site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 15 май в историята

15 май 2024 г., сряда, 20-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Пахомий Велики. Преп. Ахилий, еп. Лариски.

В България се отбелязва:

Празникът на град Плевен. Отбелязва се с решение 287 на Общинския съвет от 15 март 2001 г., с което се възстановява Пролетният плевенски панаир, който се провежда през третата седмица на май. В исторически план обявяването на празника на Плевен на 15 май е свързано с провеждания по същото време от края на 20-те години на 20-и век голям пролетен панаир, който нямал конкуренция в страната по своята мащабност и стопанско значение. Той бил разположен на площ от 30 декара и на него се е предлагал едър добитък, селскостопански инвентар и занаятчийски произведения и стоки. Докарвани са били повече от 4000 глави добитък, продажбите са надвишавали 15 млн. лв., а панаирът е бил посещаван от над 45 000 души. Идвали са търговци от Гърция, Турция, Египет, Испания и др.

По света се отбелязва:

Международният ден на семейството. Отбелязва се от 1994 г. с резолюция A/RES/47/237 на Общото събрание на ООН от 20 септември 1993 г., за да се повиши осведомеността по въпросите, свързани със социалните, икономическите и демографските процеси, които влияят на семействата. С резолюция 44/82 на Общото събрание на ООН от 8 декември 1989 г. 1994 година е обявена за Международна година на семейството. Мотото на деня за 2024 г. е: "Семейството и климатичните промени".

На този ден в България:

1867 - Четата на Филип Тотю преминава от Румъния в България през р. Дунав при Свищов. Четата с около 30 четници е сформирана от последователи на Георги С. Раковски, обединени във Върховното народно българско тайно гражданско началство и с помощта на Добродетелната дружина, за да се провери готовността на българския народ за въстание. Организирането и подготовката й са дело на Филип Тотю и Панайот Хитов, като първоначалният замисъл е бил да бъде обща чета под командването на Панайот Хитов. За по-голяма сигурност четата е разделена на две - едната начело с Панайот Хитов, другата с Филип Тотю, която на 17 май 1867 г. преминава р. Дунав и слиза на българския бряг при Свищов. Знаменосец на четата е Никола Странджата. Четата е разкрита от османските войски при с. Лъжене (дн. с. Малчика, Плевенска област). На 20 май 1867 г. при с. Върбовка четата е обкръжена и разбита. Част от четниците успяват да се измъкнат и се изтеглят в Стара планина. На 20 юли 1867 г. Филип Тотю и четирима четници достигнат до Златишкия проход в Стара планина, където се присъединяват към четата на Панайот Хитов и с нея преминават в Сърбия и се включват във Втора българска легия в Белград (1867-1868).

1879 - Княз Александър Богориди (Алеко паша) встъпва в длъжност като генерал-губернатор на Източна Румелия. На този пост е до 1884 г. По силата на Берлинския договор (13 юли 1878) управлението на Източна Румелия е възложено на главен управител (генерал-губернатор) - християнин, назначаван от турското правителство с одобрението на Великите сили. Уредбата на автономната област е възложена на международна комисия, която започва своята работа в началото на м. септември 1878 г. в Цариград. На 21 октомври тя се установява в Пловдив, определен за средище на областта, и там продължава своите заседания. На 14 април 1879 г. Органическият устав на Източна Румелия е приет и след като влиза в сила като основен-закон на областта, за неин пръв генерал-губернатор с петгодишен мандат е избран Александър Богориди (Алеко паша).

1892 - В Русе Стоян Михайловски написва стихотворението "Кирил и Методий", отпечатано в книжка 9-10 на сп. "Мисъл" през м. юни 1892 г. Няколко дни преди 24 май (11 май ст. ст.) 1901 г. в час по пеене композиторът Панайот Пипков, по това време учител по музика в Ловешкото петокласно училище "Антим I", вижда стихотворението в учебника на свой ученик и за около 15 мин. написва музиката към него на дъската в стаята. До края на часа учениците на Панайот Пипков вече я пеят. За първи път химнът "Върви, народе възродени" (официално название "Химн на славянските равноапостоли Св. св. Кирил и Методий") е изпълнен тържествено на 24 май (11 май ст. ст.) 1901 г. в Ловеч. За година тя се разпространява във всички училища на България и се пее възторжено на 24/11 май, празника на първоучителите, братята Кирил и Методий.

1893 - С Прокламация на цар Фердинанд към българския народ се създава Министерство на търговията и земеделието. Дотогава основната дейност в тези области от стопанския живот се изпълнява от специални отделения при Министерството на финансите. С Указ 5 от 19 ноември 1893 г. за негов министър е назначен Панайот Славков. В края на 1911 г. с изменение в Търновската конституция Министерството на търговията и земеделието се закрива и се създава Министерство на земеделието и държавните имоти. Последната промяна в името на министерството е с решение на 44-то Народно събрание от 4 май 2017 г. и то носи името Министерство на земеделието, храните и горите.

1905 - Излиза бр. 1 на в. "Учителска искра". Последният брой на вестника излиза през 1923 г. Продължител на в. "Учителска искра" и на в. "Учителска борба" (1930-1034; 1944-1950) е в. "Учителско дело", който излиза от 12 август 1950 г.

1930 - Сформирано е 46-ото правителство на България с министър-председател Андрей Ляпчев. Кабинетът е образуван от политически дейци на Демократическия сговор. Управлява до 29 юни 1931 г.

1932 - Създадена е партия Народно социално движение след отделянето от Демократичния сговор на групата около Александър Цанков. Народно социално движение е популярното, но неофициално име на Демократически сговор, наричан още Синия сговор - крайнодясна политическа партия в България през 1932 - 1944 г., получила известност и като "Цанково движение". Заема националистически позиции.

1942 - Създадена е Служба за български речник към Българската академия на науките (дн. Институт за български език). По-късно службата е преименувана на Институт за български речник, който от 1949 г. прераства в Институт за български език. От 2004 г.  институтът името на езиковеда проф. Любомир Андрейчин, директор на института от 1957 г. до 1975 г.

1976 - България установява дипломатически отношения с Габон.

2002 - В Любимец е открит първият център за временно настаняване на бежанци в България. Той е създаден на основата на споразумение, подписано на 16 март 2001 г. между  Национална служба "Гранична полиция" и Върховния комисариат за бежанците към ООН.

2006 - В Сливен е открита първата инсталация в България за сепариране на отпадъци. Тя е разположена до градското сметище на Сливен в землището на с. Сотиря.  Съоръжението е изградено като част от петгодишна програма на "Екобулпак" за сътрудничество с община Сливен в областта на разделното събиране на отпадъци от хартиени, пластмасови и метални опаковки. Площадката е с площ от 1000 кв. м.

