Бившата съветска република Молдова може и да не е въвлечена в пълномащабната война на Русия срещу Украйна, но с наближаването на президентските избори на 20 октомври тя вече е в епицентъра на хибридна война, целяща да осуети стремежите й да стане членка на Европейския съюз. Наблюдатели отбелязват, че е в ход финансиране на антиправителствени протести и местни проруски политици и масирана кампания по дезинформация и всяване на страх и несигурност у населението.
В четвъртък молдовското министерство на външните работи обяви, че експулсира руски дипломат, след като двама молдовски държавни служители бяха задържани по-рано през изминалата седмица по подозрение в държавна измяна и заговор срещу държавата кандидатка за членство в ЕС.
МВнР в Кишинев извика на 1 август руския посланик Олег Васнецов, за да го уведоми, че служител на посолството е бил обявен за персона нон грата и трябва да напусне страната. Ведомството посочи, цитирано от Асошиейтед прес, че са събрани данни и доказателства, свидетелстващи за извършване на дейност, несъвместима с дипломатическия статут.
Молдовските власти многократно са обвинявали Русия във водене на „хибридна война“ срещу страната им като финансира антиправителствени протести, меси се в местните избори и управлява обхватни дезинформационни кампании в опит да свали правителството и да отклони Молдова от пътя й към пълноправно членство в ЕС, обобщава АП.
Според посланик Васнецов, цитиран от ТАСС, действията на молдовските власти са насочени към демонтаж на отношенията с Москва.
А депутатът от молдовския опозиционен блок „Победа“ Василе Боля каза, че като измислят шпионски скандали и гонят руски дипломати (в случая помощникът на руския военен аташе Дмитрий Келов, по данни на Радио „Свободна Европа“), те действат по указание на Запада, предаде ТАСС.
Най-голямата опозиционна сила в Молдова - Партията на социалистите, също осъди „поредния антируски скандал“. На сайта на политическата сила се посочва, както информира ТАСС, че скандалът цели да няма избирателни секции за президентските избори на територията на Руската федерация.
Малко по-късно стана ясно, че блокът „Победа“ издига Боля, който е от партия „Възраждане“, като кандидат на президентските избори на 20 октомври, на които настоящият държавен глава Мая Санду ще се бори за преизбиране.
ТАСС припомня, че през април представители на редица молдовски опозиционни партии са се събрали на конгрес в Москва и са обявили създаването на „Победа“, който ще е в опозиция на президента Санду и нейната проевропейска Пария на действието и солидарността. В обединението влизат членове на забранената партия „Шор“, партиите „Възраждане“ и „Шанс“ и други.
Вече като кандидат-президент, Боля настоя на 2 август да бъде възстановен статутът на руския език като официален. Същия ден зам.-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев написа във „ВКонтакте“, че казаното от председателя на молдовския парламент Игор Гросу за плановете на Кишинев да бъде признат за геноцид гладът в Молдавската ССР след Великата отечествена война, е лицемерие и издевателство над здравия разум, цитира го ТАСС.
Медведев анализира, че по този начин властите в Кишинев вървят по пътя на Украйна, където „от официалното признаване на „гладомора“ до триумфа в политиката на неонацистки военизирани формирования изминаха буквално 10 години“.
Още през април лявата молдовска опозиция обвини проевропейското правителство в Кишинев в оправдаване на нацизма и омаловажаване на подвига на съветските войници. Причината: президентът Санду отправи призив 9 май да бъде честван като Ден на Европа, а не като Ден на победата.
Късно вечерта след акцията в парламента на 31 юли, при която по подозрение в измяна и заговор бяха задържани директорът на правния отдел на законодателния орган Йон Крянга и служител на гранична полиция, президентът Санду заяви в интервю по телевизия „Журнал ТВ“, че „е от първостепенно значение да се направи необходимото, така че по това дело за измяна наказанията да бъдат най-сурови, както повелява законът“, цитира я РСЕ.
РСЕ припомня, че миналия август Молдова експулсира 45 от общо 70 руски дипломати от посолството в Кишинев, след като медийно разследване разкри, че посолският комплекс разполага с необичайно голям брой антени на покрива, за които има подозрение, че изпращат информация на руските разузнавателни служби.
Но независимо от значителния брой експулсирани, пише на сайта си РСЕ, собствено разследване на медията през септември 2023 г. установява, че поне двама от останалите в молдовската столица дипломати имат връзки с руската ФСС (вътрешното разузнаване), а други двама са свързани с адреси на руските разузнавателни служби в Москва.
