site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 14 май в историята

14 май 2024 г., вторник, 20-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчк Исидор. Св. Мчк Йоан Български. Св. Мчк Райко (Йоан) Шуменски.

В България се отбелязва:

Празникът на Икономическия университет - Варна. Годишнина от приемането (1920) на решение от 25-ата сесия на Варненската търговско-индустриална камара за откриване на Висше търговско училище във Варна. Институционализирането му е на 28 септември 1920 г. със заповед на министъра на търговията, промишлеността и труда Райко Даскалов. Това е първото висше търговско училище в страната.

Денят на град Дулово. Отбелязва се с решение на Общинския съвет от 11 април 2003 г.

Денят на град Търговище. Отбелязва се с решение на Общинския съвет от 27 март 2015 г. Годишнина от организирането (1880) около тази дата в Търговище на традиционен пролетен панаир. През 1880 г. княз Александър Батенберг със свой указ постановява всяка година да се провежда "търг в Ески Джумая" (дн. Търговище), който да започва на 14 май (1 май ст. ст.) и да продължава осем дни. От 13 до 19 май 2024 г. ще се проведе 245-ото издание на пролетния панаир.

По света се отбелязва:

Европейският ден за превенция на инсулта. Отбелязва се през втория вторник на май под егидата на Алианса за борба с инсулта в Европа (SAFE), с цел да се повиши информираността на международната общност за рисковите фактори за възникване на инсулта и насърчаване на превенцията му. 

Националният празник на Израел. Ден на независимостта (1948).
Според еврейския календар се чества всяка година на различна дата през април или май.

Националният празник на Парагвай. Ден на независимостта (1811).

На този ден в България:

1890 - Открита е жп линията Ямбол - Бургас (112 км). Първата копка е направена на 1 май 1889 г. Преди това през есента на 1888 г. 5-ото Народно събрание приема Закон за направата на железопътните линии Ямбол-Бургас и Каспичан-Шумен-Търново-Севлиева-Ловеч-Плевен-София-Кюстендил и портовете Варна и Бургас. Необходимите средства са осигурени с държавен заем, като за линията Ямбол - Бургас той е 11 млн. лв. По случай откриването на жп линията е отсечен първият български медал за трудово отличие "За построяване на жп линията Ямбол - Бургас". Учреден е и възпоменателен медал по този повод в три варианта: златен, сребърен и бронзов. Златният е даден само на княз Фердинанд и на княгиня Клементина.

1920 - Във Варна по време на 25-ата сесия на Варненската търговско-индустриална камара е прието решение за откриване на Висше търговско училище. Институционализирането му е на 28 септември 1920 г. със заповед на министъра на търговията, промишлеността и труда Райко Даскалов. Това е първото висше търговско училище в страната. Първи ректор е проф. Цани Калянджиев. През 1938 г. е преименувано във Висше училище за стопански и социални науки "Св. Кирил Славянобългарски". От 1945 г. е Варненски държавен университет "Св. Кирил Славянобългарски". От 1953 г. до 1963 г.  е  Висш институт за народно стопанство, който от 1963 г. до 1990 г. носи името на Димитър Благоев. През 1990 г. с решение на Общото събрание висшето училище е обявено за Икономически университет - Варна. С Решение на 37-ото Народно събрание от 21 юли 1995 г. се преобразува в Икономически  университет - Варна. Празникът на университета е 14 май - денят на приемането (1920) на решение от Варненската търговско-индустриална камара за откриването във Варна на Висше търговско училище.

1936 - Във Военния клуб в София Царският военен симфоничен оркестър изнася първия си концерт под диригентството на проф. Саша Попов. През 1936 г. Министерството на войната възлага на Саша Попов да създаде оркестър към Гвардейския полк, като се включат оркестранти от Академичния симфоничен оркестър (основан през 1928 г. по инициатива на Саша Попов), Гвардейския оркестър и други млади инструменталисти. След 9 септември 1944 г. оркестърът се реорганизира и преминава на подчинение на Министерство на информацията и изкуствата под името Държавен симфоничен оркестър при Дирекцията на радиоразпръскването.

1986 - В Клиниката по сърдечно-съдова хирургия към Националния център по сърдечно-съдови заболявания в София е извършена първата в България операция за трансплантация на сърце.  Операцията е извършена от проф. Александър Чирков, ръководител на клиниката, и неговия екип. Пациентът е 11-годишният Иван Сарафски от Кърджали, който страда от тежка сърдечна недостатъчност заради вродена кардиомиопатия. Донор е 21-годишен младеж в мозъчна смърт след катастрофа. Иван остава в болницата осем месеца и е изписан напълно здрав. Умира две години по-късно, след като пада от колело и сърцето му излиза от ритъм.

1986 - Създаден е Центъра за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" като самостоятелно звено към Ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски" с решение на Академичния съвет на университета и в съответствие със завещанието на проф. Иван Дуйчев. Центърът се помещава в къщата, дарена от проф. Иван Дуйчев. Официално е открит на 23 септември 1988 г.

1990 - Излиза бр. 1 на националния седмичник в. "Зора". От 21 юни 1997 г. се нарича в. "Нова зора".

1991 - Тридесет и девет депутати от Парламентарния съюз на демократичните сили напускат VII Велико народно събрание (ВНС) и обявяват гладна стачка в знак на несъгласие с проекта за Конституция на Република България, който се разглежда от парламента. В декларация те настояват ВНС да се саморазпусне и да бъдат насрочени нови парламентарни избори. Конституцията е приета на 12 юли 1991 г. и влиза в сила от следващия ден. Великото народно събрание се "саморазпуска" и продължава да действа като обикновено Народно събрание до произвеждане на избори. На 16 юли 1991 г. президентът Желю Желев насрочва следващите избори - парламентарни и местни, и приканва гладуващите да прекратят протеста си. На 19 юли 1991 г. на митинг на пл. "Св. Александър Невски" под наслов "За изборна победа на СДС" е обявено прекратяването на стачката. На 23 юли 1991 г. протестиращите се връщат в парламента.

1991 -  Излиза бр. 1 на в. "Пари" - национален всекидневник за бизнес и финанси. Последният брой на вестника излиза на 30 октомври 2011 г. Наследник на хартиеното издание на в. "Пари" и в. "Дневник" (бр. 1 излиза на 12 февруари 1991 г., а последния брой на 30 октомври 2011 г.) е в. "Капитал daily", който излиза от 31 октомври 2011 г. до 21 декември 2017 г.

2001 - С постановление 124 на Министерски съвет се създава Национална гвардейска част и е приет Правилник за нейната структура, организация и ред за използване. Националната гвардейска част е приемник на създадената през 1879 г. лична гвардия на княз Александър I.

2008 - Държавната агенция за информационни технологии и съобщения пуска в употреба пощенско-филателно издание на тема: "120 години Софийската зоологическа градина". Изданието включва серия от 6 пощенски марки. Към филателния комплект има пощенска марка в блок с тираж 6 900 броя, а илюстрованата пощенска карта е отпечатана в 1 280 броя. Автор на проекта е проф. Людмил Чехларов.

2014 - С валидирането на юбилейна пощенска марка е отбелязана 135-годишнината от създаването на Български пощи. Изданието се състои от една пощенска марка и печат и е отпечатано в тираж 11 000 броя. Художник на проектите е Апостол Апостолов. Върху марката е изобразен Стефан Парушев - първият български управител, който поема ръководството на пощите в Княжество България.

2015 - На летище София е открита директна авиолиния на авиокомпания "Суис интернешънъл еърлайнс" по маршрут София - Цюрих. На откриването присъства министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски.

2016 - В 13-ото издание на общобългарския младежки събор "С България в сърцето" в Каварна се включват рекорден брой участници - близо 1600. На събора своите фолклорни традиции показват състави от България, млади таланти - потомци на българи преселници в Украйна, Молдова, Банат, както и изпълнители от Македония и Косово.

2020 - С решение на Министерския съвет от 13 май 2020 г., считано от 14 май до 14 юни 2020 г. заради разпространението на КОВИД-19 в страната се въвежда извънредна епидемична обстановка. От 13 март до 13 май 2020 г. в страната е въведено извънредно положение заради пандемията от КОВИД-19. На 12 май 2020 г. парламентът приема промени в Закона за здравето, съгласно които извънредна епидемична обстановка за определен период от време ще може да бъде обявявана с решение на Министерски съвет по предложение на министъра на здравеопазването и въз основа на извършена от главния държавен здравен инспектор оценка на съществуващия епидемичен риск.

2021 - Върховният административен съд (ВАС) отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по делото за теча на лични данни от Националната агенция по приходите (НАП). Административното дело пред ВАС е образувано по жалба на физическо лице срещу решение на административния съд в София, който отхвърля иска за обезщетение в размер на 1000 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на НАП като администратор на лични данни.

2022 - В к.к. "Пампорово" се провежда 74-ят събор на Българския лекарски съюз (БЛС). 

На този ден по света:

1607 - На брега на Чесапийския залив в Северна Америка е основан форт Джеймстаун - първото селище на английски преселници в Северна Америка, което поставя началото на развитието на Вирджинската колония (първата английска колония в Новия свят).

1803 - От Сейнт Луис, щата Мисисипи, САЩ, потегля експедицията на Мериуизър Луис и Уилям Кларк, наречена Корпус на откритията с цел изследване на обширни територии на запад от р. Мисипипи. На 18 януари 1803 г. президентът Томас Джеферсън се обръща към Конгреса с молба да разреши да бъдат изследвани обширни територии на запад от р. Мисисипи с цел разширяване на външната търговия на САЩ. В следващите месеци Конгресът одобрява експедицията, наречена Корпус на откритията, като за нейни ръководители са определени Мериуизър Луис и Уилям Кларк. През април 1803 г. САЩ подписват договор с Франция за закупуването от нея за 15 млн. долара на територия от 800 000 кв. мили между р. Мисисипи и Скалистите планини. Експедицията включвала 30 души - ловци, моряци, дърводелци войници и ковачи, и на 14 май 1803 г. отплава от пристанището на Сейнт Луис по р. Мисури с 60-метров шлеп. След 11 седмици плаване експедицията среща първите индианци - в устието на р. Тетон в Южна Дакота ги посреща племето Сиу. На 7 декември 1805 г. експедицията достига до Тихия океан, където изгражда форт за зимуване, а на 23 март 1806 г. потегля обратно. През м. юли 1806 г. експедицията се разделя на две, за да бъде изследвана възможно най-голяма територия. Групата на Мериуизър Луис се спуска по р. Мариас, а групата на Уилям Кларк - по р. Йелоустоун. На 12 август 1806 г. двете групи се срещат на мястото, където се сливат р. Йелоустоун и р. Мисури. На 23 септември 1806 г. експедицията се завръща в Сейнт Луис, като за 28 месеца е успяла да изследва територия с площ от 13 000 км и да събере много данни за топографските особености и природните ресурси на изследваните територии в Северна Америка, като са донесени от там 178 вида растения и 122 вида животни и птици.

