site.btaСъбитията днес - Дневен календар
На 29 октомври в историята
29 октомври 2024 г., вторник, 44-а седмица от началото на годината
Българската православна църква отбелязва деня на св. прпмчца Анастасия Римлянка. Преп. Серапион.
В България се отбелязва:
Денят на бесарабските българи. Отбелязва се от 1938 г. от потомците на бесарабските и таврийските българи. Годишнина от освещаването (1838) в град Болград (дн. в Украйна) на трипрестолния катедрален храм "Свето Преображение господне". В изграждането на храма е вложен доброволният труд на 10 000 преселници от българските земи. Храмът е осветен от бесарабския владика архиепископ Кишиневски и Хотински Дмитрий Сулима в присъствието на хиляди хора от 82-те български колонии, а тържествата по този повод продължават четири дни.
По света се отбелязва:
Световният ден за борба с инсулта. Отбелязва се от 2006 г. по инициатива на Световната организация за борба с инсулта, с цел да се повиши информираността на международната общност за рисковите фактори за инсулт и действията за предотвратяването му. По данни на Световната организация за борба с инсулта един на всеки четирима души над 25-годишна възраст е застрашен от инсулт. Инсултът е една от главните причини за смърт и инвалидност, но може да бъде предотвратен. Кампанията за деня през 2024 г. е посветена на емоционалната сила на спорта, за да се повиши осведомеността за инсулта и да се мотивират хората да предприемат действия всеки ден, за да намалят риска от инсулт. С хаштаг #GreaterThan stroke всеки може да разкаже за предприетите от него действия в тази насока.
Световният ден за борба с псориазиса. Отбелязва се от 2004 г. по инициатива на Международната федерация на асоциациите за борба с псориазиса. Денят е утвърден с резолюция WHA67.9 на 67-ата Световна здравна асамблея на Световната здравна организация от 24 май 2014 г. Целта е да се повиши осведомеността на международната общност относно псориазиса и последствията от него, както и да се обърне внимание върху нуждата от подходящо и достъпно лечение за хората, страдащи от заболяването. По данни на Международната федерация на асоциациите за борба над 125 млн. души по света страдат от псориазис. Темата на деня за 2024 г. е: "Семейство", като акцентът е всеки, който се справя с предизвикателствата на псориазисната болест, заслужава да получи непоколебима подкрепа.
Националният празник на Турция. Ден на провъзгласяване на републиката (1923).
На този ден в България:
1838 - В гр. Болград (дн. в Украйна) е осветен трипрестолният катедрален храм "Свето Преображение господне" в града. Проектът е изготвен от руския архитект Аврам Мелников, а в строителството му е вложен доброволният труд на 10 000 преселници от българските земи. Храмът е осветен от бесарабския владика архиепископ Кишиневски и Хотински Дмитрий Сулима в присъствието на хиляди хора от 82-те български колонии, а тържествата по този повод продължават четири дни. Тогава за пръв път зазвъняват петте големи камбани на новия храм. Тази част на Бесарабия е била в пределите на Руската империя, а българските преселници са имали статут на колонисти. Основните бежански вълни на масово преселване на българи отвъд р. Дунав съвпадат с многобройните руско-турски военни конфликти и са мотивирани от руската политика спрямо изселващото се население от поробена България. В края на 18-и век и през 19-и век около 400 000 българи се преселват в княжествата Влашко, Молдова и Бесарабия. Съгласно дадените им права и привилегии те организират свои колонии, основават градовете Болград и Комрат, както и 64 села.
1886 - В Търново III Велико народно събрание избира за княз на България принц Валдемар Датски. Той е син на датския крал Християн IХ, един от кандидатите за българския престол поради роднинските си връзки с много европейски дворове и династически фамилии, смятан е за най-сериозен претендент за титлата. Валдемар Датски се отказва от престола, тъй като не е одобрен от Русия. На 25 юни 1887 г. III Велико народно събрание избира немския принц Фердинанд I Сакс-Кобургготски за български княз.
1911 - В София излиза бр. 1 на литературното списание "Бисери" с главен редактор Иван Андрейчин. В него поместват свои стихове, разкази, статии, критика и др. предимно млади и неутвърдени писатели, популяризира се френската литература. Последният брой на списанието излиза на 5 юли 1914 г.
1992 - На извънредно заседание Националният координационният съвет на Съюза на демократичните сили (СДС) приема решение, съгласно което президентът на България Желю Желев повече не представлява СДС в президентската институция, тъй като президентът не е оправдал надеждите на хората, гласували за него. Според решението държавният глава не е проявил уважение към представителите на коалицията по време на гласуването в парламента на 28 октомври 1992 г. на поискания от правителството вот на доверие на министър-председателя Филип Димитров. В изявление говорителят на президента посочва, че кандидатурата на президента Желю Желев е издигната от СДС и официално подкрепена от 15 други партии и организации и че той получава своя президентски мандат пряко от избирателите и съгласно чл.92 от конституцията на страната като държавен глава олицетворява единството на нацията. Освен това президентът на Република България не е президент на координационен съвет. Заседанието на Националния координационен съвет на СДС е предшествано от организираната на 30 август 1992 г. от президента Желю Желев пресконференция на поляната пред резиденцията в "Бояна" (т. нар Боянски ливади), по време на която той отправя критики към правителството на Филип Димитров, че е влязло в конфликт с медиите, синдикатите, Българската православна църква, президентската институция и извънпарламентарните политически формации.
1999 - В София е подписана спогодба между правителствата на България и Германия за опазване на секретни данни при обмен на информация.
2003 - Българската социалистическа партия (БСП) е приета за член на Социалистическия интернационал по време на 22-ия конгрес на Социалистическия интернационал (27-29 октомври 2003) в Сао Пауло, Бразилия.
2004 - Подписан е Договор за продажба на 67 на сто от капитала на "Електроразпределение - Пловдив" и "Електроразпределение - Стара Загора" ЕАД с австрийската компания EVN AG. Австрийската компания EVN плаща 271 млн. евро за 67 на сто от капитала на двете дружества, обединени в пакет "Югоизточна България".
2006 - Произведен е втори тур на изборите за президент и вицепрезидент. Първият тур е на 22 октомври 2006 г. На балотаж участват кандидатпрезидентските двойки, събрали най-много гласове на първия тур: Георги Първанов и Ангел Марин - 1 780 119 гласа (64.047 процента) и Волен Сидеров и Павел Шопов - 597 175 гласа (21.48 процента). За президент и вицепрезидент са избрани Георги Първанов и Ангел Марин.
2013 - Студенти, окупирали Ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски", и граждани, протестиращи вече 138-и ден срещу кабинета "Орешарски", се събират на митинг пред сградата на висшето училище с искания за оставка на правителството и за предсрочни парламентарни избори. Те блокират кръстовището пред университета. Основната част на университета е окупирана от 25 октомври 2013 г.
2014 - В Букурещ, Румъния, е подписан Меморандум за разбирателство между българското Министерство на земеделието и храните и Министерството на селското стопанство на Китай за създаване на Асоциация за насърчаване на сътрудничеството в селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦЕИ). Срещата между двамата земеделски министри е първата на ниво министри на земеделието на България и Китай през последните 10 години.
2015 - При пътен възел Оризово президентът Росен Плевнелиев, министър-председателят Бойко Борисов, министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова и министърът на транспорта Ивайло Московски откриват последния участък от автомагистрала "Марица" от Оризово до Димитровград с дължина 31.4 км. Автомагистралата свързва автомагистралата "Тракия" при пътен възел "Оризово" с българско-турската граница и е основен маршрут от Пловдив за ГКПП "Капитан Андреево". Общата й дължина е 117 км.
2019 - Съветът на директорите на "Холдинг БДЖ" ЕАД приема решение, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, за преобразуването на "БДЖ - Пътнически превози" ЕООД и "БДЖ - Товарни превози" ЕООД в еднолични акционерни дружества.
2020 - Кметът на община Разград Денчо Бояджиев и председателят на Съюза на писателите Боян Ангелов подписват споразумение за учредяване на Национална награда за драматургия на името на Антон Страшимиров. Житейският път на Антон Страшимиров е свързан с Разград, той живее в града и учи заедно с брат си в Разградската гимназия. Разград тачи паметта и творчеството му и с името на драматичния театър в града.
2021 - В Русе на церемония в Доходното здание кметът на града Пенчо Милков връчва Националната литературна награда "Елиас Канети" за 2021 година на проф. Иван Станков - писател, преводач и преподавател по българска литература във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" за книгата му "Вечерна сватба".
2022 - В Националния дворец на културата и пространството около него се провежда за първи път фестивал по случай Деня на бесарабските българи. Инициативата е на Изпълнителната агенция за българите в чужбина, Центъра на бесарабските българи в България и Дружество "Родолюбец". Във фестивала участват гости от Украйна и Молдова и от Банат, Румъния.
На този ден по света:
1187 - Папа Григорий VIII в енциклика призовава западноевропейските държави за III кръстоносен поход. Начело на похода застават императорът на Свещената Римска империя Фридрих Първи Барбароса, френският крал Филип Втори Август и Ричард Първи Лъвското сърце.
1918 - Създаден е Руският комунистически съюз на младежта, преименуван през 1924 г. в Руски Ленински комунистически съюз на младежта. От 1926 г. е Всесъюзен Ленински комунистически съюз на младежта (ВЛКСМ), а от 1991 г. - Руски комунистически съюз на младежта.
1923 - Турция е провъзгласена за република. За първи президент е избран Мустафа Кемал Ататюрк, наричан Гази (борец, предводител). В този ден той провъзгласява основния принцип на новосъздадената от пепелищата на Османската империя парламентарна република Турция: "Суверенитетът безусловно принадлежи на народа". Преди това под негово предводителство турската армия извоюва победа в Гръцко-турската война (1919-1922), т. нар. война за независимост, след която на 1 ноември 1922 г. Великото национално събрание на Турция приема закон за премахването на султаната.
1929 – Срив на Нюйоркската фондова борса - т. нар. черен вторник. Изтъргувани са повече от 16 милиона акции, индексът "Дау Джоунс" пада с 12 процента, като достига 198 пункта от 381, което е спад от 183 пункта за по-малко от два месеца. На 24 октомври 1929 г. в Ню Йорк, САЩ, настъпва срив на фондовия пазар, довел до Голямата депресия през 30-те години на 20-и век. Той продължава пет дни и води до краха на хиляди компании и разоряването на милиони хора.
