site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 11 май в историята

11 май 2024 г., събота, 19-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва Светла събота. Св. равноапостолни Кирил и Методий. Св. свщмчк Мокий.

Светла събота. На Светла събота се отдава почит на Свети Йоан Кръстител. Светла събота е шестият ден от Светлата седмица след Великден, когато всеки ден се славят Божията майка и светите апостоли. Тъй като съботният ден е посветен на мъртвите, хората раздават червени яйца в памет на наскоро починали близки. През този ден жените не бива да мият и да перат, за да не люти сапунената пяна в очите на умрелите. Те не кроят и шият дрехи, защото, който се облече с такава дреха, ще умре.
Светлата седмица завършва с Томина неделя, по името на св. ап. Тома, който единствен от дванайсетте апостоли на Исус не повярвал на Христовото възкресение. Седмицата е наречена Светла, защото Христос донася просветление и надежда за вечен живот на всички човеци. Тя се нарича още празна заради забраната да се работи каквото и да е работа, както и Нова неделя, защото с нея започва цикълът от недели, които споменават Христовото възкресение.

Св. равноапостолни Кирил и Методий. Св. свщмчк Мокий. През 862 г. или 863 г. Константин-Кирил Философ създава първата славянска азбука - глаголицата. Тя предава удивително точно звуковите особености на българската реч и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език. С глаголицата се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги: т. нар. Изборно евангелие, Хризостомовата (Златоустовата) литургия, Служебник (молитви и четива за различните църковни служби), части от Псалтира и Требника. С това полагат основите на старобългарския литературен език. През 863 г. те отиват в Моравия и остават 3 години и половина по молба на моравския княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква и така да се противопостави на германизацията. През 867 г. двамата братя отиват да защитят делото си пред папата в Рим. Папа Адриан II официално признава славянските книги, а в римската църква "Св. Марина" е отслужена литургия на славянски език. В Рим Кирил се разболява и умира на 14 февруари 869 г. Методий продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни до смъртта си на 6 април 885 г. Кирило-Методиевото дело е съхранено и продължено от техните ученици - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. В края на 9-и век двамата братя  са канонизирани от църквата за светци. Още в най-ранното средновековие 11 май е определен за ден в памет на славянските първоучители, защото тяхното апостолско дело ги обединява в едно и те са равни по достойнство. Днес 11 май се чества като църковен празник на двамата братя, докато 24 май се отбелязва като Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

В България се отбелязва:

Професионалният празник на библиотекарите. Обявен с Решение 344 на Министерски съвет от 11 май 2006 г.

Празникът на град Брацигово (и на 12).
Отбелязва се от 1901 г. по инициатива на местната управа. Годишнина от сраженията (1876) между въстаниците в Брацигово и османските войски по време на Априлското въстание.

Празникът на град Ловеч. Отбелязва се с решение 184 на Общински съвет от 26 април 1993 г. и решение 265 от 9 май 1994 г. в деня на църковния празник на св. равноапостолни Кирил и Методий, покровители на града.

Денят на град Шумен. Отбелязва се с Решение 110 от 7 април 2000 г. на Общинския съвет в деня на църковния празник на св. равноапостолни Кирил и Методий. Годишнина от първото градско честване (1813) в Шумен в навечерието на 11 май на църковния празник на светите равноапостоли.

Патронният празник на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Отбелязва се в деня на църковния празник на св. равноапостолни Кирил и Методий.

Празникът на Радикалдемократическата партия в България. Отбелязва се с решение от Националната конференция на партията на 10 март 1990 г. в деня на църковния празник на св. равноапостолни Кирил и Методий.

По света се отбелязва:

Световният ден за справедлива търговия. Отбелязва се от 2002 г. през втората събота на май по инициатива на Световната организация за справедлива търговия  (WFTO), с цел да се популяризират принципите и практиките на справедливата търговия, като се насърчи социалната и икономическа справедливост в света. Справедливата търговия се основава на диалога и прозрачността, на справедливите търговски практики, премахване на дискриминацията при заплащането на труда и наемането на работа, което допринася за устойчивото развитие в световен мащаб. През 2024 г. темата на деня е свързана с кампанията #BusinessRevolution, която се реализира от 1 февруари 2024 г. от Световната организация за справедлива търговия (WFTO) за постигане на нова икономика, изградена от бизнеси, които имат положително въздействие върху хората. Всеки, който желае, може да сподели своите идеи с #BusinessRevolution за това как справедливата търговия може да бъде път към истинска устойчивост.

Световният ден на прелетните птици. От 2018 г. денят се отбелязва два пъти годишно - през втората събота на май и през втората събота на октомври, съгласно решение от срещата на страните, подписали Конвенцията за защита на дивите мигриращи животни, страните от Споразумението за защита на мигриращите водолюбиви птици от Африка и Евразия и организацията "Околна среда за Америка" на 26 октомври 2017 г. в Манила, Филипини, проведена в рамките на 12-ата среща на страните, подписали Конвенцията за защита на дивите мигриращи животни (23-28 октомври 2017). Денят се отбелязва официално през втората събота на м. май в Канада и САЩ, а през втората събота на м. октомври - в Мексико, Централна и Южна Америка и Карибите. От 2006 г. до 2017 г.  на 10 май се е отбелязвал Световният ден на прелетните птици по инициатива на страните, подписали Конвенцията за защита на дивите мигриращи животни в сътрудничество със страните от Споразумението за защита на мигриращите водолюбиви птици от Африка и Евразия, а от 1993 г. до 2017 г. през втората събота на май се е отбелязвал Международният ден на прелетните птици по инициатива на Центъра за мигриращи птици към института "Смитсониън", Лабораторията по орнитология към Университета "Корнел" и службата за охрана на рибните ресурси и животинския свят на САЩ.
Мотото на деня през 2024 г. е: "Защитавайки насекомите, защитавате птиците". Насекомите са основни източници на енергия за много от мигриращите видове птици, не само по време на размножителните периоди, но и по време на дългите им пътувания. Акцентът на кампанията за деня през 2024 г.  е върху предприемането на мерки за опазване на насекомите чрез намаляване на употребата на пестициди и торове в земеделието.

На този ден в България:

1851 - По инициатива на българския просветен деец Найден Геров за първи път епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив отбелязва празникът в памет на делото на светите братя Кирил и Методий, създатели на славянската писменост. Първото честване на празника в София е през 1859 г. След Освобождението на България от османско иго (1878) първото честване е на 11 май 1880 г., когато е организирано шествие. През 1885 г. денят е обявен като Ден на просветата в малка църква край Златния рог в Цариград. С въвеждането на Григорианския календар на 1 април 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества в един ден - 24 май. След 1969 г. Българската православна църква отбелязва 11 май като Ден на светите равноапостоли Кирил и Методий. За официален празник 24 май е обявен с решение на 9-ото Народно събрание на 30 март 1990 г.

1872 - С тържествена служба на екзарх Антим I в българския храм "Св. Стефан" в Цариград Българската православна църква е провъзгласена за независима. След падането на България под османско иго (1393) независимостта на Българската православна църква е премахната и диоцезът й преминава под юрисдикцията на Цариградската патриаршия. На 10 март 1870 г. султан Абдул Азиз подписва ферман за учредяването на самостоятелна българска църква под името Българска екзархия.

1876 - Начало на шестдневните боеве в Батак между въстаниците и башибозуците по време на Априлското въстание, които продължават до 16 май 1876 г. Турците опожаряват селището и подлагат населението на масово клане. Избити са около 4000 души.

1876 - Начало на деветдневните сражения на четата на поп Харитон в Дряновския манастир "Св. Архангел Михаил" срещу многохилядна османска войска по време на Априлското въстание (1876). На 19 май оцелелите участници в четата предприемат опит да пробият обръча около манастира. Само 47 души, между които и Бачо Киро, успяват да се измъкнат. Манастирът е опожарен и разрушен.

1923 - Сформиран е първият Факултетски съвет на Ветеринарния факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски" от тримата редовно избрани преподаватели: проф. Стефан Ангелов, доц. Грозьо Диков и доц. Станко Петров. Тогава за пръв декан на факултета е избран проф. Стефан Ангелов. Датата е приета за начална за факултета, създаден от 19-ото Народно събрание със Закон за изменение и допълнение на Закона за народното просвещение от 1921 г., който регламентира откриването на Ветеринарен факултет като 7-и факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" с 9 катедри. Това поставя началото на подготовката на ветеринарни лекари, които да организират ветеринарномедицинската служба в България. Първите учебни занятия започват през летния семестър на учебната 1923-1924 г. Първият випуск от 24 ветеринарни лекари се дипломира на 1 юли 1928 г. От 1948 г. е до 1953 г. Ветеринарномедицинският факултет е в състава на Селскостопанската академия "Георги Димитров" в София, от 1953 г. до 1972 г. е самостоятелен Висш ветеринарномедицинския институт "Проф. Г. Павлов" в София, от 1972 г. до 1974 г. е в състава на Научно-учебното заведение по животновъдство в София. От 1974 г. Ветеринарномедицинският факултет се премества в Стара Загора в състава на Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина до 1995 г., а от 1996 г. е в състава на Тракийския университет в Стара Загора.

1953 - В Кърджали започва изграждането на Оловно-цинков завод. Построен по проект на съветската фирма "Гипроцвет - мет" и оборудван от СССР, заводът дава началото на цветната металургия в България. Датата на откриването на завода и отливането на първото блокче цинк - 5 септември 1955 г. е приета за рождена дата на българската цветна металургия. От 6 март 2015 г.  заводът е в несъстоятелност.

1973 - България установява дипломатически отношения с Колумбия.

1990 - България подава молба за получаване на статут на "специално поканена" в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). На 4 декември 1989 г. председателят на Народното събрание на България отправя официално искане за приемане на страната в организацията. На 2 юли 1990 г. България получава статут на "специално поканена" към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. На 17 януари 1991 г. е изпратено писмо на министъра на външните работи, с което официално се иска България да бъде приета за член на Съвета на Европа. На 5 май 1992 г. ПАСЕ гласува за приемането на България за член на организацията. Същия ден 36-ото Народно събрание ратифицира Статута на Съвета на Европа от 5 май 1949 г., Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа от 2 септември 1949 г. и Допълнителния протокол към Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа от 6 ноември 1952 г. На 7 май 1992 г. е подписан Протокол за приемането на България за пълноправен член на Съвета на Европа.

1998 - Журналистката от в. "Труд" Анна Заркова е залята в лицето с киселина на автобусна спирка в кв. "Младост 1" в София. Обгорени са лицето, шията и ръцете, засегнато е зрението на лявото око. На 2 юни 1998 г. като обвиняем е задържан 23-годишният Емил Мариев. На 7 юли 1999 г. Софийският районен съд го признава за невинен. Присъдата е потвърдена от Софийски градски съд (СГС) на 26 февруари 2001 г. На 11 февруари 2002 г. Върховният касационен съд прекратява делото и го връща на СГС.

2001 - Президентът Петър Стоянов полага първия електронен подпис на държавен глава в България, като преподписва Закона за електронния документ и електронния подпис.

2005 - Народното събрание ратифицира Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз, подписан на 25 април 2005 г. в Люксембург. Договорът влиза в сила на 1 януари 2007 г.
  
2009 - Направена е първа копка на завод за производство на автомобили край с. Баховица, община Ловеч. Присъстват представители на българската фирма "Литекс моторс" и китайската "Грейт уол".

2013 - В деня за размисъл преди предсрочните парламентарни избори на 12 май в Костинброд в складовите помещения на печатница са открити над 350 000 отпечатани и готови за експедиция до изборните помещения бюлетини, т. нар. Костинбродска афера.

2016 - Министерският съвет приема решение за откриване на почетно консулство на Словения в България със седалище в София и с консулски окръг, обхващащ територията на цялата страна.

