site.btaДжон Кенеди е избран за 35-ия президент на САЩ на 8 ноември 1960 г.

На 8 ноември 1960 г. Джон Фицджералд Кенеди става 35-ия президент на САЩ. В президентската надпревара, издигнат от демократите, той печели срещу републиканския кандидат Ричард Никсън с разлика по-малка от 0,2 % (около 100 000 гласа).

Управлението на Кенеди, което започва с официалното встъпване в длъжност на 20 януари 1961 г., се характеризира с провала на операцията в Залива „Кочинос“ (1961), Кубинската ракетна криза (1962), изграждането на Берлинската стена (1961), надпреварата за Космоса със СССР (1961), началния етап на войната във Виетнам (1958-1973) и движението за граждански права. Заобиколен от голям екип от автори на речи, част от който са близките му Тед Соренсен и Артър Крок, Джон Кенеди остава в историята с няколко запомнящи се публични изказвания.

На 25 май 1961 г., само месец и половина след полета на Юрий Гагарин в Космоса, Кенеди произнася реч пред Конгреса, в която поставя за цел САЩ да изпревари СССР в тази сфера, а на 12 септември същата година в реч произнесена в университета „Райс“ в Тексас, той обявява програма „Аполо“ на НАСА и обещава стъпването на Луната от американски космонавти до края на десетилетието. Една от най-известните му речи „Аз съм берлинчанин“  е произнесена на 26 юни 1963 г. при посещението му в Западен Берлин. Произнесена пред милиони германци, тя става надежда за хората, че Берлинската стена скоро ще падне.

Кенеди остава в историята като най-младият президент на САЩ, избран за този пост (1960 г. – 43 г.) и най-младият починал президент (убит на 22 ноември 1963 г. – 46 г.), вдъхновява след смъртта си младото поколение и либералните движения с политиката, която води.

За изборите в САЩ и избирането на Джон Кенеди за президент четем в бюлетин „Международна информация“ на БТА: 

Изборите в САЩ

Ню Йорк, 8 ноември 1960 г. /БТА/ Краят на разгорещената предизборна борба в САЩ наближи. Днес гласоподавателите трябва да изберат 35-ия по ред президент на САЩ, вицепрезидент, както и 34 сенатори, 437 представители на Камарата на представителите и 27 губернатори на щати. Както е известно, изборите за президент на САЩ не са преки. Днес гласоподавателите ще изберат така наречените „избиратели“, които от своя страна, съгласно традицията, ще посочат на първия понеделник след втората сряда на месец декември, т. е на 19 декември новия президент на САЩ. Разбира се, тези „избиратели“ не могат да поднесат никаква изненада. Фактически изборът на новия президент се решава на 8 ноември, когато избирателите ще покажат на коя от двете партии дават гласовете си. Официалното встъпване в длъжност на новия президент ще стане на 20 януари 1961 г.

***

Кенеди ще бъде новия президент на САЩ

Ню Йорк, 8 ноември 1960 г. /БТА/ Въпреки, че не са получени окончателните резултати от изборите за президент на САЩ, вече е съвсем сигурно, че следващия американски президент ще бъде досегашният сенатор Джон Кенеди. Както е известно президентските избори в САЩ са двустепенни. Избира се избирателна колегия, която на свой ред избира президент. Избирателната колегия се състои от 537 души, което показва, че за да си осигури победа, кандидатът трябва да разполага най-малко с 269 гласа. Според последните данни Джон Кенеди си е осигурил вече 299 гласа в колегията, а Никсън 135. Очакват се резултатите от още 5 щата, които ще дадат останалите 53 души за колегията.

***

Кенеди е новият президент на САЩ

Ню Йорк, 9 ноември 1960 г. /БТА/ На 20 януари 1961 г. в Белия дом ще влезе тържествено, за да поеме своите функции новият президент на САЩ Джон Фиджералд Кенеди. Младият 43-годишен милионер Джон Кенеди е роден през май 1917 г. в Бостън, щата Масачузетс. Той получава образование в Харвардския университет. В политическия живот Кенеди влиза постепенно. Най-напред той е секретар в американското посолство в Лондон, където неговият баща е посланик по време на Втората световна война. Във войната известно време Джон Кенеди служи във Военноморския флот на САЩ, после той получава известна школовка като кореспондент в „хърстовия печат“ (Медийната империя „Хърст мегазинс интернешенъл“ – бел. ред). Активната му политическа кариера започва през 1947 г., когато бива избран за член на камарата на представителите. Шест години по-късно той успява да победи републиканеца Хенри Кабот Лодж и да заеме неговото място в Сената на САЩ.

