Преди шест месеца привидно невъзможното се превърна в реалност. След близо 14 години жестока гражданска война дългогодишният лидер на Сирия Башар Асад беше свален и избяга със семейството си в Москва.
Шест месеца по-късно новият временен президент Ахмед аш Шараа се утвърди на международната сцена и полага усилия да възстанови разединената държава с 23-милионно население.
В края на ноември той поведе бунтовническа атака срещу режима на Асад и в рамките на 12 дни - на 8 декември - свали президента от власт без особена съпротива, припомня издаваното в ОАЕ англоезично издание за региона на Близкия изток "Нешънъл".
Ръководител на групировката "Хаят Тахрир аш Шам" (ХТШ), бивш клон на "Ал Каида", сега Аш Шараа изпълнява длъжността президент на Сирия и е начело на преходно правителство. През март беше сформиран кабинет, в който влизат министри от различни групи в Сирия, с цел да се насърчи националното помирение.
Членовете на новото правителство участват в големи международни конференции, а Аш Шараа е в центъра на международното внимание. Преди дни той завърши деветото си международно пътуване - и четвъртото в Персийския залив - с държавно посещение в Кувейт.
Голяма част от промените в страната се оценяват като положителни, което накара първата вълна сирийци да се завърнат от съседните страни.
"Когато режимът най-накрая падна, взех първия полет до Бейрут и оттам се върнах в Сирия", каза Амр Алхамад, сирийски адвокат, който е започнал проект за медийни консултации в родината си. "Да, ние победихме. Беше великолепно. Когато влязох в Дамаск, имах чувството, че най-накрая мога да дишам отново", добави той.
Политическо и икономическо възстановяване
Новото ръководство в Дамаск определи като свой приоритет да се дистанцира от наследството на режима на Асад и да възстанови международните отношения, отбеляза ДПА.
"Администрацията на Ахмед аш Шараа се фокусира върху осигуряването на регионална и международна легитимност като средство за облекчаване на санкциите, разглеждайки дипломатическата нормализация като съществена за съживяването на опустошената икономика на Сирия", заяви Санам Вакил, директор на програмата за Близкия изток в базираната в Лондон организация "Чатам Хаус". "Чрез възстановяване на връзките с арабските държави и привличане на световните сили режимът се стреми да привлече инвестиции, помощи и подкрепа за възстановяване, за да изгради по-голяма вътрешна подкрепа и стабилност", добави тя.
Аш Шараа вече разговаря с американския президент Доналд Тръмп в Рияд. Срещата, осъществена с посредничеството на саудитски официални лица, подчерта значителната промяна в политиката на Вашингтон към Сирия.
Малко по-късно, в средата на май, сирийците заляха улиците с празненства, след като Тръмп неочаквано обяви вдигане на санкциите на САЩ срещу Сирия. Само няколко дни след това Европейският съюз последва примера му.
Сирийското външно министерство приветства този ход като поредната "историческа стъпка" за нова Сирия.
По време на гражданската война стоките от първа необходимост - от лекарства до гориво - бяха оскъдни, а вносът им беше почти невъзможен под тежестта на международните санкции, отбелязва ДПА. Освен това страната беше до голяма степен откъсната от световната финансова система, което направи паричните преводи към и от Сирия практически невъзможни.
Според наблюдатели отмяната на санкциите би могла постепенно да понижи цените и да позволи в страната да навлезе необходимият спешен чуждестранен капитал, който е от решаващо значение както за икономическото възстановяване, така и за дългосрочните усилия за реконструкция.
"Решението на САЩ да преустановят санкциите - макар и временно - даде тласък на усилията на Аш Шараа, проправяйки пътя на европейците да последват примера им. Сега в Сирия започват да постъпват средства", каза пред "Нешънъл" Мона Якубиан, старши съветник и директор на програмата за Близкия изток в Центъра за стратегически и международни изследвания.
Перспективата за Сирия без санкции се очаква да отвори врати и за държавните инвестиционни фондове, а предприятията от Залива да проучат новите възможности.
Компанията "Ди Пи Уърлд" от ОАЕ вече подписа споразумение за 800 млн. долара за разработване и експлоатация на пристанището в Тартус.
Саудитска Арабия и Катар съвместно обещаха публична подкрепа за заплатите на държавните служители в Дамаск, отбеляза Ройтерс.
Търговията на борсата за ценни книжа в Дамаск също наскоро бе възобновена след шестмесечно прекъсване, съобщи "Евронюз". Сирийският министър на финансите Мохамед Йоср Берниех заяви, че това е сигнал, че икономиката на страната започва да се възстановява и че фондовата борса "ще служи като истински център за икономическото развитие на Сирия, със силен фокус върху цифровите технологии", съобщи държавната информационна агенция САНА.