1899 - Основан е "Насионал" - Монтевидео, уругвайски футболен клуб.

1900 - В Париж, Франция, се откриват вторите летни Олимпийски игри. Игрите завършват на 28 октомври 1900 г. В тях участват 997 спортисти (22 жени и 975 мъже) от 24 държави, които се състезават в 19 вида спорт.

1948 - Провъзгласена е Държавата Израел въз основа на резолюция 181(II) на Общото събрание на ООН от 29 ноември 1947 г. за премахване на британския протекторат над Палестина и за разделянето й на две държави - еврейска и арабска. Британският протекторат върху Палестина е утвърден с мандат от Обществото на народите (ОН) през юли 1922 г.

1955 - Във Варшава, Полша, е подписан Договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ (Варшавски договор) между България, Албания, ГДР, Полша, Румъния, Съветският съюз, Унгария и Чехословакия. На 28 май Народното събрание ратифицира договора. Той предвижда взаимни консултации по важни международни въпроси, военна помощ при нападение върху някоя от договарящите се страни, обединено командване на въоръжените им сили, създаване на Политически консултативен съвет. За главнокомандващ обединените въоръжени сили е назначен маршалът на СССР И. С. Конев. Договорът е сключен за 20 години и е "открит за присъединяване на други държави независимо от техния обществен и държавен строй". На 1 юли 1991 г. в Прага е подписан Протокол за прекратяване действието на Варшавския договор.

1981 - Първи полет в космоса на румънски космонавт с космическия кораб "Союз 40" по програмата "Интеркосмос". Това е Думитру Прунариу, който заедно със съветския космонавт Леонид Попов, командир на полета, прекарват 7 дни 20 часа 41 минути и  52 секунди на борда на космическата орбитална станция "Салют 6". Думитру Прунариу е удостоен със званието Герой на Съветския съюз (22 май 1981) и Герой на Социалистическа република Румъния (22 май 1981).

1995 - Жак Ширак е избран за президент на Франция. Заема поста до 16 май 2007 г.

2000 - В Найроби, Кения, президентите на Уганда и Руанда Йовери Мусавани и Пол Кагаме подписват споразумение за прекратяване на военния конфликт, който водят в Демократична република Конго разположените там военни контингенти на двете страни. Конфликтът е предизвикан от Уганда и Руанда, които са противници на президента на ДР Конго Лоран-Дезире Кабила, и подкрепят съперничещи конгоански бунтовнически групировки.

2004 - Сватба на престолонаследника на Дания принц Фредерик с Мери Доналдсън в катедралата "Света Богородица" в Копенхаген.

2007 - В Брюксел, Белгия, министрите на отбраната на 27-те държави членки на Европейския съюз постигат съгласие по създаването на полицейска мисия на ЕС в Косово, която ще бъде разположена в Косово след произнасянето на очакваното решение на Съвета за сигурност на ООН за окончателния статут на областта. Мисията ще включва 600 полицаи, специализирани в потушаването на евентуални бунтове.

2011 - В Ню Йорк, САЩ, управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Доминик Строс-Кан е арестуван по обвинения за сексуално посегателство и за задържане на човек против волята му. Той е арестуван на летището в Ню Йорк, преди да отпътува за Париж, Франция, след като камериерка в хотел "Софител" се оплаква, че се е опитал да я изнасили.

2012 - Регистрирани са две силни земетресения с магнитуд 5,9 по скалата на Рихтер близо до границата на Перу с Чили. Първият трус е регистриран в 10:00 ч. по Гринуич. Епицентърът му е в Перу, на около 40 км западно-югозападно от гр. Мокуега и на дълбочина от около 50 км. Вторият трус е усетен няколко секунди по-късно и епицентърът му е в Чили, на 50 км източно-югоизточно от перуанския град Такма, на дълбочина от 15 км.

2013 - Във Франция авария на кабинковия лифт на връх Егюий дю Миди в планинския масив Монблан блокира 250 души на над двукилометрова височина. Туристите са евакуирани с два хеликоптера, които за два часа извършват около 50 полета. Аварията е предизвикана от изгорял електромотор на лифта. Лифтът на връх Егюий дю Миди е най-високият в Европа и позволява изкачване на височина 2700 метра само за 20 минути.  

2015 - В Бужумбура, Бурунди, военни начело с ген. майор Годфроа Ниомбаре правят опит за държавен преврат срещу президента Пиер Нкурунзиза, който е на посещение в Танзания за участие в среща на високо равнище на Източноафриканската общност.

2018 - При гръмотевични бури, придружени със силен вятър и дъждове в четири щата в Индия загиват най-малко 71 души. Най-много са жертвите в щата Утар Прадеш - 42. В местни болници са приети 83-ма души. Повредени са над 120 къщи. Четиринадесет души загиват в източния щат Западна Бенгалия, а 12 - в южния щат Андхра Прадеш. Съобщено е за два смъртни случая в столицата Делхи. Властите в щата Утаракханд потвърждават смъртта на един човек. Повечето загинали са станали жертва на срутване на жилищата им или са поразени от мълния.

2019 - В Загреб, Хърватия, лекари успешно разделят сиамски близначки, свързани с коремни органи и черен дроб, т.е. сраснали се в долната част на гръдния кош. Това е първата такава операция, извършена в страната, и вторият случай в света на близначки, свързани с черен дроб и черва, да бъдат разделени, при което да оцелеят и двете деца.

2020 - Генералният директор на Световната търговска организация 62-годишния бразилец Роберту Азеведу официално подава оставка по семейни причини. Роберту Азеведу е начело на организацията от 31 август 2013 г. Вторият му мандат изтича в края на м. август 2021 година.