2009 - Със заповед на Министерство на икономиката и енергетиката е преустановено  подаването на природен газ към Коксохимическия завод на комбинат Кремиковци, което на практика замразява останалите дейности на комбината. На 6 август 2008 г. Софийският градски съд обявява неплатежоспособността на "Кремиковци" АД. На 14 май 2009 г. окончателно се провалят преговорите с бразилския инвеститор CSN. Друг инвеститор с интерес към коксохимическото производство не се появява. Заради натрупани дългове на комбината на 15 май 2009 г. окончателно е преустановено подаването на природен газ.

2011 - Министър-председателят Бойко Борисов открива автомагистрала "Люлин", която свързва София и Перник. Тя е с дължина 19,2 км, има 3 пътни възела, 6 моста и 3 тунела. Стойността на проекта съгласно Финансовия меморандум с Европейската комисия е 148 450 000 евро, от които 137 381 785,62 евро са за Договор за строителство и 6 653 820 евро - за Договор за супервизия. Безвъзмездната финансова помощ по програмата ИСПА е 75 на сто, а финансирането от националния бюджет е 25 на сто. За завършването на проекта е осигурено допълнително национално финансиране в размер на 43 млн. евро.

2014 - Остров "Света Анастасия" до Бургас посреща първите си туристи след извършената реставрация на разположените на него сгради и средновековна църква.

2018 - В София на двудневно работно посещение пристига министър-председателят на Испания Мариано Рахой по покана на министър-председателя на България Бойко Борисов. Двамата премиери са обсъдили полицейското и съдебното сътрудничество между двете страни и предизвикателствата на международната политика, въпросите за Западните Балкани.

2019 - Народното събрание приема промени в Закона за държавната собственост, с които се оптимизира процедурата, свързана с отчуждаването на частни имоти за държавни нужди.

2020 - В 3:20 ч. близо до гара Нова Загора дерайлират 10 вагона на товарен влак от 25 вагона (2078 тона), превозващ пиритен концентрат от Златица за Бургас. Няма пострадали хора.

2021 - В София от над 70 социалисти и симпатизанти на Българската социалистическа партия от цялата страна е учредено ново обединение в БСП - идейно-политическа платформа "Социализъм 21 век". Членовете на новото обединение настояват за оставката на председателя на БСП Корнелия Нинова и за възобновяване и активизиране на дискусията за изработване на нова програма на БСП.

2022 - Известният български илюзионист Астор умира на 78-годишна възраст след кратко боледуване. Антраник Шаварш Арабаджиян, известен като Астор, е роден на 18 ноември 1943 г. в Шумен. През 1975 г. Астор основава Клуб на българските илюзионисти и организира Първия фестивал на илюзионното изкуство в България. От 1980 г. е член на Световната магическа асоциация със седалище в САЩ. От 1999 г. е председател на Съюза на илюзионистите в България. Носител е на редица награди и отличия.

2023 - В Техническия университет в София е открит Център за дигитални технологии, изграден по проекта "Университети за наука, информатика и технологии в е-обществото (УНИТе)", в рамките на програмата за развитие на центрове за върхови постижения. Сградата е с обем от около 2700 квадратни метра разгъната площ, с 14 изградени лаборатории и в нея ще се обучават годишно около 3500 студенти.

На този ден по света:

1525 - В Германия е потушена Селската война - разпръсната е армията на Томас Мюнцер при Франкенхаузен. Томас Мюнцер е пленен и екзекутиран на 27 май 1525 г. По време на Селската война (1524-25) Мюнцер вдъхновява селската армия и се опитва да създаде революционен център на въстаналите народни маси в Тюрингско-Саксонския район.

1891 - В Айндховен, Нидерландия, френските предприемачи Фредерик и Жерар Филип създават компанията за битова техника "Филипс". В началото основното производство на компанията е свързано с електрически крушки. През 1927 г. компанията започва да произвежда радиоприемници, а през 1938 г. на годишния панаир в Утрехт представя първият си телевизор. Днес "Филипс" е една от най-големите компании за производство на битова техника.

1897 - В град Новониколаевск (дн. Новосибирск) в Русия започва изграждането на храм, носещ името на руския княз светец Александър Невски. Храмът е осветен през декември 1899 г. Това е първият каменен храм и един от първите каменни строежи в града.

1918 - В САЩ официално е открита първата в света куриерска служба за въздушна поща, която доставяла поща по въздуха между градовете Вашингтон, Филаделфия, Пенсилвания и Ню Йорк. Конгресът (парламентът) на страната определя цена от 24 цента за писмо. Три месеца службата е под контрола на въоръжените сили, а на 12 август 1918 г. дейността й се поема от държавната пощенска служба.

1926 - В Женева, Швейцария, е създаден Международният комитет на историческите науки. Организацията обединява работещи в музеите, архивите, научно-изследователските, образователните и други учреждения, занимаващи се с история.

1928 - Премиера в Лос Анджелис, САЩ, на анимационния филм "Щурият самолет" на Уолт Дисни, в който за първи път се появяват анимационните герои Мики и Мини Маус. Филмът е черно-бял и е без звук. Премиерата на първия озвучен анимационен филм с Мики и Мини Маус - "Параходът Уили",  е на 18 ноември 1928 г. в Ню Йорк, САЩ. Симпатичната мишка е нарисувана от 26-годишния Уолт Дисни, докато пътувал с влак от Ню Йорк за Лос Анджелис заедно със съпругата си Лилиан.  Той искал да кръсти новия си герой, облечен с червени гащи,  Мортимър, но съпругата му преценила, че това име е прекалено претенциозно и двамата се съгласили мишката да бъде наречена Мики. На 18 ноември 1928 г. е премиерата на първия озвучен анимационен филм с Мики и Мини Маус - "Параходът Уили". За пръв път героят Мики Маус е озвучен от самия Уолт Дисни през 1932 г.

1935 - В Москва, СССР, е въведен в експлоатация първият участък на метрото в града, свързващ станциите "Соколники" и "Парка на културата". Общата му дължина е 11,2 км.

1941 - Във Великобритания е извършен първият в света пробен полет с реактивен самолет "Глостър Е28/39", конструиран на 12 април 1937 г. от британския инженер и летец Франк Уитъл, изобретил реактивния двигател (1928).

1942 - В СССР е извършен първият изпитателен полет на самолет "Би-1" с реактивен двигател от летеца Григорий Бахчиванджи над Свердловск в СССР (дн. Екатеринбург в Русия). Полетът продължава 3 минути и 9 секунди. Самолетът е конструиран от Александър Березняк и Алексей Исаев.

1943 - В Москва, Русия, с решение на Президиума е разпуснат Комунистическият интернационал - международна организация на работническото движение, учредена на конгрес в Москва (2-6 март 1919).

1948 - Започва първата Арабско-израелска война (т. нар. война за независимост на Израел). Седем арабски държави - Египет, Ирак, Йемен, Йордания, Ливан, Саудитска Арабия и Сирия, обявяват война на провъзгласената на 14 май 1948 г. Държава Израел. През лятото и есента на 1948 г. заради разногласия между арабските лидери войските на Израел разбиват войските на арабската коалиция. През януари 1949 г. започват мирни преговори под егидата на ООН, а през февруари воюващите страни започват да подписват с Израел мирни договори, като последният от тях е подписан от Сирия на 20 юли 1949 г. В резултат на войната Израел окупира Западен Ерусалим и част от територията, предвидена за Палестина, като разширява територията си с 6700 кв. км за сметка на тази за Палестина.

1955 - СССР, САЩ, Великобритания и Франция, от една страна, и Австрия, от друга, подписват Държавен договор, с който се слага край на режима на съюзническата окупация на Австрия и тя е провъзгласена за независима, неутрална държава. Договорът влиза в сила на 27 юли 1955 г.

1957 - Започва експлоатацията на космодрума "Байконур" в Казахстан с изстрелването на междуконтиненталната балистична  ракета Р-7. Стартът е неуспешен поради пожар в един от отсеците на ракетата и тя прелетява едва 400 км. Първото успешно изстрелване на Р-7 се състои през август 1957 г.

1957 - На остров Рождество в централната част на Тихия океан Великобритания извършва първите успешни изпитания с водородна бомба. Мощността на бомбата е от около 300 килотона.

1972 - САЩ връщат на Япония пълните права за управление на остров Окинава. Окинава е най-големият от островите Рюкю. Островите са окупирани от САЩ през юни 1945 г. Съгласно мирния договор от Сан Франциско (1951) с Япония, САЩ получават право да осъществяват административната, законодателната и съдебната власт на острова. В резултат на американско-японските преговори, започнали през декември 1969 г. и подписаното на 17 юни 1971 г. споразумение, Япония получава пълните права за управление на острова, считано от 15 май 1972 г.

1987 - От космодрума "Байконур" в Казахстан, е осъществено първото изстрелването на ракетата носител "Енергия", предназначена да изведе в околоземната орбита космическата совалка "Буран". За тестов товар е използван макет на космическия апарат "Скиф-ДМ". Второто и последно изстрелване на ракетата носител "Енергия" е през 1988 г., когато с нея е изстреляна совалката "Буран". През 1992 г. програмата е закрита.

1989 - В Москва, СССР, представители на 115 фирми от 21 държави подписват документ за създаването на Световна асоциация на организациите, експлоатиращи атомни електроцентрали (ВАНО). АЕЦ "Козлодуй" ЕАД (България) е член на организацията от учредяването й.

1992 - В Казахстан е създаден Националният ядрен център с указ на президента на страната Нурсултан Назарбаев.

1992 - В Ташкент, Узбекистан, е подписан Договорът за колективна сигурност от държавните ръководители на  Армения, Казахстан, Киргизстан, Русия, Таджикистан и Узбекистан. През 1993 г. към него се присъединява Беларус, през 1999 г. Узбекистан преустановява участието си. През 2002 г. държавите участнички основават Организация на договора за колективна сигурност.

1997 - Съветът на Европа приема Европейска конвенция за националността. Конвенцията включва принципи и правила, които позволяват да бъде получена по-лесно нова или да бъде възстановена предишна националност, регулира положението на лица, застрашени да останат без националност в резултат на разделянето на държави, третира въпроси като двойна националност, отбиване на военна повинност и др. Конвенцията е открита за подписване на 6 ноември 1997 г. Влиза в сила на 2 март 2000 г. България подписва конвенцията на 15 януари 1998 г.

2006 - САЩ възстановяват дипломатически си отношения с Либия.

2008 - Централната банка на Зимбабве пуска в обращение банкноти с номинал 500 милиона зимбабвийски долара, броени дни след като е издадена банкнота от 250 милиона зимбабвийски долара на фона на силно нарастващата хиперинфлация в страната. С новата банкнота, разменяща се за едва 2 долара, могат да се купят около два хляба. Към този момент Зимбабве е с най-високата в света инфлация, чието равнище е около 165 000 процента.

2014 - В Румъния завършва строежът на най-големия резерват за мечки в Европа. Резерватът, намиращ се в района на Трансилвания в Румъния близо до град Зърнещ, е отворен през 2005 г. и оттогава постепенно се разширява, достигайки площ от 27 ха. В него вече живеят 78 мечки.

2015 - На церемония в Бамако, Мали, министърът на външните работи на Мали Абдулай Диоп, трима представители на проправителствени групи и от двама членове на бунтовническото обединение Координация на движенията на Азауад подписват споразумението за мир, договорено на 19 февруари 2015 г. в Алжир. На церемонията не присъстват трите основни туарегски движения - Арабско движение на Азауад, Национално движение за освобождение на Азауад, Висш съвет за единство на Азауад, борещи се за независимост на територията Азауад. Азауад  е традиционното име на регион в Западна Сахара, в който живеят туареги. Условно регионът се разпростира в североизточната част на Мали, Югоизточен Алжир, западната част на Нигер, северната част на Буркина Фасо и западната част на Либия.

2016 - В Сен Назер, Франция, е пуснат на вода най-големият до момента круизен кораб в света, "Хармония на моретата". Той отплава от корабостроителницата в западния френски град Сен Назер за Саутхамптън, Великобритания. Круизният кораб е построен за три години и е с размери - 362 метра дължина, 66 метра широчина и 72 метра височина, т. е. колкото 20-етажен жилищен блок. Той е с водоизместимост от 227 500 тона и има 10 палуби. Круизният кораб е собственост на базираната в САЩ компания "Роял карибиън крузис". Корабът с екипаж от 2100 души може да приеме до 6700 пътници. На борда на кораба има театър с 1400 места, 40 ресторанта, басейни с генератори на вълни, голям брой сауни и джакузита и дори баскетболна площадка и мини голф игрище.

2017 - Властите в Сана, Йемен, обявяват извънредно положение заради нарасналите случаи на заболяване от холера в йеменската столица и отправят призив за международна помощ за овладяване на епидемията. Международният комитет на Червения кръст заявява, че 115 души са починали от холера в Йемен за седмици. Общо 8500 случая на болестта са били регистрирани в 14 провинции в разкъсваната от конфликт арабска страна.

