site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 7 юли в историята

7 юли 2024 г., неделя, 27-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на 2 Неделя след Петдесетница – на Всички български светии. Св. вмчца Неделя. Преп. Тома Малейски и Акакий.

През 1954 г. Св. Синод на Българската православна църква постановява втората неделя след Петдесетница да бъде обявена за ден на всички български светии. Патриарх Кирил отслужва първата литургия за празника в столичния храм "Св. Седмочисленици". Това е една от първите големи инициативи на Българската патриаршия, след нейното възстановяване на 10 май 1953 г.

Св. мчца Неделя е родена в Мала Азия. Още от детството се посветила на Бога и решила цял живот да пази целомъдрие. Много младежи търсели нейното съгласие за брак, но тя на всички отказвала с думите, че се е сгодила за Христа и иска да умре девица. Тогава един младеж от знатно семейство, обиден от нейния отказ, съобщил на император Диоклетиан, че цялото семейство на Неделя изповядва християнската вяра. Императорът заточил родителите й в гр. Мелитин, а Неделя била подложена на жестоки мъчения. Христос се явил на мъченицата в затвора и я изцерил от раните й. Осъдили я  да бъде посечена с меч. Разрешили й да се помоли преди смъртта си. След молитвата тя предала душата си на Господа, без да бъде посечена. Това станало на 7 юли 289 г. По-късно мощите й били пренесени в столицата на Второто българско царство - Търново. Имен ден празнуват  Неделя, Недялка, Недялко и др.

В България се отбелязва:

Професионалният празник на митническия служител. Отбелязва се от 2016 г. с Решение 685 на Министерския съвет от 10 септември 2015 г. Годишнина от създаването (1879) с Указ 2 на княз Александър I на митници и митнически пунктове в Княжество България, "за да се запазят интересите на княжеството".

Професионалният празник на специалистите по връзки с обществеността (ПР-специалистите). Отбелязва се от 2020 г. с Решение 149 на Министерски съвет от 5 март 2020 г. Годишнина от приемането (2005) на Единния етичен кодекс на ПР-практиката в България от Българското дружество за връзки с обществеността, Българската асоциация на ПР агенциите, асоциация "Имагинес", IPRA България (международна ПР асоциация), Асоциация на специалистите по комуникации в общините, Дружеството за връзки с обществеността към Съюза на журналистите и Асоциация  на медийните експерти в администрацията.

По света се отбелязва:

Денят на шоколада. Отбелязва се от 2009 г. Годишнина от доставката (1550) от Южна Америка в Испания на първата партида какаови зърна. Шоколадът е произведен за първи път от ацтеките, които го наричат "храна на боговете".

Световният ден на езика суахили. Отбелязва се от 2022 г. с резолюция 41С /61 на Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО), приета на  41-ата сесия на 5  ноември 2021 г. Годишнина от обявяването на езика суахили за важен инструмент в борбата за независимост от лидера на партията Африкански национален съюз на Танганайка (ТАНУ) Джулиъс Ниерере (7 юли 1954). Целта на деня е да се  информира международната общност за  ролята  на африканския език суахили  като важен инструмент при насърчаване на езиковото многообразие и общуването между народите по света. 

Националният празник на Соломоновите острови. Ден на независимостта (1978).

На този ден в България:

1345 - Битка при крепостта Перитеорион, Беломорска Тракия (дн. Гърция, до град Ксанти), при която многобройна византийска войска, начело с византиеца Йоан Кантакузин, и 12-хилядна турска войска, предвождана от паша Умур, нападат владенията на Момчил, български военачалник и независим феодален владетел, един от първите борци срещу турското иго. Момчил е убит, а войската му разбита. Йоан Кантакузин завзема владенията на Момчил.

1877 - Руските войски освобождават гр. Търново от османско иго по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Конни части на Предния отряд на руската армия предприемат разузнаване към Търново, което предизвиква паническо отстъпление от страна на противника. Възползвайки се от ситуацията, ген. Гурко разпорежда разузнаването да премине в настъпление и около 17 ч. гр. Търново е освободен.

1879 - С Указ 2 на княз Александър I са учредени митниците и митарствените пунктове на България. Според документа "Е като взехме в съображение нуждата да се запазят интересите на  Княжеството постановяваме да се уреди нужното число митници и митарствени пунктове на южната граница на Княжеството..." се създават 17 митници, 9 митнически пункта и 34 митнически поста. Постановява се облагането с мито на чуждестранните стоки и безмитен внос от Източна Румелия и Македония. През 1879 г. е утвърден и правилник за митниците наречен "Привременни наставления за митарствените учреждения на Българското княжество". Първият началник на отделението на митниците в София е Матей Попович.

1879 - България установява дипломатически отношения с Русия на ниво дипломатически агентства. Прекъснати са на 5 ноември 1886 г. и са възстановени на 2 февруари 1896 г. Отново са прекъснати на 22 септември 1915 г. През  април 1918 г. България установява дипломатически отношения с Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР), които  са прекъснати през септември същата година. Дипломатически отношения между България и СССР  са установени на 23 юли 1934 г. на ниво легации. Прекъснати са на 5 септември 1944 г. и са възстановени на 14 август 1945 г. На 6 януари 1948 г. са издигнати в ранг на посолства. На 23 октомври 1991 г. Руската федерация се обявява официално за правоприемник на СССР. Същия ден е подписан протокол за установяване на дипломатически отношения между България и Руската федерация.

1914 - С решение на 17-ото Обикновено народно събрание село Бяла Слатина е обявено за град. Решението е в изпълнение на Указ 293 на цар Фердинанд от 27 юни 1914 г., обнародван на 24 юли 1914 г., за преобразуването на с. Бяла Слатина в град.

1992 - По искане на главния прокурор Иван Татарчев 36-ото Народно събрание снема имунитета на депутата Андрей Луканов. Народното събрание дава и разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Андрей Луканов и за задържането му като мярка за неотклонение. На 9 юли 1992 г. той е привлечен като обвиняем по чл. 203, ал.1, от Наказателния кодекс - за длъжностно присвояване в особено големи размери, по дело 3/1992 г. (отделено от дело 4/1990 за икономическата катастрофа през юни 1992 г.) за отпускане от правителството на Георги Атанасов на безвъзмездни кредити на "страни с терористични акции" - страни от третия свят и  различни партии и движения. Луканов е обвинен като участник при вземането на решения за отпускане на безвъзмездните помощи, причинявайки по този начин тежки икономически последици за  България. На 5 август 1993 г. му е предявено окончателното обвинение.  Делото е прекратено с постановление на Софийската градска прокуратура от 4 февруари 2000 г., потвърдено на 16 февруари с. г. от Софийската апелативна прокуратура.

2000 - В Министерския съвет е подписан договор за продажба на 98 процента от капитала на "Булбанк". Купувачи са "Уникредито Италиано" и "Алианц". Цената е 360 млн. евро.