2021 - Земетресение с магнитуд 6,7 по скалата на Рихтер е регистрирано край бреговете на Индонезия. Епицентърът на труса е на около 300 км югозападно от град Падангсидемпуан в провинция Северна Суматра, а огнището - на дълбочина 12 км. Няма данни за пострадали или за щети.

2022 - В Турция в района на град Пазар на 34 километра от град Ризе, на 54 километра от град Хопа и на 125 километра от Артвин, е открито новото турско летище Ризе-Артвин. Летището има годишен капацитет от 3 милиона пътници. Това е петото летище в света, построено в район, отвоюван от морето с използването на 100 милиона тона каменна маса.

2023 - На церемония в град Аахен, Германия, международната награда „Карл Велики“ е присъдена на президента на Украйна Володимир Зеленски и украинския народ за
защитата на европейските ценности при отблъскването на руското нашествие в страната им. Президентът Володимир Зеленски лично получава наградата, която се връчва от 1950 г. за работа в подкрепа на обединението на Европа.

Родени на този ден българи:

ген.-лейт. Владимир Вазов, военен деец и политик (1868-1945).
Командир на Четвърти дивизионен артилерийски полк по време на Балканската война (1912-1913) и Междусъюзническата война (1913) и на Девета пехотна дивизия по време Първата световна война (1914-1918). Кмет на София (7 април 1926-14 март 1932).  По време на неговото управление започва изграждането на водопровода "Рила - София", замислен в началото на 20-те години и окончателно завършен през 1933 г. Построяват се водноелектрическите централи при с. Курило (1927) и с. Симеоново (1928). Значително се подобрява уличното осветление на града. Прокарани са 22 км нови трамвайни линии и са доставени 40 нови мотриси и ремаркета. Открива се Народната баня (1928) при Централната минерална баня. Създава се бюро за социални грижи, което организира безплатни медицински и други грижи за крайно бедните софийски жители. Започва строеж на новата кланица. Открива се Градската библиотека при Столичната община и се поставя началото на Общински музей и архив (1928). През 1929 г. се учредява почетен знак на Столичната община за отличаване на българи и чужденци с особени заслуги към София и нейните жители.

Никола Мушмов, нумизмат и музеен деец (1869-1942).
Работил е в областта на античната и средновековната нумизматика. Секретар-счетоводител в Нумизматичния отдел на Народния археологически музей в София (1894-1918) и уредник на отдела (1918-1931). Автор е на "Античните монети на Балканския полуостров и монетите на българските царе" (1912), "Монетите и печатите на българските царе" (1924), "Монетите и монетарниците на Сердика" (1926), "Нумизматичното съкровище на река Девня (Марцианопол)" (на френски език, 1934) и др.

доц. Тодор Николов, ботаник (1875-1923).
Ръководител на Катедрата по обща ботаника в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1922-1923). Работи в областта на цитологията, анатомията, ембриологията и физиологията на растенията. Участва в написването на учебник по ботаника за гимназиите (1906). Автор е на 7 научни труда.

проф. ген.-майор Коста Стоянов, лекар хирург (1904-1965).
Главен хирург на Българската народна армия (1948-1965). Началник на Общовойсковата болница (1950-1953). Директор на Правителствена поликлиника (1951-1952). Преподавател и ръководител на Катедрата по болнична хирургия към  Института за специализация и усъвършенстване на лекари /ИСУЛ/ (1951-1965). Въвежда принципите на съвременната хирургична школа. Пръв в България оперира болен с вроден порок на сърцето (1950) и с придобит порок (1955). Разработва проблеми на сърдечно-съдовата, гръдната, коремната, детската, ендокринната и военнополевата хирургия. Има над 170 публикации. Носител е на орден "Народна република България" трета степен (1959).

Йосиф Петров, поет, писател и политик (1909-2004).
Деец на Българския земеделски народен съюз. През 1956 г. е изпратен в лагера на остров Персин край Белене. Освободен е през 1959 г. Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Автор е на стихосбирките "Родна земя" (1939), "Вик от каторгата" (1990) - с 32 стихотворения, които помни наизуст до освобождаването си от лагера, и др., и на книгите "Под развети знамена" (1944), "Селски и войнишки хуморески" (1945), "Босилкова китка" (1946), "Оранжева земя" (1947), "Чорапът се разплита" (1948) и др. Носител на наградата "Св. Стефан" на фондация "Стоян Шиваров" (9 януари 1997),  на орден "Стара планина" първа степен (13 януари 2000). Почетен гражданин на София (29 май 2000). Почетен член на Ротари клуб-Ямбол (27 юни 2001).

Иван Димитров, футболист (1935-2019).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Академик" (София), "Строител" (София), "Торпедо" (София), "Завод 12" (София), "Спартак" (София) и "Локомотив" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 70 мача.

Борислав Ралчев, юрист и политик (1938-2020).
Председател на адвокатския съвет във Варна (1998-2002). Депутат в 39-ото и 40-ото Народно събрание (2001-2009). Член на Политическия съвет на партия "Национално движение Симеон Втори" (15 октомври 2005-27 ноември 2007). Един от основателите на партия "Българска нова демокрация" (11 май 2008).

проф. Тодор Петев, социолог и журналист (1944-2015).
Репортер и редактор e във в. "Орбита" (1969-1971). Декан на Факултета по журналистика и Репортер и редактор във в. "Орбита" (1969-1971). Декан на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет "Св. Климент Охридски" (1993-1995). Автор е на "Масовото общуване и личността" (1984), "Комуникация и социална промяна" (2001), "Теории за масовата комуникация" (2004), "Комуникационната спирала - трансформации и конфликти" (2009) и др.