1956 - Начало на Втората израелско-арабска война (Суецка криза). Завършва на 6 ноември 1956 г. Израелските войски извършват нападение над Египет на Синайския полуостров. След няколко дни във военния конфликт се включват Франция и Великобритания. На 26 юли 1956 г. правителството на Египет национализира компанията на Суецкия канал, като изплаща компенсация на акционерите на национализираната компания. В отговор Великобритания и САЩ отказват да финансират строителството на Асуанския язовир.
1969 - В Калифорния, САЩ, е осъществена първата обмяна на данни между два компютъра. Проектът, наречен "Арпанет", е възложен от Министерството на отбраната на САЩ и се смята за предшественик на интернет. Инженери от Калифорнийския университет и от Станфордския изследователски институт успяват за пръв път да обменят данни между два компютъра на разстояние над 300 мили.
1995 - В Танзания са произведени първите многопартийни общи избори. Заради многобройните нарушения и проблеми в организацията изборите са произведени повторно на 19 ноември 1995 г. Според официалните резултати, обявени на 21 ноември 1995 г., управляващата Революционна партия печели 186 места в 232-местния парламент. Кандидатът на Революционната партия Бенджамин Мкапа е избран за президент на страната с 61,8 процента от гласовете.
1998 - От космодрума в Кейп Канаверал, щата Флорида, САЩ, е изстреляна американската совалка "Дискавъри" със 7-членен екипаж на борда, сред които и 77-годишният астронавт и сенатор от Охайо Джон Хършъл Глен. През 1962 г. той става първият американец, направил орбитален полет около Земята, а с полета си на "Дискавъри" става и най-възрастният астронавт в историята. Совалката се приземява на 7 ноември 1998 г. на космодрума в Кейп Канаверал.
2004 - В Камбоджа е коронясан крал Нородом Сиамони - най-малкият син на крал Нородом Сианук от кралица Нородом Моник Сианук, избран на 14 октомври 2004 г. единодушно за крал на Камбоджа.
2011 - Главната прокуратура на Перу нарежда да се възобнови разследването на насилствена стерилизация на хиляди жени по време на управлението на президента Алберто Фухимори (юли 1990-ноември 2000). Правозащитни организации заявяват, че разполагат с доказателства, че 2000 жени са били стерилизирани насилствено, но смятат, че общият им брой може да достига 200 000. Повечето от тях са живеели в селски райони и според правозащитниците стерилизациите са били извършени чрез измама. Алберто Фухимори излежава присъда от 25 години затвор за нарушения на човешки права и корупция.
2015 - Китай официално отменя политиката за едно дете на семейство. Всички двойки имат правото на две деца. Целта на новата политика е да се премахне дисбалансът между броя на мъжете и жените в Китай и да се спре застаряването на населението. Кампаниите за понижаване на броя на населението се водят в Китай още от 50-те години на 20 век. През 70-те години на 20 век е обявена политиката "едно семейство-едно дете".
2018 - В Истанбул, Турция, се провежда церемония за официалното откриване на новото трето летище на града - "Истанбул". Летището е открито от официални лица начело с президента Реджеп Тайип Ердоган, като на церемонията присъстват гости от различни страни, сред които и министър-председателят на България Бойко Борисов. Датата, избрана за откриването, е знакова, защото на 29 октомври се отбелязва националният празник на Република Турция - Ден на провъзгласяването на републиката (1923).
2019 - Аржентинският дипломат Рафаел Гроси e избран за генерален директор на Международната агенция за атомна енергия. При тайно гласуване сред членовете на Управителния съвет на агенцията 58-годишният Рафаел Гроси получава подкрепата на 24 страни, а румънецът Корнел Феруца на десет. Една страна се въздържа.
2020 - В град Ница, Франция, трима души са убити и няколко души са ранени при нападение с нож близо до църквата "Нотр Дам". На местопрестъплението са намерени копие от Корана, два телефона, нож със 17-сантиметрово острие, използвано при нападението, и още два неизползвани ножа. Нападателят е заловен. Той е носел у себе си документи от Италианския Червен кръст на името на гражданин на Тунис - Брахим Исауи.
2021 - В деня на националния празник на Република Турция - Ден на провъзгласяването на републиката (1923), в Истанбул е тържествено открит новият културен център "Ататюрк" на площад Таксим. Новият културен център е със застроена площ от 96 000 кв. м и включва пет блока. В нея е разположена опера с 2500 места, както и киносалон, библиотеки, кафенета, ресторанти, изложбени зали. Голямата зала, в която се помещава операта, е със сферична форма и площ от близо 4 500 квадратни метра. Сферата е облицована с 15 000 ръчно изработени червени керамични плочки.
2022 - В Сеул, Република Корея, при блъсканица, възникнала под напора на многобройно множество, събрало се да празнува Хелоуин в центъра на столицата, загиват 156 души и 197 са ранени. Много хора попадат в капан и са смазани, след като тълпа навлиза в тясна уличка. Това е най-смъртоносната подобна трагедия в историята на Република Корея.
Родени на този ден българи:
Сава Филаретов, учител, дипломат, публицист и книжовник (1825-1863).
Учител в Шумен (1846-1848), където преподава за първи път на български език, урежда класно училище. Главен учител в учреденото от Иван Денкоглу училище в София (1858-1861). Изработва "Главни правила" на училището, които стават модел за много други училища. Подпомогнат от Димитър Трайкович открива през 1858 г. първото българско девическо училище в София (Трайково училище). През 1861 г., принуден от османската власт, напуска България и заминава за Русия. Още същата година се връща в България и става секретар на руското консулство в Одрин. Събира и публикува редица народни песни в редактираното от него сп. "Български книжици" (1862). Работил е в руското посолство в Цариград и в Кайро, Египет, където умира на 38 години.