2006 - Софийският градски съд дава ход на делото за софийската дискотека "Индиго". Обвиняеми са Анри Силаги, Красимир Илиев, Ангел Николов, Георги Василев, Цвятко Барчовски и Стоян Янев. На 21 декември 2001 г. при инцидент на стълбите пред софийската дискотека "Индиго" загиват от задушаване 7 деца, притиснати от напиращите да влязат в дискотеката около 600 младежи. Пострадалите са десетки. Според обвинителния акт сградата на "Индиго" е била изградена без разрешения и против разпоредбите на  службата за пожарна безопасност. На 17 ноември 2006 г. съдът отсъжда, че само двама от всичките шестима подсъдими са виновни за инцидента. Признати за виновни са Ангел Николов (осъден на плати глоба от 3000 лв.) и Цвятко Барчовски (осъден на 3 месеца затвор условно и глоба от 1500 лв). Стоян Янев, Красимир Илиев, Анри Силаги и Георги Василев са признати за невинни.

2008 - Със заповед 404 на министъра на околната среда и водите от 7 юли 2007 г. местност Коридорите край с. Биволаре, област Плевен, е обявена за защитена територия. Площта на защитената територия е 274, 902 дка. Коридорите е езеро, образувало се е от разширени стари корита на р. Вит при изгребване на баластра. В резултат на сливането на старите корита са се оформили островчета, които са обрасли с естествена горска и храстова растителност. Най-голямото богатство на защитена територия са птиците. В Коридорите е една от най-големите колонии на нощна, голяма бяла, сива, ръждива и малка бяла чапла. Предпочитано място е от малкия корморан и малкия воден бик и още над 20 защитени от Закона за биологичното разнообразие птици.

2014 - Българският тенисист Григор Димитров влиза за първи път в кариерата си в топ 10 на световната ранглиста на Асоциацията на професионалните тенисисти /ATP/, като заема 9-то място.

2016 - Изпълнителният директор на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" Дилян Петров и представители от германо-български консорциум, в състав от немската "Нюкем Текнолъджи" и четири български компании, подписват договор за изграждане на Национално хранилище за радиоактивни отпадъци. То ще бъде изградено на площадка "Радиана", която се намира в 3-километровата контролирана зона на АЕЦ "Козлодуй".  Международният фонд "Козлодуй" отпуска над 140 млн. лв. за изграждане на хранилището.

2017 - Министерството на финансите нарежда плащане на 990,375 млн. евро в полза на държателите на петгодишни еврооблигации на България, емитирани при годишен лихвен купон 4,25 процента с падеж 9 юли 2017 г. В сумата са включени главница в размер 950 млн. евро, както и последния дължим лихвен купон в размер на 40,375 млн. евро. С извършване на плащането държавният дълг на България се редуцира с 950 млн. евро - от 12,884 на 11,934 млрд. евро.

2018 - Българската социалистическа партия подава документи за регистрация на дружество "Българска свободна медия", с което започва процедурата за издаване на лиценз за телевизия. Управител на дружеството е журналистът, политик и общественик Любомир Коларов. В рамките на месец дружеството трябва да  подаде необходимите документи за получаване на лиценз от Съвета за електронни медии за собствен телевизионен канал. Процедурата по регистрация стартира, съгласно решение на Националния съвет  на БСП от 10 юни 2018 г.

2019 - В София в Националния дворец на културата се провежда Национално събрание на партия ГЕРБ. За форума са регистрирани 1067 делегати.  С 1046 гласа "за", 10 "против"  и 11 "въздържал се" Националното събрание официално освобождава Цветан Цветанов  от всички ръководни постове в партията, считано от 30 май 2019 г.  -  заместник-председател на партията и заместник-председател на Изпълнителната комисия на партията  (по право) от 10 януари 2010 г.  Националното събрание приема и промени в устава на партията, съгласно които председателят на партията ще има двама заместник-председатели, вместо  досегашните трима. Председателят на партията Бойко Борисов прави обръщение пред делегатите на Националното събрание  и по негово предложение Цвета Караянчева и Тодор Стаматов Тодоров са избрани за членове на Изпълнителната комисия на мястото на Цветан Цветанов и Румяна Бъчварова.

2020 - Съпредседателят на партия "Движение "Да, България" Христо Иванов, общинският съветник от Бургас Димитър Найденов и Иво Мирчев правят опит да слязат на морския бряг до бившето яхтено пристанище в местността Отманли в парк "Росенец", където се намира имота, известен като "летните сараи" на почетния председател на Движението за права и свободи Ахмед Доган. Демонстративното акостиране на брега на Христо Иванов, който носи със себе си българският национален флаг е излъчвано на живо във фейсбук. Служители на Националната служба за охрана, които охраняват луксозното имение, изтикват със сила Христо Иванов обратно във водата и взимат флагът му.  

2021 - В подножието на Ивановските скални църкви се провежда церемония по валидирането на две пощенски марки по повод на 800-годишнината от основаването на скалния манастир-лавра "Св. Архангел Михаил" край Русе. Марките са с размер 25/35 мм и цената им е съответно 0.65 лева и 1.00 лев. Тиражът им е 5500 броя.  Двете марки представляват художествена интерпретация на фрески в манастира. Автор на проектите е художникът Станимир Желев. Скалният манастир-лавра "Св. Архангел Михаил", известен като Ивановските скални църкви е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

2023 - Народното събрание отхвърля предложението на партия „Възраждане“ за произвеждане на национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“. В подкрепа на допитването гласуват 68 народни представители, 98 са „против“ и 46 гласуват „въздържал се“ след продължила  повече от три часа дискусия в пленарната зала.

На този ден по света:

1881 - Италианският детски вестник "Джорнале пер и бамбини" започва да публикува историята на дървената кукла Пинокио, написана от Карло Колоди (ист. име Карло Лоренцини) през 1880 г. Повестта "Приключенията на Пинокио" е публикувана за първи път като книга на 7 юли 1883 г.

1898 - Президентът на САЩ Уилям Маккинли подписва резолюция за анексирането на Хавайските острови. През 1900 г. Конгресът приема закон съгласно който Хавайските острови получават статут на самоуправляваща се територия в състава на САЩ, а на 21 август 1959 г. Хавайските острови са включени в състава на САЩ като 50-и щат.

1937 - Начало на Японско-китайската война (1937-1945). Войната започва с нахлуването на японските войски в Североизточен и Централен Китай. Япония окупира голяма част от Китай. В Китай е създаден единен национален антияпонски фронт, който към април 1945 г. контролира 19 освободени района. Войната завършва на 9 септември 1945 г. с освобождаването на окупираните от Япония части на Китай. 

1941 - Започва Киевската операция по време на Втората световна война (1939-1945). Операцията завършва на 26 септември 1941 г. с поражение на Съветската армия, като големи територии от Украйна са окупирани от хитлеристка Германия.

1954 - Влиза в сила Конвенцията за политическите права на жените, открита за подписване и ратификация на 31 март 1953 г. с резолюция 640(VII) на Общото събрание на ООН от 20 декември 1952 г.

