site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 19 май в историята

19 май 2024 г., неделя, 20-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва 3 Неделя след Пасха – на св. Мироносци. Св. свщмчк Патрикий, еп. Брусенски. Св. мчк Калуф Египтянин.

В България се отбелязва:

Денят на Джебел. Отбелязва се с решение на Общинския съвет от 30 март 1998 г. Годишнина от митинга (1989) на площада в Джебел, на който българските мюсюлмани издигат лозунги с искане да им се върнат турските имена, езика и да им се осигури възможност за свободно изселване. Това е първият протест срещу смяната на имената на българските мюсюлмани, т. нар. възродителен процес, който започва в началото на 70-те и продължава до края на 80-те години на 20 век.

По света се отбелязва:

Международният ден за съпричастност със засегнатите от ХИВ/СПИН. Отбелязва се от 1983 г. през третата неделя на май в памет на жертвите на СПИН и с цел оказване подкрепа на серопозитивните. В България денят се отбелязва от 1992 г. Данни на Световната здравна организация сочат, че около 38 млн. души в света живеят с ХИВ/СПИН.

Световният ден на дарителството на майчина кърма. Отбелязва се от 2004 г. в Бразилия като Национален ден на дарителството на майчината кърма по инициатива на Бразилската мрежа от банки за майчина кърма. Целта на деня е да се насърчи донорството на майчина кърма и да се повиши информираността за ползите от кърменето за майката и детето. През 2010 г. Бразилия започва дискусии със страните от Ибероамериканската програма за банки за майчина кърма (IberBLH) за отбелязване на 19 май на Световен ден на дарителството на майчина кърма. Поводът е годишнина от подписването (2005) на документ First Letter of Brasilia по време на четвъртия конгрес на банките за майчина кърма  в Бразилия (18-21 май 2005) за международно сътрудничество в тази сфера. 

На този ден в България:

1894 - Сформирано е правителство с министър-председател Константин Стоилов. Управлява до 9 декември 1894 г. Кабинетът е образуван от представители на Народната (Народняшката), Съединистката партия и Съединената легална опозиция.

1934 - На 18 срещу 19 май 1934 г. политически дейци на офицерската организация "Военен съюз" и от политическия кръг "Звено" с лидер Кимон Георгиев извършват военен преврат. Сформирано е правителство с министър-председател Кимон Георгиев, което управлява до 22 януари 1935 г. Правителството разпуска Народното събрание и управлява чрез наредби-закони, приети от него и одобрени от царя на основата на чл. 47 от Търновската конституция. С Наредба-закон от 14 юни 1934 г. се разпускат и забраняват всякакви политически партии. На мястото на 16-те окръга се създават 7 области, които се ръководят от областни директори, назначени от Министерството на вътрешните работи и на пряко подчинение на изпълнителната власт.

1969 - Дипломатическите отношения между България и Люксембург, установени на 16 декември 1956 г. на ниво легации, са издигнати в ранг на посолства.

1989 - На площада в Джебел е организиран протест на българските турци, на който протестиращите издигат лозунги с искания за връщане на турските им имена и срещу насилственото им преименуване, за свободно изповядване на мюсюлманската религия, за вдигане на забраната за говорене на турски език, за освобождаване на политическите затворници и други. В следващите 10 дни демонстрации са проведени в 71 селища на България, като при някои от протестите след сблъсъци с органите на реда има загинали и ранени. На 29 май 1989 г. по Националното радио и Националната телевизия Тодор Живков, председател на Държавния съвет на Народна Република България и генерален секретар на ЦК на БКП, в изявление обявява, че българските турци могат да изберат родината си и ако смятат, че това е Турция, да напуснат България. Начало на масовото изселване на български турци през следващите месеци, наречено "Голямата екскурзия". От 3 юни до 21 август 1989 г., когато българската граница с Турция е отворена, около 360 000 български турци напускат страната.

1998 - Българските алпинисти Здравко Здравков, Дойчин Василев, Запрян Хорозов и Иван Вълчев покоряват връх Макалу (8463 м) в Хималаите, и стават първите българи достигнали върха, който е петият по височина в света.

1999 - 38-ото Народно събрание приема Закон за закрила и развитие на културата. Със закона се учредява годишна държавна награда за стимулиране на творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции. С него се регламентира и създаването на Национален фонд "Култура".