2017 - В Ловеч са връчени наградите за "Инвеститор на годината" и "Бизнесмен на годината" за 2016 г. за област Ловеч. "Месокомбинат-Ловеч" АД - Ловеч печели наградите "Инвеститор на годината" и "Бизнесмен на годината" в категорията "Големи предприятия". В категорията "Малки предприятия" - до 50 работници на трудов договор и годишен оборот до 5 млн. лв. - наградата е за "Матев-млекопродукт" ЕООД. В категорията "Средни предприятия" - до 250 работници на трудов договор и годишен оборот до 15 млн. лв. - е отличена фирмата "Бонмикс" ЕООД. "Матев-млекопродукт" ЕООД получава и извънредна награда за принос в развитието на местния бизнес в сферата на млекопроизводството и по случай 25-годишнината на фирмата. Същата награда е връчена и на фирмата "Велга" ООД.

2021 - Онлайн се провежда Национално събрание на партия ГЕРБ. Даниел Митов и Томислав Дончев са избрани за заместник-председатели на партия ГЕРБ. Приети са и промени в съставите на Изпълнителната и Контролната комисия на партията.

На този ден по света:

1811 - В Сиам (дн. Тайланд) се раждат братята близнаци Чанг и Енг Бънкър, сраснали в долната част на гръдния кош. През 1829 г. те се установяват в САЩ, като участват в състава на цирковата трупа на британеца Робърт Хънтър. Двамата получават световна известност под името "сиамски близнаци". Впоследствие това словосъчетание се използва за еднояйчни близнаци, които на са се разделили напълно в ембрионалния етап от развитието си. Чанг и Енг Бънкър умират на 17 януари 1874 г. на 63-годишна възраст.

1818 - В Лондон, Великобритания, е открит театърът "Олд Вик" - символ на английското театрално изкуство. Първоначално носи името Ройъл Кобург тиътър, през 1833 г. е преименуван на Ройъл Виктория тиътър, през 1880 г. - на Ройъл Виктория кафе и мюзикхол, но разговорно го наричат "Олд Вик" ("Старата Вик").

1860 - Джузепе Гарибалди и неговия отряд от 1000 души, наречен Хиляда червени ризи, извършва десант в Марсала на о-в Сицилия по време на Италианската революция (27 април 1859-ноември 1860). Той побеждава неаполитанските войски и завладява острова, като преминава в пролива Месина в Южна Италия. На 7 септември 1860 г. достига Неапол и се провъзгласява за диктатор.

1926 - Екипажът на норвежкия полярен изследовател Руал Амундсен осъществява първия в историята трансарктически полет без кацане с дирижабъла "Норвегия" с 16 души на борда. Експедицията потегля от архипелага Шпицберген в Норвегия до Аляска в САЩ, където пристигат на 14 май 1926 г., като на 12 май 1926 г. преминават успешно над Северния полюс (първи полет в историята). В експедицията участват норвежкият изследовател Руал Амундсен, италианският пилот и строител на дирижабли ген. Умберто Нобиле и американският изследовател и навигатор Линкълн Елсуърт.

1927 - В САЩ е учредена Академията за кинематографично изкуство и наука по инициатива на основателя на кинокомпанията "Метро-Голдуин Майер" Муис Майер. Първоначално е предвидено тя да решава трудови спорове, но малко след учредяването й било предложено да връчва награди в областта на киното. Академията присъжда всяка година наградите "Оскар", които са връчени за първи път на 16 май 1929 г.

1960 - Във Франция е спуснат на вода трансатлантическия пътнически кораб "Франс" с дължина 1035 фута. Пуснат е в експлоатация на 19 ноември 1961 г., като на 19 януари 1962 г. отпътува за първи път на екскурзия до Канарските острови. На 3 февруари 1962 г. корабът отплава за първото си трансатлантическо пътешествие от Хавър (Франция) до Ню Йорк (САЩ). 

1998 - В монетния двор край Бордо, Франция, е изсечена първата монета от 1 евро - единната европейска валута. Франция става първата страна, започнала производството на своите монети в евро. На 2 май 1998 г. Европейският парламент одобрява избора на 11 страни от Европейския съюз, които от 1 януари 1999 г. да заменят националните си валути с общата европейска валута евро - Австрия, Белгия, Германия, Италия, Ирландия, Испания, Люксембург, Португалия, Финландия, Франция и Нидерландия.

2006 - Върховният съд на Израел потвърждава закон, който позволява на ултраортодоксалните евреи да се освобождават от военна служба. Т. нар. закон "Тал" дава право на около 30 хиляди ултраортодоксални евреи да се освободят от военна служба с аргумента, че тяхна професия са религиозните науки. В Израел мъжетe служат 3 години в армията, а жените - 2. Ултрадоксалните евреи са около 14 процента от 7-милионното население на Израел.

2007 - В Страсбург, Франция, в централата на Съвета на Европа, на тържествена церемония Черна гора е приета за 47-та държава член на организацията.

2008 - Судан прекъсва дипломатическите си отношения с Чад, като обвинява властите на Чад, че са подкрепили бунтовническа атака срещу столицата Хартум по време на сблъсъците между суданските правителствени сили и бунтовниците от Дарфур на 10 май 2008 г.

2011 - Непалски шерп подобрява своя собствен рекорд за най-много изкачвания на най-високия връх на Земята - Еверест (8848 м) в Непал. 50-годишният Апа покорява "шапката на света" за 21-и път. Апа покорява за първи път върха през 1989 г. Оттогава той повтаря това постижението си почти всяка година.

2016 - В Париж, Франция, Съветът на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) приема решение да покани Латвия да стане 35-ата членка на организацията.

2017 - Властите в Косово арестуват бившия член на Армията за освобождение на Косово Хаки Хайдари, укриващ се от правосъдието от 2014 г. Той е осъден за престъпления, извършени в пленнически лагер Чахан край град Кукъс в Албания през 1999 г.