1957 - В Пъгуош, провинция Нова Шотландия, Канада, започва международна конференция, която слага начало на Пъгуошкото движение за мир, разоръжаване и международна сигурност. Форумът продължава до 11 юли 1957 г. Движението е учредено с участието на учени от цял свят, които дискутират проблемите на ядреното оръжие и световната сигурност. В годините след основаването си Пъгуошкото движение публикува доклади за проблемите на оръжейния контрол и разоръжаване, които подготвят пътя за международното ограничаване на производството и опитите с ядрено оръжие. Пъгуошкото движение е носител на Нобелова награда за мир за 1995 г.

1999 - Възстановени са дипломатическите отношения между Великобритания и Либия. Дипломатическите отношения са прекъснати на 22 април 1984 г. след убийството на британската полицейска служителка Ивон Флечър пред посолството на Либия в Лондон по време на протестна демонстрация срещу либийския лидер Муамар Кадафи. Отношенията са възстановени, след като Либия се съгласява да поеме отговорността за убийството.

2001 - За първи път в историята на Израел в рамките на международния музикален фестивал в Йерусалим са изпълнени произведения на немския композитор Рихард Вагнер от оркестъра на Берлинската опера под диригентството на Даниел Баренбойм. Творбите на композитора са забранени в Израел, тъй като се смята, че творчеството му е вдъхновявало нацистките лидери.

2005 - Атентати в центъра на Лондон, Великобритания. Извършени са 4 терористични атаки, като 3 от тях - във влакове на метрото. Първият взрив е в 8:51 часа местно време (7:51 ч. по Гринуич) между метростанциите "Олдгейт" и "Ливърпул стрийт", вторият - в 8:56 ч. между станциите "Кингс крос" и "Ръсел скуеър", третият - 9:17 ч. на станция "Еджуеър роуд". Четвъртата експлозия е в двуетажен автобус на площад "Тависток". При атентатите загиват 56 души, ранени са над 700 души. Отговорността за атентатите е поета от групировката "Тайна организация - Ал Каида в Европа".

2007 - Влиза в сила Международна конвенция за предотвратяване на актовете на ядрен тероризъм. Приета е с резолюция на Общото събрание на ООН на 13 април 2007 г. Конвенцията задължава правителствата да наказват притежатели на незаконни ядрени устройства или радиоактивни материали.

2008 - Във Великобритания Главният синод на Англиканската църква приема решение, с което става възможно за епископи да бъдат ръкополагани и жени.

2009 - В Хърватия парламентът утвърждава след многочасови дебати състава на правителството, начело с Ядранка Косор - първата жена министър-председател на страната.

2014 - Британският професионален шосеен колоездач Крис Фрум става първият човек, преминал с велосипед под Ламанша от Великобритания във Франция. Преходът през Евротунела от Фолскстоун, Великобритания, до Кале, Франция, е извършен за около 55 мин. Максималната скорост, която Крис Фрум развива, е 65 км/ч. Дължината на открития на 6 май 1994 г. Евротунел е 51 км, 39 км от които се намират непосредствено под водите на Ламанша.

2016 - От космодрума „Байконур“ в Казахстан с ракета-носител "Союз-ФГ" към Международната космическа станция е изстрелян първия космически кораб от новата серия "Союз МС" с трима души на борда - руският космонавт Анатолий Иванишин, американската астронавтка Кетлин Рубенс и японският космонавт Такуя Ониси.
Модифицираният кораб "Союз МС" е резултат от цялостна модернизация на корабите от серията "Союз ТМА-М". Той разполага с нова командно-телеметрична система, способна да работи чрез спътници-ретранслатори "Лъч", с нова система за сближение и скачване и с друго по-съвършено оборудване. За Кетлин Рубенс и Такуя Ониси това е първи космически полет, а за Анатолий Иванишин - втори.

2017 - В рамките на 41-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО в Краков, Полша (2-12 юли 2017), с 12 гласа "за", 6 "въздържал се" и 3 "против" Комитетът за световното наследство към ЮНЕСКО включва Стария град в Хеброн, на Западния бряг, към два свои списъка - Списъка на световното наследство и Световното наследство под заплаха. Старият град в Хеброн е място за поклонение на християни, юдеи и мюсюлмани. Градът и неговата т. нар. Пещера (гробница) на патриарсите влизат в номенклатурата на ЮНЕСКО вече като "палестински обект на световното културно наследство". 

2019 - В Ниамей, Нигер, на среща на високо равнище на страните от Африканския съюз е подписано споразумение за създаването на Зона за свободна континентална търговия в Африка с участието на 54 африкански страни. Зоната за свободна континентална търговия в Африка ще обедини 1,3 млрд. души и ще създаде икономически блок за 4,3 трлн. долара. Централата ще бъде в столицата на Гана, Акра.

2020 - В Индонезия е регистрирано земетресение с магнитуд 6,6 по скалата на Рихтер. Епицентърът е край бреговете на о. Ява, на около 100 км от гр. Батанг, на дълбочина от над 500 км. Няма данни за жертви и материални щети.

2021 - Президентът на Хаити Жовенел Моиз е убит при нападения срещу частната му резиденция край столицата Порт-о-Пренс. Той е убит от неизвестни лица, представили се за агенти на американското Управление за борба с наркотиците (ДЕА). Жовенел Моиз на 53 години е президент на страната от 7 февруари 2017 г.

2022 - Турция и Израел подписват първото от 1951 г. споразумение в сферата на авиацията. Новата спогодба предвижда възобновяване на полетите на израелски компании до няколко дестинации в Турция, както и полети на турски компании до Израел.

2023 - Монголия дава два лиценза на компанията "Спейс Екс" на Илон Мъск за осигуряване на интернет връзка в страната посредством сателити в ниска орбита. Милиони потребители на интернет в Монголия ще могат да се възползват от бързата интернет връзка, осигурявана от "Старлинк" , сателитната услуга на "Спейс Екс". Към този момент "Старлинк"  разполага с гъста мрежа от над 3500 сателита в ниска орбита, които могат да доставят интернет до изолирани района на Земята.

Родени на този ден българи:

Любен Попов, актьор (1899-1985).
Играл е в театрите във Велико Търново, Видин, Бургас, Пловдив, Русе, Варна, Стара Загора. От 1941 до 1944 г. е актьор в Скопския народен театър. Един от членовете-основатели на Съюза на артистите в България (1919).

Лозан Стрелков (ист. име Лозан Иванов Богданов), писател, журналист, публицист и драматург (1912-1981).
Журналист във в."Съвременник" (1935-1936), в."Жар" (1936) и в. "Заря" (1937). Редактира и издава (заедно с Крум Кюлявков) в."Патриот" - нелегален орган на българските писатели (1944). Директор на в. "Свобода" (1944-1945). Редактор във в. "Работническо дело" (1945-1946) и негов кореспондент в Париж, Франция (1946-1947). Директор на в. "Свят" (1948-1950), заместник-главен редактор на в."Литературен фронт" (1950-1962). Главен директор на Българската телеграфна агенция (юли 1962-9 януари 1981).  Автор е поеми, пиеси и др., сред които "Бент" (1938), "Разузнаване" (1950), "Златният запас" (1959), "Среща" (1962), "Няма сто истини" (1965). Лауреат на Димитровска награда втора степен (май 1950). Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1965), със званието "Народен деятел на културата" (май 1971). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1959), на орден "Народна република България" първа степен (юли 1962), на орден "Георги Димитров" (1972).