2004 - Българският алпинист Петко Тотев покорява връх Еверест (8848 м) в Хималаите.

2005 - В Париж, Франция, Президиумът на Партията на европейските социалисти (ПЕС) приема Българската социалистическа партия (БСП) за член на ПЕС. В заседанието участват председателят на Висшия съвет на БСП Сергей Станишев и международният секретар на партията Кристиан Вигенин.

2007 - В Рим, Италия, се открива третата Световна среща на българските медии на тема: "Езикът и словесността. Кирилицата в Европа", организирана от Българска телеграфна агенция. Срещата продължава до 23 май 2007 г.

2010 - В София учените от Българска академия на науките (БАН) протестират срещу некомпетентното управление в науката и образованието, както и за това, че единствено България в ЕС няма своя национална стратегия за науката. Протестът е насочен и срещу непоследователната политика на Министерството на образоването и науката по отношение на реформите в БАН.

2015 - Град Пловдив официално е утвърден от Съвета на Европейския съюз за Европейска столица на културата за 2019 година.

2016 - Народното събрание приема промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, с които по отношение на емитентите на ценни книжа се правят изменения в изискванията за разкриване на информация, целящи по-голяма прозрачност. С текстовете се урежда правото на избор на държава членка по произход за емитенти от трета държава, намалява се административната тежест за емитентите, хармонизира се режимът на разкриване на дялово участие за притежавани големи части от правата на глас, свързани с акции и с финансови инструменти със сходен икономически ефект.

2020 - В София чрез видеоконферентна връзка се провежда четиристранната среща между България, Гърция, Румъния и Сърбия по инициатива на министър-председателя
Бойко Борисов. Участват министрите на външните и на вътрешните работи, на здравеопазването, на транспорта и на туризма на четирите държави. Президентът на Сърбия Александър Вучич и министър-председателите на Гърция Кириакос Мицотакис, на Румъния Лудовик Орбан и на България Бойко Борисов обсъждат облекчаването на мерките при пътувания на гражданите на всяка една от четирите страни на територията на другите три държави в пандемията от КОВИД-19.

2022 - В София осем учени са удостоени с Награди за принос в науката "Питагор". Наградите на Министерството на образованието и науката  се връчват за 14-и път, като през 2022 г. за първи път във всяка от категориите са присъдени по две отличия - за утвърден учен и за млад учен.

2023 - На церемония в София президентът Румен Радев връчва български документи за самоличност на председателя на закрития от властите в Република Северна Македония български културен център „Иван Михайлов“ в Битоля Любчо Георгиевски и на Благой Шаторов - секретар на центъра.

На този ден по света:

1571 - Испанският конкистадор Мигел Лопес Легаспи основава гр. Манила. На 24 юни 1571 г. той провъзгласява града за столица на новата колония и става първият губернатор на Филипините (27 април 1565-20 август 1572).

1802 - Учреден е Орденът на почетния легион. Създаден е със закон по инициатива на първия консул на Република Франция Наполеон Бонапарт. За първи път е присъден за граждански и военни заслуги на 15 юли и 18 август 1804 г. Орденът е с формата на звезда, наричан е още "Кръст на храбрите", степените му са: кавалер, офицер, командор, гранд-офицер.

1817 - Императорът на Русия Александър I подписва манифест за създаване на Държавна търговска банка на Руската империя. През 1860 г. учреждението е реорганизирано в Държавна банка на Руската империя. След Октомврийската революция (1917) се нарича Народна банка на Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР). През 1920 г. дейността и е преустановена, като през 1921 г. е възстановена като Държавна банка на РСФСР. През 1923 г. е преобразувана в Държавна банка на СССР. През 1991 г. е закрита, като част от функциите и са прехвърлени на Централната банка на Русия.

1917 - Основан е "Розенборг" - Тронхейм, норвежки футболен клуб.

1922 - С решение, прието на втората общоруска конференция на Общосъюзния ленински комунистически съюз на младежта (ВЛКСМ), е създадена Общосъюзната пионерска организация "В. И. Ленин". През 1990 г. приемник на организацията става Международния съюз на детските обществени обединения "Съюз на пионерските организации - Федерация на детските организации".

1951 - В Париж, Франция, Ален Бернарден създава кабарето "Крейзи Хорс".

