В интервю за БТА от 4.12.2023 г. Еми Барух обвини нас - Силвия Авдала и Спас Ташев, в некоректна интерпретация и историческа непочтеност. Тя удобно премълчава, че зад становището ни стои голям изследователски екип, който авторитетно се произнесе, точно преди старта на честванията на 80-тата годишнина от Спасяването на българските евреи. Твърдението че т-нар. монархо-фашистка държава България е искала да унищожи евреите, а народът се е надигнал и ги е защитил е теза на обвинението и присъдите от “Народния съд”. През 1968 г. Хаим Оливер, който лансира твърдението, че Тодор Живков и БКП са спасителите на българските евреи, признава, че налагането на отговора е „в зависимост от политическите схващания“ и се изразява „в две диаметрално противоположни (твърдения): спасението се дължи на цар Борис III и спасението се дължи на българския народ“. В годините на комунизма тезата за Тодор Живков и българския народ като спасители много пъти се преповтаря, а днес продължава и да е настойчива песен на една от еврейските организации в България. Теза, втората част от която се продължава да прокарва подмолно в учебници, в указателни табелки на паметници, сред институции и като част от образователни кампании. Историческата общност обаче не е съгласна с нея.
Г-жа Барух я тресе същата паника, както през 1967 г., когато в ЦК на БКП идва доклад, че във Франкфуртския градски съд започва делото срещу бившия германски посланик в София - Адолф Хайнц Бекерле и легационния секретар Фриц фон Хан. Процесът е по обвинение в депортацията на евреите от Беломорска Тракия и Солун. Документите в обвинителния акт вече описват Цар Борис като основен спасител, а за делото излиза информация във всички европейски вестници. “Това не бива да се допуска - гласи директивата на ЦК, необходимо е да стане ясно че българският народ и комунистическата пария спасиха евреите”. В паниката е ангажиран най-мощния инструмент на тоталитарната власт – Държавна сигурност. Изпратените солидарни ищци носят цял куп непубликувани според думите им и неизвестни дотогава документи. Нито един от тях, обаче не е признат като доказателство – България отказва да предостави оригинали, на които да се направят експертизи. Един от тези документи е „Споразумението Данекер-Белев“. Не ние, а прокуратурата в демократичната Германска федерална република изразява съмнение относно автентичността на документа и иска провеждането на съдебна експертиза.
Съмненията довеждат в София германския Главен прокурор, който на място да се запознае със Споразумението. Той идва у нас, защото не ние, а Софийската градска прокуратура твърди, че въпросното споразумение е открито наскоро и се съхранява в Обществената културно-просветна организация на евреите в България. Последвалите събития, измежду които и опит германският Главен прокурор да бъде вербуван от ДС, не го довеждат нито до възможността да види т. нар. “оригинал”, нито да договори негова експертиза.
През 2020 г. ние просто реализирахме идеята на германския Главен прокурор да се направи експертиза на документа. Резултатите потвърдиха нашите и на съда съмнения – Споразумението се оказа абсолютен фалшификат. И за разлика от г-жа Барух, не считаме, че да се съмняваме в документални източници, е кощунствено. Особено вид кощунство е обаче в германска държавна медия да се оспорва основателността на искане на германската прокуратура /визираме коментара на Еми Барух “Какви са фактите за съдбата на евреите в Тракия и Македония” от 25.11.2023 г в сайта DW/!
“Барух” от иврит се превежда като “благословен”. Ние обаче, за разлика от г-жа Барух, сме благословени с оня настойчив, любознателен и изследователски дух, който ни накара в търсенето на истината да не се доверяваме на отречени от времето идеологически клишета, а да прекараме много години с 80-те хиляди страници документи от процеса “Бекерле”. Така научихме, че специално заради българското вмешателство съдът се произнася и за ролята на България в депортацията на беломорските евреи. “Българските власти – Цар и Правителство нямат никаква вина за организирането и провеждането на депортацията”.
Ако някой има претенции към тези изводи, нека обвинява за необмислените действия Софийската градска прокуратура и Германската прокуратура, а не нас!
Считаме че към днешна дата насилствено да се вменява вина за депортацията на евреи, които не са български поданици, а самата България е била заплашвана от германска окупация, не е само опит за претопляне на комунистическата пропаганда, а е и опция да събуди вълна от обществено противопоставяне и в крайна сметка от антисемитизъм сред може би най-толерантното общество в Европа.
Ние няма да участваме в подобни планове, а ще продължим да браним истината и вековното приятелство между българи и евреи.
Прилагаме становището на историческата общност и протокола от експертизата на Споразумението “Данекер-Белев”
Доц.д-р Спас Ташев, ИИслНЧ - БАН
Силвия Авдала, Независимо историческо дружество
ПРОТОКОЛ за извършена извън съдебна комплексна документна експертиза
/ТС/
news.modal.text