Димитър Пеев, писател, журналист и дипломат (1919-1996).
Работил е като дипломат (1944-1950). Бил е заместник главен редактор на сп. "Космос" (1962-1967), главен редактор на сп. "Наука и техника за младежта" (1967-1968), дългогодишен главен редактор  на в. "Орбита". Автор на криминални и научнофантастични романи, сред които "Алиби" (1966), и пиеси. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1981).

Мирослав Миндов, актьор и режисьор (1924-2018).
Играл е в Народния театър "Иван Вазов" (1947-1970; 1973-1978; от 1980 г. до пенсионирането си). Директор на Народния театър "Иван Вазов" (1966-1967), режисьор и директор на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1971-1972). Директор на Драматичен театър "Никола Й. Вапцаров" - Благоевград (1978-1980). Председател на Съюза на артистите в България (1965-1968). Председател на Градския съвет за изкуство и култура в София (1973-1975). До 1990 г. е продуцент и художествен ръководител на детски музикален театър "Пиколо" в продължение на 15 години. Носител на "Златен век" - печат на Симеон Велики, на Министерство на културата  (11 юли 2013).

Лика Янко (ист. име Евангелия Грабова), художничка живописец (1932-2001).
Реализирала е общо 7 изложби, като първата е през 1967 г. Приживе подарява 82 картини на Софийската градска художествена галерия. 

проф. Иван Димовски, математик (1934-2023).   
Като ученик през учебната 1950/1951 г. се явява на Първата национална математическа олимпиада и печели първо място. Работил е като учител в Русе. Асистент по математика (1958-1959) във Висшия институт по механизация и електрификация на селското стопанство (ВИМЕСС-Русе) (дн. Русенски университет "Ангел Кънчев"). От края на 1959 г. е младши научен сътрудник към Математическия институт (дн. Институт по математика и информатика) при  Българската академия на науките (БАН). В Математическия институт работи в секция "Аналитична механика" и в секция "Комплексен анализ". Чл.-кор. на БАН (1997), ръководител на секция "Комплексен анализ" в Института по математика и информатика при БАН (1988-2004). Председател на Специализирания научен съвет по приложна математика и механика към Висшата атестационна комисия  (2005-2009). Бил е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1963-1973)  и в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" (1987-2007). Автор е на книгата "За математиката и математиците" (мисли, афоризми, анекдоти). Превел е над 50 математически книги (сам или в съавторство). Носител на званието "Доктор на математическите науки" (1977). Носител на Наградата за физико-математически науки на БАН "Акад. Н. Обрешков" за особени постижения в областта на математиката и физиката (1979), на почетен знак на БАН "Марин Дринов" (7 юли 2005).

Альоша Кафеджийски, скулптор и художник (1937).
Автор е на монументална скулптура и на малка пластика. Негови скулптури са се превърнали в емблематични за Варна: "Икар" пред Община Варна, "Семейство" пред Обредния дом, "Майстор Манол и фигура" пред Художествената галерия, "Прегръдка" на бул. "Васил Левски" и др. Той е част от авторския екип на Паметника на съветската армия във Варна. Има повече от 10 самостоятелни изложби, над 21 участия в международни изложби. Негови работи са собственост на много галерии в страната и в чужбина, както и на частни колекции в Европа, САЩ и др. Носител на Почетен златен знак на кмета на Варна за принос в културата на Варна (2007). Почетен гражданин на Варна (2010).

проф. Владимир Михайлов, кинокритик (1943).    
Бил е преподавател във Факултета по журналистика на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1978), в Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов", в Департамента по масови комуникации при Нов български университет и основател на департамента (1991).  Бил е главен редактор на списание "Медиа свят". Автор е на книгите: "Телевизията търси себе си" (1978), "Лицата на телевизионния журналист" (1981), "Телевизионният филм" (1983), "Телевизия днес" (1986), "Еманципираната забава" (1990), "Предизвикателството на аудиовизуалните комуникации" (1996), "Медийна рецепция" (1998), "Открита ли е телевизията?" (2003), "Записки по телевизията. Несполучливият културен модел" (2006), "Медиязнание" (2009). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1981). Удостоен е със званието "Почетен професор на Нов български университет" (21 септември 2011). 

Мая Вапцарова, режисьорка и драматург (1944). 
От 1974 г. до 1989 г. работи  в Студио за научни и документални филми и Студио за игрални филми "Бояна" като режисьор и драматург, и в "Българско видео". Била е президент и главен редактор на в. "Македония днес". През 1996 г. е председател на фондация "Вапцарова вяра" и издател на вестник "Вяра" (2003-2006). Член на Съвета за електронни медии (19 април 2007-1 април 2010) и  изпълняващ длъжността председател на съвета (24 ноември 2009-1 април 2010). Режисьор е на 78 документални и три игрални филма. Авторка на 9 книги и има публикувани над 102 статии в различни печатни и електронни издания. Носителка на орден "Кирил и Методий" първа степен. Удостоена е с почетен знак "За заслуги към ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" (30 май 2014). Носителка на почетна грамота на Съюза на българските писатели по повод Деня на будителите - 1 ноември (1 ноември 2017). Носителка на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие за особено значимите й заслуги в областта на културата (14 юли 2020).

проф. Пенчо Пенев, юрист и политик (1947). 
Работил е като младши съдия в Софийския окръжен съд, председател на Костинбродския районен съд, председател на наказателната колегия в Софийския районен съд, заместник-председател на Софийския окръжен и ръководител на гражданската колегия. Близо 6 години е ръководител на отдел "Правни проблеми на СИВ" в Министерството на правосъдието. Министър на правосъдието (8 февруари - 5 септември 1990, 20 декември 1990- 8 ноември 1991), министър на вътрешните работи (5 септември - 20 декември 1990). Член на Конституционния съд (1991-1997). Директор на Националния институт на правосъдието (2004-2011). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Автор е на книги в областта на гражданското, облигационното и конституционното право: "Конституционно правосъдие" (1997), "Проблеми на децентрализацията и местното самоуправление" (2002), "Конституционно правосъдие на Република България" (2004), на книгата "Нагоре по обратния път" (2022) и др., както и на повече от 70 научни публикации в специализирани юридически издания. Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие за особено значимия му принос за развитието на науката и образованието (12 юли 2011). Почетен гражданин на Кюстендил (25 юни 2020).