Илия Стоянов (псевд. Чанчето), оперетен диригент (1892-1975).
Един от основателите на оперетата в България. Бил е диригент в Свободен театър. Един от основателите на Кооперативен театър (1922) и негов директор (1928-1939). Диригент в Софийската опера /дн. Софийска опера и балет/ (1947-1948) и в Държавния музикален театър /дн. Държавен музикален и балетен център/ (1948-1957). Носител на орден "Народна република България" трета степен (1972).
Николай Дончев (Николай Дончев Джаров), литературен критик, поет и преводач (1898-1988).
Редактор във в. "Ла Бюлгари" (на френски език 1923-1935), главен редактор на в. "Вита Булгара" (на италиански език 1940-1943). Работи в Съюза на българските писатели (1961-1967). Сътрудник е на литературния печат в България, Франция и Италия. Изследва френското и италианското влияние върху българската литература. Автор е на стихосбирките "Горящи степи" (1919), "Жетвар" (1927) и на литературни изследвания: "Чужди влияния в българската литература" (на френски език 1934), "Очерк върху съвременната българска литература" (на френски език 1935) и др. Превежда белетристика от френски, италиански и руски език и български поети и белетристи на френски език. Носител на френските отличия "Палм академик" (1937), "Медай дьо ланг франсез" (1938), "Суси д`ор" (1965).
патриарх Максим (светско име Марин Найденов Минков), църковен деец (1914-2012).
На 13 декември 1941 г. приема монашеското име Максим. На 19 декември 1941 г. е ръкоположен за йеродякон. Бил е митрополитски дякон и проповедник при Ловчанската митрополия. През 1942 г. е назначен за учител-възпитател в Софийската семинария, където преподава основно богословие и пастирско богословие. На 14 май 1944 г. е ръкоположен за йеромонах. На 12 юли 1947 г. е възведен в архимандритско достойнство. Протосингел на Доростоло-Червенската митрополия (1947-1 май 1950). Предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия (1950-1955). Главен секретар на Светия Синод (15 юли 1955-1960). Председател на редакционната колегия на "Църковен вестник" и сп. "Духовна култура" (1957-1960). На 30 декември 1956 г. е хиротонисан в епископски сан с титлата "Браницки". Ловчански митрополит (30 октомври 1960-4 юли 1971). Патриарх Български и Софийски митрополит (4 юли 1971-6 ноември 2012). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1974), орден "13 века България" (1985), орден "Стара планина" първа степен (25 октомври 2004). Носител на почетния знак "Стефан Стамболов" на Института за изследване и развитие на лидерството в информационна среда за личен лидерски принос за 2012 г. (3 юли 2012). Почетен гражданин на Троян (14 октомври 2005), Почетен гражданин на София (24 ноември 2011) и Почетен гражданин на Ловеч (11 май 2012).
Емил Георгиев, композитор и диригент (1926-1992).
Диригент на Естрадния оркестър към Концертна дирекция и на оркестъра на Театъра на армията (1955-1960). Диригент на Естрадния оркестър на Комитета за телевизия и радио (1960-1962). Един от основателите на оркестър "София" (1964). Главен художествен ръководител на музикалните състави към Софийския градски народен съвет (1964-1971). Главен художествен ръководител на естрадата на Българската народна армия (1971-1974). Има голям принос в създаването и развитието на българската забавна музика след 50-те години на ХХ век. Една от първите му песни "Чико от Порто Рико" (първи изпълнител е артистът Нейчо Попов) е много популярна в изпълнението на Леа Иванова, звучи и в различни съвременни кавъри. Издава учебника "Музикална акустика" (1975, 1986). Автор е на музиката към документални, късометражни и игрални филми, на забавни и танцови пиеси и инструментални пиеси за джазов оркестър, на камерна, хорова музика и др.
проф. Борис Хинчев, диригент (1933-2008).
Диригент в операта в Русе (1957-1965). Диригент в Софийската народна опера (от 1965 г). Главен диригент на Държавния музикален театър "Стефан Македонски" (1983-4 септември 2008). Преподавател по "Оперно пеене с диригент" в Българската държавна консерватория (1963-2008). Удостоен със званието "Заслужил артист" (май 1979). Носител на орден "Народна Република България" трета степен (1983).
Аспарух Ясенов, спортен деец и международен футболен съдия (1939-2004).
доц. Христина Ангелакова, оперна певица и педагог (1944-2018).
Била е преподавател по оперно пеене във Вокалния факултет на Държавната музикална академия "Панчо Владигеров" (от 1985). Директор на Софийската опера и балет (1 февруари 2001-16 юли 2004). Председател на фондация "Национална опера и балет" (200-2018). Преподавател по класическо пеене в Нов български университет в София (2005-2008). Арт директор на фестивала "Моцартови празници" в Правец (2012-2018). Носителка на първа награда от Международния оперен фестивал в Тревизо, Белгия, (1972), на награда на журито от международния оперен конкурс в Остенде, Белгия, (1975), на наградата на Съюза на музикалните дейци в България "Златна лира" за 1980 г. (февруари 1981), на наградата "Кристална лира - 99" (1 ноември 1999), на орден "Звезда на италианската солидарност" (12 октомври 2004), на почетното звание "Комендаторе д'Италия" (2006), на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (25 май 2015). Удостоена със званието "Народен артист" (24 май 1986). Почетен гражданин на Исперих (май 2002).