проф. Румен Миланов, офицер (1948).
Началник на направление "Пътна полиция" към Главна дирекция "Национална полиция" на Министерство на вътрешните работи (МВР) (1993-1995). Преподавател в Академия на МВР (1995-1996). Заместник-директор на Националната полиция  (1997).  Директор на Националната служба "Жандармерия" на МВР (25 март 1999-10 май 2000). Директор на Националната служба за борба с организираната престъпност на МВР (10 май 2000-25 юни 2004).  И. д. началник (12 юли 2004-1 юни 2006) и началник на Национална служба за охрана при президента на Република България (1 юни 2006-15 май 2007). На 15 май 2007 г. е освободен от кадрова военна служба като генерал-лейтенант. Съветник по националната сигурност на министър-председателя Бойко Борисов (2009-2012). Директор на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет (16 февруари 2011-24 април 2012). От април 2012 г. е преподавател в Университета по архитектура, геодезия и строителство и ръководител на курса "Одитор по пътна безопасност" в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Автор е на научни публикации в областта на организацията и безопасността на движението. Носител на орден "За военна заслуга" с мечове първа степен (17 май 2007).

проф. Станимир Трифонов, режисьор (1958).
Режисьор в Българската телевизия (1986-1987) и в Студията за научнопопулярни и документални филми "Време" (1987-1993). Художествен директор в  Студията за научнопопулярни и документални филми "Време" (1997-1999). Директор на Филмова студия "Време" (2003-3 февруари 2010). Бил е преподавател по филмова и телевизионна режисура в Югозападния университет "Неофит Рилски" и преподавател по филмово и телевизионно изкуство в магистърската програма на Нов български университет. Първият му документален филм е "До утре...четири портрета и един спорем" (премиерата на филма е на 8 май 1988 г. във Велико Търново). Режисьор е на документални и игрални филми, сред които "Елиас Канети. Отговор на едно писмо", "Образ невъзможен", телевизионния сериал "Хайка за вълци", на филмите "Изпепеляване", "Стъклената река" и др.

Росен Плевнелиев, строителен предприемач, политик, президент на България от 2012 г. до 2017 г. (1964).
Основател  на компанията "Ирис Интернешънъл" (1990), с която до 1998 г. работи в Германия съвместно с немската фирма "Линднер". Основател на компаниите от групата "Линднер България" ЕООД и техен управител (1998-2009). Министър на регионалното развитие и благоустройството  (27 юли 2009-9 септември 2011). Президент и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България (22 януари 2012-22 януари 2017). Основател и председател от м. февруари 2017 г. на фондация "Решения за бъдещето".

Пламен Желязков, състезател по вдигане на тежести (1972).
От световни първенства печели един златен медал през 1998 г. в Лахти, Финландия, и един сребърен медал през 1999 г. в Атина, Гърция. От европейски първенства печели един златен медал през 1998 г. в Риза, Германия, и един сребърен медал през 1999 г. в Ла Коруня, Испания. През спортната си кариера подобрява 5 пъти световни рекорди във вдигането на тежести.

Дечо Коешинов, състезател по баскетбол и треньор (1975).

Делян Добрев, икономист и политик (1978).
Депутат в 41-ото (14 юли 2009-19 май 2011) и в 42-ото и 43-ото Народно събрание (2013-2017).  Заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма (18 май 2011-21 март 2012). Министър на икономиката, енергетиката и туризма (21 март 2012-13 март 2013). Депутат в 44-ото Народно събрание (19 април 2017-10 април 2019). Областен координатор на партия "ГЕРБ" в Хасково. Депутат от 45-ото до 48-ото Народно събрание (2021-2023). От 12 април 2023 г. е депутат в 49-ото Народно събрание.

Симона Пейчева, състезателка по художествена гимнастика и треньорка (1985).
Трикратна световна шампионка през 2001 г. в Мадрид, Испания  (обръч, топка и бухалки). Тогава печели и два сребърни медал (въже и многобой) и един бронзов медал (отборно). На финали на Световната купа печели два златни медала и три сребърни медала. От европейски първенства печели три бронзови медала (2002, 2003). На 17 декември 2008 г. официално слага край на състезателната си кариера.

Мадлен Радуканова, състезателка по художествена гимнастика (2000).
Олимпийска шампионка с ансамбъла на България през 2021 г. в Токио, Япония. С ансамбъла на България печели златен медал (пет обръча) и бронзов медал (многобой) от Световното първенство през 2018 г. в София, България. От Световното първенство през 2019 г. в Баку, Азербайджан, печели сребърен медал (пет топки) и бронзов медал (многобой). От Европейското първенство през 2018 г. в Гуадалахара, Испания, печели един златен медал (три топки и две въжета) и два бронзови медала (многобой и отборно). От Европейските игри през 2019 г. в Минск, Беларус, печели два сребърни медала (пет топки и многобой) и един бронзов медал (три обръча и два чифта бухалки). От Европейското първенство през 2021 г. във Варна печели един златен медал (пет топки) и един сребърен медал (три обръча и два чифта бухалки). С ансамбъла е носителка и на много медали от турнири "Гран при" и кръгове от Световната купа. През м. март 2021 г. на кръг от Световната купа за  съчетанието си с пет топки ансамбълът на България получава рекордна оценка от 44.150 точки, която е най-високата, присъждана до момента в историята на художествената гимнастика. Почетен гражданин на София (17 септември 2021). През м. декември 2021 г. прекратява състезателната си кариера.        

