В Букурещ се провежда бизнес форумът на Инициативата “Три морета”

Кореспондент на БТА в Букурещ Мартина Ганчева

Снимка: Христо Касабов - БТА

Букурещ,

07.09.2023 10:04

(БТА)

В Букурещ се провежда бизнес форумът на Инициативата “Три морета”. Той е организиран от правителството на Румъния и събира над 1000 участници от 20 държави във втората най-голяма административна сграда в света - Двореца на парламента. Събитието е ден след срещата на върха на Инициативата "Три морета" в румънската столица.

“За Румъния организирането на този форум означава поемане на голяма отговорност за засилване на сигурността в региона”, заяви румънският премиер Марчел Чолаку. Той определи Инициативата “Три морета” като “щит” за гражданите, икономиките и сигурност в региона.

“Незаконната инвазия на Русия в Украйна ни кара да бъдем по-обединени и посветени на демократичните ценности. Всички трябва да бъдем солидарни и да изградим силна икономика в региона”, добави Чолаку. Той изтъкна необходимостта от спешно инвестиране в инфрастуктурни проекти и допълни, че Румъния ще инвестира в жп пътища и пристанища, така че Украйна да може да достигне пазари по целия свят. “Русия държи Украйна като заложник. Затова оставаме отворени за помощ. Ние сме на предната отбранителна линия на НАТО”, коментира още румънският премиер. Той изрази мнение, че Дунав и Черно море могат да бъдат основните стълбове за регионални проекти.

На свой ред румънският държавен глава Клаус Йоханис подчерта, че организирането на това ново издание на бизнес форума показва основната цел на инициативата - да намали различията между Източна и Западна Европа. “А военната свързаност между северната и южната част на региона е основна политическа цел”, добави Йоханис. Той акцентира върху стратегическа важност на пристанище Констанца и пристанищата на река Дунав и спомена, че поради стратегическото им положение в контекста на войната срещу Украйна Румъния се е превърнала в най-големия европейски център за пшеница.

„Констанца е еталон за емблематичен инфраструктурен проект на Инициативата – железопътната линия, наречена Rail2Sea, която ще свързва Констанца с Гданск. Виа Карпатиа е друг стратегически регионален инфраструктурен проект, който трябва да продължи да бъде подкрепян – нова връзка между север и юг в Европа, който свързва литовското пристанище Клайпеда на Балтийско море с гръцкото пристанище Солун, като по този начин интегрира транспортните системи на държавите от Инициативата“, каза Йоханис. По думите му в инфраструктурните проекти трябва да бъдат привлечени още страни членки на ЕС, държави от Западните Балкани, източни съседи.

И президентът на Полша Анджей Дуда акцентира върху трансграничната свързаност и подчерта, че благодарение на нея страната е успяла да оцелее в енергийната криза, предизвикана от Русия. Той изрази мнение, че регионът може да се превърне в глобален център за дигитални технологии и 5G инфраструктура.

Хърватският премиер Андрей Пленкович призова страните от инициативата да преразгледат сътрудничеството си в контекста на руската агресия срещу Украйна. “Хърватия подкрепя Украйна. Не само с политически декларации, с хуманитарна и техническа подкрепа. Трябва да продължим да подпомагаме икономически и финансово Украйна”, подчерта той.

По подобен начин звучаха и думите на президента на Латвия Едгарс Ринкевичс. “Руската агресия е катализатор да увеличим усилията си”, отбеляза държавният глава.

Президнетът на Литва Гитанас Науседа заяви, че войната на Русия в Украйна хвърля сянка върху срещата и променя сигурността и икономичското развитие в региона. “Страдахме от руския енергиен шантаж. Затова изградихме наши източници на енергия. Бяхме първите в ЕС, които се изправихме срещу спирането на износа на природен газ от Русия”, отбеляза Науседа. Той добави, че до 2030 г. Литва планира да стане независим производител на зелена енергия.

“Търсим възможности да помогнем и на Украйна. Осигурихме трансформатори и генератори, защото идва втора тежка зима. Затова призовавам всички да се включат да помагат на Украйна”, подчерта Науседа.

Бизнес форумът в Букурещ продължава с четири дискусионни панела по по теми, свързани с инвестиции, енергетика, цифровизация и транспорт. България е представена от министъра на иновациите и растежа Милена Стойчева и заместник-министъра на енергетиката Николай Николов.

/ПК/