Междувременно на 12 юли молдовският вицепремиер и външен министър Михай Попсой каза в интервю за РСЕ, че е много насърчително, че в заключителната декларация от срещата на високо равнище на НАТО във Вашингтон се съдържа призив Русия да изтегли всичките си военни от Молдова.
Президентът Санду многократно е настоявала да се сложи край на присъствието на стотици руски войници в отцепническия източен молдовски регион Приднестровие, където има и огромен оръжеен склад от съветско време.
Президентските избори на 20 октомври ще бъдат произведени заедно с референдум за присъединяването на страната с 2,5-милионно население към ЕС.В тази връзка на изслушване в американския Конгрес на 23 юли заместникът на помощник-държавния секретар на САЩ по европейските и евроазиатските въпроси Кристофър Смит подчерта, че изборите ще са „историческа възможност“ за молдовците, но залогът е голям, тъй като страната е изправена пред руска агресия, намеса във вътрешните работи и дезинформация.
„Наблюдаваме много ясни действия на руснаците за подкопаване на предстоящите избори и референдум. Те включват мрежи за намеса, финансирани от руската държава…създадени, за да лишат молдовците от правото им да избират бъдещето си“, каза Смит пред подкомисия на комисията по външни работи, цитиран от РСЕ.
Според молдовския посланик в САЩ Виорел Урсу изборите ще са „исторически и от ключово значение“ за страната, в която преходът към демокрация и пазарна икономика е по-бавен отколкото в други постсъветски държави.
Урсу изтъква, че Молдова, която е приела около 1 милион украински бежанци, остава в уязвима позиция, тъй като Русия я използва като опитно поле за разпространяване на дезинформация, която е „буквално навсякъде“ и става все по-рафинирана.
Посланикът отбелязва, че доскоро руската дезинформация е била на руски, но през последната половин година е започнала да се разпространява на перфектен румънски, много близък до молдовския, който говори по-голямата част от населението.
Посланик Урсу се опасява, че „дийпфейк“ новините ще се засилят в седмицата преди изборите и няма да има време да бъдат опровергавани.
Кристофър Смит информира американските конгресмени, че Русия използва разнообразни методи за разпространяване на дезинформация, включително кампании, финансирани от руски олигарси, в които се плаща на хора, за да протестират. Москва се мъчи също да намали избирателната активност като разпространява фалшива информация, че Молдова ще бъде въвлечена във войната в Украйна.
Целта е следващият президент на Молдова да бъде кандидатът на Кремъл, обобщава заместникът на помощник-държавния секретар на САЩ, цитиран от РСЕ.
Англоезичното издание „Киев пост“ писа през април, че Кремъл смята да използва проруски политици в Гагаузия (автономен район в състава на Република Молдова) и Приднестровието, за да дестабилизира и подкопае демокрацията в Молдова и в крайна сметка да осуети присъединяването на страната към ЕС.
Изданието посочва, че молдовското правителство предприема стъпки срещу руски информационни операции, насочени към Гагаузия. Молдовският Съвет за радио и телевизия обяви на 26 април, че глобява два регионални телевизионни канала – „ТВ-Гагаузия“ и АТ5, за разпространяване на дезинформация, реч на омразата и необезпечаване на „информационната сигурност“ на предаванията.
Съветът заключава, че тези телевизионни канали дават платформа на общественици да разпространяват символи и послания, целящи да „подсилят отликите“ между Гагаузия и Молдова като цяло и претендираната й близост с т.нар. Руски свят.
Тези гагаузки медии, предупреждава молдовският медиен регулаторен орган, усилват наратива, оправдаващ бъдещо теоретично отцепване на Гагаузия (разположена в равнинната степна част на Бесарабия) от Молдова, обвиняват Молдова, че губи своя суверенитет и традиционните семейни ценности и слагат знак за равенство между бъдещо присъединяване на Молдова към ЕС и НАТО и война.
А това е в съзвучие с информационната дейност на Кремъл, пише „Киев пост“, да оправдава продължаващите руски военни реформи и нашествие в Украйна като отговор на по своята същност ескалиращи действия на НАТО и ЕС и като подготовка за прогнозирания от Кремъл негов дългогодишен конфликт със Запада.