доц. Борислав Великов, химик и политик (1946).
Бил е преподавател в Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски". Депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005) и негов председател (23 февруари 2005-17 юни 2005). Депутат в 40-ото Народно събрание (2005-2009) и в 43-ото Народно събрание (2014-2017). Заместник-председател на партия "Българска нова демокрация" (11 май 2008-18 април 2015) и неин председател (18 април 2015-12 септември 2020). Носител на отличието "Достоен българин на 2006 г., което се връчва по инициатива на вестник "24 часа" (22 декември 2006), на медал на Видинската митрополия "Антим Първи" за заслуги към духовността и дарителство за храмове в регион Монтана (23 февруари 2017), на наградата за значим обществен принос - статуетка "Бялата птица" за 2016 г. на регионалния пресклуб на Българска телеграфна агенция във Видин за неговата благотворителна дейност в сферата на образованието, спорта и културата (23 февруари 2017). Почетен гражданин на Монтана (8 юни 2020).
проф. Драгомир Драганов, историк и политик (1948-2019).
Бил е преподавател в Катедрата по нова и съвременна история към Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (от 1984) и ръководител на катедрата (от 2005). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 38-ото Народно събрание (1997-2001). От 28 февруари 1998 е член на Политическия съвет на партия "Българска евролевица" и неин заместник-председател (16 юни 2002-11 март 2006). Съосновател и активен деец на Атлантическия клуб.
Димитър Томов, писател (1957).
Един от основателите на Университетско издателство "Св. Климент Охридски" , заместник-директор на издателството (1986-декември 1989) и негов директор (декември 1989-юни 2011). Председател на партия "България за всички" (8 юли 2010-2014). Първият българин, приет за редовен член на Съюза на руските писатели. Бил е председател на Българо-руския юридически клуб. Председател е на Училищното настоятелство на Лицея в Горна Баня. Автор е на редица статии и разкази във вестници и списания, както и на книгите "Пришълец" (1985), "Животът продължава" (1990), "Безкрайният катун. Цигански работи" (2004), "Трусове на любовта" (2005), "Пътища" (2006), "Нос Павликени" (2008) и др. Първи лауреат на годишната литературна награда на името на Николай Хайтов, учредена от в. "Земя", за книгата си "Безкрайният катун" (16 септември 2004). Носител на наградите "Николай Хайтов" на Съюза на българските писатели (2004), на "Георги Караславов (2016), на Националната литературна награда "Георги Караславов" на община Първомай и Съюза на българските писатели за цялостно белетристично творчество и майсторство на разказа (14 октомври 2016), на почетна грамота на Съюза на българските писатели по повод Деня на будителите - 1 ноември (1 ноември 2017).
Касиел Ноа Ашер (Десислава Спасова, Деса Красова), актриса, сценарист и писател (1971).
През 1998 г. приема израелско поданство, а през 2000 г. се преименува на Касиел Ноа Ашер. Участвала е във филмите "Всичко от нула", "Сватба", "Огледалото на дявола", "Зад кадър" и др. С групата "Ангелите на Касиел" продуцира серия от концерти TOXIC. Има няколко режисьорски проекта, сред които спектакълът "Клер Мадам Соланж". Работи и като продуцент, кастинг режисьор, сценарист, писател. Пише текстове за списанията "Биограф", "Ева", "L'Europeo" и др. Носителка на Националната награда "Икар" на Съюза на артистите в България за поддържаща роля (27 март 2016), на награда за женска роля от Международния фестивал "Друмеви театрални празници "Нова българска драма" (16 май 2016), на награда за женска роля от Националния фестивал на малките театрални форми във Враца (м. май 2016).
Николай Кръстев, футболист и треньор (1979).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Нефтохимик" (Бургас), "Черноморец" (Бургас) и "Поморие" (Поморие). За националния отбор по футбол има изиграни 6 мача.
На този ден са родени и:
Луи Блан, френски журналист и политик (1811-1882).
Член е на Временното правителство (1848). Социалистическите си идеи развива в брошурата "Организация на труда". Основен негов труд е "История на Френската революция" (12 тома).
Жан Жироду, френски писател и драматург (1882-1944).
Автор е на пиесите "Амфитерон 38" (1929), "Юдиф" (1931), "Интермецо" (1933), "Електра" (1937), "Аполон от Белака" (1938), "Содом и Гомор" (1943), "Лудата от Шайо" (1946) и др.
Барух Бенасераф, американски имунолог и генетик (1920-2011).
Носител на Нобелова награда за физиология и медицина за 1980 г. заедно с американския генетик Джордж Снел и френския имунолог Жан Досе за откриването на генетично детерминирани структури на клетъчната повърхност, които регулират имунните реакции.
Александър Зиновиев, руски писател, философ и социолог (1922-2006).
Автор е на книгите "Зейналите висоти" (1976), "Светлото бъдеще" (1978), "В преддверието на рая" (1979), "Жълтият дом" (1980, в два тома), "Ние и Западът" (1981), "Хомо съветикус" (1982), "Моят дом - моята чужбина" (1982), "Ни свобода, ни равенство, ни братство" (1983), "Евангелие за Иван" (1984), "Върви на Голгота" (1985), "Ръката на Кремъл" (1986), "Живей" (1988), "Катастройка" (1988), "Горбачовизмът" (1988), "Моят Чехов" (1989), "Изповед на отцепника" (1990), "Изкушение" (1991), "Веселието на Русия" (1991), "Кризата на комунизма" (1991), "Руският експеримент" (1995), "Посткомунистическа Русия" (1996), "Кроежи" (2000), "Новости от Ибанск" (2005), "Фактор за разбиране" (2006) и др. За книгата си "Комунизмът като реалност", написана през 1980 г., става първият и единствен руски лауреат на наградата "Алексис де Токвил" за най-добра книга по социология.