2019 - В Тирана, Албания, се провежда антиправителствен протест, организиран от опозиционни партии с искания за оставката на министър-председателя Еди Рама, назначаване на служебно правителство и предсрочни парламентарни избори. Опозицията обвинява правителството, че е корумпирано и свързано с организираната престъпност. Протестът, в който участват хиляди привърженици на дясноцентристката опозиция от цялата страна, прераства в насилие, като привържениците на опозицията използват коктейли "Молотов", а полицията - сълзотворен газ и водни оръдия. Има ранени протестиращи и полицаи. Това е четвъртата общонационална акция от средата на февруари 2019 г.

2020 - Съветът на Европейския съюз приема Заключения за политиката за Източното партньорство (Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна) след 2020 г., като препотвърждава стратегическото му значение и съвместния ангажимент за изграждане на общо пространство на споделена демокрация, благоденствие и стабилност.

2021 - В Русия в град Казан - столица на Република Татарстан, при стрелба в 175-о училище са убити 9 души - седем деца и двама преподаватели, и са ранени 23-ма. Нападателят, 19-годишният бивш възпитаник на училището Илназ Галявиев, е задържан от полицията.

2022 - Организацията на обединените нации публикува доклад за сушите в света, според който броят и продължителността на сушите са се увеличили с 29 процента от 2000 година. Според доклада икономическите вреди, причинени от сушите, са на стойност от около 124 милиарда долара само за периода от 1998 г. до 2017 г.

2023 - В Хърватия правителството обявява края на епидемията от КОВИД-19. По данни на здравните власти от КОВИД-19 в страната до този момент са починали 18 213 души, 1 273 256 са регистрираните като заболели и 1 254 564 са оздравелите. 

Родени на този ден българи:

Стефан Караджа (Стефан Тодоров Димов), войвода, участник в националноосвободителното движение (1840-1868).
Участник в Първата българска легия (1862) и във Втората българска легия (1867-1868) в Белград. През пролетта на 1868 г. заедно с Хаджи Димитър сформира чета от българската революционна емиграция в Румъния с около 130 души за преминаване през р. Дунав в България. На 6 срещу 7 юли четата минава на българския бряг при с. Вардим (устието на р. Янтра) и се отправя към Стара планина. Четата води тежки боеве срещу турската войска. Стефан Караджа е ранен и пленен след битката в Канлъдере (при с. Вишовград, Търновско). Изправен е пред извънреден турски съд и осъден на смърт чрез обесване. Умира от раните си в затвора.

Кирил Гюлеметов, поет, преводач, читалищен и театрален деец (1883-1913).
Сътрудничи на сп. "Българска сбирка" (1894-1915), сп. "Илюстрация Светлина" (1897-1934) и сп. "Народен живот" (1903-1905). Редактор на ръкописния периодически лист "Брациговски глас" (1903). По време на Балканската война (1912-1913) е редник в 27-и Чепински полк. Издава стихосбирките "Зари, цветя и песни" (1905) "Съзерцания" (1909), пише разкази. Превежда творби от  Хайнрих Хайне и Михаил Лермонтов.

Стоян Сотиров (Стоян Сотиров Биров), художник (1903-1984).
Основател на Дружеството на новите художници (1931) и негов председател (1932-1942, с прекъсване). Председател на сектор "Изобразително изкуство" при Камарата на народната култура (1945-1947). Председател на Съюза на българските художници (1948-1949) и негов главен секретар (1958-1962). Заместник главен редактор на сп. "Наша родина" (1953-1969). Художник на филма "Под игото" (1952). Носител на орден "Георги Димитров" (1963, 1972, 1983). Лауреат на Димитровска награда (1953, с колектив, 1976).

Кирил Анев, скулптор (1914-1996).
Твори скулптурни портрети и композиции и паметници на историческа тематика. Автор е на композицията "Свиждане в Моабит" (1956), портрет на Съба Енева (1957) и Яне Сандански, паметници в с. Чавдарци, Сухиндол, с. Стефан Стамболово, с. Горна Студена, в градовете Севлиево и Габрово и др.

Димитър Станишев, историк, политик и дипломат (1924-2000).
Работил е в Академията за обществени науки и социално управление при Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП) , бил е консултант и завеждащ отдел в ЦК на БКП. Пълномощен министър в посолството на България в Москва (1974). Член на ЦК на БКП(2 април 1976-2 февруари 1990) и негов секретар на (19 декември 1977-2 февруари 1990). Кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП (16 ноември 1989-2 февруари 1990). Депутат от 7-ото до 9-ото Народно събрание (1976-1990).

Росен Василев, поет (1928-1994).
Редактор, отговорен редактор и заместник главен редактор в литературната редакция на Радио София (1953-1970). Главен редактор на редакция "ЛИК" на Българска национална телевизия (БНТ) (1970-1974). Директор на програма "Орфей" в Радио София (1974-1976). Главен редактор (от 1976) на сп. "Картинна галерия". Автор е на "Морски акварели" (1958), "Искрен глас" (1962), "Нови стихове" (1966), "Куриерът на "Искра" пътува" (балади и поеми, 1968), "Невидими слънца" (1969), "Среднощен изгрев" (1972), "Безкраен ден" (1974), "Недовършена среща" (1977), "Лирика" (избрано, 1978) и др.

Христо Илиев (псевд. Патрата), футболист (1936-1974).
През футболната си кариера е играл в отборите на "Левски" (София) и "Ботев" (Пловдив). За националния отбор по футбол има изиграни  24 мача и отбелязани 9 гола. Загива в автомобилна катастрофа на 24 март 1974 г.

Лиляна Михайлова, писателка и сценаристка (1939-2010).
Била е учителка по български език и редактор. Автор е на над 20 книги с проза, на сценарии за игрални и телевизионни филми, между които "Най-добрият човек, когото познавам" (1973) по повестта й "Отвори, аз съм" и 27-серийния телевизионен сериал "Дом за нашите деца" (1987-1990) по романа й "Един тъжен мъж" (1977). Носителка на специална награда "Николай Хайтов" за сборника "От разликата в часовите пояси" (2008).

Иван Славков, журналист и спортен деец (1940-2011).
Работил е във в. "Труд" и в. "Работническо дело" (1967-1969), бил е главен редактор на сп. "Българско фото" (1983-1989). Генерален директор на Българска телевизия (1971-април 1982). Заместник-председател на Комитета за телевизия и радио при Министерския съвет (18 юни 1971-19 юни 1976), заместник-председател на Комитета за култура (1976-1981). Председател на Българския олимпийски комитет (5 март 1982-2005). Председател на Съюза на българските филателисти (1982-1990). Член на Международния олимпийски комитет (1987-2005). Президент на Българския футболен съюз (21 ноември 1995-21 октомври 2005). Учредител (11 юни 1994) и председател (1994-1996) на партия Движение "Напред, България!". Майстор на спорта (февруари 1973). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1975) и званието "Заслужил деятел на физкултурата" (ноември 1978).  Удостоен с почетното звание "доктор хонорис кауза" на Националната спортна академия "Васил Левски" (7 декември 2000). Носител на наградата на Световната академия "Платон" (17 юни 2002), на орден "Стара планина" първа степен (23 октомври 2003). Почетен гражданин на Сандански.

Петко Симеонов, социолог и политик (1942).
Работил е в Института по социология на БАН (1969-1991 и от 2001). Един от учредителите на Съюза на демократичните сили (СДС) на 7 декември 1989 г. Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Първи директор на в. "Демокрация" (януари-1 септември 1990). Заместник-председател на Координационния съвет на СДС (3 август 1990-23 май 1991). Председател на Федерация на клубовете за гласност и демокрация /от 3 ноември 1991 г. -  Партия "Либерали";  от 20 декември 1992 г. - Българска партия либерали/  (20 януари 1990-11 юли 2004). Директор на Агенцията за чуждестранна помощ (14 януари 1991-16 юли 1992). Един от създателите (1997) на интернет сайта "Приказката България"/"Wonderland Bulgaria" - omda.bg.

Маргарит Минков, поет, писател и драматург (1947-1997).
Сътрудник на Детската редакция при Българската национална телевизия (1970-1978). Бил е драматург във Врачанския драматичен театър, в Драматичния театър "Сава Киров" в Сливен (1980-1981) и в Драматичен театър "Сълза и смях" в София. Завеждащ литературното бюро на Национална дирекция театри (1986-1994) и неин директор (1994-1995). Драматург на Народния театър "Иван Вазов" (1997). Депутат в 36-ото Народно  събрание (22 май 1992-17 октомври 1994). Автор е на 18 пиеси, сред които "И отново за Моцарт и Салиери" (1979), "Вавилонската кула" (1982), "Жана Д'Арк" (1988), "Камината" (1990), "Въведение в тяхната картина" (1994), "Втора сряда" (1997) и др., на книгите "Приказки за разказване" (1984), "Безкрайна приказка" (1987), на стихосбирката "Пръстен в кладенец" (2000; 2007), на детски приказки, някои от които писани за предаването "Лека нощ, деца" на Българската национална телевизия.

проф. Любомир Стойков, журналист и културолог (1954).
Главен редактор на  сп. "Младеж" (1985-1989), сп. "Мода" (1997), основател и ръководител на електронните списания "Fashion Lifestyle Magazine" и "Медии и обществени комуникации". Създател, сценарист и водещ на първото в България телевизионно предаване за мода - "Блясък" по Българска национална телевизия (1994); основател, автор и водещ на популярното шоу за стил по Нова телевизия - "От игла до конец" (1995-2003); на модното предаване "Чаровната диктаторка" по ТВ "7 дни" (2003 - 2008) и др.  Учредил е и държи правата на наградите за мода и стил в България - "Златна игла" и "БГ модна икона". Председател на Академията за мода. Преподавател в Университета за национално и световно стопанство, в Националната художествена академия и  от 1981 г. в Софийския университет "Св. Климент Охридски".  Автор е на монографии и учебници и 20 научни, научнопопулярни и публицистични книги за медиите, културата, модата и др. Носител на наградата за най-добър моден журналист на Форум "Българска мода" (1996), на Годишната награда за издигане на имиджа и престижа на българската мода на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (2006). Удостоен с Почетния знак на президента за принос в българската култура и по повод неговата 65-годишнина (28 май 2019). Носител на Почетния знак  със синя лента на Софийския университет "Св. Климент Охридски" за приноса му към развитието на журналистиката и на Факултета по журналистика и масова комуникация (30 януари 2020).

полк. проф. Евгени Белоконски, лекар хирург (1955).
Работи основно в областта на хирургията на корема, лапароскопската хирургия и онкологията. От 1981 г. работи във Военномедицинска академия (ВМА). Началник на отделение по жлъчно-чернодробна хирургия в Клиника по коремна хирургия (1995-1998). Заместник-началник на Клиника по коремна и ендоскопска хирургия (1998-2001). Началник на Диагностично-операционен сектор към Катедра по спешна медицина (2001-2003). Бил е ръководител на клиника по "Коремна хирургия" на Военномедицинска академия и главен хирург на Българската армия. Заместник-началник на ВМА по диагностично-лечебната дейност (2007-2014). Автор е на над 223 научни публикации, отпечатани в периодичния научен печат, сборници и списания, участва в 8 монографии, учебници.

проф. Евгений Дайнов, политолог (1958).
Президент на Българската асоциация на издателите на вестници (1992-1994). От 1989 г. е основател и член на Центъра за изследване на демокрацията, а от 1994 г. - основател и член и председател на Управителния съвет на Центъра за социални практики. Председател на фондация "Отворено общество" (1997-2000). От 1999 г. е член на Управителния съвет на Политическа академия за Централна и Югоизточна Европа. Преподавател в департамент "Политически науки" в Нов български университет. Автор и съавтор е на повече от 100 научни и над 1000 публицистични статии и на книги и сборници, сред които "Забавленията на другата половина" (1991), "Махалото на Дарендорф" (1995), "Властта и хората" (1997), "Приватизацията и структурната реформа" (1998), "Пробуждането" (1998)q "Науката е слънце" (2010), „Варварите. Управлението на ГЕРБ (2009-2013)“ (2013), „Духът на времето“ (2020) и др.