Антон Радичев, актьор (1947).
Играл е в Народния театър "Иван Вазов", театър 199 "Валентин Стойчев", Сатиричния театър "Алеко Константинов", Открита сцена "Сълза и смях". Има роли в над 40 игрални филма, сред които "Щурец в ухото" (1976), "Оркестър без име" (1982), "Хотел Централ" (1983), "Маневри на петия етаж" (1985), "Под игото" (1990), в телевизионните сериали "Време за път" (1987), "Живот на колелета" (1992), "Патриархат" (2005), "Етажна собственост" (2011-2013), във втория сезон на "All Inclusive" (2020) и др. Участва в телевизионното шоу "НЛО" по Канал 1 на Българската национална телевизия (1996-2004). Има записани и много песни и един музикален албум "Къса ми се сърцето" (2002). Носител на награда на Министерство на културата - "Златен век" с огърлие по повод неговия 70-годишен юбилей и 43 години на сцената на Народния театър "Иван Вазов" (2017). Носител на специалната награда "Икар" на Съюза на артистите за чест и достойнство, която му се връчва за цялостен принос към изкуството (27 март 2023).

Иван Токаджиев, художник и политик (1952).
Работил е като главен художник и дизайнер в община Русе. Бил е общински съветник и заместник-председател на Общинския съвет в Русе. Генерален директор на Българска национална телевизия (7 юни 1996-22 декември 1997). Изпълнителен директор на телевизия МСАТ (2001-2005). Заместник-министър на културата (2 септември 2005-27 юли 2009). Художник-постановчик е на оперни и балетни спектакли в Русенската и Варненската опера, в Музикалния театър "Стефан Македонски", в Народния театър "Иван Вазов", Театър "София"  и др. Автор е на самостоятелни изложби в България, Германия, Испания, Франция, Австрия и др.

Росица Янакиева-Костадинова, химик и политик (1954-2015).
Кмет на кв. "Изток" в Перник (1995-2005). Депутат в 40-ото Народно събрание (11 юли 2005-9 ноември 2007). Кмет на община Перник (9 ноември 2007-27 октомври 2014). Член на Националния съвет и на Изпълнителния съвет на партия "АБВ - Алтернатива за българско възраждане" (28 юни 2014-26 януари 2015). Депутат и заместник-председател на 43-ото Народно събрание (27 октомври 2014-26 януари 2015).

Илиян Василев, политик и дипломат (1956).
Изпълнителен директор и вицепрезидент на Българската международна стопанска асоциация (1993-1997). Председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции (20 февруари 1997-17 февруари 2000). Заместник-председател (декември 1997-22 януари 1998) и председател на Управителния съвет на сдружение Български инвестиционен форум (22 януари 1998-1999). Основател и председател на Български икономически форум (2000), от м. юни 2001 г. е негов почетен председател. Посланик на България в Русия (15 февруари 1999-21 август 2006). Автор е на статии и анализи по международни отношения, икономика, финанси, енергетика и енергийна сигурност. Автор е на книгата "Quo Vadis  Bulgaria 2018: Втората вълна на прехода".

Александър Авджиев, журналист и телевизионен водещ (1958-2012).
От 1987 г. е репортер и водещ на информационни емисии в Българската национална телевизия (БНТ). Водещ на съботно сутрешното предаване "Добро утро" по БНТ (1988-2002), отговорен редактор и един от водещите на сутрешния блок на БНТ "Денят започва" (2002-2004), ръководител на Главна редакция "Общество" в БНТ (2004-2008), водещ на предаването "Навигатор" по БНТ (2005-2007).

Бончо Генчев, футболист и треньор (1964).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Добруджа" (Добрич), "Осъм" (Ловеч), "Локомотив" (Горна Оряховица), "Етър" (Велико Търново), "Спортинг" (Португалия), "Ипсуич" (Англия), "Лутън" (Англия), ЦСКА (София), "Хендън" (Англия), "Каршолтън" (Англия) и "Хендън" (Англия). За националния отбор по футбол има изиграни 12 мача. Участва на Световното първенство по футбол през 1994 г. в САЩ (17 юни-17 юли 1994), където националният отбор на България печели бронзови медали и 4-ото място в първенството. Носител на орден "Стара планина" първа степен (20 юли 1994). Почетен гражданин на София (1994) и Велико Търново (7 юли 1994).

кап. Янко Георгиев, пилот (1966).
Командир на самолет в БГА "Балкан" (1989-2000), пилот във "Фърст Ер", Канада (2001-2002). Директор "Летателна експлоатация" в авиокомания "България Ер" (2008-2010). Член на Управителния съвет и заместник-председател на Асоциацията на българските авиокомпании. Изпълнителен директор на "България Ер" (19 март 2010-2020).

Таня Андреева (Таня Андреева-Райнова), лекар и политик (1973).
Изпълнителен директор на САГБАЛ "Шейново" - София (24 ноември 2011-21май 2013). Депутат в 42-ото Народно събрание (21 май-29 май 2013). Министър на здравеопазването (29 май 2013-6 август 2014).

Андрей Новаков, български политик (1988).
Работи като експерт "Връзки с обществеността" в община Благоевград (2011-2014). Бил е два мандата заместник-председател на Европейските демократи студенти (студентската организация на Европейската народна партия). Член на Европейския парламент (2014-2019). При встъпването си в длъжност на 15 декември 2014 г. като член на Европейския парламент е най-младият евродепутат в състава на парламента - на 26 години. Член на Европейския парламент (2019-2024).

На този ден са родени и:

Жозеф Мари Жакар, френски тъкач и изобретател (1752-1834).
Създава т. нар. "машина на Жакар", която произвежда текстил, предназначен главно за производството на декоративни тъкани. Жакардовите платове са изтъкани с преплитащи се цветни нишки, образуващи повтарящи се орнаменти от всякакъв род.

Камило Голджи, италиански хистолог (1843-1926).
През 1873 г. създава техника за оцветяване на нервната тъкан със сребърно-хромови соли, която му позволява да изучи морфологията на нервните клетки. Този метод е наречен на негово име. Работи върху изследвания в областта на морфологията на нервната система, които дават насока за развитието на съвременната неврофизиология и неврология. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1906 г. заедно с испанския невроанатом и хистолог Рамон и Каял за работата им върху структурата на нервната система.

Густав Малер, австрийски композитор и диригент (1860-1911).

Владимир Дуров, руски цирков артист дресьор (1863-1934).
Основател на цирковата династия Дурови. Брат на цирковия артист Анатолий Дуров (1864-1916). Владимир Дуров разработва система за обучение на животните, основана на изучаването на естествените им инстинкти и рефлекси. Тренировките на животните са основани на хуманното отношение към тях чрез използването на предимно вкусово насърчение. Впоследствие този метод е използван от всички Дурови и повечето съветски треньори. Автор е на книгата "Моите животни" (1927). Първият цирков артист, удостоен със званието Заслужен артист на Русия (1927).

Янка Купала (ист. име Иван Луцевич), беларуски поет, писател и драматург (1882-1942).
Заедно с беларуския писател Якуб Колас е един от основоположниците на новата белоруска литература. Автор е на сборниците с поезия "Жалейка" (1908), "Вечна песен" (1910), "Гуслар" (1910), "Пътят на живота" (1913), "Наследство" (1922), "На орлетата" (1923), "Безименното" (1925), "Песен за строителството" (1937), "На Белорусия орденоносна" (1937), "От сърце" (1940), на поемите "Сънят на гроба" (1912), "Гробът на лъва" (1913), "Над река Ореса" (1933), "Борисов" (1934), "Участта на Тарас" (1939), на пиесите "Зетьове" (1913), "Разорено гнездо" (1913) и др. Народен поет на Беларуска ССР (1928). Носител на Сталинска награда (1941).
 