Вчера "Файненшъл таймс", позовавайки се на новия управител на Централната банка на страната Абел Кадер Хусариех, предаде, че Сирия отново ще бъде "напълно свързана със системата за международни разплащания СУИФТ (SWIFT, която осигурява комуникация между банки и други финансови институции - бел. ред) в рамките на няколко седмици".
"Целим да подобрим имиджа на страната като финансов център с оглед на очакваните преки чуждестранни инвестиции в инфраструктурата и възстановяването — това е от ключово значение", заяви Хусариех пред "Файненшъл таймс". "Въпреки постигнатия напредък, ни предстои още много работа", допълни той.
Въпреки това развитие обаче международната общност остава предпазлива. Улоф Скуг, заместник-генерален секретар по политическите въпроси в Европейската служба за външна дейност, заяви пред "Нешънъл", че блокът вярва, че лидерите на Сирия са ангажирани с реформи, но санкциите "могат да бъдат наложени отново” "Това не е еднопосочна улица. Това не означава, че сега оставяме всичко да върви по своя път. Напротив, това ни дава платформа за диалог със сирийското ръководство и основа за търсене на отговорност от него", отбеляза той.
Деветдесет процента от сирийците все още зависят от помощи
Дори шест месеца след свалянето на Асад Сирия все още не е стабилна, отбеляза и ДПА. По данни на ООН от април около 400 000 сирийски бежанци от съседните държави - и над един милион вътрешно разселени лица - са се завърнали по домовете си.
Хуманитарната ситуация продължава да е тежка. По оценки на ООН около 90% от населението все още разчита на някаква форма на хуманитарна помощ.
След повече от десетилетие на конфликт широко разпространената бедност продължава да съществува. Много сирийци казват, че продължават да изпитват несигурност относно бъдещето на страната си.
"Има дни, в които се питаме дали тази нова Сирия е различна", каза един от завърналите се. "Но има и дни, в които вярваме, че стъпка по стъпка се движим в правилната посока. Надеждата все още е жива", добави той.
Предизвикателствата пред новите власти
Макар че мнозина празнуваха отстраняването на авторитарния режим на Асад, сирийците остават предпазливи оптимисти за бъдещето, особено след неотдавнашните изблици на религиозно насилие и израелската намеса, пише "Нешънъл". При встъпването си в длъжност новото ръководство обеща "Сирия за всички". Но шест месеца по-късно, спазено ли е това обещание?
Башар Асад е алауит и след падането му тази малцинствена общност бе подложена на многократни нападения. Много от нейните членове смятат възхода на ХТШ за заплаха за съществуването на общността.
Аш Шараа назначи комисия, която да разследва кръвопролитията в крайбрежната област на алауитите, но обвини за избухването на насилието членовете на бившия режим.
Напрежението нарасна и след манипулиран запис, в който се твърдеше, че друзки духовник е обидил исляма. Записът предизвика насилие на религиозна основа, като бойци нападнаха друзки градове близо до Дамаск.
"Има страх не само в общността на друзите, но и сред другите малцинства", каза пред ДПА Хамуд ал Хинауи, един от висшите ръководители на друзката религиозна общност. "Ако не се научим да се приемаме един друг, независимо от религията ни, никога няма да можем да изградим обща държава", добави той.
След това Израел нанесе въздушни удари в близост до сирийския президентски дворец в столицата, което бе предупреждение към властите да не вредят на малцинството на друзите.
Конфликтът продължава и в районите с преобладаващо кюрдско население в Североизточна Сирия, където турски сили и съюзници на Анкара влязоха в сблъсъци със Сирийските демократични сили (СДС). Въпреки че на 10 март Аш Шараа и ръководителят на СДС Мазлум Абди подписаха споразумение за интегриране на СДС в държавните институции на Сирия, все още има какво да се направи, за да се постигне помирение с кюрдите, отбеляза ДПА.
Илхам Ахмед, съпредседателка по външните работи на политическото крило на СДС, заяви през април пред "Нешънъл", че има "червени линии", когато става въпрос за конституцията на страната и кюрдското представителство. "Децентрализацията е ключово искане", каза тя тогава, въпреки че Аш Шараа отхвърли перспективата за федерализъм.
Обединяването на безбройните въоръжени фракции в Сирия е от решаващо значение за укрепването на новите власти и за стабилността в страната, отбеляза "Нешънъл".
Когато в края на миналата година сирийските бунтовници навлязоха победоносно в Дамаск, техният лидер Ахмед аш Шараа разчиташе отчасти и на хиляди чуждестранни бойци, които да му помогнат да свали диктатурата на Башар Асад, припомня в. "Вашингтон пост".