Амбициозността на младия Кенеди намери чудесна почва за развитие в средите на демократическата партия. Затова издънката на „тръстовете за уиски“, както в САЩ наричат Джон Кенеди, едва не стана президент през 1956 г. това, което той не можа да постигне преди 4 години, сега е вече осъществена мечта.

Ако се съди по войнолюбивите му речи по време на предизборната кампания, Кенеди е един енергичен защитник на монополите. Неговото мото е „мир със сила“, т. е надпреварване във въоръжаването, по-голямо проникване на монополите в Латинска Америка, засилване на НАТО и увеличаване на военната помощ за чужбина, твърда политика по въпроса за Западен Берлин, непризнаване на Народен Китай и т.н.

Джон Кенеди е 35-ия по ред президент на САЩ. Освен това той е първият президент-католик и най-младият държавник в историята на САЩ, който влиза в Белия Дом.

***

Декларация на Кенеди

Ню Йорк, 9 ноември 1960 г. /ТАСС/ Кенеди, който бе избран за президент на САЩ, говори пред представителите на печата в Хианис (щата Масачузетс) той им прочете посланието, което е получил от Никсън, в което вицепрезидентът признава победата на Кенеди, както и приветствието, изпратено му от Айзенхауер. Кенеди благодари на тия, които му помогнаха в предизборната кампания, и на тия, които го подкрепиха. „Заявявам пред всички американци - каза Кенеди, - че следващите 4 години ще бъдат трудни и опасни. Всички наши граждани са съгласни, че е необходимо да се положат максимум усилия в общонационален мащаб, за да се осигури през 60-те години безопасността на нашата страна. Нужна ми е вашата помощ, цялата ваша енергия да бъде посветена за защита на интересите на Съединените щати и делото на свободата на целия свят.“

Отговаряйки на въпросите на един кореспондент, Кенеди заяви на пресконференцията, която бе предавана по телевизията, че той няма да направи никакви съобщения за назначаването на членове на правителството и на други длъжностни лица до Деня на благодарността - 24 ноември. Обаче Кенеди добави, че в близките няколко дни той ще установи връзка със сегашното правителство, което трябва да му предаде функциите си.

***

„Ню Йорк пост“ за новия президент

Ню Йорк, 10 ноември 1960 г. /БТА/ Вестник „Ню Йорк пост“ приветства в редакционна статия избирането на Кенеди за президент и изразява надежда, че идването на власт на представител на демократическата партия ще означава нов подход към важните външнополитически въпроси. Вестникът напомня, че през месец май т. г. Кенеди, който тогава водеше кампания, за да бъде издигната неговата кандидатура, заяви: „Това, което ни е най-нужно, е постоянен приток от нови идеи – идеи по такива въпроси като как да излезем от безизходицата в Германия и в Средния изток, от безизходицата в Алжир, от безизходицата в разоръжаването“.

***

Как реагира американската борса

Ню Йорк, 10 ноември 1960 г. /БТА/ Агенция Асошиейтед прес, след като съобщава как реагира американската борса на избирането на Кенеди за президент на САЩ, отбелязва, че вчера се е повишил курса на акциите на компаниите за добив на злато, а също и на компаниите за производство на самолети и ракети. Изтъква се, че покачването на акциите на компании за производство на самолети и ракети е израз на надежди, че ще бъдат увеличени разходите за отбраната.