1963 - На международна конференция във Виена, Австрия, открита на 29 април 1963 г., е приета Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда. Конвенцията е открита за подписване на 21 май 1977 г. Влиза в сила на 12 ноември 1977 г. Конвенцията е ратифицирана от България със закон, приет на 27 юли 1994 г.

1999 - Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) отваря за пръв път архивите си от своето създаване на 4 април 1949 г. Разсекретени са близо 33 000 документа, отнасящи до първите години от историята на НАТО.

2002 - Бившата португалска колония Източен Тимор обявява независимост след четири века чужда окупация и 32 месеца администрация на ООН. Малко след полунощ местно време (15:00 ч. по Гринуич) новият източнотиморски флаг в червено, черно и златно със бяла звезда, е издигнат над столицата Дили в присъствието на новия президент Шанана Гужмао, на генералния секретар на ООН Кофи Анан и представители на 92 държави.
На 30 август 1999 г. в Източен Тимор се произвежда референдум, на който 78,5 процента от избирателите се обявяват за независимост. На 19 октомври 1999 г. парламентът на Индонезия ратифицира декрет, с който се предоставя независимост на Източен Тимор и се потвърждават и резултатите от референдума на 30 август 1999 г.

2002 - Папа Йоан Павел Втори канонизира на тържествена церемония петима поборници на вярата - трима мъже и две жени, живели между 16-и и 20-и век. Това са испанският свещеник Алонсо де Ороско (1500-1591) от Ордена на Свети Августин, брат Иняцио да Сантиа (1686-1770) от Ордена на младшите капуцини, членът на същия орден от Италия отец Умиле да Бизиняно (1582-1637), бразилката Паулина ду Корасау Агонизанти ди Жесус (1865-1942), основателка на Обществото на Непорочното зачатие, и италианката Бенедета Камбиаджо Фрасинело (1791-1858), основателка на Института на сестрите-бенедиктинки на Провидението. Паулина ду Корасау е първата бразилка, получила сан на светица.

2010 - Във Франция след едногодишна полемика правителството приема закон за забрана на носенето на публични места на ислямската бурка, скриваща цялото тяло на жената, въпреки възраженията на мюсюлманите срещу текста. Нарушителите ще се наказват с глоба от 150 евро и или "обучение по гражданство" за запознаване с републиканските ценности. Съпрузи или партньори, задължаващи жените си да се забулват, също ще бъдат санкционирани с една година затвор и глоба от 15 000 евро за накърняване на достойнството на човешко същество. На 13 юли 2010 г. законът е приет от долната камара на парламента - Националното събрание, и окончателно одобрен на 14 септември 2010 г. от горната камара на парламента - Сената.

2013 - В Русия започва да излъчва нов телевизионен канал - Обществена телевизия на Русия (ОТР). За генерален директор на ОТР е назначен Анатолий Лисенко.

2016 - Върховната рада в Украйна, приема решение за преименуването на град Днепропетровск на Днепър по силата на приетия през 2015 г. закон за декомунизацията, който "осъжда комунистическия и нацисткия режим", забранявайки пропагандата на съветски символи. Той предвижда да се преименуват градовете и улиците в страната, наречени в чест на съветски държавни дейци, да се съборят и всички паметници в тяхна чест. Днепропетровск е четвъртият по брой на жителите град в Украйна след Киев, Харков и Одеса с население над 982 000 души към март 2016 г. Областният център е сред най-големите индустриални градове в страната. Наречен първоначално Екатеринослав в чест на руската императрица Екатерина Втора и носил за кратко името Новоросийск, през 1926 г. градът на р. Днепър е кръстен на известния революционер, впоследствие съветски партиен и държавен деец Григорий Петровски и става Днепропетровск.

2017 - В Иран са произведени президентски избори и избори за местни органи на властта. Право на глас имат 56 милиона души от общо 80 милиона население. Избирателна активност е 73 процента. Президентските избори печели настоящият президент Хасан Рохани с 57 процента. Изборите за местни органи на властта в повечето градове печели коалицията на реформаторите и умерените в Иран.