проф. Карл Джераси, американски химик и драматург от български произход (1923-2015).
Участвал е в синтеза на противозачатъчната таблетка, откривател на хапчето "антибебе" (1951) в сътрудничество с американските фармаколози Грегъри Пинкъс и Джон Рок. Джераси е допринесъл също за синтезирането на кортизона, използван в редица терапии. Автор е на поезия и романи и е колекционер на произведения на изкуството. Джераси притежава една от най-значимите частни колекции с творби от Паул Клее (1879-1940), която завещава на Музея за модерно изкуство в Сан Франциско и на виенския музей "Албертина". Носител на националния медал за наука на САЩ (1973) и на Националния медал за технологии на САЩ (1991).
Марсел Селие, швейцарски продуцент (1925-2013).
Има изключителни заслуги за издаването и популяризирането на българския фолклор по света. През 1975 г. издава първия албум с български народни песни под заглавието "Мистерията на българските гласове", а през 1990 г. вторият албум печели наградата "Грами". Хорът на Българската телевизия и радио с диригент проф. Дора Христова, който по-късно приема името "Мистерията на българските гласове", има издадени четири албума (1975, 1988, 1989, 1997). Негова е заслугата за популяризирането на песента "Притури се планината" (1994) в изпълнение на Стефка Съботинова.
Неджметтин Ербакан, турски политик (1926-2011).
Председател на Партията на благоденствието "Рефах" (октомври 1987 до разформироването на партията на 22 февруари 1998). Министър-председател на Турция (28 юни 1996-30 юни 1997). Председател на Партията на щастието (11 май 2003-30 януари 2004).
Евгений Примаков, руски политик и дипломат (1929-2015).
Председател на Съвета на Съюза на Върховния съвет на СССР (3 юни 1989-31 март 1990). Началник на Първо главно управление на КГБ на СССР (30 септември-6 ноември 1991). Директор на Централната разузнавателна служба на СССР (6 ноември-26 декември 1991). Директор на Службата за външно разузнаване на Русия (26 декември 1991-9 януари 1996). Министър на външните работи на Русия (9 януари 1996-11 септември 1998). Председател на правителството (11 септември 1998-12 май 1999). Депутат в Държавната дума (долната камара на парламента (18 януари 2000-2001). Председател на Търговско-промишлената палата на Русия (14 декември 2001-4 март 2011).
Омара Портуондо, кубинска певица и танцьорка (1930).
Елън Джонсън Сърлийф, либерийски политик, първата жена, избрана за президент на африканска държава (1938).
Президентка на Либерия (16 януари 2006-22 януари 2018). Носителка на Нобелова награда за мир за 2011 г. заедно с либерийката Лейма Гбоуи, която мобилизира свои съгражданки срещу гражданската война в страната си и йеменката Тауакул Карман, изиграла водеща роля в борбата за правата на жените и за демокрация и мир в Йемен, за ненасилствената им борба за сигурност на жените и за пълноправното им участие в изграждането на мира.
Питър Грийн (Питър Алън Грийнбаум), британски музикант, композитор и текстописец (1946-2020).
През 1967 г. в Лондон, Великобритания, създава групата "Флитууд Мак" заедно с барабаниста Мик Флитууд. През 1970 г. Питър Грийн я напуска заради злоупотреба с дрога и ментални проблеми.
Ричард Драйфус, американски актьор (1947).
Участвал е във филмите "Челюсти" (1975), "Момиче за сбогом" (1977), "Срещи от третия вид" (1977), "Американски графити" (1973), "Чий е този живот все пак" (1981), "Оливър Туист" (1997), "Сребърният град" (2004), "Посейдон" (2006), "Железният човек" (2007), "Листа от трева" (2009) и др. Носител на наградите "Оскар" (1977) и "Златен глобус" (1978).
Абдуллах Гюл, турски политик (1950).
Министър-председател на Турция (16 ноември 2002-11 март 2003). Министър на външните работи на Турция (20 март 2003-28 август 2007). Президент на Турция (28 август 2007-28 август 2014).
Едвин ван дер Саар, нидерландски футболист (вратар) (1970).
Робер Пирез, френски футболист (1973).
Вонета Флауърс, американска състезателка по бобслей и треньорка (1973).
Олимпийска шампионка (двойки) през 2002 г. от Солт Лейк Сити, САЩ. Тя е първата афроамериканка, която печели златен медал от зимни олимпийски игри.
Франк Бауман, немски футболист (1975).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Световното първенство през 2002 г. в Република Корея и Япония.
Това е денят на смъртта на:
Жан льо Рон д`Аламбер, френски математик и философ (1717-1783).
Автор е на "Трактат по динамика" (1743) и на т.нар. "парадокс на д`Аламбер" (1747). Заедно с Дени Дидро (1713-1784) написват в 28 тома "Енциклопедия", известна още като "Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите" (1751-1772).
Николай Чернишевски, руски обществен деец, философ и писател (1828-1889).