Шест месеца по-късно продължаващото присъствие на същите тези ислямистки бойци, дошли от далечна Европа и Централна Азия, за да се присъединят към бунта, сега може да представлява сериозно предизвикателство за политическото оцеляване на новата власт.
Аш Шараа назначи някои от чужденците на високи постове в Министерството на отбраната и предложи много от тях да получат сирийско гражданство, но администрацията на Тръмп настоя всички те да бъдат изгонени като условие за облекчаване на американските санкции.
Сега Аш Шараа "е изправен пред екстремистки заплахи отвътре", каза Мона Якубиан пред "Нешънъл".
Нещо повече, докато сирийският президент изглежда възнамерява да поддържа около себе си контингент от чуждестранни съюзници, някои от тези твърдолинейни мюсюлмански сунитски бойци вече му създават проблеми, отбелязва изданието. Според мониторингови групи именно някои от чужденците са сред участниците в безчинствата в крайбрежните общности на Сирия преди два месеца, когато бяха убити стотици представители на алауитското малцинство.
Най-твърдолинейните от тях освен това са ядосани, че бившият им другар по оръжие Аш Шараа, който дълго време се подвизаваше под псевдонима Абу Мохамед ал Джаулани, все още не е наложил ислямския закон шериат в страната и критикуват сътрудничеството му със САЩ и турските сили.
"Те (силите на Аш Шараа) ни помогнаха много", заяви турският външен министър Хакан Фидан през декември. "През годините те ни сътрудничеха в предоставянето на разузнавателна информация", уточни той.
Вестник "Пост" от своя страна съобщи, че новото сирийско правителство е използвало американското разузнаване, за да помогне за осуетяването на заговор на "Ислямска държава" за нападение срещу шиитски мюсюлмански религиозен храм край Дамаск.
Политически анализатори и самите бойци твърдят, че докато новият президент се опитва да балансира между лоялните му групировки и исканията на Запада, правителството е наредило на чужденците да се крият и да не правят изказвания пред медиите.
"Правителството се опита да ги изолира", каза пред "Вашингтон пост" Жером Древон, старши анализатор по въпросите на джихада и съвременните конфликти в Международната кризисна група. "Но има реален проблем с изпълнението на искането на САЩ. Те искат да бъдат изгонени всички терористи, но това повдига въпроса кои са терористите", добави той.
"И тогава, когато (сирийците им) кажат "вън" - добре, но къде? Техните страни не ги искат", каза още Древон.
Френският боец Мустафа, бил се срещу режима на Асад в Сирия, заяви, че завръщането му в Париж не е вариант. "Издирват ме в повечето европейски държави", каза той. Друг боец добави: "Няма къде другаде да отидем".
"Имигрантите се превърнаха в бреме за Ал Джаулани, след като бяха негова сила", заяви кувейтският духовник Али Абу ал Хасан, бивш религиозен служител в "Джабхат ан Нусра" (групировката предшественик на ХТШ).
"Виждаме публикации (в социалните мрежи), в които се казва, че търпението е на изчерпване. В някои от тях се говори за това как (екстремистите) са готови да се борят с нов тиранин", каза Бродерик Макдоналд, сътрудник в изследователска програма на Кралския колеж в Лондон. "Те гледат на ситуацията и се питат дали това е онова, за което са се борили 14 години", добави той.
"Той (Аш Шараа) не иска да ги предаде, защото в крайна сметка не знае какво ще направят те", каза Древон. "Те могат да изчезнат, да се присъединят към други групи, да започнат да участват в религиозно насилие и нещата да се влошат", допълни той.
Правителството на Аш Шараа сега се стреми да интегрира повечето чуждестранни бойци в новата армия на страната. "Идеята е, че ги поставяш във военна структура и така е по-лесно да ги контролираш", каза Древон.
Ще успее ли Аш Шараа
Новото правителство наследи последиците от повече от пет десетилетия авторитарно управление, утежнени от опустошителните последици на близо четиринадесетгодишния въоръжен конфликт. Освен това Сирия продължава да се бори с последиците от строгите международни санкции, които бяха наложени в отговор на широко разпространените нарушения на правата на човека от страна на режима на Асад. Тези предизвикателства превърнаха Сирия в крехка държава, чиито институции са на ръба на пълен колапс.
Според анализ на "Атлантическия съвет" дали новите власти в Дамаск ще успеят, зависи от действията им в четири ключови области - постигане на сигурност и политическа стабилност, насърчаване на приобщаващото политическо участие, установяване на безпристрастно правосъдие и отмяна на санкциите.
Само така може да се избегне възобновяване на насилието и постигане на устойчив мир, се посочва в анализа.
/ПТА/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