2018 - Русия представя първата плаваща атомна електроцентрала в света в северното пристанище Мурманск - АЕЦ "Академик Ломоносов". Електроцентралата е построена в Санкт Петербург от държавната корпорация "Росатом". Тя е с размери 144 на 30 метра и съдържа два реактора с мощност 35 мегавата всеки, подобни на използваните в атомните ледоразбивачи. Централата ще осигурява електроенергия за местното население и за нефтените платформи в района.

2019 - Земетресение с магнитуд 6,8 по скалата на Рихтер е регистрирано в Южния Пасифик, източно от Нова Каледония. Епицентърът е на дълбочина 14 км под морското дъно, на около 180 км източно от населеното място Таден на архипелага Луайоте. Няма данни за щети или предупреждение за цунами.

2020 - Информационната агенция на Русия "ТАСС" съобщава, че учени от Русия и САЩ са синтезирали керамичен материал, за който е характерна най-високата температура на топене сред известните съединения, съществуващи в природата. Новосинтезираната керамика променя агрегатното си състояние при температура над 4,4 хиляди градуса по Келвин. Новият материал, карбонитрид на хафния, представлява съединение на метала хафний с въглерод и азот.

2021 - В Русия Държавната дума (долната камара на парламента) приема законопроект, с който се денонсира договорът "Открито небе". Причината е решението на САЩ да се оттеглят от договора през ноември 2020 г. Договорът дава право на участниците да извършват полети над териториите на други страни членки, за да следят военната им дейност. 

2023 - Световната здравна организация публикува доклад, според който смъртните случаи от КОВИД-19 са лишили хората по света от около 336,8 милиона години живот. Организацията приписва общо 14,9 милиона смъртни случая на коронавируса само през 2020 и 2021 г. Според СЗО пандемията от КОВИД-19 е имала отрицателно въздействие и върху глобалната борба с други заразни болести, тъй като са били нарушени циклите на ваксинация и здравните услуги. В резултат на това ваксинациите по света срещу морбили, тетанус и други заболявания са намалели, докато маларията и туберкулозата са се увеличили.

Родени на този ден българи:

акад. Петър Ников (Петър Ников Попов), историк, медиевист (1884-1938).
Декан на Историко-филологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1931-1932; 1937-1938). Председател на Българското историческо дружество (1935-1938). Изследва средновековната българска история и историята на българското Възраждане. Автор е на "Българо-унгарски отношения от 1257 до 1277 година" (1920), "Възраждане на българския народ. Църковно-национални борби и постижения" (1920), "Българско възраждане във Варна и Варненско" (1934), "Второ българско царство 1186-1396" (1937) и др.

Димо Кьорчев, писател, литературен критик и политик (1884-1928).
От 1909 г. е адвокат в София. Един от лидерите на Либералната партия, от 1920 г. е политически секретар на Националлибералната партия. Депутат в 17-ото Обикновено народно събрание (1914-1919) и в 21-ото и 22-ото Обикновено народно събрание (1923-22 декември 1928). Участва в издаването на литературното сп. "Слънчоглед" (1909), сътрудничи на сп. "Наш живот" (1901-1912, с прекъсвания), сп. "Хиперион",  сп. "Свобода" (1921), сп. "Българска мисъл" (1925-1944), на в. "Воля" (1911-1915), в. "Дневник", в. "Независимост" (1921-1934), в. "Българан" (1904-1909) и др. Редактира сп. "Пролом" (1922-1927). Един от теоретиците на българския символизъм.

акад. Петко Стайнов, юрист и политик (1890-1972).
Преподавател (1923), ръководител на катедрата по административно право в Юридическия факултет на Софийския университет (1947-1963). Дописен член на БАН (1935). Депутат в 21-ото и 22-ото Обикновено народно събрание (1923-15 май 1930). Министър на железниците, пощите и телеграфите (15 май 1930- 29 юни 1931). Депутат от 23-ото до 25-ото Обикновено народно събрание (20 август 1931-23 август 1944). Министър на външните работи и изповеданията (9 септември 1944 -31 март 1946). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (31 март-6 ноември 1946), и от 1-ото до 5-ото Народно събрание (1949-1971). Член на Националния комитет за защита на мира (25 април 1955-24 юли 1972). Удостоен със званието "Народен деятел на науката" (май 1965).