На този ден са родени и:

Томас Гейнсбъро, британски художник живописец и график (1727-1788).

Афанасий Матюшенко, руски революционер (1879-1907).
Един от ръководителите на въстанието на борда на броненосеца "Потьомкин" в Русия (14-25 юни 1905) по време на Първата руска революция (1905-1907).

Мохамад Аюб Хан, пакистански политик (1907-1974).
Министър-председател на Пакистан (7 октомври 1958-27 октомври 1958). Втори президент на Пакистан (27 октомври 1958-25 март 1969).

Франьо Туджман, хърватски политик (1922-1999).
Създател на партия Хърватска демократична общност (1990). Президент на Хърватия (2 август 1992-10 декември 1999). На 21 ноември 1995 г. край Дейтън, щата Охайо, САЩ, заедно с президентите на Босна и Херцеговина Алия Изетбегович и на Сърбия Слободан Милошеврич подписва Договор за мир в Босна и Херцеговина (т. нар. Дейтънско споразумение), с което официално се поставя край на гражданската война в Босна и Херцеговина (1992-1995).

Олавур Рагнар Гримсон, исландски политик (1943).
Министър на финансите на Исландия (1988-1991). Президент на Исландия (1 август 1996-1 август 2016).

Джордж Лукас, американски режисьор (1944).
Режисьор е на филмите "Междузвездни войни: Епизод IV - Нова надежда" (1977), "Междузвездни войни: Епизод V - Империята отвръща на удара" (1980), "Междузвездни войни: Епизод VI - Завръщането на джедаите" (1983), "Похитителите на изчезналия кивот" (1981), "Индиана Джоунс и храмът на обречените" (1984), "Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход" (1989),"Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп" (2008) и др.

Кейт Бланшет, австралийска актриса (1969).
Участвала е във филмите "Вавилон" (2006), "Странният случай с Бенджамин Бътън" (2008), "Хобит: Пущинакът на Смог" (2013), "Хобит: Битката на петте армии" (2014), "Пепеляшка" (2015) и др.

Густаво Варела, уругвайски футболист (1978).

Микаел Ландро, френски футболист (вратар) (1979).

Зденек Григера, чешки футболист (1980).
Печели бронзов медал от Европейското първенство през 2004 г. в Португалия с националния отбор по футбол за мъже. С националния отбор по футбол за мъже до 21 години печели златен медал от Европейското първенство през 2002 г. в Швейцария.

Това е денят на смъртта на:

Анри IV, крал на Франция крал на Франция (2 август 1589-14 май 1610), първият от династията на Бурбоните (1553-1610).
След като през 1593 г. приема католицизма, през февруари 1594 г. официално е коронясан.

Матю Луис, британски писател новелист (1775-1818).
Автор е на готическата новела "Монахът" (1796).

Аугуст Стриндберг (Юхан Аугуст Стриндберг), шведски писател и драматург (1849-1912).
Автор е на романите "Червената стая" (1879), "Синът на слугинята" (1886-1887), "Изповедта на един луд" (1888),  "На рифа" (1890), "Ад" -  автобиографична книга (1897), "Сам" (1903) и др. Автор е на пиесите "Майстор Улоф"  (1872, 1874, 1877), "Щастливецът Пер" (1882), "Бащата" (1887), "Госпожица Юлия" (1888) "Игра на сънища" (1902), "Пътят за Дамаск" (трилогия 1898-1904), "Соната на признаците" (1907) и др. 

Анри Лафонтен, белгийски юрист и политик (1854-1943).
Президент на Международното бюро за мир (1907-1943). Носител на Нобелова награда за мир за 1913 г.

сър Райдър Хагард (Хенри Райдър Хагард), британски писател новелист (1856-1925). 
Известен е с приключенските си романи за екзотични места като Африка и Латинска Америка. Автор е на "Рудниците на цар Соломон" (1885), Дъщерята на Монтесума (1893), "Сърцето на света" (1895), "Пръстенът на Савската царица" (1910) и др.

Анри Лафонтен, белгийски юрист и политик (1854-1943). 
Президент на Международното бюро за мир (1907-1943). Носител на Нобелова награда за мир за 1913 г.

екзарх Стефан I (светско име Стоян Попгеоргиев Шоков), български църковен деец, богослов и общественик (1878-1957).
На 16 октомври 1910 г. приема монашеско пострижение и монашеско име Стефан.  По-късно е ръкоположен за йеродякон, а след това за йеромонах. Като йеромонах става протосинтгел на Екзарахията. На 8 септември 1911 г. е въведен в архиманадритско достойнство.  На 1 януари 1920 г. е назначен за професор при Софийската духовна академия, но понеже академията не е открита, се връща на длъжността си протосингел на Св. Синод. На 20 март 1921 г. е хиротонисан за епископ Маркианополски. Софийски митрополит (26 март 1922-21 януари 1945). Екзарх на Българската православна църква (21 януари 1945-6 септември 1948). Съдейства за вдигането на схизмата (22 февруари 1945), наложена на Българската екзархия от Цариградската патриаршия през 1872 г. Той е  първият признат от Вселенското православие предстоятел на възстановената самостойна Българска православна църква. През м. септември 1948 г. с правителствено решение е  свален от длъжност поради отрицателното му отношение към отечествено-фронтовската власт и тъй като се противопоставял на намесата на партийните и държавните органи в работата на Светия синод. През м. ноември с. г. е интерниран в с. Баня, Карловско, където остава до края на дните си. През 2002 г. е провъзгласен за Праведник на света от израелския мемориален институт "Яд Вашем" за приноса му за спасяването на българските евреи през 1943 г. Автор е на множество слова и богословски трудове - 26 книги и над 1000 сборни издания на чужди езици. Между тях са "На път за Дамаск" (1932), "Българската църква" (1932), "Същината на пастирското служение" (1935), "Религия и наука" (1937) и др.