***

Приветствието на Н.С. Хрушчов до Кенеди - в центъра на вниманието

Ню Йорк, 10 ноември /БТА/ Всички вестници поместиха на видно място посланието на Н. С. Хрушчов до Джон Кенеди. Под заглавие „Хрушчов приветства Кенеди и предлага преговори за намаляване на напрежението, в. „Ню Йорк таймс“ публикува на първа страница съобщение от московския кореспондент на Асошиейтед прес за посланието на Н. С. Хрушчов и помества и текста на самото послание. Над поместеното на първа страница във в. „Ню Йорк хералд трибюн“ съобщение от Москва стои заглавие: „Хрушчов би искал отново да започнат преговори, той поздравява Кенеди“. Съобщения за приветствието на Н. С. Хрушчов поместиха и „Дейли нюз“, „Ню Йорк мирър“ и много други вестници.

***

За избирането на Джон Кенеди за президент и политиката, която заявява, че ще води четем в анализите публикувани в бюлетина на БТА „Материали от чуждестранния печат – служебен“: 

След избирането на Кенеди за президент на САЩ

Нови хора 

Великобритания, 10 ноември 1960 г. /Рене Маккол, в. „Дейли Експрес“/ Сега, когато сенаторът Джон Кенеди достигна върха на най-изключителната политическа кариера през този век, ставайки на 43 години президент на Съединените щати, можем да си зададем въпроса, какви са неговите намерения? Кенеди, който официално ще поеме поста си на 20 януари, се задължи да върви напред на всички фронтове, както на вътрешния, така и на външния. Умерената, нехайна консервативна политика на Айзенхауер ще бъде изхвърлена през прозореца. Айзенхауеровият Вашингтон ще надене съвършено нови одежди. Нови лица ще се появят по високите постове. Силно ще задуха вятърът на промяната.(…)

Кои ще бъдат новите хора? Много вероятно е, че Кенедовият екип на „плешивите“ ще включва такива умове от Харвардския университет като роденият в Канада Кенет Галбрайт, Артур Шлезингер-син и професор Артур Кокс. Тези хора несъмнено ще си казват думата при оформяне политиката на Кенеди. Кой ще заеме ключовия пост на държавен секретар? Някои сочат Адлай Стивънсън.(…) След това имаме брата – Боб Кенеди – неуморимият организатор на предизборната кампания, който има още по-ученически вид от новия президент. Ако не се кандидатира за Сената, той би могъл да получи един пост в кабинета.

За човека, който извести, че възнамерява да изразходва допълнителни 15 милиарда долара през следващата година, очевидно ще е нужен добър финансов министър. Чувам вече доста учудващото предположение, че Юджин Блек, председател на Световната банка (често наричана банката на Блек), може да получи предложение за този пост. Очарователен човек на 62 години, Блек има внушителни постижения в своята работа.(…)

Кенеди ще започне, изразходвайки допълнително най-малко 2,5 милиарда долара за американските въоръжени сили, защото той отдавна се безпокои, че САЩ са изостанали опасно от Русия. Стотици милиони долари ще бъдат похарчени през следващите 4 години за отбрана срещу ядрено нападение. Кенеди неведнъж  е казвал, че ако бъде избран, ще иска „жертви“ от американския народ. Той никога не е определял какво биха означавали тези жертви, но никой не смята, че той се шегува; предполага се, че това му искаше е тясно свързано с една друга негова забележка: „Америка отново трябва да се залови за работа.“ Може би тези две „заплахи“ са причината, поради която Уолстрийт беше така нервен тази вечер и акциите спаднаха.(…)

Но други си мислят, че този разгорещен мъж има и една друга страна: хладнокръвният млад човек с железни нерви, който преди 4 години реши, че трябва да стане президент, и започна да гради всеки свой ход със сдържаната сигурност на шах-майстор.

***

Каква ще бъде външната политика на Съединените щати 

Франция, 10 ноември 1960 г. /Жорж Андерсън, в. „Комба“/  След като един генерал с особени качества на дипломат беше президент на Съединените щати, ето че сега на този пост ще дойде дипломат с дарби на генерал. На мястото на най-възрастният президент ще застане най-младият.(…)

Твърде е възможно на бъдещата конференция на високо равнище, когато Никита Хрушчов се срещне с Джон Кенеди, да открие, че последният владее изкуството на стегната и твърда диалектика, вместо изтънчения език на „апостола на мира“, за какъвто се смяташе Айк; много е възможно Хрушчов да се убеди, че пред тази диалектика неговите аргументи не са толкова ефикасни, колкото той предполага.(…)