проф. о.р. ген.-майор Иван Маринов (Иван Маринов Иванов), лекар, политически и обществен деец (1893-1980).
Един от ръководителите на Септемврийското въстание (1923) в Търговищко. Един от организаторите на въоръжената антифашиста борба в IХ Въстаническа оперативна зона (IХ ВОЗ), началник щаб на  IХ ВОЗ (1943-1944). Завеждащ противоепидемичното отделение към Военномедицинския отдел при Министерството на народната отбрана (1945-1948). Директор на Института по трудова хигиена и професионални болести в София (1948-1952). Преподавател и завеждащ катедра във Висшия медицински институт - Пловдив (1952-1955). Завеждащ секция "Професионални вредности и хигиена към Института по клинична и обществена медицина при Българската академия на науките и ръководител на група за борба със силикозата (1955-1961). Удостоен със званията "Народен лекар (1968), "Герой на социалистическия труд" (1970) и отличието "Герой на Народна република България" (1978). Носител на орден "Георги Димитров (1963, 1970, 1973, 1978), на орден "Народна република България" първа степен (1969). Почетен гражданин на Шумен (24 март 1972). Почетен гражданин на Попово (1973).

проф. Веселин Димитров (Веселин Димитров Мамков), журналист, радиоводещ и педагог (1938-2009).
През 60-те години на 20 в. е първият журналист радиоводещ на сутрешната информационно-музикална програма "От 6 до 8" на Българското национално радио. Заедно с журналистката Божана Димитрова води предаването "Разговор с вас" по програма "Хоризонт". Един от основателите на Факултета по журналистика при Софийския университет "Св. Климент Охридски" и негов декан  (1995-2003). Създател на Университетското радио "Алма Матер" (1993). Автор е на двутомната "История на радиото в България", на 17 монографии и над 130 научни студии и статии. Носител на наградата "Сирак Скитник" на Българското национално радио (БНР) за цялостен принос за развитието на БНР (2003), на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (4 ноември 2008).

проф. Антони Славински, инженер и политик (1946).
Работил е в Научноизследователския институт по съобщенията (1969-1991).Член на Борда на директорите, заместник-председател "Планиране и изграждане на мрежи" на Българската телекомуникационна компания и ръководител на проекта за цифровизация на мрежата (1992-1995). Председател на Комитета по пощи и далекосъобщения (1997-1999). Министър на транспорта и съобщенията (21 декември 1999-24 юли 2001). От 14 март 1994 г. е член на Настоятелството на Нов български университет (НБУ) и негов председател (21 май 2011-6 юни 2021). Удостоен е със званието "Почетен професор на Нов български университет" за цялостен принос към Нов български университет и специални заслуги към департамент "Телекомуникации" (29 ноември 2000).

Иван Генов, енергетик и политик (1953).
От 1980 г. работи в АЕЦ "Козлодуй". Заместник изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй" (8 ноември 2005-6 юни 2006) и неин изпълнителен директор (6 юни 2006-24 август 2009; 26 юни 2013-септември 2014). Депутат в 44-ото Народно събрание (19 април 2017-4 септември 2019).

Мая Бабурска, актриса (1957).
Участвала е в много телевизионни театри, детски предавания и шоу програми, както и радиопиеси. Играла е в Драматичния театър в Пазарджик (1979-1985). От 1986 г. играе в на Младежки театър "Николай Бинев". Участвала е във филмите "Билет за отиване" (1978), "Адиос, мучачос" (1978), "Вибрации" (1984), "Писма от Антарктида" (2019) и др.

Кристин Димитрова (Кристин Димитрова-Трендафилова), поетеса и писателка (1963).
Редакторка на седмичната притурка за изкуство и култура на в. "Труд" - "Арт Труд" (2004-2006). Авторка е на стихосбирките "Тринадесетото дете на Яков" (1992), "Образ под леда" (1997), "Затворени фигури" (1998), "Поправка на талисмани" (2001), "Кристин Димитрова - избрано" (2002, триезично издание на български, гръцки и английски), "Сутринта на картоиграча" (2008) , на сборниците с разкази "Любов и смърт под кривите круши" (2004), "Тайният път на мастилото" (2010), на романа "Сабазий" (2007. Нейни произведения са преведени на 27 езика. Носителка на наградата "Златната метафора" на издателство "Аб" (1997), на наградата "Иван Николов" на издателство "Жанет-45" (1997), на годишната награда на Сдружението на българските писатели за поезия (2003), на Наградата за поезия на Съюза на българските преводачи (2004), на наградата "Рицар на книгата" от Асоциация "Българска книга" за най-голям принос при отразяване на издателския бизнес в България" (2006), на специална награда за изключително високи постижения в областта на превода на Съюза на преводачите в България за превода на "На лов за Снарк" от Луис Карол (2014), на наградата "Перото" в категория "Проза" за книгата й с разкази "Като пристигнеш, обади се" (2018), на Националната награда за лирика "Иван Пейчев" за стихосбирката "Уважаеми пътници" (16 декември 2019) и др.