2018 - Официално е открит Кримският мост, който свързва полуостров Крим и континентална Русия. Автомобилният и жп мост преминава над Керченския проток - морски ръкав между Азовско и Черно море, свързващ Керченския полуостров в Крим с Таманския полуостров в Южна Русия. Президентът на Русия Владимир Путин открива официално четирилентовото автомобилно трасе по моста, като подкарва голям камион КАМАЗ от нулевия километър по посока Керч. Строителството на моста започва през 2016 г. от компанията "СГМ-Мост" и възлиза на 228 млрд. рубли. Мостът е дълъг 19 км и висок 35 м в центъра на арката и автомобилите могат да се движат по него със скорост до 120 км/ч. Конструкцията му се нарежда сред най-сложните технически съоръжения, изградени след разпадането на Съветския съюз. Мостът е пуснат за движение на 16 май 2018 г.

2019 - В Кито, Еквадор, представители на Перу, Еквадор и Колумбия подписват ново търговско споразумение с Великобритания, което цели да запази тарифните преференции за южноамериканските страни след напускането на ЕС от Великобритания. Перу, Еквадор и Колумбия вече имат търговско споразумение с Европейския съюз.

2020 - В САЩ в рядко населен район в щата Невада, намиращ се между Рино и Лас Вегас, е регистрирано земетресение с магнитуд 6,4 по скалата на Рихтер. Епицентърът е на около 57 км западно-северозападно от гр. Тонопа, административен център на окръг Най Каунти, а огнището е на дълбочина от 7,6 км. Трусът е усетен и в Сакраменто, щата Калифорния, на 350 км от епицентъра. Няма данни за пострадали и разрушения.
 
2021 - Безпилотен китайски космически апарат се приземява успешно на повърхността на планетата Марс. Така Китай става втората космическа страна след САЩ, кацала на Червената планета. Модулът за кацане на космическия апарат "Тянвън-1" каца на Червената планета заедно с намиращия се на борда му марсоход "Чжужун". Марсоходът тежи около 240 кг, има шест колела и четири соларни панела и може да се движи по повърхността на Марс с 200 метра в час. На него има научни прибори за събиране на сведения за състава на повърхността на планетата и нейните геоложка структура и климат.

2022 - Пред близо 45 000 богомолци от цял свят, събрали се на площад "Св. Петър" в Рим, папа Франциск провъзгласява за светци десет видни фигури от католическата църква. Сред тях са френските монаси Мари Ривие и Сезар дьо Бюс, живели съответно през 18-19 и 16-17 в., нидерландският свещеник и журналист Титус Брандсма, известен с дейността си против нацистката пропаганда през Втората световна война и убит в Дахау през 1942 г. Литургията за канонизация е първата от началото на пандемията от КОВИД-19.

2023 - Ейми Поуп - бивш съветник по миграционните въпроси в администрацията на президента на САЩ Джо Байдън, е избрана за първата жена генерален директор на Международната организация по миграция към ООН.

Родени на този ден българи:

Димитър Матов, езиковед, фолклорист и етнограф, основоположник на българската научна лексикография (1864-1896).
От 1892 г. е учител в София и извънреден преподавател във Висшето училище в София Съредактор заедно с Иван Шишманов на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина" (1892-1895). Поставя на научни основи българската лексикология и лексикография с "За историята на новобългарската граматика" (1889), а с труда си "Към българския речник" (1892) - основите на българската етимология. Участва в решаването на правописния въпрос. В областта на фолклора изследва народни балади, прави сравнителни анализи на фолклора на българския, славянските, европейските и азиатските народи.

Васил Кирков, актьор (1870-1931).
Един от основателите на българския професионален театър. Играл е в Столичната драматична трупа (1890), в театър "Сълза и смях" (1892-1904) и в Народния театър в София (1904-1926). Участва в постановките "Хамлет", "Разбойници", "Ревизор", "Идиот", "Иванко", "Борислав" и др.

Георги Саралиев, политик (1883-1925).
От 1904 г. е член на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти). Кмет на Първата килифаревска комуна (1919), един от ръководителите на Юнското антифашистко въстание (1923) в Килифарево.

Добри Терпешев, военен деец и политик (1884-1967).
От 1902 г. е член на Българска работническа социалдемократическа партия.  Политически ръководител на Хасковската комунистическа чета "Христо Ботев" (1924-1925). За революционна дейност е осъждан два пъти на смърт (1912 и 1925). От 1938 г. е член и секретар на Централния комитет (ЦК) на Българската работническа партия (БРП) (комунисти). Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война (1939-1945). Член на Политбюро на ЦК на Българската комунистическа партия (БКП)  (1943, 1944-1950). Министър без портфейл (9 септември 1944-31 март 1946). Председател на Върховния стопански съвет (31 март 1946-23 ноември 1946; 23 ноември 1946-11 декември 1947). Председател на Държавната планова комисия (11 декември 1947-6 август 1949). Подпредседател на Министерския съвет (20 юли 1949-20 януари 1950). Министър на труда и социалните грижи (20 януари 1950-3 февруари 1950; 3 февруари 1950-29 декември 1950). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946), в VI Велико народно събрание (1946-1949) и в 1-ото и 2-ото Народно събрание (1950-1957). Изваден от състава на ЦК на БКП през юли 1957 г. Посмъртно е реабилитиран през 1990 г. Носител на орден "Георги Димитров" (1954).

Александър Геров, поет, писател и журналист (1919-1997).
Редактор в Радио София (1944-1952), в сп. "Киноизкуство" (1953-1955), в. "Кооперативно село" (1963) Бил е редактор в редакция "Фокус" към Българска кинематография и в издателство "Български писател". Автор е на стихосбирките "Ние, хората" (1942), "Два милиарда" (1947), "Най-хубавото" (1958), "Приятели" (1965), "Свободен стих" (1967), "Любовна лирика" (1983), "Внезапни стихотворения" (1986), "Книга за Тамара" (1991), на сборниците с проза "Усмивка под мустак" (1960), "Щастие и нещастие" (1963), "Фантастични новели" (1966). Удостоен със званието "Народен деятел на изкуството и културата" (май 1970). Носител на орден "Народна република България" първа степен (май 1979), на Националната литературна награда "Никола Вапцаров" за революционна поезия за 1984 г. и на наградата на Съюза на българските писатели за поезия за 1986 г. (19 май 1987).

Цанко Хаджистойчев, юрист (1925-2012).
Бил е адвокат в София (1964-1991). Съдия в Конституционния съд, назначен от квотата на президента  (3 октомври 1991-29 септември 2000).