Медията се позовава и на многократни констатации на американския аналитичен център за изследвания в областта на отбраната и международните отношения Институт за изследване на войната за използваната от Кремъл рамка на т.нар. Руски свят. Става дума за двусмислена идеологическа и географска концепция, която включва Киевска Рус, Московското княжество, Руската империя, СССР, днешната Руска федерация и жителите на тези територии. Целта е да се оправдае руската агресия, маскирана като „защита“ на руските сънародници в чужбина в „историческите територии“ на Русия.
В началото на май 2024 г. изданието „Политико“ посвети пространен материал на опитите на Молдова да се измъкне от задвижваната с изкуствен интелект руска машина за дезинформация. Изданието отбелязва, че източноевропейската държава се брани от дезинформация, кибератаки и подкрепяна от Кремъл политическа корупция.
„Политико“ разказва как в края на 2023 г. прозападният президент на Молдова предизвиква недоумение и разочарование сред сънародниите си, защото забранява употребата на традиционна шипкова напитка. Некачественото видео, в което 51-годишната Санду говори срещу обичаната напитка, се появява в „Телеграм“, а веднага след това и във „Фейсбук“, непосредствено преди новогодишните празници. Както изглежда от видеото, Санду се отнася с насмешка към хората с ниски доходи като поставя извън закона традиционното коледно плодово питие с шипки. И защо Санду забранява да се берат шипки за него? Отговор: за да пази околната среда.
Президентската забрана привлича общественото внимание в страната, в която средната заплата е по-малко от 1000 долара, посочва „Политико“. В Молдова мнозина още помнят как през гладните съветски години техни близки са обикаляли из горите в търсене на нещо, годно за ядене. Така че забраната отеква във всеки молдовски дом. А за хората, които обвиняват Санду, че е марионетка на Запада, видеото е доказателство, че тя иска да сложи кръст на тачени семейни традиции в името на своя проевропейски дневен ред.
Само че видеото е фалшиво.
Подобно на много други, насочени срещу Санду, то е създадено с изкуствен интелект, контролиран от нейните политически противници, почти всички от които имат тесни връзки с Русия. Става дума за „дийпфейк“, обобщава „Политико“.
Изданието обяснява, че този вид фалшиви новини са част от новия етап в хибридната война на Русия срещу Молдова, както обръща внимание Станислав Секриеру – президентски съветник по националната сигурност.
Стига се дотам Санду да опровергава измислиците за шипките в новогодишното си обръщение във „Фейсбук“.
Докато много демократични държави се опасяват, че чужди правителства се намесват във вътрешните им работи, пише „Политико“, за Молдова това е всекидневие. Местни политици и западни дипломати се тревожат, че продължаващата намеса на Москва може да положи основите за възможна в определен момент бъдеща руска агресия.
С наближаването на изборите, свързани с Русия хакери редовно вземат на прицел критичната инфраструктура на страната. На 25 април е извършена 36-часова кибератака срещу сайта на правителството, за да се попречи на Кишинев да изплати заплатите на държавните служители.
Валериу Паша – програмен директор на WatchDog.md – местна НПО, която следи дезинформацията, изброява, че в списъка на зложелателите, които саботират предстоящите избори, са проруски политици, които пробутват лъжи на нищо неподозиращите избиратели; Кремъл и похарчените от него миналата година 50 милиона долара за подкопаване на демокрацията в Молдова; гигантите сред социалните медии като ТикТок и „“Телеграм“, които не правят усилие да реагират, въпреки че платформите им са станали главен инструмент за външна намеса. Но на първа линия сред съществуващите заплахи, казва Паша, са ботове, задвижвани от изкуствен интелект.
В посланията на ботовете резонират лансирани от реални проруски потребители послания. Синтезирано, те гласят: президентката Санду е корумпирана, прозападното й правителство тласка Молдова към война, само по-тесни връзки с Москва чрез избиране на политици, свързани с Кремъл, могат да гарантират бъдещето на страната.
Съветникът по националната сигурност Секриеру обобщава, че тактиката на Москва има една цел – да изтощи ограничените ресурси на страната да отвръща на ударите.
Експерти прогнозират, че с наближаването на вота през октомври Кремъл ще удвои годишните разходи за дезинформация и оказване на влияние до 100 милиона долара и ще бомбардира Молдова с какофония от лъжи в социалните медии, с акции на платени местни политици и с изпитани фалшиви новини чрез рускоезични медии.
Както се закани на 2 август във „ВКонтакте“ Дмитрий Медведев, цитиран от ТАСС, „фашизирането“ на Молдова и създаването на обществена атмосфера на ненавист може да доведат дотам Молдова да сподели съдбата на Украйна.
/НС/
news.modal.text
