ПРАВО НА ОТГОВОР

site.btaПо повод текст, публикуван на страниците на БТА на 9 декември, Еми Барух се обърна с два въпроса към председателя на Държавна агенция архиви доц. д-р Михаил Груев

По повод текст, публикуван на страниците на БТА на 9 декември, Еми Барух се обърна с два въпроса към председателя на Държавна агенция архиви доц. д-р Михаил Груев
По повод текст, публикуван на страниците на БТА на 9 декември, Еми Барух се обърна с два въпроса към председателя на Държавна агенция архиви доц. д-р Михаил Груев
Проект за Паметник на българските юристи, участвали в спасяването на българските евреи Снимка: Христо Касабов/БТА

За историята - без истерия

 

-    Как ще коментирате оспорването на един от най-важните документи от периода на Втората световна война, който урежда всички въпроси по изселването на “най-първо 20 000 евреи в германските източни области” и който се съхранява в ДАА Архиви.

Доц. д-р Михаил Груев

За първи път в 72-годишната история на Държавна агенция Архиви се случва някой да проблематизира автентичността на документ постъпил на съхранение почти в началото на формирането на Националния архивен фонд. 

Става дума именно за Споразумението подписано на 22 февруари 1943 г. между българския комисар по еврейските въпроси Александър Белев и германския пълномощник Хауптщурмфурер Теодор Данкер. 

Това е опит да се хвърли сянка не само върху авторитета на архивите като институция, но и на Научноизследователския институт по криминалистика и криминология към МВР, който през 2019 г. извърши експертиза на документа и по абсолютно категоричен начин доказа неговата автентичност. 

Ревизионистичните среди, които разпространяват подобни фалшификации се опитват да уронят авторитета на две много важни институции на държавата, за да достигнат до абсурдния извод, че документът е фалшив. Неговата автентичност може да се потвърди не само от лабораторния анализ, който изследваше шрифтовете, хартията, мастилата, почерците, подписите - тя може да бъде доказана и благодарение на многото преписи, които съществуват в различни фондове. Най-убедителен е преписът, който съществува във фонда на Министерството на външните работи и изповеданията, заверен преди май 1944 година от Мария Павлова, която тогава е помощник началник отделение “Административно” в Комисарството по еврейските въпроси. Документът се намира в преписка приключила през май 1944.

 

-     Каква според Вас е целта на подобни опити?

Доц. д-р Михаил Груев

- Не бих искал да гадая нито какви са подбудите на авторите на подобни неверни твърдения, нито дали са в услуга на несъстоятелни доктрини. 

Старанието им да оспорят автентичността на един от най-важните документи от тази епоха нанася голяма щета на българския национален интерес. Ако това е опит да се подкрепя една националистическа теза, че България няма отношение към депортирането на евреите от Беломорието, Македония и Пирот, то от тяхната версия, истината изглежда още по-неприятна за българската държава: излиза, че сме депортирали 11343-ма души без споразумение, т.е. без да сме били подложени на натиск от германска страна. 

Всяка една архивна единица има свое “досие” и е важна нейната история преди постъпването във фонда. Въпросното споразумение е споменавано в много по-ранни свидетелства преди 9 септември 1944 г. и неговата автентичност е безспорна. Така че, когато човек е добросъвестен и внимателно се вглежда във фактите и детайлите, истината винаги излиза на яве. Само аматьори, без необходимата квалификация, без познаване на общия исторически контекст, без историческо образование и професионална добросъвестност могат да се опитват да манипулират фактите и да тиражират подобни неистини

 

-    Българският национален интерес само ще спечели, ако българската история не бъде истерично използвана за конюнктурни политически цели. И толкова ли е трудно да кажем: “Простете…”

Доц. д-р Михаил Груев

-   Това трябва да го направят политиците. Мисля че в последна сметка ще се стигне до някаква преоценка, но за това е необходимо да мине още време. Подобни актове на покаяние дойдоха години след приключване на Втората световна война - с Вили Бранд това се случи през 70-те години, с французите през 90-те… В България нещата винаги стават по-бавно.  Сега сме само 2023-та година… 

Публикуваме текста, изпратен от Еми Барух, без редакторска намеса.

/ХК/

news.modal.header

news.modal.text

Към 16:20 на 21.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация