лалю Маринов - Ламар", учредена от община Троян и Съюза на българските писатели (14 октомври 2015).

проф. Филип Панайотов, журналист и публицист (1933-2023).
Редактор в Българска телеграфна агенция (БТА) (1956-1958). Главен редактор на сп. "Младеж" (1968-1974). Основател и главен редактор на в. "АБВ" (1978-1990). Бил е преподавател във Факултета по журналистика на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и в Университета за национално и световно стопанство. Автор е на публицистични творби, на студии и книги с младежка тематика, на трудове по история на българската журналистика и публицистика, сред които "Двубой в ефира.1941-1944" (1975), "Йосиф Хербст. Живот и смърт" (1981), "Септемврийско въстание 1923" (1981) и др. Носител на орден "Народна република България" (1983). Удостоен с годишната награда на Съюза на българските журналисти за цялостен принос в областта на медиите (2004).

Богдана Вулпе, актриса (1940-2021).
Играла е в Драматично-куклен театър - Враца, Драматичен театър "Сава Огнянов" - Русе (1964-1966), в Театъра на словото към Българска концертна дирекция и в Студиен литературен театър "Възраждане", в Драматичен театър "Н. О. Масалитинов" в Пловдив. От 1961 до 1990 г. печели над 20 лауреатски награди в конкурсите за художествено слово. През 1991 г. регистрира театрално-музикалната къща "Богдана Вулпе" с цел да продължи музикално-образователните концерти. Учредява сдружение "Приятели на мисията "Вулпе". Участва във филмите "Селянинът с колелото" (1974), "Светулки в морето" (1988), "Адио, Рио" (1989), "Мадам Бовари от Сливен" (1991), "Стъклен дом" (2010-2011), "Пътят към върха" (2011), "Киприянови молитви" (2014) и др. Член е на Съюза на артистите в България, на Съюза на българските филмови дейци, на Българската академия за наука и изкуство и на Антропософското общество в България.

Никита Шервашидзе, енергетик (1941-2008).
Председател на Комитета по енергетика (2 септември 1993-17 ноември 1994; 9 февруари 1995-29 май 1995). Бил е член на Надзорния съвет на „Топенерджи“ АД, на Националната електрическа компания“ ЕАД,  член на Управителния съвет на „Енергопроект“ АД, съдружник в „Газенерго“ АД, член на Съвета на директорите на „Зевс холдинг“ АД и на „Дженерал енерджи“ АД и др.

Кирил Маричков, певец, музикант и композитор (1944-2024).
Основател на група "Бъндараците" (1963) и група "Щурците" (1966). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (21 юли 2010), на наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата в раздел "Музика" за периода 1 юли 2016 г. - 1 юли 2017 г. съвместно с група "Щурците" (17 септември 2017). През 2013 г.  с музикантите Дони, Иван Лечев, Славчо Николов и Венко Поромански създават група "Фондацията". Автор е на книгата „Кирил Маричков – на прага на времето (2023). Носител на орден "Стара планина" първа степен за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството (5 ноември 2019).

Николай Узунов, актьор (1945-2019).
Играл е в Драматичен театър "Сава Огнянов" в Русе (1968-1970) и Народен театър за младежта (дн. Младежки театър "Николай Бинев") (1970-1990).  В телевизионния театър има над 40 роли. Участвал е в над 32 филма,  сред които "На всеки километър" (1969-1971), "Зарево над Драва" (1974), "Автостоп" (1972), "Един снимачен ден" (1969), "Иконостасът" (1969), "Шведски крале" (1968), "Отклонение" (1967), "Най-добрият човек, когото познавам" (1973), "Дом за нашите деца" (1986) и др.

Цеко Минев, предприемач (1960).
Учредител и основен акционер на Първа инвестиционна банка АД, "Витоша ски" и "Юлен АД". От 2003 г. е председател на Управителния съвет на Българската федерация по ски. От 4 юни 2021 г. е член на Съвета на Международната федерация по ски (ФИС) - първият българин, избран за член на висшия ръководен орган на федерацията.

Юлия Спиридонова - Юлка, детска писателка и сценарист (1972).
Има над 400 заснети сценария, излъчени по Българската национална телевизия (БНТ). Авторка е на няколко куклени поредици за предаването "Лека нощ, деца" и на младежкото предаване "Здравей" - за интернет и електронни игри, на БНТ. Автор е и на приказни поредици за деца. Сред книгите й са "Гугулетата" (1999), "Приказки за гугулета" (2000), "Приключения с Джиго" (2003), романът "Любими попътечо" (2007). Романът й за тийнейджъри "Тина и половина" (2009) е първият роман от фентъзи трилогия "Страната на сънищата. Любими попътечо" (2009) и "Кръстьо, частен детектив. В долната земя" (2009), романа за тийнейджъри "Графиня Батори" (2010), романа за тийнеджъри  "Макс" (2012),"Бъди ми приятел" (2015), "Каква магия крие се в снега" (2015), романа за тийнейджъри "Кронос. Tоя нещастник!" (2015)  и др. Носителка  на Националната награда "Константин Константинов" за принос в книгоиздаването за деца на Министерството на културата, Регионалната библиотека "Сава Доброплодни" в Сливен и община Сливен (май 2010), на наградата "Петко Славейков" на Министерството на образованието и науката за принос в развитието на националната литература за деца и юноши (27 април 2010).

Димитър Иванков, български футболист (вратар) и треньор (1975).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Левски" (София), "Кайсериспор" (Турция), "Бурсаспор" (Турция) и "Анортосис" (Кипър). За националния отбор по футбол има изиграни 64 мача.

На този ден са родени и:

Джон Адамс, американски политик (1735-1826).
Първи вицепрезидент на САЩ (30 април 1789-3 март 1797). Втори президент на САЩ (4 март 1797-4 март 1801).
 
Ричард Шеридан, британски драматург и политик от ирландски произход (1751-1816).
Автор е на пиесите "Съперници" (1775), "Училище за сплетни" (1777) и др. Депутат в Камарата на общините (долната камара на парламента) (1780-1806). 

Андре Шение, френски поет и публицист (1762-1794).
Превежда Анакреон и Сафо. Поезията му е публикувана посмъртно: "Оди" и "Ямби" (1819). През 1794 г. е арестуван по обвинение в конспирация и гилотиниран.

Алфред Сисле, френски  художник от британски произход (1839-1899).
Един от създателите на импресионизма.

Пол Валери, френски поет и критик (1871-1945).
Основател на Международен колеж в Кан (1931). Автор е на стихосбирките "Младата парка" (1917), "Албум стари стихове" (1921), "Очарования" (1922), "Моят Фауст" (драматична поема, незавършена., публ. 1941), "Въведение в Метода на Леонардо да Винчи" (1895), "Вечер с господин Тест" (1896), "Кризата на духа" (1919), "Поглед към съвременния свят" (1931), много лекции, статии, есета. Член на Френската академия (1925). Председател на Пен клуба (1924-1934).

Езра Паунд, американски поет модернист (1885-1972).
Основоположник и главен теоретик на американския модернизъм. През 1909 г. издава първия си сборник със стихове "Угаснала светлина", а през 1910 г. - първата си критическа книга "Духът на романската литература". Автор е на стихотворенията "Маски" (1949), "Кантоси 1-84" (1948) и продължаващите ги цикли "Перфоратор" (1955), "Тронове" (1959) и др. Пространната му поема "Кантоси", започната около 1917 г. остава незавършена.

Герхард Домак, немски бактериолог и патолог (1895-1964).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1939 г. за откриването на сулфонамидите. Тъй като през 1936 г. Адолф Хитлер забранява на германци да приемат наградата Герхард Домак е арестуван, изпратен в затвор и принуден да я откаже. През 1947 г. получава от Нобеловия комитет диплом и златен медал, но съгласно правилата паричната стойност на наградата е върната на Нобеловата фондация.

Дикинсън Ричардс, американски лекар (1895-1973).
Носител на Нобеловата награда за физиология или медицина за 1956 г. заедно с американския физиолог Андре Курнан и немския лекар Вернер Форсман за откриването на сърдечната катетеризация и проучването на нарушения в кръвообращението.

Рагнар Гранит, шведски неврофизик (1900-1991).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1967 г. заедно с американския биофизик Кифър Хартлайн и американския биолог Джордж Уолд за техните открития върху първичните физиологични и химични зрителни процеси в окото.

Емилио Джузепе Фарина (Нино Фарина), италиански автомобилен състезател (1906-1966).
Участва във "Формула 1". Световен шампион през 1950 г. На 13 май 1950 г. на пистата "Силвърстоун" във Великобритания той печели първият старт от Първия световен шампионат на Международната автомобилна федерация (ФИА) - "Формула 1".

маршал Дмитрий Устинов, съветски политик и военен деец (1908-1984).
Министър на въоръжените сили на СССР (1941-1953). Министър на отбранителната промишленост на СССР (1953-1957). Първи заместник председател на Съвета на министрите на СССР (1957-1965). Секретар на Централния комитет на КПСС (1965-1976). Министър на отбраната на СССР (1976-1984). Герой на Съветския съюз (1978). Два пъти герой на социалистическия труд (1942, 1961).

Юбер Кюриен, френски политик и учен (1924-2005).
Генерален директор на Националния център за научни изследвания (1969-1973). Президент на Националния център за космически изследвания (1976-1984). Първи председател на Европейската космическа агенция (1979-1984). Създател на космическата програма "Ариана" (1979) на Европейската космическа агенция. Министър на научните изследвания и технологиите на Франция (1984-1986; 1988-1993). Председател на Управителния съвет на Европейската лаборатория за физика на частиците (1994-1996). Председател на фондация "Франция" (1998-2000). Председател на Френската академия на науките (2001-2003).