Драгомир Асенов (ист. Име Жак Нисим Меламед), писател и драматург (1926-1981).
Редактор на в. "Работническо дело" (1953-1956), от 1957 г. е редактор, а след това и главен редактор на сп. "Родна реч" (1965-1968), заместник главен редактор на в. "Литературен фронт" (1968-1971). Член на Управителния съвет (22 май 1968-18 декември 1984) и секретар на Съюз на българските писатели (21 май 1971-2 октомври 1980). Автор на разкази, повести, романи, драми.

проф. Георги Германов, литературовед, специалист по руска класическа литература (1926-2012).
Декан на Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1978-1983) и ръководител на Катедрата по руска литература (1980-1989) в университета. Бил е заместник-председател на Дружеството на русистите в България, основател и главен редактор на сп. "Болгарская русистика" (1974-1984). Автор е на 9 книги и на около 250 научни студии и статии, посветени на руската класическа литература и на българо-руските културни връзки през 19 век.

Борис Станков, български футболист и треньор (1942).
През футболната си кариера е играл в отбора на ЦСКА (София). Президент на ФК ЦСКА (есента 1990 - пролетта 1991).

проф. Георги Бакалов, историк медиевист (1943-2012).
Научен сътрудник в Института по балканистика при Българската академия на науките (1972-1975). Заместник-директор на Центъра за славяно-византийски проучвания "Иван Дуйчев" при Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски" (1986-1990). От 1975 г. преподава в СУ "Св. Климент Охридски", заместник-декан (1990-1993) и декан на Историческия факултет на университета (1993-1999). Ръководител на Катедра "История на Византия и балканските народи" (2000-2003). Заместник-ректор на СУ "Св. Климент Охридски" (ноември 2003-2007). Председател на Държавна агенция "Архиви" (30 септември 2009-2 март 2011). Бил е главен редактор сп. "Български векове" и "История". Автор е на 14  монографии, над 380 студии и статии, учебници и учебни помагала и др, сред които "Средновековният български владетел. Титулатура и инсигнии" (1985),  "Въведение в християнството" (1992), "История на българите том I: От древността до края на XVI век" (2003, в съавторство) и др. Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (16 ноември 2006), на Почетния знак на СУ "Св. Климент Охридски" със синя лента (21 май 2008).

Маргарита Попова, юрист и политик (1956).
След като завършва през 1980 г. българска и немска филология, от 1981 г. е коректор във Военното издателство. Кариерата й на прокурор започва, след завършва и право през 1989 г. Младши прокурор в Районна прокуратура  в Пирдоп (1990-1991). Районен прокурор в Районна прокуратура в Своге (1991-1993). Прокурор в Окръжна прокуратура в София (5 май 1993-септември 1995), заместник окръжен прокурор на Окръжна прокуратура в София (септември 1995-1996). Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура в София (1996-2006). От 21 февруари 2007 г. е прокурор във Върховна касационна прокуратура (ВКП),  като от 1 септември 2007 г. до  27 юли 2009 г. е и завеждащ отдел "Противодействие на престъпленията против финансовата система на ЕС" на ВКП. Министър на правосъдието (27 юли 2009-30 ноември 2011). Вицепрезидент на България (22 януари 2012-22 януари 2017). Заместник-председател и главен секретар на Българска стопанска камара-Съюз на българския бизнес (23 януари 2017-2018). Удостоена с Почетния знак "145 години БАН" за дълбока съпричастност и ценна подкрепа за развитие на научната дейност в България (28 октомври 2014). Носителка на наградата "Рицар на годината 2015" на Ордена на тамплиерите (12 декември 2015).

акад. Григор Горчев, лекар гинеколог, онколог, хирург (1956).  
От 17 юли 2003 г. е медицински управител на Многопрофилна болница за активно лечение по акушерство и гинекология "Света Марина" в Плевен. И.д. ректор на Медицинския университет в Плевен (8 септември-18 декември 2003) и ректор на университета (18 декември 2003-7 февруари 2013). Съветник на президента Георги Първанов по въпросите на здравната политика (16 април 2007-22 януари 2012). Той извършва първата хирургическа операция в България по метода на телехирургията с американския робот "Да Винчи" (26 януари 2008) и въвежда робот-асистираната хирургическа система "Да Винчи" в Източна Европа. През 2012 г. въвежда за първи път в България неинвазивното лечение на солидни тумори с високоинтензивен фокусиран ултразвук. Автор е на повече от 430 научни публикации, над 180 доклада, 5 монографии и др. Чл.-кор. на Българската академия на науките (2014). Носител на Почетния знак първа степен на Българския лекарски съюз (2004) за принос в развитието на медицината и два пъти е носител на наградата "Лекар на годината" на Българския лекарски съюз (2006, 2011). Носител на Почетния знак на президента на България за изключителни постижения и принос за националното здравеопазване (2006). Почетен гражданин на Трявна (2004). Избран за личност на 2005 година от Американския биографичен институт на САЩ. Удостоен със званието "Почетен ректор на Медицинския университет в Плевен" (10 октомври 2013). Носител на орден "Стара планина"  първа степен  за изключително големите му заслуги към Република България в областта на медицинската наука и практика (10 май 2016). Носител на френското държавно отличие - степен "Офицер" на Ордена на академичните палми (14 юли 2018), на отличието "Заслужил лекар на Югоизточна Европа" за изключителен принос към медицината по време на Югоизточно-европейския медицински форум (5 септември 2019). Носител на Наградата "Добро без граници" на клуб "Огледало" - Плевен,  за цялостен обществен принос (23 юни 2023).

Александър Велев, журналист (1963).
Работил е като международен редактор, водещ на новини и различни предавания в Българско национално радио (БНР) (1990-18 декември 1995).  Бил е редактор в редакция "Международна информация" на в. "Новинар" (1 март-31 март 1996), ръководител на информационния екип на радио "Тангра" (1 юни-30 октомври 1996) и директор на информационния екип на радио "ФМ+", участвал е в екипа на предаването "Защо" на Дарик радио.  Директор на програма "Хоризонт" на БНР (март 1997).  Кореспондент на БНР в Скопие, Република Северна Македония  (1 октомври 1997-1998), бил е и кореспондент на радиото в Белград (Сърбия) и в Берлин (Германия).  Генерален директор на БНР (19 януари 1998-19 януари 2001). Генерален консул на България в Истанбул, Турция (2011-2014). Генерален директор и председател на Управителния съвет на БНР (17 май 2016-28 юни 2019).