Марио Николов, оперен певец и режисьор (1963). 
От 1988 г. работи в Музикалния театър "Стефан Македонски" (дн. Държавен музикален и балетен център), където от 1995 г. е водещ солист. Бил е заместник-директор по художествените въпроси и директор на Държавния музикален и балетен център (15 август 2013-септември 2015). Като режисьор е поставил редица постановки - "Прилепът", "Българи от старо време", "Царицата на чардаша", "Графиня Марица", Цигански барон", "Една нощ във Венеция", "Бал в Савоя", "Службогонци", концерт-спектаклите "От Виена до Бродуей", "Медитеранео", "Под небето на Париж" и др. Носител на наградата "Кристална лира" на Съюза на българските музиканти и танцови дейции и радио "Класик ФМ" (2010).

Михаил Билалов, актьор (1965).
Първата му роля в киното е на Софийското копеле във филма "А, сега накъде"  на режисьора Рангел Вълчанов (1988). През 1994 г. заминава за Франция, където специализира във Висшата национална консерватория по драматично изкуство във Париж, Франция, в класа на Филип Адриен. В продължение на 16 години работи като продавач на картини, в рекламна агенция, сервитьор и готвач. В Париж учи и за ландшафтен дизайнер, като през 2001 г. завършва архитектура на ландшафта и открива собствена фирма за проектиране на паркове и градини. Участвал е във филмите "А днес накъде?" (2007), "Аз съм ти" (2010), в телевизионните сериали "Под прикритие" (2011-2014), "Връзки" (2015-2016), "Скъпи наследници" (2018) и др. Носител на наградата "Аскеер" за изгряваща звезда в спектакъла "Мадам Бътерфлай" (1994), на награда "Икар" на Съюза на артистите в България за главна мъжка роля за ролята на Мартин в спектакъла "Козата или коя е Силвия?" от Едуард Олби на режисьора Явор Гърдев  в Народния театър "Иван Вазов" (2010) . Водещ на предаването "Стани богат" по Българската национална телевизия (1 април 2018-януари 2020) и по БТВ ( 20 декември на 2021-8 декември 2023).

Цвятко Георгиев, юрист и политик (1968).
Служител на Национална служба "Сигурност" (1993-2007).Заместник национален представител в Комитета по сигурността и Специален комитет на НАТО (2004-2007).  Директор на дирекция "Защита на класифицираната и друга защитена информация" в Държавна агенция "Национална сигурност" (2008-2009). Заместник-министър на вътрешните работи (13 ноември 2014-27 януари 2017). От 5 януари 2022 г. е председател на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ).

Мая Бежанска, актриса (1972).
От 1994 г. е част от трупата на Столичния куклен театър в София. През април 2014 г. представя първия си моноспектакъл "Колекционерката" в Театър 199. Участвала е във филмите "Нова приказка за стари вълшебства" (1999), "Печалбата" (2001), в телевизионния сериал "Домашен арест" (2011-2013) и др.
 
Тодор Янчев, футболист и треньор (1976).
През футболната си кариера е играл в "Нефтохимик" (Бургас), ЦСКА (София), "Трабзонспор" (Турция), "Калитеа" (Гърция), "Ранерс" (Дония) и "Славия" (София). За националния отбор има изиграни 17 мача.

На този ден са родени и:

Якоб Йорданс, фламандски художник (1593-1678).

Йохан Готлиб Фихте, немски философ (1762-1814).
Един от родоначалниците на идеализма в Германия.

Николай Уткин, руски художник (1780-1863).
Майстор на гравюрата.

Авел Енукидзе, съветски партиен и държавен деец от грузински произход (1877-1937).
 