Серж Головин, френски балетист и хореограф от руски произход (1924-1998).
Участвал е в Парижката опера и балет (1947-1950), в балетна трупа (1950-1962) и в сценични изяви до 1964 г. Хореограф и балет майстор на Женевския балет (1964-1968). Преподавател в балетната школа на Парижката опера (1981-1997).

Даниел Нейтанс, американски молекулярен биолог (1928-1999).
Съставя първата генна карта на молекулата на ДНК. Носител на Нобеловата награда за физиология или медицина за 1978 г. заедно с швейцарския молекулярен биолог и генетик Вернер Арбер и американския молекулярен биолог и генетик Хамилтън Смит за откриването на рестрикционните ензими и за приложението им в решаването на проблеми на молекулярната генетика.

Клифърд Браун, американски джазмузикант (1930-1956).

Луи Мал, френски режисьор (1932-1995).
Режисьор е на филмите "Асансьор за ешафода" (1958), "Хубаво момиче" (1978), "Атлантик сити" (1980), "Сбогом, момчета" (1987), "Ваня от 42-ра улица" (1994) и др.

Клод Льолуш (Клод Барук Йозеф Льолуш), френски режисьор (1937).
Режисьор и сценарист е на филмите "Един мъж и една жена" (1966), "Котката и мишката" (1975), "Едит и Марсел" (1983), "Клетниците" (1995), "Смелостта да обичаш" (2005), "Булеварден Роман" (2007) и др. Носител на наградата "Златна палма" в международен кинофестивал в Кан (1966). Носител на награда "Оскар" (1966).

Теодор Хенш, немски физик (1941).
Носител на Нобелова награда за физика за 2005 г. заедно с американския физик Джон Хол за приноса им към създаването на лазерна спектроскопия с висока разделителна способност. Те си поделят наградата с американския физик Рой Глоубър, който я получава за приноса му към квантовата теория на оптичната кохерентност и за работата му върху теоретичното описание на поведението на светлинните частици.

Марадона (Диего Армандо Марадона), аржентински футболист и треньор (1960-2020).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Архентинос Хуниорс" (Аржентина), "Бока Хуниорс" (Аржентина), "Барселона" (Испания), "Наполи" (Италия), "Севиля" (Испания) и "Нюелс Олд Бойс" (Арженитна). За националния отбор на Аржентина Марадона има 91 мача и 34 гола. С младежкия национален отбор печели златен медал от Световното първенство за младежи през 1979 г. в Япония. С мъжкия национален отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 1986 г. в Мексико и сребърен медал на Световното първенство през 1990 г. в Италия. Един от най-запомнящите се мачове на Марадона, а и в историята на футбола, е четвъртфинала на Световното първенство в Мексико през 1986 г. срещу Англия. В този мач Марадона отбелязва 2 гола, един от които с ръка. След мача Марадона произнася знаменитата фраза: "Ако е имало ръка, това е била ръката на Бога". Оттогава наричат гола "Божията ръка". По-късно в същия мач Марадона преминава половината терен и отбелязва втори гол. През 2002 г. Международната федерация по футбол (ФИФА) определя второто попадение за "Голът на века". Избран е от ФИФА за най-добър футболист на Световното първенство  през 1986 г.  С "Наполи" (Италия) печели турнирът Купата на УЕФА (1989). Бил е треньор на националния отбор на Аржентина (2008-2010). Футболист на Южна Америка (1979, 1980). "Футболист на XX век"  в класацията на ФИФА (2000). Носител на "Златната топка" за цялостна кариера (1995). Носител на "Златно стъпало" (2003). Въведен в Залата на славата на италианския футбол (2014).

Щефан Кунц, немски футболист и спортен функционер (1962).
Печели златен медал от Европейското първенство през 1996 г. в Англия с националния отбор по футбол.

Юмит Йозат, турски футболист (1976).

Това е денят на смъртта на:

Анри Дюнан, швейцарски хуманист и писател (1828-1910).
Основател на международната организация "Червен кръст" (1863). Носител на Нобелова награда за мир за 1901 г.

Олегарио Виктор Андраде, аржентински поет (1839-1882).

Никола Генадиев, български журналист и политик (1868-1923).
Един от лидерите на Народнолибералната партия след убийството на нейния водач Димитър Петков (1907). Основател (1890) на в. "Балканска зора". Депутат от 10-ото до 12-ото Обикновено народно събрание (1899-1903). Избиран е за депутат в 13-ото и 14-ото Обикновено народно събрание (1903-1911). Министър на правосъдието (6 май 1903-30 януари 1904), министър на търговията и земеделието (30 януари 1904-26 февруари 1907), министър на търговията и земеделието и управляващ Министерство на вътрешните работи (27 февруари-2 март 1907), министър на търговията и земеделието (3 март 1907-16 януари 1908). Избиран е за депутат в 15-ото и 16-ото Обикновено народно събрание (1911-1913). Министър на външните работи и изповеданията и управляващ Министерство на земеделието и държавните имоти (4 юли-20 декември 1913). Депутат от 17-ото до 18-ото Обикновено народно събрание (1914-1920). През 1923 г. основава партията "Народно единство" и вестник със същото име. Убит е от привърженици на реакционното крило на Вътрешната македонска революционна организация заради подозрение в симпатии към Българския земеделски народен съюз.

Владимир Филатов, руски офталмолог и хирург (1875-1956).
Има значителен принос в областта на очната, пластичната и реконструктивната хирургия.  Един от първите хирурзи в света, извършили успешна трансплантация на роговицата на окото (1912). Академик в Академията на науките на Украйна (1939). Член на Академията на медицинските науки на СССР (1944). Носител на Сталинска награда (1941). Герой на социалистическия труд (1950). Носител на наградата на Академията на науките на СССР - златен медал "Иля Мечников" (1951).

Имре Калман (ист. име Емерих Калман), унгарски композитор (1882-1953).
Автор e на оперетите "Царицата на чардаша" (1915), "Принцесата на цирка"(1926), "Графиня Марица" (1924) и др.

Пьотър Триодин, съветски композитор (1887-1950).
Автор е на първата съветска опера "Княз Сребърен" (1923), на операта "Степан Рязин" (1925), на 2 симфонии (1910, 1920), на сюити, песни и др.

Аркадий Первенцев, съветски писател (1905-1981).
Автор е на романите Кочубей" (1937),"Над Кубан" (1939), "Изпитание" (1942), "Червенофлотец" (1945), "Огнена земя" (1945), "Чест от младини" (1948), "Матроси" (1961), "Секретният фронт" (1971-1978) и др. Лауреат на Сталинска награда (1948).

Лиляна Тодорова, български режисьор на детски спектакли (1919-1994).
Работила е като учителка (1940-1943). Била е режисьор (1951-1986) в детския отдел на Народния театър за младежта.  Основател и ръководител на Детската театрална школа при Пионерския детски комплекс "Г. Димитров" (1948 - 1951). Удостоена е със званията "Заслужил артист" (1969) и "Народен артист" (23 май 1987).

Петър Незнакомов (ист. име Петър Димитров Димитров), български писател хуморист (1920-1997).
Заместник-главен редактор на в. "Стършел" (1956-1970) и на в. "Литературен фронт" (1970-1973). Главен редактор на Студията за анимационни филми "София" (1973-1975). Автор е на сборниците разкази "Бяло и черно", "В ония дни", "Атила - бич Божи", "Разкази за петте океана" и др. Сценарист е на филмите "Хитър Петър" (1960), "Маргаритка" (1961), "Нако, Дако и Цако - коминочистачи" (1976), "Подарък в полунощ" (1986). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1976). Носител на литературната награда "Чудомир" (1969, 1976), на орден "Народна република България" първа степен (октомври 1980), на наградата на Съюза на българските писатели за хумор и сатира за 1986 г. (19 май 1987).

Франко Корели, италиански певец тенор (1921-2003).
Дебютира в операта в Сполето през 1951 г. като Дон Хосе в "Кармен". Оттегля от сцената през 1976 г.

Хуан Антонио Бардем, испански режисьор и сценарист (1922-2002).
Режисьор е на над 20 филма, сред които са "Смъртта на велосипедиста" (1955), "Централната улица" (1956), "Отмъщението" (1959), "В пет следобед" (1961), "Невинните" (1962), "Последният ден на войната" (1968), "Седем дни през януари" (1979) и "Предупреждението" (1982). Сценарист е на над 15 филма, включително на "Добре дошъл, мистър Маршъл" (1953), "Предупреждението" (1982) и др.

проф. Жана Молхова, български езиковед (1922-2002).
Преподавател по английски език в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1951-1990), била е ръководител на Катедрата по англицистика и американистика, както и заместник-декан на Факултета по класически и нови филологии. Преподавател в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" (1990-1995), в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград (1995-2002). Автор е на книги, учебници и помагала по англицистика. Има над 100 научни публикации. Носител на почетния знак на Софийския университет "Св. Климент Охридски" със синя лента (2002). Удостоена с почетното звание "доктор хонорис кауза" на Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград (2002).

Ноби Стайлс (Норберт Питър Стайлс), английски футболист и треньор (1942-2020).
Печели златен медал от Световното първенство през 1966 г. в Англия с националния отбор по футбол.
/МГ, АЯ/