На този ден са родени и:

Клаудио Монтеверди, италиански  композитор (1567-1643).
Той е представител на Венецианската музикална школа, като съдейства за създаването на първия оперен театър в света, открит във Венеция през 1637 г. Автор е на около 200 мадригала, канцонети и др. От 19-те негови музикално-драматични произведения (опери, опери-интермедии и балети) са запазени само седем, а от осемте му опери - само три "Орфей" (1607), "Завръщането на Одисей" (1641) и "Коронацията на Попея" (1642), както и един откъс от "Ариадна" (1608) - арията "Плачът на Ариадна".

Николае Григореску, румънски художник живописец (1838-1907).
Създал е редица картини с теми от Руско-турската война (1877-1878).

Иля Мечников, руски ембриолог, бактериолог и имунолог (1845-1916).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1908 г. заедно с немския лекар хематолог и имунолог Паул Ерлих за работата им върху теорията на имунитета.

Иван Черски, руски геолог, палеонтолог и географ, изследовател на Източен Сибир (1845-1892).
През 1871 г. на територията на Иркутск открива първия в Русия паметник на палеолита. През 1877-1880 г. изучава геологическата характеристика на бреговете на Байкал, като съставя неговата геологическа карта.
 
Лаймън Франк Баум, американски детски писател (1856-1919).
Автор е на "Вълшебникът от Оз", както и на още 60 книги за деца.

Пиер Кюри, френски физик и химик (1859-1906).
Съвместно със съпругата си Мария Кюри и Анри Бекерел откриват, че естествената радиоактивност не зависи от външните условия (1902). На базата на това откритие Пиер Кюри изказва предположението, че радиоактивният разпад може да се използва за определяне възрастта на минералите. Заедно с Мария Кюри и Анри Бекерел той е носител Нобеловата награда за физика за 1903 г. за техните изследвания върху радиационните явления.

Артур Шницлер, австрийски драматург (1862-1931).
Автор е на пиесите "Анатол", "Професор Бернарди", на повестите "Фрау Беата и нейният син", "Лейтенант Гусл" и др.

Михаил Булгаков, руски писател, журналист, драматург и лекар (1891-1940).
Автор е на "Дяволиада" (1925), "Фаталните яйца" (1924), повестта "Кучешко сърце" (1925), "Театрален роман" (1929), както и на редица пиеси. Романът "Майсторът и Маргарита" (1940) е отпечатан със съкращения едва през 1966 г. в сп. "Москва" и е издаден самостоятелно в пълния си вид през 1973 г.

Арлети (ист. име Арлет Леони Батиат), френска актриса (1898-1992).
Снимала се е в периода 1930 г. и 1963 г. в около 60 филма, най-известните от които са "Децата на рая", "Отел дю нор", "Вечерни посетители" и др.

аятолах Рухола Мусави Хомейни, ирански политик и духовен водач на мюсюлманите (1900-1989).
Ръководител на Ислямска република Иран (3 декември 1979-3 юни 1989). От 1964 г. живее в изгнание. През януари 1979 г. в Париж, Франция, съставя ислямски революционен съвет като основа за бъдещата ислямска република. На 1 февруари 1979 г. аятолах Рухола Мусави Хомейни се завръща в Иран след 15 години изгнание и е провъзгласен за ръководител на Иран.

Рут Вернер (ист. име Урсула Мария Кучински), работила дълги години за разузнаването на СССР (1907-2000).
От 1931 г. работи като разузнавач за Главното разузнавателно управление на СССР под псевдонима "Соня". През 1946 г. СССР прекъсва връзките си с нея по неизвестни причини и през м. март 1950 г. тя се премества в ГДР. През 1956 г. започва да публикува книги под псевдонима Рут Вернер. Авторка е на романи, разкази и автобиография "Соня съобщава" (1977). Носителка  на орден "Червено знаме" (1937,1969).

Уилям Уитни, американски кинорежисьор (1910-2002).
Режисьор е на повече от 60 игрални филма, много от които  уестърни от 40-те и 50-те години на 20-и в. Режисьор е и на сериали и телевизионни филми, сред които "Ласи", "Самотният рейнджър", "Дик Трейси", "Бонанза".

Макс Фриш, швейцарски писател (1911-1991).
Автор е на романите "Юрг Райнхарт" (1934), "Щилер" (1954), "Хомо Фабер" (1957), "Ще се нарека Гантенбайн" (1964) и др.

Пол Самуелсън, американски икономист (1915-2009).
От 1940 г. работи в Масачузетския технологичен институт в Департамента по икономика. Той има принос в развитието на икономиката с работата си по теорията за мултипликатор-акселератор на търговския цикъл, теорията за изявените предпочитания за благоденстващата икономика, теорията за обществените разходи, опростява теорията за общото равновесие и др. Автор е на "Основи на икономическия анализ" (1947). Учебникът му "Икономикс" ( 1948) е бестселър и е най-продаваният в историята. Той  е преведен на 40 езика и е продаден в над 4 млн. екземпляра в света. С него и трудовете си Пол Самюелсън оказва влияние на начина, по който се преподава и изучава икономическата наука. Автор е на "Точен модел на потребителския кредит със или без използване на обществения механизъм на парите" (1958) и др. Носител на Нобеловата мемориална награда за икономически науки за 1970 г. за изследователската му дейност, допринесла за развитието на статичната и динамичната икономическа теория, и за активния му принос в повишаване на равнището на анализа в икономическата наука.

Марио Моничели, италиански режисьор и сценарист (1915-2010).
Той е признат за баща на "комедията по италиански". Сред най-известните му филми са "Полицаи и крадци" (1951), "Армията Бранкалеоне" (1965) и "Приятели мои" (1975), "Розите на пустинята" (2006). Самоубива се, като скача от петия етаж на болница "Сан Джовани" в Рим, където е приет с диагноза рак на простатата.

сър Питър Шафър, британски драматург и сценарист (1926-2016).
Автор е на 18 пиеси, сред които "Кралски лов на слънцето" (1964), "Черна комедия" (1965), поставени в Британския национален театър и след това на Бродуей в Ню Йорк, САЩ. Пиесата "Еквус" (1973) е филмирана през 1977 г. от американския режисьор Сидни Лумет. Носител на филмовата награда "Оскар" за екранизацията на пиесата "Амадеус" (1979) от американския режисьор Милош Форман (1984). Удостоен е с рицарско звание от кралица Елизабет Втора (2001). Въведен е в Залата на славата на американския театър (2007).

Мадлин Олбрайт (ист. име Мария Яна Корбелова), американски политик от чешки произход (1937-2022).
Държавен секретар на САЩ (23 януари 1997-20 януари 2001) и първата жена на този пост.

Джери Куори, американски професионален боксьор (1945-1999).

Люпко Петрович, сръбски футболен треньор (1947).