Хо Ши Мин, виетнамски политик (1890-1969).
Министър-председател на Демократична република Виетнам (2 септември 1945-20 септември 1955). Президент на Виетнам (2 март 1946-2 септември 1969). Председател на Виетнамската партия на трудещите се (1930-1969).

Педро Антонио Саад, еквадорски политик (1909-1982).
Деец на работническото движение в Еквадор и генерален секретар на Централния комитет на Еквадорската комунистическа партия (1952-1981). Един от основателите на Конфедерацията на трудещите се в Еквадор.

Макс Перуц, британски биохимик от австрийски произход (1914-2002).
Носител на Нобелова награда за химия за 1962 г. заедно с британския биохимик от австрийски произход Макс Перуц за техните изследвания на структурата на глобуларните (сферични - с компактно нагънати вериги, със съотношение на осите за дължина към ширина обикновено 3-4 към 1 до 10 към 1) белтъци.

Георгий Арбатов, руски учен историк (1923-2010).
Основател и първи директор на Института за САЩ и Канада към Академията на науките на СССР (1967-1995). Почетен директор на института (1995-2010).

Пол Пот (ист. име Салот Сар), камбоджански политик (1925-1998).
Един от лидерите на режима на "червените кхмери". Министър-председател (5 април 1976-27 декември 1979).

Мая Булгакова, съветска актриса (1932-1994).
Заслужена артистка на РСФСР (1969). Народна артистка на РСФСР (1977).

Микеле Плачидо, италиански актьор (1946).
Известен е с ролята на комисар Корадо Катани в телевизионния сериал "Октопод" (1984-1989). Участвал е във филмите "Сицилианска връзка" (1985), "Сорая" (2003), "Непознатата" (2006), "Живи легенди" (2014), в телевизионния сериал "Почти идеален баща" (2003) и др.

Берт ван Марвайк, нидерландски футболист и треньор (1952).
Като треньор на националния отбор по футбол печели сребърен медал от Световното първенство през 2010 г. в Република Южна Африка. Като треньор на "Фейенорд" (Нидерландия) печели турнирът Купа на УЕФА (2002).

Диего Форлан, уругвайски футболист (1979).
С "Атлетико Мадрид" (Испания) печели турнирът Лига Европа (2010) и Супер купата на УЕФА (2010). Носител на "Златната обувка" за 2005 г. (заедно с Тиери Анри) и 2009 г.

Андреа Пирло, италиански футболист (1979).
С националния отбор по футбол печели бронзов медал от Олимпийските игри през 2004 г. в Атина, Гърция, златен медал от Световното първенство през 2006 г. в Германия и сребърен медал от Европейското първенство през 2012 г. в Полша и Украйна. С "Милан" (Италия) печели два пъти турнира Шампионска лига (2003, 2007), два пъти Суперкупата на УЕФА (2003, 2007) и Световното клубно първенство (2007).

Това е денят на смъртта на:

княз Дмитрий Донски, руски владетел (1350-1389).
Велик Московски княз (от 1359) и Велик Владимирски княз (от 1362). По негово време Москва се утвърждава като център на руските земи.

Клод-Анри дьо Рувроа Сен-Симон, френски мислител, социолог и утопист (1760-1825).

Натаниъл Хоторн, американски писател (1804-1864).
Автор е на романите "Алената буква" (1850), "Къщата със седемте фронтона "(1851) и др.

Уилям Гладстон, британски политик, публицист и писател (1809-1898).
Министър-председател на Великобритания (1868-1874; 1880-1885; 1886; 1892-1894). Един от създателите и идеолозите на Либералната партия (1859). Автор е на брошурата с разкази за избиването на хиляди българи след Априлското въстание от 1876 г. "Българските ужаси и Източният въпрос" (1876).

Болеслав Прус (ист. име Александър Гловацки), полски писател и журналист (1847-1912).

Хосе Марти (Хосе Хулиан Марти и Перес), кубински поет, писател, журналист и политик (1853-1895).
Автор е на поетични сборници, сред които "Исмаелильо" (1882), "Прости стихове"(1891), "Свободни стихове" (1913), на драмата "Абдала" (1869), на публицистичната брошура "Политическият затвор в Куба" (1871), на книгата "Испанската република преди кубинската революция" (1873), на политически статии, журналистически бележки, аналитични статии за политиката, икономиката и културата на латиноамериканските страни и САЩ, биографични есета и очерци, литературна критика, научнопопулярни статии. Основател на Кубинската революционна партия (1892). Литературното му творчество е определяно като "най-важното явление в културата на Латинска Америка през 19 век".

