Германската консерваторка Урсула фон дер Лайен вчера беше преизбрана от депутатите в Европейския парламент в Страсбург за председател на Европейската комисия. Тя ще оглави изпълнителния орган на Евросъюза за още един петгодишен мандат, след като през 2019 г. стана първата жена ръководител на ЕК в историята на ЕС, пише в публикация на Европейския нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
Европейският парламент подкрепи Урсула фон дер Лайен за втори мандат начело на ЕК с 401 гласа "за" на вчерашната първа парламентарна сесия след европейските избори, произведени в началото на юни.
Фон дер Лайен беше преизбрана с тайно гласуване. ЕП има 720 членови, но тъй като испанският евродепутат Антони Комин все още не е встъпил в длъжност, общият брой на депутатите в момента е 719. За осигуряването на необходимото мнозинство при вота за втори мандат бяха нужни 360 гласа. "Против" гласуваха 284 депутати, 15 се въздържаха, а седем от гласовете бяха невалидни. През 2019 г. Фон дер Лайен спечели поста само с девет гласа повече от необходимото ѝ мнозинство, но този път подкрепата за нея е много по-голяма.
Успешното ѝ преизбиране начело на влиятелната комисия е мощен сигнал за стабилността на ЕС във време на изпитания като войни и политическата несигурност, засилвана от подема на крайната десница.
След като получи подкрепата на лидерите на ЕС и на ЕП, Фон дер Лайен ще трябва веднага да се заеме с избора на следващия си кабинет от комисари, известен като "колегиум", които да работят по европейската политика в ключови области. От средата на август тя ще започне да провежда интервюта с кандидатите, предложени от европейските правителства.
По време на втория си мандат тя вероятно ще трябва да се изправи пред нарастващ брой проблеми за решаване, включително войната в Украйна, опасността от разширяване на конфликта в Близкия изток, търговското напрежение между ЕС и Китай и възможността Доналд Тръмп да се завърне в Белия дом.
Преди гласуването Фон дер Лайен, която е от Европейската народна партия (ЕНП), представи програмата за следващия си мандат пред законодателите в ЕП в Страсбург.
Какви цели си е поставила Фон дер Лайен за втория мандат начело на ЕК?
В речта си преди гласуването германският политик очерта плановете си за втори мандат на най-високия пост в ЕС, като се фокусира върху теми като отбраната, промишлеността и преодоляването на жилищната криза. По време на предизборната си кампания тя отправи и остри думи към унгарския премиер Виктор Орбан. Фон дер Лайен се застъпи за "силна Европа" и представи конкретни планове за укрепване на агенцията на ЕС за гранична и брегова охрана "Фронтекс", както и за намаляване на емисиите на парникови газове.
Бившият германски министър на отбраната подчерта нуждата от "силна Европа" в "период на дълбока тревога и несигурност".
"Убедена съм, че Европа, една силна Европа, може да се справи с предизвикателствата", заяви тя пред ЕП. "Никога няма да приема демагози и екстремисти да унищожават нашия европейски начин на живот и днес стоя тук, готова да поведа борбата начело на всички демократични сили".
Тя обеща да укрепи "Фронтекс" "при пълно зачитане на основните права", като предложи броят на охранителите да се утрои.
В речта си пред ЕП Фон дер Лайен отбеляза и необходимостта от "незабавно и трайно" прекратяване на огъня в Газа, тъй като твърде много цивилни "са загубили живота си в резултат на израелския отговор на бруталния терор на "Хамас".
Фон дер Лайен също така обеща да следва целта за намаляване на емисиите на парникови газове с 90 % до 2040 г. Това е и ключова стъпка към постигането на въглеродна неутралност до 2050 г. Фон дер Лайен заяви пред европейските законодатели, че "новото споразумение за чиста промишленост ще помогне и за намаляване на сметките за енергия".
Освен това тя разкритикува неотдавнашното посещение на унгарския премиер Виктор Орбан в Москва, посочи, че визитата му не е "нищо друго, освен помирителна мисия". В момента Унгария е ротационен председател на Съвета на ЕС. Тази седмица Фон дер Лайен нареди на високопоставени служители на ЕС да не участват в поредица от срещи, които Унгария трябваше да проведе в рамките на своето председателство на ЕС, и да изпратят само държавни служители от по-нисък ранг.
Набиране на подкрепа в продължение на седмици
През първия си мандат начело на ЕК 65-годишната Фон дер Лайен премина през няколко кризи като пандемията от коронавирус и войната в Украйна. Тя се сблъска и с много противоречия.
Ден преди гласуването висш съд на ЕС постанови, че Фон дер Лайен не предоставила достатъчно информация за договорите за ваксини срещу коронавирус.