Кънчо Стойчев, социолог (1960). 
Заедно със социолога Андрей Райчев са основатели през 1991 г. на компанията за социологически проучвания "Болкън бритиш соушъл сървейс" (от 24 април 2003 г. - "ТНС ББСС").  От 2015. е едноличен собственик на "Галъп интернешънъл" - България.  Един от учредителите (от 12 септември 1994) на сдружение "Произведено в България - Съюз на малкия и среден бизнес"  и от м. октомври 2018 г. е председател на Управителния съвет на организацията. Президент на световната Асоциация "Галъп интернешънъл" (2017-2024).

Мирела Иванова, поетеса (1962).
Близо 20 години работи като главен уредник на къщата музей на Иван Вазов в София. Заедно с поета Бойко Ламбовски е била автор и водещ на телевизионните предавания "Петък 13" и "Остров за блажени" по Българска национална телевизия.  Била е литературен наблюдател на в. "Стандарт" и в. "Капитал", печата свои публицистични статии във в. "Дневник" и в. "Сега". Водила е (от 2003) коментарна рубрика в "Дойче веле". Била е драматург в Народния театър "Иван Вазов" и главен редактор на собственото издание на театъра - сп. "Народен театър" (от декември 2016). Сценарист е на два документални филма за писателя Иван Вазов. Автор е на стихове, разкази, литературна критика и публицистика. Автор е на 10 книги с поезия и проза, сред които поетичните книги "Каменни криле" (1985; 2004), "Шепоти" (1989), "Самотна игра" (1990), "Памет за подробности" (1992; 2003), "Разглобяване на играчките" (1995), "Еклектики" (2002). Превежда от немски език. Носителка на наградата за поезия на Съюза на българските писатели (1993), на Националната литературна награда "Христо Г. Данов" в раздел "Българска художествена литература" (2003), на Наградата за литература на Столичната община за ярки постижения в областта на културата за 2018 г. (17 септември 2018).
      
Георги Младенов, състезател по баскетбол и треньор (1962).
Треньор на мъжкия национален отбор по баскетбол (15 април 2014-14 март 2016). Почетен гражданин на Плевен (15 февруари 1996).

Даниел Пеев, състезател по волейбол и треньор (1970).
С националния отбор по волейбол печели бронзов медал на Световното първенство през 2006 г. в Япония.

На този ден са родени и:

Карл Фридрих Йероним фон Мюнхаузен, немски военен и авантюрист (1720-1797).
Станал известен със своите истории за службата си в руската армия, които били издадени във вид на серия от разкази за приключенията на литературния персонаж, получил неговото име - барон Мюнхаузен.

княз Сергей Романов, син на руския император Александър Втори (1857-1905).
Генерал-губернатор на Московска губерния (1891-1905). Съпруг на княгиня Елизавета (3 юни 1884-17 февруари 1905). Убит при бомбен атентат на 17 февруари 1905 г.

Етел Лилиан Войнич (ист. име Айвър Гърни), британска писателка (1864-1960).
Автор е на романите "Стършел" (1897), "Джек Реймънд" (1901), "Прекъсната дружба" (1910), "Събуй си обувките" (1945).

Ървинг Берлин, американски композитор (1888-1989).

Марта Греъм, американска танцьорка, хореограф и педагог (1894-1991).
Основателка на ново направление в хореографията, поставяйки основите на съвременния модерен танц. Марта Греъм отхвърля традиционните „па“ и цялата балетна техника с изпънатите падьоми в танца. В периода от 1930 г. до 1970 г. тя има собствена трупа, с която гастролира в Европа и Азия. Танцува в продължение на 50 години и преподава до 96-годишна възраст. Създала е 181 оригинални танцови хореографии. Носителка на Президентския медал на свободата (1978), на почетния Медал на изкуствата на САЩ (1985).

маршал Кирил Москаленко, съветски военноначалник (1902-1985).
Под негово командване съветските войски се сражават в Московската, Сталинградската и Курската битки по време на Втората световна война (1939-1945). Главнокомандващ войските на Московския военен окръг (1953-1960). Заместник-министър на отбраната на СССР и главен инспектор на министерството на отбраната (1962-1982). Два пъти герой на СССР (1943, 1978). Герой на Чехословашката социалистическа република (1969).

Салвадор Дали, испански художник сюрреалист (1904-1989).

Педро Петроне, уругвайски футболист (1905-1964).
Световен шампион с националния отбор по футбол на Уругвай през 1930 г. в Уругвай и двукратен олимпийски шампион през 1924 г. в Париж, Франция, и през 1928 г. в Амстердам, Нидерландия.

Харун Тазиеф, френски геолог, вулканолог и политик (1914-1998).
Изследва редица вулкани в различните места на Земята, написал е 23 книги за вулканите. Държавен секретар, отговарящ за предотвратяването на рисковете от технологични и природни катастрофи в правителството на министър-председателя на Франция Лоран Фабиюс (1984-1986).

Камило Хосе Села, испански писател (1916-2002).
Автор е на романите "Семейството на Паскуал Дуарте" (1942), "Кошерът" (1951) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1989 г. за богатото му творчество, което е израз на необичайна гледна точка за човешката слабост и уязвимост, и на наградата "Сервантес" (1995).

Антъни Хюиш, британския радиоастроном (1924-2021).
Носител на Нобелова награда за физика за 1974 г. за решителната му роля при откриването на пулсарите. Той си поделя наградата с британския радиоастроном сър Мартин Райл, който я получава за неговите наблюдения и изобретения, по-специално за метода на апертурния синтез. 

Франсиско Умбрал (ист. име Франсиско Перес Мартинес), испански писател и журналист (1935-2007).
Автор е на над 80 книги, сред които есета, литературна критика и лингвистични студии. Лауреат е на наградата "Принцът на Астурия" за литература (1966) и наградата "Сервантес" (2000). Автор е на десетки журналистически статии, публикувани  във в. "Паис" и в. "Мундо".