Иржи Немец, чехословашки футболист (от 1993 г. чешки) (1966).

Франк де Бур, нидерландски футболист (1970).
Печели бронзов медал от Европейското първенство през 2000 г. в Белгия и Нидерландия и бронзов медал от Европейското първенство през 2004 г. в Португалия с националния отбор по футбол. С "Аякс" (Нидерландия) печели турнирът Шампионска лига (1995), турнирът Купа на УЕФА (1992) и Супер купата на УЕФА (1995).

Роналд де Бур, нидерландски футболист (1970).
Печели бронзов медал от Европейското първенство през 2000 г. в Белгия и Нидерландия с националния отбор по футбол. С "Аякс" (Нидерландия) печели турнирът Шампионска лига (1995) и Супер купата на УЕФА (1995).

Бен Уолъс, британски политик (1970).
Държавен министър за сигурността в Министерството на вътрешните работи на Великобритания (17 юли 2016-24 юли 2019). От 24 юли 2019 г. е министър на отбраната на Великобритания.

Патрис Евра, френски футболист (1981).
Печели сребърен медал от Европейското първенство през 2016 г. във Франция с националния отбор по футбол. С "Манчестър Юнайтед" (Англия) печели турнирът Шампионска лига (2008).

Вероника Кембъл-Браун, ямайска състезателка по лека атлетика (1982).
Трикратна олимпийска шампионка - през 2004 г. в Атина, Гърция, където печели два златни медала (200 м и 4х100 м щафета) и през 2008 г. в Пекин, Китай (200 м). От олимпийски игри печели три сребърни и два бронзови медала. От световни първенства печели шест златни, осем сребърни и един бронзов медал. Спортист на Ямайка (2004, 2007, 2008, 2010, 2011).

сър Анди Мъри (Андрю Барън Мъри), шотландски тенисист (1987).
Двукратен олимпийски шампион (индивидуално) - през 2012 г. в Лондон, Великобритания, и през 2016 г. в Рио де Жанейро, Бразилия. Печели и сребърен олимпийски медал (смесени двойки) през 2012 г. в Лондон, Великобритания. Спечелил е 3 титли в турнирите от "Големия шлем". Водач на световната ранглиста на Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP) (7 ноември 2016). Печели финалния турнир "Мастърс" през 2016 г. Носител на званията "офицер" (2012) и "рицар" (2016) на Ордена на Британската империя. Обявен за "Играч на годината"  от Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP) за 2016 г.

Това е денят на смъртта на:

Едмънд Кийн, британски актьор трагик (1789-1833).

Емили Дикинсън (Емили Елизабет Дикинсън), американска поетеса (1830-1886).
Авторка е на около 1800 стихотворения, от които само 10 са публикувани приживе. Първите й събрани стихове - "Стихове на Емили Дикинсън", излизат през 1890 г. в 500 екземпляра, а почти нередактираните й творби издава Томас Джонсън през 1955 г. в 3 тома (Харвардското академично издание).

Пол Д'Естурнел (ист. име Пол Анри Бенжамен Балюа, барон дьо Констан дьо Ребек), френски политик и дипломат (1852-1924).
Дипломат в Черна гора, Османската империя, Нидерландия, Великобритания и Тунис (1876-1882). Той предлага да бъде създаден международен съд за решаване на конфликтите по мирен път, съдейства за постигане на Френско-британското споразумение (1904), за учредяване на Френско-германско дружество (1903) и на Дружество за международно помирение (1905) в Париж, Франция. Носител на Нобелова награда за мир за 1909 г.

Атанас Буров, български финансист и политик (1875-1954).
Участва в управлението на акционерното дружество "Бъдеще", Българската търговска банка, застрахователното дружество "България" и др. Един от лидерите на Народната партия и  едни от основателите на Демократическия сговор. Министър на търговията, промишлеността и труда (1 юни-4 юли 1913; 7 октомври 1919-16 април 1920), министър на външните работи и изповеданията (4 януари 1926-29 юни 1931), министър без портфейл (2-9 септември 1944). Депутат от 10-ото до 11-ото Народно събрание (1899-1901), в V Велико народно събрание (9 юни-9 юли 1911), подпредседател на 15-ото Обикновено народно събрание (1911-1913). Депутат от 17-ото до 20-ото Обикновено народно събрание (1914-1923) и от 22-ото до 23-ото  Обикновено народно събрание (1927-1934). След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд на една година затвор за участието му като министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев (2-8 септември 1944). Освободен е след 6 месеца. Присъдата от Народния съд е отменена с Решение 172 на Върховния съд от 1996 г. През 1952 г. е осъден на 20 години затвор по обвинения, че е ръководил организация с цел отслабване и събаряне на установената власт чрез преврат и терористически действия. Умира  на 15 май 1954 г. в Пазарджишкия затвор. На 11 ноември 1992 г. е учредена е фондация "Атанас Буров". Почетен гражданин на Горна Оряховица (2000, посмъртно).

Гео Милев (ист. име Георги Милев Касабов), български поет, публицист и преводач (1895-1925).
Като ученик в Старозагорската гимназия (1907-1911) издава ръкописни вестници, съставя сборници, които сам илюстрира, пише хумористични, патриотични и интимни стихотворения. Редактор на сп. "Везни" (1919-1922) и на сп. "Пламък" (1924-1925). Съставя няколко поетически антологии, сред които "Антология на жълтата роза" (1922), "Кръщение с огън и дух" (1923), "Антология на червената роза" (1940, посм.). Превежда, печата статии, пише поеми - "Септември" (1924), началото на  поемата "Ад". Заради поемата "Септември"  книжка 7-8 на сп. "Пламък" е конфискувана, а Гео Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено. На 15 май 1925 г. след "призовка" от полицията изчезва безследно. През 50-те години на 20-и век е установено, че е убит и заровен в общ гроб в Илиянци.

Уилис Лам, американски физик (1913-2008).
Носител на Нобелова награда за физика за 1955 г. за неговите открития относно фината структура на водородния спектър. Другата половина от наградата получава американския физик Поликарп Куш за точното определяне на магнитния момент на електрона.

