site.btaНа тази дата преди 35 години е поставено началото на Конфедерацията на независимите синдикати в България

На тази дата преди 35 години е поставено началото на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). На 17 февруари 1990 г. започва Извънредният конгрес на независимите български професионални съюзи. На фона на икономическа криза в страната и стачни действия по улиците, започнал като извънреден конгрес, той се превръща в учредителен за бъдещата Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ), в който към днешна дата членуват над 300 000 души. 

В бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА от 17 февруари първата информация за извънредния конгрес на независимите профсъюзи излиза под формата на „мълния“: 

София, 17 февруари 1990 г. /БТА/ В столицата днес започна единадесетият извънреден конгрес на Независимите български професионални съюзи. Делегатите ще обсъдят неотложните задачи, ще приемат устав на Независимите профсъюзи в България и нейната платформа, ще изберат председател на Конфедерацията и председател на Финансово-контролната комисия. 

В доклада на председателя на временния изпълнителен комитет на Независимите български професионални съюзи Кръстьо Петков се отбелязва необходимостта да възраждане на истинския синдикализъм, от скъсване с досегашното централистично устройство и преминаване към нова организационна структура. 

В страната е започнал процес на самоопределяне на профсъюзните организации. Досега са възникнали повече от 60 нови формирования наред с досегашните федерации и отраслови профсъюзи. 

Хората създават нови организации, защото искат да изразяват и да отстояват своите професионални интереси. Очаква се конгресът да определи, че основно начало в бъдещото устройство на конфедерацията ще бъдат профсъюзните организации в предприятията и сдруженията по професии. 

Те сами решават дали да се обединят във федерации и чрез тях да се конфедерират в бъдещата централа, или директно да определят своята принадлежност към конфедерацията.

Предвижда се изграждането на ръководните органи да се извършва по принципно нов начин. Общата синдикална политика и позиция ще се определят от Национален координационен съвет, който ще включва избрани представители на федерациите и на големите териториални обединения. 

В него ще бъде съсредоточена цялата организационна власт по принципните въпроси – на генералното споразумение с правителството, на социалната политика, на отношението към действията на законодателната и на изпълнителната власт, на международните връзки. (…) 

***

Защитата на човека на труда – главна грижа на профсъюзите 

Започна Единадесетият извънреден конгрес на Независимите български професионални съюзи 

София, 17 февруари 1990 г. /БТА/ Единадесетият извънреден конгрес на Независимите български професионални съюзи, който започна днес в столицата, ще определи бъдещето на синдикалното движение у нас. Конгресът има всички правомощия да обсъди проекта за устав и ако той получи подкрепа – да прерасне в учредителен конгрес на новата Конфедерация на независимите синдикати в България. 

Ние не бива да се срамуваме, ако се откажем от досегашното си име, заяви председателят на временния изпълнителен комитет на Независимите български професионални съюзи Кръстьо Петков. (…) 

***

Профсъюзи – част втора 

Защитата на човека на труда е собственото лице на синдикализма 

София, 17 февруари 1990 г. /БТА/ Тази основна теза пронизва от начало до край доклада на председателя на временния Изпълнителен комитет на независимите български професионални съюзи Кръстьо Петков.

Обявяването на независимостта на българските професионални съюзи беше единствено възможната стъпка за възраждането на нашата организация, каза той. 

Българските професионални съюзи бяха първата от така наречените казионни организации, която се реши на тази радикална стъпка.

Какво значи да бъдем независими и какво печелим от това? 

Независимостта предполагаше преди всичко да се освободим от опеката на комунистическата партия, тъй като в продължение на почти един век българските професионални съюзи бяха неразделни от нея. 

Независимостта е най-малко декларации за самостоятелни действия, тя е преди всичко предприемане на такива действия. (…)

Ще бъдем конструктивна опозиция на правителството. В това виждаме най-доброто и присъщото място на профсъюзите в политическата система на обществото. За пръв път от 50 години насам профсъюзите у нас възродиха едно изпитано средство на синдикална борба. Конструктивната опозиция сътрудничи с правителството, не от неговата, а то другата страна на „масата“. За нас правителството е партньор, с който би следващо да се води равноправен диалог. 