проф. Ян Енглерт, полски актьор, режисьор и педагог (1943).
От 1981 г. работи в Полския театър във Варшава, а от 1994 г. в Народния театър, на който от 2002 г. е негов артистичен директор. От 80-те години на 20 в. е декан на Актьорския факултет в Държавното висше театрално училище и ректор на училището (1987-1993; 1996-2002). Има над 100 роли в театъра и киното. В България е известен с ролята си на отец Ередия от филма "Осъдени души" (1975)  на режисьор Въло Радев по едноименния роман на писателя Димитър Димов. Участвал е във филмите  "Колумб" - първият филм за Варшавското въстание, пет части (1971), "Залог, по-голям от живота", "Тази любов трябва да умре", "Перла в короната" и др. Носител на  почетния знак на Министерство на културата на България "Златен век" - печат на Симеон Велики (30 юни 2015).

Наташа Ричардсън, британска актриса (1963-2009).
Участвала е във филмите "Готик" (1986), "Месец на село" (1987),"Зелда" (1993), "Вдовица на планината" (1994), "Нел" (1994),"Капан за родители" (1998), "Петзвезден романс" (2002) и др. Носителка на награда "Тони" за мюзикъла "Кабаре" (1998). Умира в болницата "Ленокс" в Ню Йорк, САЩ, след инцидент по време на частен урок по ски в курорта Мон Тремблан, Канада, на 18 март 2009 г.

Стефано Доменикали, италиански мениджър, спортен директор на отбора от "Формула 1" - "Скудерия Ферари" (2008-2014) (1965).

Алексей Александров, беларуски шахматист (1973).

Симон Аспелин, шведски тенисист (1974).
Спечелил е една титла от турнирите на "Големия шлем" (на двойки мъже). Печели сребърен медал на Олимпийските игри през 2008 г. в Пекин, Китай (на двойки мъже с Томас Йохансон).

Дайсуке Мацуи, японски футболист (1981).

Андрес Иниеста, испански футболист (1984).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 2010 г. в Южна Африка, златен медал от Европейското първенство през 2008 г. в Австрия и Швейцария и златен медал от Европейското първенство през 2012 г. в Полша и Украйна. С "Барселона" (Испания) печели четири пъти турнирът Шампионска лига (2006, 2009, 2011, 2015) и три пъти Суперкупата на УЕФА (2009, 2011, 2015). Най-добър играч на УЕФА за 2012 г. Носител на "Златно стъпало" за 2014 г., която се връчва от Монако.

Мигел Велосо, португалски футболист (1986).

Абу Диаби (Васирики Абу Диаби), френски футболист (1986).

Ко Гихюн, състезателка по шорттрек от Република Корея (1986).
Олимпийска шампионка на 1500 метра и сребърна мeдалистка на 1000 метра през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ. Пет пъти е световна шампионка през 2002 г. (преследване на 3000 м и отборно), 2003 г., 2004 г. (преследване на 3000 м и отборно). От световни първенства печели и три сребърни и един бронзов медал.

Джовани Дос Сантос, мексикански футболист (1989).

Тибо Куртоа, белгийски футболист (вратар) (1992).
Печели бронзов медал от Световното първенство през 2018 г. в Русия с националния отбор по футбол.

Това е денят на смъртта на:

Ото фон Герике, немски физик (1602-1686).
Изобретил е вакуумната помпа (1650).

Жул Ардуен-Мансар, френски архитект (1646-1708).
Един от главните архитекти на Версайския дворец, представител на класицизма.

Джон Хършъл (Джон Фредерик Уилям Хершел), британски астроном (1792-1871).
Открива и описва повече от 3000 двойни звезди и 2500 мъглявини. Един от създателите на астрофотометрията, разработил нов метод за закрепване на фотографските изображения, въвежда термините "позитив" и "негатив".
 
Ото Николай, немски композитор и диригент (1810-1849).
Един от основателите на Виенската филхармония (1842).

Александър Бекерел, френски физик (1820-1891).
Член на Парижката академия на науките (1863). Изучавал слънчевия спектър, магнетизма, електричеството и оптиката (1839).

Даниел де Леон, американски обществен деец (1852-1914).
Един от ръководителите и идеолозите на Социалистическата работническа партия на САЩ (1890-11 май 1914). Участвал е в създаването на прогресивната профсъюзна организация "Индустриални работници в света" (1905).

Никола Данчов, български писател и лексикограф (1878-1964).
До 1905 г. е учител в София. Сътрудничи на сп. "Мисъл", сп. "Български преглед", сп. "Българска сбирка", сп. "Художник", в. "Развигор", в. "Литературен глас", в. "Литературен фронт". Автор е на сборниците с разкази "Дъждовни дни" (1901), "Когато слънцето захождаше" (1911), "Ева" (1923) и "Родната стряха" (1935). Заедно с брат си Иван Данчов съставя и издава първата еднотомна обща "Българска енциклопедия А-Я" (1936) и "Правописен речник на българския книжовен език" (1945), подписан с псевдонима "Братя Славянови".

Хърбърт Гасър, американски физиолог (1888-1963).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1944 г. заедно с американския физиолог Джозеф Ерлангър за откритията, свързани с много бройните функционални различия на специфичните нервни влакна.

Од Хасъл, норвежки химик (1897-1981).
Носител на Нобелова награда за химия за 1969 г. заедно с британския химик сър Дерек Бартън за приноса им за откриването на понятието конформация и приложението му в химията.

акад. Цветан Кристанов, български лекар дерматолог (1898-1972).          
Един от основателите и завеждащ (1945-1948) Катедрата по кожни и венерически болести в Медицинския факултет към Държавния университет в Пловдив, ректор на университета (1946-1947). Директор на Института за социална медицина при Българската академия на науките (1949-1956). Председател на Българското дерматологично дружество в София (1950-1956). Автор е на повече от 200 монографии, научни трудове, студии и статии.

Григорий Козинцев, съветски режисьор, сценарист и педагог (1905-1973).
Народен артист на СССР (1964).

акад. Стефан Павлов, български юрист (1914-1993).
От 1941 г. е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", ръководител на Катедрата по наказателно-правни науки (1951-1972) и декан на Юридическия факултет на университета (1970-1972). Ръководител на секцията по наказателно-правни науки към Института по науките за държавата и правото при Българската академия на науките (1961-1972) и на сектора по наказателно-правни науки към Единния център по науките за държавата и правото (1972-1984). Един от основателите на сп. "Правна мисъл"(1957) и негов главен редактор. Носител на орден "Народна република България" първа степен (декември 1974), на орден "Георги Димитров" (6 ноември 1984). Удостоен със званието "Народен деятел на културата" (1984).

Адемир (Адемир Маркес де Менезис), бразилски футболист (1922-1996).
Печели сребърен медал от Световното първенство през 1950 г. в Бразилия с националния отбор по футбол.

Емилия Радева, българска актриса (1932-2023).
Над 60 години творческа дейност и повече от 100 роли има в театъра, киното и телевизията. Играла е в Драматичния театър в Пловдив, Народния театър "Иван Вазов", Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов", театър 199 "Валентин Стойчев", театър "Възраждане", театрална работилница "Сфумато". От 1958 г. в продължение на 40 театрални сезона, играе в театър "Българска армия", Участвала е над 40 филма, сред които "Снаха" (1976), "Спомен за близначката" (1976), "Иконостасът" по романа на Димитър Талев "Железният светилник" в ролята на Султана (1969), в телевизионните сериали "Дом за нашите деца" (1987), "Бащи и синове" (1990), "Лист отбрулен" (2002), "Заекът на Ватанен" (2006), "Разследване" на Иглика Трифонова (2006), "Инкогнита" (2012) по повестта "Бариерата" на Палев Вежинов, "Вангелия" (2013), "Сюриз" (2015) и др. Авторка е на пиесата "Потеглям вечно сам" и на три автобиографични книги "Недовършен пъзел" (2009), "Коя съм...?" (2012) и "Ние артистите" (2017). Удостоена със званията "Заслужил артист" (август 1974) и "Народен артист" ( май 1980). Носителка на орден "Кирил и Методий" първа степен (1973), на орден "Народна република България" (1982), на наградата на Съюза на българските филмови дейци за женска роля в телевизионния сериал "Дом за нашите деца" (февруари 1988), на награда "Аскеер" на театър "Българска армия" за поддържаща роля в "Думи към Б." в театър "Сфумато" (24 май 1992),  на орден "Стара планина" първа степен (20 февруари 2003), на награда "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство (23 май 2013). Почетен гражданин на София (17 септември 2002).

Флойд Патерсън, американски боксьор (1935-2006).
Олимпийски шампион през 1952 г. в Хелзинки, Финландия. Печели световната титла при професионалистите в "тежка" категория през 1956 г., когато е на 21 години и 10 месеца и става най-младият световен шампион в историята на "тежка" категория. Той е и първият олимпийски шампион, който печели титлата при професионалистите в "тежка" категория.  Губи титлата през 1959 г. от шведския боксьор Ингемар Йохансон. В мача реванш през 1960 г. си връща титлата и става първият боксьор, който успява да си върне титлата в най-тежката категория. Световен шампион е до 1962 г.

Ян Кошка, словашки литературовед българист и преводач (1936-2006).
Специализира българска литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1958-1959). Работил е като редактор в сп. "Смена" в Литературния институт на Словашката академия на науките (1955-1960). От 1964 г. до 1973 г. работи в Института за световна литература на Словашката академия на науките, а от 1973 г. до 1992 г. - в Института по литературознание. От 1992 г. до смъртта си на 11 май 2006 г. е директор на Института за световна литература на Словашката академия на науките. От 1974 г. е преподавател по българска литература в Братиславския университет "Ян Амус Коменски". В продължение на 40 години работи върху проблемите на българската литература и култура. Автор е на редица монографии, студии и рецензии върху българската литература. Занимава се с изследване на българо-словашките литературни отношения и рецепцията на българската литература в Словакия, на които е посветена последната му книга "Рецепцията като творчество" (2003). Превел е произведения на българските поети и писатели Христо Ботев, Иван Вазов, Пейо Яворов, Атанас Далчев, Йордан Радичков, Валери Петров, Иван Радоев и др. Удостоен с почетното звание "Доктор хонорис кауза" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" в областта на филологията (м. декември 1996). Носител на орден "Стара планина" първа степен за извънредно големите му заслуги за изследване и популяризиране на модернистичната и новата българска литература (15 август 2000).

Боб Марли (ист. име Робърт Неста Марли), ямайски регепевец и композитор (1945-1981).
През 1963 г. заедно с музикантите Питър Тош и Бъни Ливингстън създава групата "The Wailers". Когато през 1969 г. се запознава с Рита и се жени за нея, тя го въвежда в растафарианството, което оказва огромно влияние върху неговата музика и върху реге музиката като цяло. От компилацията "Legend", издадена посмъртно през 1984 г. и включваща някои от най-големите хитове на Боб Марли и групата му "The Wailers", са продадени над 12 млн. копия, което я прави най-добре продаваният реге албум на всички времена. Сред песните в нея са "Redemption Song", "Three Little Birds" и "I Shot The Sheriff". Носител на награда "Грами" за цялостен принос към музиката (2001 г., посмъртно). На 11 май 1981 г. Боб Марли умира от рак на кожата на 36-годишна възраст, след като отказва хирургическа намеса поради растафарианските си възгледи.
 
Дъглас Адамс, британски писател (1952-2001).
Автор е на романите "Пътеводител на галактическия стопаджия" (1979), "Ресторант на края на вселената" (1980), "Животът, вселената и всичко останало" (1982), "Сбогом и благодаря за рибата" (1984) и "Почти безобидна" (1992) и др.
/АЯ/КГ