Марк Шагал (ист. име Мойше Захарович Шагалов), френски художник от руски произход (1887-1985).

Мирослав Кърлежа, хърватски писател (1893-1981).
Автор е на стиховете "Лирика" (1918), "Книга с лирика" (1932), новелите "Хърватският бог Марс" (1922, 1933), "Новели" (1924), "Новели" (1937), романите "Завръщането на Филип Латинович" (1932), "На границата на разума" (1938), "Банкет в Блитва" (1938, 1939, 1962), "Знамена", на драмите "Легенда" (1914), "Кралево" (1915), "Христофор Колумб" (1917), "Микеланджело Буонароти" (1918), "Саломе" (1918), "Адам и Ева" (1922), "Галиция" (1922), "Голгота" (1922), "Господата Глембаеви" (1928), "В агония" (1928), "Леда" (1930), "Аретей" (1959) и др. Създател и главен редактор на някои от най-значимите литературни списания - "Пламен" (1918), "Книжева република", "Данас", "Печат". Заместник-председател на Академията на науките и изкуствата от 1947 г. Директор на Лексикографския институт на Югославската академия на науките и изкуствата (1951-1981). Председател на Съюза на писателите на Югославия (1958 - 1961). Почетен гражданин на Загреб (1960).

Лион Фойхтвангер, немски писател (1894-1958).
Един от критиците на хитлеристкия режим. Автор е на романите "Грозната херцогиня Маргарете Маулташ" (1923), "Евреинът Зюс" (1925), трилогията "Чакалнята", включваща романите "Успех" (1930), "Семейство Оперман" (1933), "Изгнание" (1940) и др. Най-известните му произведения в световен мащаб са "Лисици в лозето" (1948), "Гоя" (1951), "Мъдростта на чудака" (1952) и "Испанска балада" (1955). След като в 1933 г. на власт идва Хитлер, забранява книгите му и ги гори публично. В отговор писателят създава романа "Лъженерон" (1936). През 1941 г. Фойхтвангер емигрира в САЩ и живее в Калифорния до смъртта си през 1958 г. В изгнание публикува романите "Братя Лаутензак" (1944) и "Симон" (1944), завършва и монументалната си трилогия "Еврейската война" (1932-1945). След смъртта му в негова чест през 1958 г. е учредена литературната награда за историческа проза "Лион Фойхтвангер".

Джордж Кюкър, американски режисьор (1899-1983).
Известен е с екранизации на произведения на класическата и съвременната литература: "Дейвид Копърфийлд" (1935), "Дамата с камелиите" (1936), "Моята прекрасна лейди" (1964), "Отнесени от вихъра"(1939) и др. Носител на Оскар (1965) за най-добър режисьор за филма "Моята прекрасна лейди" (1964).

Виторио Де Сика, италиански актьор и режисьор (1902-1974).
Един от основоположниците на неореализма. Участвал е в 157 филма, сред които  "Хляб, любов и..." (1955), "Страшният съд" (1961), "Седем пъти жена" (1967). Режисьор е на филмите "Децата ни гледат" (1943), "Шуша" (1946), "Чочарка" (1960), "Брак по италиански" (1964), "Слънчогледи" (1970) и др. 

сър Стивън Рънсиман (Джеймс Кохран Стивънсън Рънсиман), британски историк медиевист (1903-2000).
Специалист по история на Византийската империя и Близкия изток. Преподавател в Кембридж, Оксфорд, Синсинати, Чикаго и др. Пресаташе в британското посолство в София (1934-1940) и в Кайро, Египет (1940-1942). Професор по византийско изкуство и история в Истанбулския университет (1942-1945). Представител на Британския съвет в Гърция (1945-1947).

Одисей Димитриади, съветски диригент (1908-2005).

Джан Карло Меноти, американски композитор, драматург и оперен режисьор от италиански произход (1911-2007).
Автор е на над 20 опери, балети, кантати, песни и други музикални произведения. Основател е на музикалните фестивали "Два свята" в Сполето, Италия (1958), в Чарлстън, САЩ (1977) и в Мелбърн, Австралия (1986). От 1928 г. живее в САЩ, от 1974 - в Шотландия. Носител на две награди "Пулицър" за операта "Консулът" (1950) и за операта "Светицата от Бликър-стрийт" (1955).

Ливиу Чулей, румънски актьор, режисьор, архитект, сценограф и педагог (1923-2011).
Режисьор е на филмите "Изригване", "Дунавски вълни", "Гората на обесените" и др. Драматург е на пиесите "Леонс и Лена", "Пасакалия", "Власт и истина", "На дъното" и др.  Сценограф е на пиесите "Изгубеното писмо", "Дългият път на деня към нощта", "Власт и истина" и др. Негов е проектът на сградата на театър "Нотара" в центъра на Букурещ, както и редица други обществени и жилищни сгради.

акад. Наталия Бехтерева, руски неврофизиолог (1924-2008).
Тя е един от първите лекари в света, които имплантират електроди в мозъка - първо на мишки, а после и на хора. Наталия Бехтерева се е занимавала и с изследването на феномена Ванга като според нея "80 процента от предсказанията на българската пророчица Ванга се сбъдват". Член на  Академията на медицинските науки на СССР (от 1975). Носител на Държавната награда на СССР в областта на науката (1985). Почетен гражданин на Санкт Петербург (май 2008). Научен ръководител на Института за мозъка на човека към Руската академия на науките (1992-2008).

Ринго Стар (ист. име Ричард Старки), британски музикант, барабанист на групата "Бийтълс" (1940).
Групата "Бийтълс" е създадена през 1960 г. от Джон Ленън, Пол Маккартни, Джордж Харисън и барабаниста Пийт Бест, заменен през 1962 г. от Ринго Стар. В периода 1962-1970 г. групата издава 12 албума, 13 миниалбума и 22 сингъла. Продали си над 1,3 млрд. албума.

Тото Кутуньо (ист. име Салваторе Кутуньо), италиански певец и композитор (1943).
Музикалната му кариера започва през 70-те години на 20 в., когато започва да работи с изпълнители като Адриано Челентано, Джони Холидей, Далида, Мирей Матийо и Жо Дасен. Соловата си кариера започва през 1978 г. Има издадени 17 албума. През 1979 г. излиза албумът му "L"italiano", с едноименната песен в него, която се превръща в световен хит. Носител на първа награда на фестивала в Сан Ремо с песента  "Solo noi" (1980). Носител на наградата на конкурса "Евровизия" с песента "Insieme: 1992" (1990).

Лив Грете Поаре, норвежка състезателка по биатлон (1974).
От Олимпийски игри печели един бронзов медала  през 1998 г. в Нагано, Япония и два сребърни медала през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ. Печели осем златни медала от световни първенства - през 1997 г. в Осръбле, Словакия (отборно 7,5 км), през 2000 г. в Холменколен, Норвегия (спринт 7,5 км; масов старт 12, 5 км), през 2001 г. в Поклюка, Словения (преследване 10 км), и през 2004 г. в Оберхоф, Германия (спринт 7,5 км; преследване 10 км; щафета 4x6 км; масов старт 12,5 км). От световни първенства печели и три сребърни и два бронзови медала.

Олга Пильова (Медведцева), руска състезателка по биатлон (1975).
Двукратна олимпийска шампионка - през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ, и през 2010 г. във Ванкувър, Канада. От олимпийски игри печели и един бронзов медал през 2002 г. Солт Лейк Сити, САЩ. От световни първенства печели шест златни, два сребърни и един бронзов медал.

Алберто Акуилани, италиански футболист (1984).

Това е денят на смъртта на:

Момчил, български военачалник и независим феодален владетел в Родопите и Беломорието (неизв.-1345).
Загива в битка при крепостта Перитеорион, Беломорска Тракия (дн. Гърция, до град Ксанти), при която многобройна византийска войска, начело с византиеца Йоан Кантакузин, и 12-хилядна турска войска, предвождана от паша Умур, нападат неговите владения, а войската му е разбита. Йоан Кантакузин завзема владенията на Момчил.

Джакомо Бароци да Виньола, италиански архитект (1507-1573).
Представител на късното Възраждане. Теоретик, автор на класически трактат "Правило на петте ордера в архитектурата". Той е построил първата църква в овален план - Сант-Андреа на Виа Фламиния в Рим.

Ричард Шеридан, британски драматург и политик от ирландски произход (1751-1816).
Автор е на пиесите "Съперници" (1775), "Училище за сплетни" (1777). Депутат в Камара на общините, долна камара на британския парламент (1780-1806).

Анри Нестле, швейцарски предприемач (1814-1890).
Създател на  компанията за храни и напитки "Нестле" (1866).

ген. Михаил Скобелев, руски военачалник (1843-1882).
Участник в Хивинския поход (1873) в Средна Азия и в боевете в рамките на Кокандската експедиция (1873-1876). Военен губернатор и командващ войските на Ферганска област (1876). По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) командва Сборната казашка дивизия, изиграла решаваща роля в боевете за Плевен. При третата атака на Плевен командваният от него отряд пробива турската отбрана. Като командир на 16-а пехотна дивизия участва и в зимното преминаване на Стара планина, както и в битката при Шипка - Шейново.

Иван Черски, руски геолог, палеонтолог и географ (1845-1892).
Изследовател на Сибир. През 1871 г. на територията на Иркутск открива първия в Русия паметник на палеолита. През 1877-1880 г. изучава геологическата характеристика на бреговете на Байкал, като съставя неговата геологическа карта. 

сър Артър Конан Дойл (Артър Игнейшъс Конан Дойл), британски писател (1859-1930).
Автор е на детективските романи "Приключенията на Шерлок Холмс" (2 тома, 1891-1892), "Баскервилското куче" (1902) и др.; на историческия роман "Подвизите на бригадира Жерар" (1896), на научно-фантастичния роман "Изгубеният свят" (1912) и др.

ген.- лейт. Александър Протогеров, български военен и политически деец, участник в македоно-одринското революционно движение (1867-1928).
Един от основателите на офицерските братства (1893). Войвода на чета в Горноджумайското въстание (1902) и в Илинденско-Преображенското въстание (1903). От 1911 г. е запасен член на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Председател на изпълнителния комитет на македоно-одринските благотворителни братства (1912-1918). Началник на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост (1917-1918). Като комендант на София през 1918 г. организира отбраната на града и ръководи разгрома на Войнишкото въстание (1918). През 1919 г. заедно с ген. Тодор Александров и Петър Чаулев възстановяват Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), и участва в ръководството й. През 1924 г. след конфликт с Иван Михайлов, фактически ръководител на ВМРО, е убит по негово нареждане.

Енрике Ларета, аржентински писател (1875-1961).
Представител на модернизма в латиноамериканската литература. Автор на историческия роман "Славата на дон Рамиро" (1908) и на произведения в т.нар. литературен стил "гаучо".

Щилиян Попов, български актьор и режисьор (1891-1968).
Играл е (от 1909)  в пътуващата трупа "Свободно изкуство", бил е артист в различни извънстолични и пътуващи театри (1910-1944). Ръководил е театрални колективи в Габрово (1921) и читалищен театър в Сливен (1918-1919). Директор и режисьор на Пловдивския областен театър (1929-1938). Режисьор в театъра в Хасково (1940-1941) и в Скопския народен театър (1941-1944). Организира театрални трупи във Враца, Разград, Русе, Сливен и Бургас. Артист в Русенския театър (октомври 1944-1961).

Густав Видеркер, швейцарски спортен функционер (1905-1972).
Президент на Съюза на европейските футболни асоциации /УЕФА/ (17 април 1962-7 юли 1972).   

Рут Вернер (ист. име Урсула Мария Кучински), работила дълги години за разузнаването на СССР (1907-2000).
От 1931 г. работи като разузнавач за Главното разузнавателно управление на СССР под псевдонима "Соня". През 1946 г. СССР прекъсва връзките си с нея по неизвестни причини и през м. март 1950 г. тя се премества в ГДР. През 1956 г. започва да публикува книги под псевдонима Рут Вернер. Авторка е на романи, разкази и автобиография "Соня съобщава" (1977). Носителка на орден "Червено знаме" (1937,1969).

Вера Недкова, български художник живописец и реставратор (1908-1996).
Реставратор в Народния археологически музей в София (1946-1961). От 1934 г. е член на Дружеството на новите художници. През 1995 г. завещава цялото си имущество и творчеството си на Националната художествена галерия. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1963), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1971), на орден "Народна република България" първа степен (16 ноември 1978), на наградата за живопис на името на Владимир Димитров - Майстора (1974, 1980) и др.

Херман Кан, американски икономист и футуролог (1922-1983).
Сред основателите на Хъдсъновия институт (1961).

Дилип Кумар (ист. име Мухамад Юсуф Хан), индийски актьор (1922-2021).
През своята 60-годишна кариера е участвал в над 60 филма. Депутат в Съвета на щатите (Раджа сабха) - горната камара на парламента на Индия (2000-2006).

Любомир Врингов, български състезател по ски и треньор (1924-2015).
Дългогодишен треньор на мъжкия национален отбор по ски алпийски дисциплини. Носител на медал за особени заслуги към Българския съюз за физкултура и спорт (БСФС). На 28 януари 2016 г. на хижа "Алеко" е открита негова паметна проча.