Без генерално споразумение с профсъюзите правителството не ще може ефективно да управлява, тъй като ще бъде изложено на постоянен и стихиен натиск от страна на трудещите се за удовлетворяване на техните интереси, заяви докладчикът. Генералното споразумение гарантира механизма и правилата на постоянния диалог за решаването на проблемите на труда. 

***

Профсъюзи – Част трета 

София, 17 февруари 1990 г. /БТА/ Временният изпълнителен комитет смята, че на трудовите хора в нашата страна са необходими синдикати с широк профил. Това означава бъдещата конфедерация да поддържа контакти с всички политически партии и движения от центъра и наляво от него. (…)

Широката идейно-политическа ориентация означава възраждане на демократичните начала на устройството на профсъюзите като организация, която приема в своите редове хора с различни политически убеждения, стига те да не са антихуманни. 

(…) 

Ясно е, че монополът на държавата върху собствеността доведе страната до сегашното ѝ положение. Затова премахването му е неизбежна и неотложна стъпка. (…) 

Смятаме, че за специфичните условия на България по-добър е вариант за преход към смесена икономика. (…) 

Най-голямото предимство на смесената икономика е, че тя съчетава силна икономика със социална политика. Но да смятаме, че това може да стане още днес или утре, е нереалистично. Ние сме за такава организация на икономическия и социалния живот, при която важна регулираща, но не командна, роля играе държавата. При такава организация има нужда от силни профсъюзи, които представляват и защитават социално-икономическите интереси и трудовите права на хората. (…) 

С особено внимание при преструктурирането трябва да се отнасяме към освобождаването на млади работници и специалисти, към жените, инвалидите, към хората, които трудно могат да се преустроят на нова работа. За тях са необходими специални грижи. 

Необходима е цялостна и ефикасна система, съвременна трудова борса. Настояваме за нейното изграждане. Освен това колкото и да е трудно в сегашния момент, наред с мерките за оздравяване на икономиката са необходими специални грижи и инвестиции за подобряване на условията на труда, за създаване на нормална, хуманна работна среда. 

След това докладчикът се спря на стачната вълна, обхванала страната. 

Настояваме, каза той, правителството без забавяне да огласи истината за икономическото положение на страната, да обяви своята позиция по въпроса за прекатегоризацията, да посочи какви мерки ще вземе и в какви срокове. Само така може да се обуздае психозата, обхванала трудовите колективи (…). 

(…) При нас могат да членуват организации със статут на асоциирани членове, може да се интегрираме със съюзи, които наред със синдикалните си искания преследват други, но във всички случаи не и политически цели. Нямаме намерение да предписваме и диктуваме условията на тези организации и заявяваме, че ще зачитаме тяхната автономност и интереси. В случаи на несъгласие с политиката, която провеждаме, федерациите по установения ред са свободни на напускат конфедерацията. (…) 

На следващия ден в отново в бюлетина "Вътрешна информация" четем: 

Синдикалното движение по нов път 

Завърши учредителният конгрес на Конфедерацията на независимите синдикати в България 

София, 18 февруари 1990 г. /БТА/ Започнал като извънреден, единадесетият конгрес на профсъюзите завърши като учредителен конгрес на Конфедерацията на независимите синдикати в България. 

Новият устав определя конфедерацията като доброволно общонационално обединение на самостоятелни и равноправни професионални и професионално-творчески съюзи, профсъюзни федерации и други организации със синдикална насоченост. (…) 

Конгресът прие платформа на Конфедерацията на независимите синдикати в България. (…) 

Като синдикална организация, която обединява милиони хора независимо от техните политически, религиозни убеждение и мирогледи, смятаме, че само многопартийната система ще създаде гаранции за истинска демокрация. 

Именно тя ще ликвидира монопола върху властта, ще осигури условия за законните права и свободни на всички граждани. (…)

Организацията вижда себе си в ролята на конструктивна опозиция спрямо правителството независимо от това какви политически сили го формират. Ръководена от интересите на отделни професионални групи и от общите интереси на членовете, тя ще подкрепя политиката и действията, които отговарят на тези интереси, и ще отхвърля всичко онова, което им противоречи. (…)

В заключение се казва, че платформата ще има отворен характер, ще се развива, обогатява и конкретизира. (…)