Въпреки, че ще се стремят да намерят някакъв приемлив за всички модус вивенди, Кенеди и бъдещите му сътрудници положително няма да направят съществени отстъпки в спора, причина за който е бившата столица на германския Райх (Ултиматумът на Хрушчов за Берлин – бел. ред). Кенеди казваше: „Ние сме готови да се бием за Берлин, защото на Шпрее (река в Германия – бел. ред.) ние всъщност ще се бием за Ню Йорк и Париж.“(…)

Естествено ще се появят много фактори и много събития, които ще окажат влияние на инициативите и на външнополитическата линия на Съединените щати под ръководството на Кенеди. Но неговото решение да предизвика „обновяване“, съгласуване с желанието на избирателите да видят „нещо ново и младо“, ще се прояви на всяка цена и ще отвори нова, „различна от предишните“, глава в историята на отношенията на Съединените щати с останалия свят.

***

Реакцията на Москва 

Москва, 11 ноември 1960 г. /в. „Монд“, спец. кор. Мишел Татю/ Реакцията на съветските коментатори към избирането на Кенеди бе изключително бърза. Рано след обяд в сряда Радио Москва съобщи името на новия американски президент и веднага нарече това „голяма победа на мира“, символ на която е поражението на Никсън и на правителството Айзенхауер.(…)

Веднага щом резултатът стана известен, Хрушчов изпрати на новия президент поздравителна телеграма, в която изрази своите благопожелания и своята добра воля по отношение на новия президент и неговото правителство. Не случайно името на Франклин Рузвелт – а не на последния президент-демократ Труман – бе споменато от ръководителя на съветското правителство като пример за това, което той би желал Кенеди да направи. Тук обаче очевидно много не вярват, че ще има някакво връщане към традициите на Ялта и Потсдам.(…)

Нещата ще станат по-ясни в близко бъдеще, когато новото правителство ще трябва да се заеме с проблемите, които Хрушчов, без да губи време, вече изреди в своята телеграма към новия президент: разоръжаването, и особено въпроса за Германия и Берлин. Москва положително ще използва двата месеца, които остават до влизането на новия президент в длъжност, за да подготви терена, подчертавайки, че бърза.

***

Берлинчани се позовават на Кенеди: САЩ ще се бият за Берлин 

Берлин, 26-27 ноември 1960 г. /в. „Ню Йорк хералд трибюн“, Джозеф Олсоп/ Нито едно място на Земята не вдъхва по-определено чувство за световните отговорности на Америка от този оживен, смел, шумен и застрашен град. Повторното посещение в Берлин, през втората година на втората берлинска криза действа много отрезвяващо. То е също ободряващо, особено ако първите ти спомени от Берлин са от 1945 г. – град-развалини и демобилизирани войници от Червената армия, които в Тиргартен с надежда впрягат задигнати коне в задигнати земеделски каруци, за да поемат дългия път обратно към Русия.(…)

Не можеш да не се гордееш, че и ние в Америка сме дали своя принос за този свободен град. След това с известно учудване откриваш, че всеки с политически усет берлинчанин – от смелия кмет Вили Брандт до носача в хотела – сега с радост повтаря една декларация на новоизбрания президент Джон Кенеди, за която дори не сме слушали в Америка.(…) …Кенеди заявява, че защитата на свободен Берлин е необходима за сигурността на целия свободен свят. Фактически не съществува никаква разлика, твърди той, между защитата на Берлин и защитата на Париж или Ню Йорк. И също без ни най-малка уговорка, явно имайки предвид Никита Хрушчов, новоизбраният президент добавя, че всички трябва да разберат, че ако е необходимо, Съединените щати сигурно ще се бият за Берлин.(…)

Ако Кенеди е стигнал до абсолютното, последното решение, както се посочва…, става ясна препоръката му от предизборната кампания за непосредствена въздушна готовност на частите на Стратегическото въздушно командване. Без тази минимална мярка за мобилизация желанието на Америка да защитава Берлин едва ли ще бъде убедително… ще има крайно напрегнати моменти. Докато Хрушчов и Кенеди изпробват взаимно силата на волята си.(…)