Алфредо ди Стефано, аржентински футболист и треньор (1926-2014).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Ривър Плейт" (Аржентина), "Уракан" (Аржентина), "Милионариос" (Колумбия), "Реал Мадрид" (Испания) и "Еспаньол" (Испания). Алфредо ди Стефано е играл и за три национални отбора - Аржентина (6 мача и 6 гола), Колумбия (4 мача) и Испания (31 мача и 23 гола).  "Реал Мадрид" (Испания) го обявява за  най-добър играч в историята на отбора за всички времена. За 11 сезона  от 1953 г. до 1964 г.  с "Реал Мадрид" е изиграл 282 мача, отбелязал е 216 гола,  пет пъти печели Купата на европейските шампиони (дн. Шампионска лига), осем пъти титлата на Испания и по веднъж Купата на краля и Междуконтиненталната купа. Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1957 г. и 1959 г. Бил е треньор на "Елче" (Испания), "Бока Хуниорс" (Аржентина), "Валенсия" (Испания), "Спортинг" (Португалия), "Райо Валекано" (Испания), "Кастелон" (Испания),  "Ривър Плейт" (Аржентина) и "Реал Мадрид" (Испания). Почетен президент на "Реал Мадрид" (Испания) (5 ноември 2000-7 юли 2014).

Димитър Остоич, български скулптор (1928-2010).
Работи в Министерството на културата (1955-1956). Главен редактор е на сп. "Изкуство" (1957-1961; 1964-1967), старши научен  сътрудник в Института по изкуствознание при БАН (1967-1973). Директор на Националната художествена галерия (17 декември 1973-26 юни 1975). Заместник-председател на Съюза на българските художници (1971-25 юни 1976) и негов първи заместник-председател на (25 юни 1976-април 1989). Председател на Националния комитет на Международната асоциация на пластичните изкуства (АИАП) към ЮНЕСКО (1976-октомври 1979). Бил е почетен президент и вицепрезидент на АИАП към ЮНЕСКО. Автор е на публикациите върху проблемите на съвременното българско изкуство. Автор е на скулптурни портрети, сред които "Никола Фурнаджиев" (1969), "Поп Андрей" (1973), "Виктор Хара" (1975), "В. И. Ленин" (1980), както и на Георги Димитров, Благой Попов, Че Гевара, на Христо Ботев - "Войводата", на Людмила Живков и Тодор Живков. Работи и в областта на монументалната скулптура: бюстове-паметници на Владимир Башев (1968), на Димитър Благоев (1972) и др. Удостоен със званията "Заслужил деятел на изкуствата" (август 1974), "Народен деятел  на изкуството и културата" (23 май 1986).

Едуард Шеварднадзе, грузински политик (1928-2014).
Министър на външните работи на СССР (2 юли 1985-20 декември 1990). Председател на парламента и държавен глава на Грузия (6 ноември 1992-14 септември 1993). Президент на Грузия (5 ноември 1995-23 ноември 2003).

Мануел Галбан, кубински китарист (1931-2011).
Член на групата "Буена Виста соушъл клъб". През 1963 г. се присъединява към групата "Лос Сафирос", която смесва различни стилове като калипсо и рок с кубинска музика. Групата е сред най-популярните до разпадането й през 1972 г. През 90-те години на 20-и в. той се присъединява към "Буена Виста соушъл клъб" на американския китарист и продуцент Рай Кудър.  Едноименният албум става световен хит и по-късно е в основата на документален филм на режисьора Вим Вендерс. През 2003 г. Галбан и Кудър записват заедно "Mambo Sinuendo", който през 2004 г. е отличен с "Грами" за най-добър инструментален попалбум.

Горан Готев, български журналист (1934-2014).
Работил е в Българската телеграфна агенция (БТА) първоначално като кореспондент в Стара Загора, от 1961 г. е кореспондент на агенцията последователно в Кайро,  Алжир, Букурещ и Белград. След 1990 г. е кореспондент на в."Дума" в Белград (тогава столица на Югославия) и в Москва (тогава столица на СССР). Бил е главен редактор в БТА, заместник-главен редактор на "Работническо дело" и на в."Дума" и главен редактор на в."Куриер на ЮНЕСКО" и на в. "Земя" (до 2014). Автор е на книга за Египет, Либия и Алжир и заедно със съпругата си Катя Готева - за Румъния, на автобиографичната книга "Живях при диктаторите на XX век" (2008). Носител на наградата за белетристика и публицистика на името на писателя Николай Хайтов за 2009 г. и на журналистическата награда "Черноризец Храбър" за 2011 г.

проф. Михаил Бъчваров, български състезател по лека атлетика и треньор (1935-2009).
Ръководител на Катедрата по лека атлетика в Национална спортна академия "Васил Левски" (1995-1998). На Световното първенство по футбол през 1994 г. в САЩ (17 юни-17 юли 1994), където националният отбор на България печели бронзови медали и 4-ото място в първенството той е кондиционен треньор на отбора. Носител на орден "Стара планина" втора степен (20 юли 1994).

Мошуд Абиола, нигерийски политик (1937-1998).
На 11 юни 1994 г. се самопровъзгласява за президент на страната в резултат на произведените на 18 юни 1993 г. президентски избори, които печели. Военната хунта анулира резултатите от избори и го арестува през м. юни 1994 г. Заедно с свои роднини и съмишленици е изпратен в затвора, където умира на 7 юли 1998 г.

Христо Ганов, български поет и писател (1938-2022).
Завършва Първа мъжка гимназия и висше образование - медицина. Бил е лекар, след което е бил редактор в издателство "Христо Г. ДановФ, журналист във в. "Народна младеж", редактор в сп. "Дружба", завеждащ отдел към дирекция "Творческа" при Държавно обединение "Българска кинематография", референт в Съюза на българските писатели, редактор и отговорен секретар в сп. "Пламък", главен редактор на алманах "Мизия" (Плевен). Автор е на стихосбирките "Самооткритие" (1966), "Същност" (1967), "Случайната сълза в окото" (2007), "Вървя към дъжда" (2008), том литературна мемоаристика "Животът на думите и думите на живота" и др. Превежда поемата "Стена" на литовския поет Юстинас Марцинкявичюс. Автор е на текста на три музикални оратории на композиторите Александър Йосифов, Александър Текелиев и Милко Коларов (едната от които печели анонимен международен конкурс) и на кантата "България и Русия" на композитора Димитър Николов. Сценарист е на 10 документални научнопопулярни филми и филмови импресии. Негови поетични творби са преведени на над 10 езика, награждавани са в национални и международни конкурси. Почетен гражданин на Плевен. Насител е на националната награда за поезия "Георги Джагаров".

Сид Барет, британски рокмузикант, певец, композитор и художник (1946-2006).
Един от основателите на британската рокгрупа "Пинк Флойд" заедно с Роджър Уотърс, Ник Мейсън и Рик Райт (1965). След като напуска "Пинк Флойд" през 1968 г., той издава два солови албума "The Madcap Laughs" и "Barrett".

Жoвенел Моиз, хаитянски политик (1968-2021).
Президент на Хаити (7 февруари 2017-7 юли 2021). Убит при нападение срещу частната му резиденция край столицата Порт-о-Пренс на 7 юли 2021 г.

/МГ, АЯ/