site.btaИзложбата в „Средец“ е само малка част от пъзела, който Никола Гюзелев ни е оставил като художник, каза проф. Аксиния Джурова

Изложбата в галерия „Средец“ е само малка част от пъзела, който Никола Гюзелев ни е оставил като художник. Това каза проф. Аксиния Джурова по повод експозицията с произведения на оперния певец, която бе открита тази вечер.

По думите ѝ най-ранните творби в изложбата са от 1955 г., като те са събрани от софийския му дом. „Това е една интимна изложба. Защото тя не го представя в цялата му пълнота. И аз се надявам след две години, когато ще се навършат 90 години от рождението му, да се направи пълномащабна изложба с нещата, които са в Рим и тук“, каза проф. Джурова.

Изкуствоведката обясни, че преди всичко Никола Гюзелев е правил портрети на близките си и автопортрети. „Той си е един академичен художник, който не се повлия от никакви течения, които минаха през десетилетията, в които той живя. Остана си академичен художник с едно великолепно владеене на рисунката, с великолепно вникване в психологическите характеристики на портретуваните и най-важното – страхотно владеене на светлината и сянката, в което вие ще откриете любимия му художник Рембранд“, каза още проф. Аксиния Джурова.

Събитието в галерия „Средец“ бе открито от Анна Мария Петрова-Гюзелева. „Тази изложба е с авторски картини на певеца Никола Гюзелев, който е и академичен художник и е в негова памет за 10 години от смъртта му“, отбеляза тя. Допълни, че Гюзелев е започнал както да рисува, така и да пее от съвсем млад.

Според изкуствоведа Борис Данаилов Никола Гюзелев е бил не само обаятелен, но и благ човек „Ще се върна малко назад във времето – 2008 г., когато в битността си на директор на Националната галерия организирахме един концерт, на който бяха представени неговите ученици, седем души“, разказа Данаилов. Това беше събитие, което ме порази заради огромното количество публика и заради нейния възторг, допълни той.

Никола Гюзелев (1936-2014) е оперен певец бас. През 1958 г. завършва Художествената академия със специалност живопис. От 1955 г. започва да учи пеене при оперния певец Илия Йосифов (тенор), а от 1960 г. - при Христо Бръмбаров. Докато следва, участва като солист в Академичния хор „Георги Димитров“ и в Ансамбъла за песни и танци при МВР. От 1960 г. е стажант, а от 1961 г. е редовен артист в Софийската народна опера, където прави своя дебют на 27 юни 1961 г.

В репертоара си в Софийската народна опера, където пее до 1993 г., има над 70 роли. През 1968 г. за пръв път участва в постановка на сцената на театър „Реджо“ в Парма, в Италия, с ролята на Атила от едноименната опера на Джузепе Верди, а през 1994 г. той е удостоен в Парма с наградата „Златен Верди“ за изключителни постижения и принос в оперното изкуство. През годините е пял на големите оперни сцени в Европа, Северна и Южна Америка, Япония. През 1994-1996 г. Никола Гюзелев е директор на Българската академия за изкуство и култура „Борис Христов“ в Рим, където подготвя два курса млади певци.

Дарбата му на художник е реализирана в десетки негови картини с маслени бои, скици с молив и темпера, автопортрети, семейни портрети и рисунки на приятели. Никола Гюзелев е носител на множество награди. Лауреат на Димитровска награда (17 юни 1966). Носител на орден „Георги Димитров“ (август 1986), на наградата „Златна муза“ на едноименната фондация (1996), на орден „Стара планина“ първа степен (24 септември 1996), на Почетна награда на Международната академия на изкуствата в Париж, Франция (8 януари 1998). Удостоен със званието „доктор хонорис кауза“ на Българската академия на науките (26 октомври 2009). Носител на наградата „Златен век“ огърлие на Министерството на културата за изключителни заслуги и принос в развитието на българската култура (20 май 2014, посмъртно). През 2016 г. по случай 80-годишния му юбилей летният театър в Павликени и площад в София са кръстени посмъртно на негово име, както и Българската академия на науките в сътрудничества с фондация „Никола Гюзелев“ учредява Международната награда за оперно и изобразително изкуство „Никола Гюзелев“.