акад. Димитър Шопов, български химик (1922-2000).
От 1950 г. работи като асистент в катедра "Органична химия" на  Физико-математическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1956 г. работи в Химическия институт на БАН, а след неговото разделяне ръководи секция "Химия на нефта" и секция "Химична кинетика и катализ" в Института по органична химия към Българската академия на науките (БАН). Заместник-директор на Единния център по химия на БНА (1980-1982). Заместник-председател на БАН (12 април 1982-25 юли 1988). По негова инициатива през 1983 г. е създаден Института по кинетика и катализ при БАН, чийто първи директор е до юни 1989 г. Научноизследователската му работа е свързана с изследвания на индивидуалния състав на високо кипящи фракции на нефт от български находища. Той е един от основните инициатори за създаването на нефтопреработваща и нефтохимическа промишленост в България. Основните му научни интереси са в областта на химичната кинетика и катализ. Значителен принос има при установяването на естеството на химичната връзка между въглеводородите и металните повърхности. Той е в основата на полагането на основите на  катализаторната промишленост в България. Под негово ръководство и с негово пряко участие са разработени редица технологии за промишлени катализатори, които са внедрени в изградените за целта две катализаторни фабрики в компаниите  "Химко" и "Нефтохим". Под негово ръководство са разработени и технологии за антиокислители и антикорозионни добавки за смазочни масла, състави за защита на метални изделия от корозия, стабилизиращи добавки за еластомери и др. Автор е на 4 монографии, над 300 научни публикации в чуждестранни и български списания и над 50 патента. Неговите трудове са отразени в световната научна литература. Той е удостоен със званието "Заслужил деятел на науката" (1974). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1982). Лауреат на Димитровска награда (1976, с колектив).

Мариус Констан, френски композитор и диригент от румънски произход (1925-2004).

Димитър Миланов (Пижо), български футболист и треньор (1927-1997).
През футболната си кариера е играл в "Ботев" (София), "Септември" (София) и ЦСКА (София). За националния отбор по футбол има изиграни 39 мача и отбелязани 20 гола. Той е първия български футболист, отбелязал гол на стадиона "Уембли" в Лондон, Великобритания, в квалификационен мач за Олимпийските игри през 1956 г. Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия, с националния отбор по футбол.

Карлос Фуентес, мексикански писател (1928-2012).
Автор е на романите "Районът на кристалния въздух" (1958), "Смъртта на Артемио Крус" (1962), "Смяна на кожата" (1967), "Старият гринго" (1985), "Кристобал Донато" и др. Носител на Мексиканската национална награда за литература (1984). Носител на наградата "Сервантес" за най-престижно литературно отличие на испански език (1987). Носител на  най-високото френско отличие за чужденци - ордена на Почетния легион (1992). Носител на наградата за литература "Принцът на Астурия" (1994).

Николай Христозов, български поет, публицист и преводач (1931-2015).
Редактор в Литературната редакция на радио "София" (1962-1964) и неин главен редактор (1964-1967). Заместник-главен редактор на сп. "Обзор" (1967-1972) и на сп. "Септември" (1972-1984). Първи заместник-председател на Съюза на Българските писатели (25 декември 1980-1984). Автор е на стихосбирките "Първи песни" (1958), "Знамената не тежат" (1965), "Третата планета" (1971) и др., на документално-художествените повести "По дирята на безследно изчезналите", "Гарнизонно стрелбище" и др. Лауреат на Димитровска награда (16 юни 1978). Носител на орден "Народна република България" първа степен (януари 1981), на Наградата на София за литература за 1983 г. за книгата му "Гарнизонното стрелбище" (април 1984), на наградата "Александър Паскалев" за цялостно творчество на община Хасково (2006) и др.  Почетен гражданин на София, Почетен гражданин на Хасково и Почетен гражданин на Димитровград (1981).

Андрей Германов, български поет, преводач и журналист (1932-1981).
Бил е редактор във в. "Народна младеж", в издателствата "Народна младеж" и "Български писател", заместник главен редактор на сп. "Съвременник" и главен редактор на сп. "Пламък". Автор е на "Работнически влак. Стихове" (1962), "Родов герб. Стихове" (1964), "Равноденствие. Стихове" (1965), "Да ме запомниш. Стихотворения" (1967), "Преображения. Стихотворения" (1970), "Като въздишка. Лирика" (1970, 1975) и др.

проф. Нено Неновски, български учен, юрист (1934-2004).
Съдия в Конституционния съд (19 септември 1991-22 септември 1994). Председател на ръководството на Правната секция при Съюза на учените в България (1990-1991). Член-учредител на Българската асоциация по философия на правото и социална философия (1985) и неин председател (1990-2004). Чл.-кор. на БАН (1995). Член на Президиума на Висшата атестационна комисия (1995-1997). Главен редактор на сп. "Правна мисъл" (1995-1999) и на сп. "Юридически свят" (1999-2004). Автор е на книгата "Конституцията, анотирана с тълкуванията на Конституционния съд" (юли 2001).

Рей Уилсън, английски футболист и треньор (1934-2018).
Печели златен медал от Световното първенство през 1966 г. в Англия с националния отбор по футбол.

проф. Иван Джаджев, български културолог (1939-2014).
Преподавател (от 1966) в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Бил е научен работник, научен секретар, заместник-директор и директор на Института по културология (1971-1988). Съветник на президента по проблемите на науката, образованието и културата (1990-1997). Автор е на повече от 200 научни статии и студии и на книгите "Художествената условност" (1972), "Условност на театъра и драмата" (1974), "Беседи по естетика" - (1979 и 1985), "Изкуството като феномен на културата"(1985). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1970).

Божидар Петков, български композитор (1940-2015).
Един от основоположниците на "Златния фонд" на БНР (1968-1984). Автор е на музиката за над 90 игрални, документални и  мултипликационни филми, сред които "Мера според мера", "Авантаж", "Хайка за вълци" и др., както и на музика към куклени пиеси и театрални постановки. Носител на "Наградата на София" за приноса му в киното (5 март 2010).

Астор (ист. име Антраник Шаварш Арабаджиян), български илюзионист (1943-2022).
През 1975 г. основава Клуба на българските илюзионисти и организира Първият фестивал на илюзионното изкуство в България. От 1980 г. е член на Световната магическа асоциация със седалище в САЩ. От 1999 г. е председател на Съюза на илюзионистите в България. Носител е на "Златен Оскар от Международното братство на маговете за магическо изкуство (Питсбърг, САЩ, 1981), на "Купа на викингите  (Норвегия, 1978), на годишна награда "Феномен" на едноименната асоциация (12 март 1999), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (17 май 2007), на  наградата на Съюза на артистите в България "Икар 2008" в категорията "Вариететно изкуство" за атрактивност и оригиналност на илюзионен номер "Али Баба" (27 март 2008). В кариерата си има изнесени хиляди спектакли в България и в чужбина. Почетен гражданин на София (11 ноември 2003). Почетен гражданин на Шумен (14 ноември 2003). Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Балканската академия на науките за заслуги към илюзионизма в България и по света (2002). На 14 юли 2010 г. получава звезда във "Famous Алея на славата" пред кино "Арена Младост".
/КГ/АЯ