Седмици наред тя преговаряше с депутати и ги насърчавапе да я подкрепят. Сред тях имаше и политици, които ясно заявиха, че нямат намерение да я гласуват за нея. Тя се срещна с редица парламентарни групи, сред които Прогресивния алианс на социалистите и демократите (СиД), либералите от "Обнови Европа", Зелените и Европейските консерватори и реформисти (ЕКР). Освен това Фон дер Лайен разговаря и с национални делегации и дори с отделни членове на ЕП, като особено внимание беше отделено на Зелените.
За да бъде избрана, представителката на ЕНП се нуждаеше от поне 360 гласа. ЕНП е най-голямата група в европарламента и е в центристки съюз със СиД и с "Обнови Европа". Теоретично погледнато коалицията разполагаше с необходимия брой гласове за преизбирането на Фон дер Лайен, но се очакваше някои депутати от тези групи да гласуват против нея, докато някои членове на групата на Зелените и ЕКР можеше да я подкрепят.
"В момента Урсула фон дер Лайен се бори за всеки глас. Нещата не стоят еднозначно, защото може да има решение на политическите групи за подкрепа, но това не означава, че всеки един депутат не е свободен в този таен вот да реши дали да подкрепи Урсула фон дер Лайен или не", обясни по-рано тази седмица българският евродепутат от ЕНП Андрей Ковачев.
Един депутат от "Обнови Европа" заяви, че гласуването за Фон дер Лайен "не означава да ѝ се даде празен чек".
Въпреки че вотът е таен, някои депутати открито изразиха своята позиция. Италианският вицепремиер и министър на външните работи Антонио Таяни посочи, че неговата партия "Форца Италия", която е част от ЕНП, ще гласува за Фон дер Лайен, след като тя представи политическите си насоки.
Италианският вицепремиер и министър на транспорта Матео Салвини пък заяви, че италианската партия "Лига", която е част от новосъздадената крайнодясна партия "Патриоти за Европа", ще гласува против нея. Карло Фиданца, ръководител на делегацията на партията "Италиански братя" в ЕП, каза след гласуването, че групата на десницата е гласувала против преизбирането на Фон дер Лайен. Италианският премиер Джорджа Мелони, която е лидер на "Италиански братя" и оглавява групата на ЕКР в ЕП, беше ядосана, че политическата формация е била изключена от преговорите за висшите постове в ЕС, които се състояха в края на юни.
Португалските евродепутати от крайнолевия политически спектър, в който влизат Левият блок, Комунистическа партия на Португалия, заявиха, че възнамеряват да гласуват против Фон дер Лайен. Същата позиция зае и португалската крайнодясна партия "Стига!". В изказване пред журналисти в кулоарите на пленарната сесия в Страсбург евродепутатът от Левия блок Катарина Мартинс изброи политическите основания на формацията да гласува против германския политик – "въпросите за войната и мира", "срамния" пакт за миграцията, както и пакета за икономическо управление, "предвиждащ повече икономии в Европа".
Португалските дясноцентристи от Християндемократическия съюз – Народна партия (ХДС-НП) и Социалдемократическата партия (СДП) заявиха, че ще гласуват "за".
Въпреки че зелената светлина за втори мандат на Фон дер Лайен беше посрещната с похвали от мнозина лидери, сред които германският канцлер Олаф Шолц, френският президент Еманюел Макрон, украинският президент Володимир Зеленски, сръбският президент Александър Вучич и словенският премиер Роберт Голоб, някои евродепутати реагираха по-скоро неохотно.
След гласуването словенският депутат от ЕНП Романа Томц заяви, че Фон дер Лайен "никога не е била нашият избор", а Матяж Немец от СиД написа, че преизбирането ѝ не е окуражаващо послание. Ирена Йовева от "Обнови Европа" обаче очаква германският политик да спази поетите от нея ангажименти.
Жени начело на ЕС
Урсула фон дер Лайен е една от трите жени, заемащи петте висши длъжности в ЕС. Възможно е скоро те да станат и четири.
Малтийският политик от ЕНП Роберта Мецола във вторник бе преизбрана за председател на ЕП и ще продължи да заема този пост през следващите две години и половина.
Френският политик и юрист Кристин Лагард застава начело на Европейската централна банка (ЕЦБ) до 2027 г. Лагард е първата жена директор на ЕЦБ.
Естонската министър-председателка в оставка Кая Калас е спрягана за нов ръководител на външната политика на ЕС на мястото на испанеца Жозеп Борел. Кандидатура на Калас вероятно ще бъде гласувана в ЕП през есента.