Богдана Гюзелева-Вулпе, българска оперна певица, педагог и композитор (1878-1932).
Съучредител на Българската оперна дружба (1908), в чиито спектакли участва. Вокален педагог (1928-1932). Композира по собствени либрета оперите "Психея", "Фернандо" и "Пародия", оперетите "Любов", "Махараджа" и "Съюзници", както и симфонични картини по народни мотиви, песни по стихове на Хайнрих Хайне и др.

Мария Домбровска, полска писателка (1889-1965).

Мария Пуйманова, чехословашка писателка (1893-1958).

Огдън Наш, американски поет сатирик (1902-1971).

Мозес Котане, южноафрикански политик (1905-1978).
Генерален секретар на Южноафриканската комунистическа партия (1938-1978). Член на Националния изпълнителен комитет на Африканския национален конгрес (1945-1978).

Робърт Фърчгот, американски биохимик (1916-2009).
Неговите изследвания допринасят за създаването на хапчето "Виагра" за борба срещу импотентността. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1998 г. заедно с американските фармаколози Луис Игнаро и Ферид Мюрад за откритията им, доказващи, че молекулата на азотния окис играе сигнализираща роля в сърдечно-съдовата система.

сър Джон Артър Брабам (Джак Брабам), австралийски автомобилен състезател (1926-2014).
Участва във "Формула 1" като пилот, а по-късно и като собственик на отбор. Трикратен световен шампион през 1959 г., 1960 г. и 1966 г. Той е единствения световен шампион (1966), който печели титлата с автомобил, който носи неговото име. Въведен в Международната зала на славата на моторните спортове в Таладега, САЩ (1990).

Жаклин Кенеди - Онасис, американска журналистка (1929-1994).
Съпруга на 35-ия президент на САЩ Джон Кенеди и първа дама на САЩ (20 януари 1961-22 ноември 1963).

Людмил Георгиев, български саксофонист и джазмузикант (1930-2003).
Създател на първия джазов оркестър в България - "Джазът на младите" (1946). Бил е в състава на оркестъра "Джазът на оптимистите" (1953-1964). Един от основателите на оркестър "София" (1964) и негов ръководител. Председател на Софийския джазклуб (от 1967), президент на Българското джаз общество (от 1994), свири в Биг бенда на Българското национално радио (от 1997). Издал е четири албума. Автор е на книгите "Звезди на джаза", "Гласове на джаза", "Звезди на шоубизнеса", "История в синкопи" (статии, спомени и интервюта с видни български и чужди джаз музиканти). Носител на наградата "Кристална лира" на Съюза на българските музикални дейци  (2000), носител на орден "Стара планина" първа степен (11 декември 2000).

Валерий Воронин, съветски футболист (1939-1984).
Печели сребърен медал от Европейското първенство през 1964 г. в Испания с националния отбор по футбол на СССР.

проф. Венцеслав Кисьов, български актьор и педагог (1946-2014).
Играл е на сцените в театрите във Видин, в Габрово, в театър "София", в Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов",  в Нов драматичен театър "Сълза и смях" и негов директор (2 юни 2006-28 юли 2010), основател на Детско-юношеската театрална студия (1982) при Нов драматичен театър "Сълза и смях". Преподавател по актьорско майсторство във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) "Кръстьо Сарафов" (1975-1991, с прекъсване). Има над 100 роли в театъра, киното и телевизията. Автор е на 6 стихосбирки, есета, разкази, публицистика и др., сред които поетичните книги "Пространства на мълчанието", "Лист неотронен", "Недосънувана нежност", "Укротени думи", "Будни нощи", "Усмивката на Бога", учебника по театрознание "Методология на първите стъпки" и др. Негови творби влизат в антологията "Написано в антракта" (1998), събрала произведения на съвременни български актьори. Превежда пиеси, стихове и проза от руски и немски автори. Първи чуждестранен лауреат на Ленинската награда за кино (1982) за ролята на Карл Маркс във филма "Карл Маркс. Млади години" (1981). Удостоен със званието "Заслужил артист" (1982).
/КГ/АЯ