Никола Агънски, български учен, социолог, военен деец, писател и политик (1889-1959).
Командир на 9-а батарея от 2-и артилерийски полк в Балканската война (1912-1913) и командир на 6-а батарея от 5-и артилерийски полк в Първата световна война (1915-1918). Член на Българския земеделски народен съюз. Един от учредителите на Народния съюз на запасните офицери и подофицери (1922). Участва в подготовката на Септемврийското въстание (1923). Помощник-комендант на София (1944-1945). Един от основателите на Съюза на научните работници, негов секретар (1944-1954) и подпредседател (1954-1959), главен редактор на съюзните издания (1946-1959). Автор на монографии в областта на социологията "Въведение към социологията" (1927-1936), "Социология" (1948) и др.

Майкъл Голд (ист. име Ървинг Гранич), американски писател и публицист (1894-1967).

Вичо Иванов, български писател и критик (1901-1979).
Сътрудничи на сп. "Хиперион", сп. "Българска мисъл", сп. "Българска книга", на в. "Кормило", в. "Щит", в. "Литературен глас", в. "Заря", в. "Комедия" и др. Бил е главен библиотекар в Пловдивската народна библиотека и музей, началник на отдел "Литература, изкуство и театър" в Радио София, редактор в Българската телеграфна агенция. Директор на Българския културен център във Варшава, Полша (1958-1964). Автор е на книги с повести и разкази, очерци за художници и писатели, спомени, впечатления и срещи. Съставя "Възпоменателна книга В. Левски. 1937-1873-1937".

Ладислав Женишек, чехословашки футболист и треньор (1904-1985).
Печели сребърен медал от Световното първенство през 1934 г. в Италия с националния отбор по футбол.

Александър Корнейчук, украински драматург и общественик (1905-1972).
Председател на Върховния съвет (парламента) на Украинската ССР (1959-1972). Носител на Държавната награда на СССР (1941, 1942, 1943, 1949, 1951).

Иван Дочев, български политик (1906-2005).
Основател и ръководител на Съюза на българските национални легиони (1932-1944). В края на 1944 г. емигрира първоначално в Австрия, а след това в Германия. Установява се в САЩ, където е председател на Българския национален фронт (1958-1981). В България се завръща през 1996 г.

Младен Исаев, български поет, преводач и политик (1907-1991).
От 1927 г. е член на Българската комунистическа партия. Емигрант в Югославия (1926-1929). Участник като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война (1944-1945). Секретар на Съюза на българските писатели (1944-1947; 14 март 1956-8 април 1958) и негов заместник-председател (9 юли 1964-15 април 1966; 2 октомври 1980-29 март 1989). Депутат от 6-ото до 9-ото Народно събрание (1971-1990). Автор е стихосбирките "Пожари" (1932), "Жертва" (1934), "Ведрина" (1936), "Тревожна планета" (1938), "Човешка песен" (1941), "Война" (1945), "Огъня" (1946), "Младост" (1949), "Звезда на мира" (1950), "Обич" (1954), "Ясни далечини" (1959), "Зеленото дърво" (1963). Автор е на текста на песента "Високи сини планини" (1969). Удостоен е със званията "Народен деятел на културата" (май 1970) и "Герой на Народна република България" (22 септември 1982).

Франк Синатра (ист. име Франсис Алберт Синатра), американски певец и актьор (1915-1998).
Има записани 200 албума и над 250 милиона продадени плочи. Сред най-популярните му песни са "Нощ и ден", "Млад по душа", "Ден след ден", "Ню Йорк, Ню Йорк",  "Странници в нощта", "По моя си начин". Участвал е в множество мюзикъли и в 58 игрални филми, сред които "По-високо и по-високо" (1944), "Мъжът със златната ръка" (1955), "Луди глави" (1960) и др. Носител на 13 награди "Грами", награда "Оскар" за поддържаща роля във филма "Оттук до вечността" (1953) и на Президентския медал на свободата (1985).

Пиер Куртад, френски писател (1915-1963).
Автор е на романите "Черната река" (1953), "Обстоятелства" (1946), "Висшите животни" (1956), "Червения площад"( 1961) и др.

Кристиан Анфинсен, американски биохимик (1916-1995).
Носител на Нобеловата награда за химия за 1972 г. за работата му върху рибонуклеазата и особено върху връзката между аминокиселинната последователност и биологично активната структура. Той си поделя наградата с американските биохимици Станфорд Мур и Уилям Стайн, които я получават за техния принос в изясняването на връзката между химичната структура и каталитичното действие на активния център в молекулата на рибонуклеазата.

Рита Хейуърт (ист. име Маргарита Кармен Мансино), американска актриса (1918-1987).
Участвала е  в над 60 филма, сред които "Кръв и пясък" (1941),  "Джилда" (1946), "Пал Джоуи" и др.