Един от създателите на народничеството заедно с руския философ Александър Херцен (1857). Известен е с романа "Какво да се прави?" (1862-1863). Той е арестуван и осъден през 1864 г. на 7 години каторга и вечно заселване в Сибир заради своята политическа и литературна дейност. През 1871 г. след като изтърпява каторжното наказание, той е заселен във Вилюйската крепост, където живее до 1883 г., когато му е разрешено да живее в Астрахан под постоянен полицейски надзор. През юни 1889 г. получава разрешение да живее в родния си град Саратов, където и умира на 29 октомври 1889 г.
Джоузеф Пулицър, американски журналист, публицист и издател (1847-1911).
Счита се за един от основателите на "жълтата" преса. Неговите вестници са първите, в които са публикувани политически карикатури, журналистически разследвания и сензационни новини. Със средствата от завещанието му е открит Факултет по журналистика към Колумбийския университет в Ню Йорк, САЩ (1912) и е учредена наградата "Пулицър" - най-престижната американска награда за журналистика, литература и музика, която е присъдена за първи път на 4 юни 1917 г.
Франсис Бърнет, британска писателка (1849-1924).
Авторка е на детските романи "Малкият лорд Фаунтлерой" (1886) и "Малката принцеса", както и на новелата "Тайната градина" (1911).
Фриц Хофман, немски химик (1866-1956).
Откривател на изкуствения каучук.
Пейо Яворов (ист. име Пейо Тотев Крачолов), български поет символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМРО) (1878-1914).
Работи като телеграфопощенец, сменяйки различни селища - Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало, София (1897-1900). Включва се във Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМРО), редактор на легалния в. "Дело" на организацията (1901-1902). Четник е на Яне Сандански и е един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф - "Гоце Делчев" (1904). От 1904 г. е библиотекар в Софийската публична библиотека (дн. Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий"), от началото на 1905 г. е неин подуправител. Артистичен секретар (драматург) на Народния театър "Иван Вазов" (1908-1913). Поставя пиесите "В полите на Витоша" (1910) и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912). Редактор е на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение -"Дело", "Свобода или смърт", "Автономия", "Илинден". Автор е на стихосбирка "Стихотворения" (1901,1904), на мемоарно-есеистичната си книга "Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902-1903" (1909), на стихотворенията "На нивата", "Градушка", "Арменци". Родоночалник на символизма в българската литература - сборниците "Безсъници" (1907), "Подир сенките на облаците" (1910). Създава любовна лирика, която е връх в българската интимна поезия с постиженията в музикалността и виртуозността на стиха - стихотворенията "Калиопа", "Обичам те", "Пръстен с опал", "Молитва", "Две хубави очи", "Вълшебница", "На Лора" и др.
Иван Пашов, български юрист и политик (1881-1955).
Член на Контролната комисия при Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (тесни социалисти) (БКП (т.с.), участник във Военната организация на БКП (т.с.) (1920-1925). Осъден на доживотен затвор (1925), освободен през 1933 г. Бил е председател на Софийския народен съвет. Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946), в VI Велико народно събрание (1946-1949) и в 1-ото и 2-ото Народно събрание (1950-1957). Член на Президиума на VI Велико народното събрание (1947-1950). Кмет на София (2 ноември 1949-14 декември 1952). Член на Контролната комисия на ЦК на БКП (1945-1954), член на ЦК на БКП (1954-1955). Носител на орден "Георги Димитров" (1955).
акад. Иван Странски, български агроном почвовед (1886-1959).
Работил е върху проучването на почвите в България. Пръв установява в България почвения тип смолница. Ръководител на Земеделската опитна станция в Садово (1919-1921). Един от основателите на Агрономическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", където е бил ръководител на катедра Общо земеделие (1921-1931), декан на факултета (1924-1925). Дописен член на Българската академия на науките (1929), редовен член (1943). Главен секретар на Министерството на земеделието и държавните имоти (19 май 1930–15 август 1931). Директор на Централния земеделски изпитателен институт в София (1935-1939). Основател и директор на Почвения институт към Българската академия на науките (1947-1959). Сътрудничи на сп. "Садово", сп. "Земеделие", сп. "Земеделска практика" и др. Автор е на над 800 научни труда, сред които "Плевелите в земеделието от биологично гледище" (1919), "Торенето на ориза" (1929), "Почвознание" (1935), "Торове и торене" (1947) и др.
Жулиен Дювивие, френски режисьор (1896-1967).
Режисьор е на филмите Завръщането на Дон Камило (1953), "Дяволът и десетте заповеди" (1962), "Дяволски ваш" (1967) и др.
Александър Жендов, български художник живописец, карикатурист, журналист и обществен деец (1901-1953).
Подписва се и с псевдонима "Спиридонов", а под фейлетоните си - "Чичо Слон", "Червен Нане", "Антифа". Карикатурист в сп. "Българан" (1916-1924), "Червен смях" (1919-1923), "Маскарад" (1922-1923), "Смях и сълзи" (1924), "Звънар" (1924-1925), "Жупел" (1931-1934), "Поглед" (1930-1934). През 30-те години на 20 в. е един от създателите и ръководителите на Съюза на трудовоборческите писатели и редактор на неговия орган в. "Фронт на трудовоборческите писатели в България" (1932-1933). Председател на Съюз на дружествата на художниците в България (1932-1935; 1944-1945). Автор е на живописния цикъл "Миналото" (1945-1947), на композициите "Посрещане на партизаните 9.IX.1944 г.", "Пред смъртния одър на вожда", "Подписи за мир" и др. На негово име е учредена награда за плакат и приложна графика от Съюза на българските художници. Удостоен е посмъртно със званието "Народен художник" (22 май 1963).
Арне Тиселиус, шведски биохимик (1902-1971).
Носител на Нобелова награда за химия за 1948 г. за изследванията му на електрофорезата и абсорбационния анализ, в частност за откритията му, свързани с хетерогенната природа на белтъците в серума.
Александър Афиногенов, руски драматург (1904-1941).
Автор е на пиесите "Чудак" (1930), "Страх" (1931), "Машенка" (1941) и др. Загива при хитлеристка бомбардировка над Москва по време на Втората световна война (1939-1945).
Григорий Чухрай, руски режисьор (1921-2001).
Режисьор е на филмите "Четиридесет и първа" (1956), "Балада за войника" (1959), "Чисто небе" (1961), "Живели някога старец и старица" (1964), "Памет" (1970), "Животът е прекрасен" (1980), "Ще ви науча да мечтаете" (1984) и др. Народен артист на Руската федерация (1981), лауреат на Ленинска награда (1961), носител на три ордена "Червено знаме". През 2001 г. издава своята биографична книга "Моята война".
Робърт Брустийн, американски театрален критик, драматург, режисьор и преподавател (1927-2023).
Театрален критик за сп. "Ню рипъблик" (1959-2000). Основател на Йейлския репертоарен театър към Училището по драма в Йейл (1966) и негов артистичен директор (1966-1979). Основател на Американския репертоарен театър в Харвард (1980) и негов артистичен директор (1980-2002). Той е подпомогнал артистичното развитие на театрални творци от ранга на Мерил Стрийп, Кристофър Уокън, Чери Джоунс, Сигорни Уивър, Джеймс Лапин, Тони Шалуб, Линда Лавин, Стив Зан, Дейвид Мамет. Носител на награда "Тони" (1986). Носител на Националния медал на изкуствата за принос към изкуството в САЩ (2010).
акад. Христо Недялков (Христо Недялков Христов), български хоров диригент, композитор и педагог (1932-2013).
Музикален оформител в Детския отдел на Българското национално радио (БНР) (1956-1960). Диригент на Хора на медицинските работници (1955-1960) и на Хора на софийските девойки (1966-1970). Основател и главен диригент на Детския радиохор на БНР от 1960 г. до смъртта си през 2013 г. Автор е на над 400 песни за детски и женски хорове, както и музика за детски телевизионни и радиопостановки. Почетен гост-професор на японския университет "Токай" (1996). Носител на медал за музикално изкуство "Золтан Кодай" на Министерството на културата на Унгария (1984), на Орден на святото съкровище "Златни лъчи" с розетка - най-високия японски орден за чужденци (1995). Удостоен е със званията "Заслужил артист" (май 1972), "Народен артист" (май 1980). Носител на орден "Народна република България" (8 октомври 1982), на орден "Стара планина" първа степен (16 юли 2002), на наградата на Съюза на българските музикални и танцови дейци "Златна лира" (2000), на наградата "Златен век" с огърлие на Министерството на културата (21 май 2012), на наградата на БНР "Сирак Скитник" 2012 г. за цялостен принос в развитието на Българското национално радио (25 януари 2013). Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Национална музикална академия "Панчо Владигеров" (2 ноември 2012).
проф. Младен Киселов, български театрален режисьор и педагог (1943-2012).
Работил е в Драматичните театри в Пловдив (1968), Кърджали (1968-1970), Бургас (1970-1971), Народния театър за младежта (1971-1977), Народния театър "Иван Вазов" (1983-1991). Режисьор и главен художествен ръководител на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1977-1983). Заместник-генерален директор по художествените въпроси на Националния дворец на културата (1983-1991). От 1991 г. е работил в САЩ като преподавател по режисура и актьорско майсторство. Автор е на книгата с разкази "Ръкописи" (2000). Удостоен със званието "Заслужил артист"(1981).
Маргарит Минков, български поет, писател и драматург (1947-1997).
Сътрудник на Детската редакция при Българската национална телевизия (1970-1978). Бил е драматург във Врачанския драматичен театър, в Драматичния театър "Сава Киров" в Сливен (1980-1981) и в Драматичен театър "Сълза и смях" в София. Завеждащ литературното бюро на Национална дирекция театри (1986-1994) и неин директор (1994-1995). Драматург на Народния театър "Иван Вазов" (1997). Депутат в 36-ото Народно събрание (22 май 1992-17 октомври 1994). Автор е на 18 пиеси, сред които "И отново за Моцарт и Салиери" (1979), "Вавилонската кула" (1982), "Жана Д'Арк" (1988), "Камината" (1990), "Въведение в тяхната картина" (1994), "Втора сряда" (1997) и др., на книгите "Приказки за разказване" (1984), "Безкрайна приказка" (1987), на стихосбирката "Пръстен в кладенец" (2000; 2007), на детски приказки, някои от които писани за предаването "Лека нощ, деца" на Българската национална телевизия.
Клас Ингесон, шведски футболист и треньор (1968-2014).
С националния отбор по футбол печели бронзов медал от Световното първенство през 1994 г. в САЩ.
/АЯ, МГ/
/МГ/
news.modal.header
news.modal.text