проф. Александър Стоянов (Сашо Стоянов), български режисьор, театрален педагог и изкуствовед (1919-2000).
Главен редактор на сп. "Театър" (1945-1947). Режисьор в Народния театър "Иван Вазов" (1947-1951; 1958-1960), директор и художествен ръководител на Драматичен театър  "Никола Й. Вапцаров" - Благоевград (1951-1952). Началник на отдел "Драматични театри" в Комитета за наука, изкуство и култура (1952-1953). Бил е преподавател (от 1959) във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов". Главен режисьор на Театър "Българска армия" (1960-1963), директор и художествен ръководител на театъра  (1963-1966). Главен художествен ръководител на Драматичния театър в Кюстендил (1972-1975). Удостоен със званията "Заслужил артист" (21 май 1966) и "Народен артист" (август 1974).

Брус Мерифийлд, американски биохимик (1921-2006).
Носител на Нобелова награда за химия за 1984 г. за създаване на оригинален метод за химичен синтез върху твърда матрица.

Мауро Болонини, италиански режисьор (1922-2001).

Би Би Кинг (ист.име Райли Бен Кинг), американски певец и китарист (1925-2015).
Наричан "кралят на блуса". Неговият неповторим стил на изпълнение включва изтънчено вибрато, изящни сола съпроводени със силни акорди. Свири на своите китари марка "Гибсън", които нежно нарича Лусил, послужил за вдъхновение на китаристи, сред които Ерик Клептън, Бъди Гай, Джими Хендрикс, Кийт Ричардс и др. Носител на 15 награди "Грами".

Вътьо Раковски, български поет и преводач (1925-2008).
Редактор в сп. "Септември" (1952-1990). Съветник в посолството на Република България в Прага, Чехия (1991-1994). Автор е на повече от 40 книги с поезия и е преводач на над 50 книги от чешки и словашки. Носител е на чешката литературна награда "Иржи Волкер" (1967), на словашката литературна награда "Павол Хвездослав" (1971),  на наградата на Съюза на чешките писатели  "Витезслав Незвал" (11 юни 1982).

Велин Георгиев, български поет и публицист (1933-2019).
Работи като кореспондент на в."Звезда" - Кюстендил, и в "Пиринско дело" - Благоевград, в Радио Благоевград, Радио "София", сп. "Съвременен показател". Създател и ръководител на Националния литературен салон "Старинният файтон" (1998). Автор е на поезия и публицистика, както и стихове за деца. Носител на  първа награда от международния конкурс на в. "Земеделско знаме"  за разказа "Вик за помощ" (1989). Носител е на наши (наградата "Георги Братанов", 2002) и чуждестранни награди за литература.

Кейдзо Обучи, японски политик (1937-2000).
Министър-председател на Япония (30 юли 1998-3 април 2000).

Георги Спасов, български поет, журналист и политик (1943-2001).
Един от основателите на Съюза на демократичните сили (1989). Участник в Кръглата маса (16 януари-15 май 1990). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Директор на в. "Демокрация" (18 септември 1990-май 1991). Съветник на президента Желю Желев по вътрешнополитическите въпроси (1993-1997). Автор е на книгите "Вест" (1979), "Добрият човек" (1981), "Свободен пейзаж" (1981), "СъществуваНЕ" (1993), "Вечен живот" (1996), "Село на баир" (изд. 2002), "Памет" (изд. 2003) и др.

Божидар Икономов (псевдоним Дари), български художник график (1943-2016).
В продължение на осем години е бил художник във в. "Култура". Художник плакатист на Софийската опера (1979-1982), сътрудник в различни издателства, участвал е в оформлението на грамофонни плочи и периодични издания. Негови са плакатите за много театрални постановки и филми, както и за празниците на изкуствата "Аполония", за фестивалите "Нова българска музика" и "Европалия". Заедно с Божидар Йонов и Албена Спасова създава Международното триeналето на сценичния плакат в София, чието първо издание е проведено през 1995 г. Носител на първа награда от международен конкурс в Милано (1974), на годишна награда на Съюза на българските художници за графичен дизайн (1981,1986), на отличието "Златен век" на Министерство на културата (20 май 2013).

Георги Белев, български поет и публицист (1945-2020).
Редактор във в. "Орбита" (1971-1973), "Литературен фронт" (1974-1982) и изд. "Народна култура" (1983-1989).  Автор е на стихосбирките "Разчетен надпис" (1976), "Умерена облачност" (1979), "Пясък между зъбите" (1985), "Гората слиза нощем" (1985, 2004),  "Умерена облачност и други стихотворения" (2012), на стихове за деца - "Смешки" (1986), на сатири, иронии, жалби и балади - "Довереник на здрача" (1989), "Но" (1990) и др. Носител на награда "100 години Българска академия на науките" (1980). Носител на първа награда от Национален литературен конкурс за поезия "Биньо Иванов" - Кюстендил 2014 за стихотворението "Предзима" (2014). От 1990 г. до смъртта си живее в Бостън, САЩ.

ген.-майор  проф. Стоян Тонев, български лекар и политик (1953-2017).
Началник на Медицинската служба на авиобаза "Чешнегирово" (1979-1981), началник на кабинет по кожни болести във Военна болница в Пловдив (1981-1984). От 1984 г. е работил във Висшия военномедицински институт (дн. Военномедицинска академия (ВМА), където е бил началник на отделение  в Клиниката по кожни и венерически заболявания (1986-1989), заместник-началник на Клиниката по кожни и венерически болести (1990-1992) и неин началник (1992-2002). Началник на Военномедицинска академия (1 септември 2002-3 декември 2013). Заместник-кмет на София (февруари 2014-27 октомври 2014). Депутат в 43-ото Народно събрание (27 октомври 2014-25 февруари 2015). Има над 120 публикации, от които четири монографии и два наръчника. Носител на орден "Стара планина" първа степен с мечове (27 ноември 2008).
/КГ/АЯ