site.btaЕвропейски нюзрум: От "Катаргейт" до "Хуавейгейт" - корупционните скандали в ЕС засилват недоверието сред обществеността

Европейски нюзрум: От "Катаргейт" до "Хуавейгейт" - корупционните скандали в ЕС засилват недоверието сред обществеността
Европейски нюзрум: От "Катаргейт" до "Хуавейгейт" - корупционните скандали в ЕС засилват недоверието сред обществеността
Сградата на ЕП в Страсбург. Снимка: ЕНР/ЕП

Европейски средства биват източвани чрез корупция, измами и злоупотреби - от фалшиви работни места до подправени фактури. Според най-новия доклад на Европейската прокуратура злоупотребите с пари на ЕС са широко разпространени в целия блок от 27 държави, пише Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 23 европейски осведомителни агенции, сред които е и БТА.

От "Катаргейт" и "Хуавейгейт" до осъждането на Марин Льо Пен за присвояване на европейски средства - това са все скандали на високо равнище и се разиграват в Европейския парламент, като поставят корупцията в Европейския съюз и институциите му в центъра на вниманието. 

По случая "Катаргейт" през 2022 г. бяха обвинени 20 души. Европейски депутати бяха обвинени, че са взимали големи подкупи, за да защитават интересите на Катар и Мароко - нещо, което и двете държави отричат. Делото обаче срещна големи правни пречки и засега не се очертава съдебен процес. 

Повече от 2 години по-късно започна разследването срещу компанията "Хуавей". В началото на април бяха повдигнати обвинения на осем души в рамките на разследване по подозрения за корупция в парламента, като в случая е замесен китайският технологичен гигант. Те са обвинени в активна корупция, пране на пари и участие в престъпни организации, съобщи белгийската прокуратура. 

В същото време крайнодясната лидерка на партия Национален сбор от Франция Марин Льо Пен бе осъдена на 31 март от френски съд заради участието си в схеми, ощетяващи бюджета на ЕС с около 2,9 милиона евро. Те са ползвани, за да назначава Льо Пен сътрудници, които в действителност са работили за партията ѝ във Франция в периода от 2004 г. до 2016 г. Льо Пен отрече да е извършвала нарушения. 

Надеждите за предотвратяване на нови случаи в Европейския парламент - или в която и да е европейска институция, нараснаха, след като в началото на 2024 г. беше учреден общ етичен регулаторен орган, който да помогне за прилагането на закона и да повиши отчетността в институциите на ЕС.

Освен това, Европейската сметна палата съобщи в понеделник в доклад, че отпускането на европейски средства за неправителствени организации не е прозрачно, което допълнително задълбочи опасенията по отношение на употребата на европейски средства, а общественият интерес, що се отнася до прозрачността, продължава да се увеличава в контекста на скандала "Катаргейт".

Картината става още по-неясна, тъй като ЕС се опитва да се противопостави на отстъплението от демокрацията от Турция до Унгария и да се утвърди като защитна стена срещу мирогледа на президента на САЩ Доналд Тръмп, че "силата е правилният подход".

Какво е "Хуавейгейт"?

В последния скандал, който разтърси ЕП в средата на март, следователите проверяват евентуално присвояване или подаръци, предлагани от представители на "Хуавей" или лобисти на членове на ЕП, за да защитават интересите на компанията при внедряването на телекомуникационната технология 5G.

В средата на март около 100 полицейски служители претърсиха 21 жилища в Брюксел, Валония и Фландрия и задържаха седем лобисти, свързани с "Хуавей". Белгийските прокурори заявиха, че предполагаемата корупция е започнала през 2021 г. и продължава до сега.

Китайската технология в западните мобилни мрежи е гореща тема за обсъждане от години. Критиците на "Хуавей" се опасяват, че чрез компанията Китай може да получи достъп до мобилните мрежи.

"Хуавей" обаче подчерта, че има политика на нулева толерантност към корупцията.

"Както винаги, ние се ангажираме да спазваме всички приложими закони и разпоредби", заяви компанията.

Междувременно, парламентарните органи заявиха, че "оказват пълно съдействие" на разследването на "Хуавей". Малко след избухването на скандала Европейският парламент забрани на лобисти, работещи за "Хуавей", да влизат в помещенията му.

Кой е замесен?

Един от основните заподозрени е Валерио Отати, който има белгийско и италианско гражданство и е директор на отдела на "Хуавей" за връзки с обществеността в ЕС. Още седем лобисти са обвинени, но разследването продължава и пълният списък с всички заподозрени все още не е публикуван. 

В центъра на разследването стои писмо, изпратено до Европейската комисия, в което се защитават интересите на китайския технологичен гигант в Европа и най-вече въвеждането на 5G мобилна мрежа. Осем евродепутати са подписали писмото. 

Според прокурори "Хуавей" е предоставил средства на две посреднически компании, за да дадат пари на евродепутати в замяна на това да подпишат писмото. Португалският лобист Нуно Мартинш, както и Отати, са заподозрени, че са автори на писмото. 

Белгийските власти смятат, че Мартинш е издал две "фиктивни" фактури на обща стойност 45 950 евро на белгийска компания за дизайн и британска компания за организиране на събития, които в замяна са получили големи суми пари от "Хуавей Текнолъджис - Белгия" преди и след пращането на писмото до ЕК. 

Мартинш е бил също съветник на италианския евродепутат Фулвио Мартушиело от 2015 г. до 2019 година. Мартушиело е един от евродепутатите, свързани с писмото, за когото се предполага, че е опитвал да повлияе на решенията на ЕК. 

Бившият словенски евродепутат консерватор Франц Богович също е споменат в текст на платформата за разследваща журналистика "Следвай парите", но в момента не е заподозрян по случая. През 2019 г. Богович е ръководил панел за киберсигурност, организиран от лобист на "Хуавей", а през 2016 г. е посетил офиси на "Хуавей" в Любляна. Той отрича да е замесен в скандала с "Хуавей".

Серията скандали подкопават доверието в ЕС

Създаденият наскоро етичен регулаторен орган на ЕС заяви, че поредицата от скандали "подкопават общественото доверие в ЕС". 

Въпреки че гореспоменатите скандали продължават да разклащат демократичното ядро на ЕС в Брюксел, злоупотребата и присвояването на европейски средства в блока са ново явление. 

Миналата седмица Европейската прокуратура и местните прокуратури в ЕС претърсиха хърватското външно министерство в рамките на разследване на предполагаемо незаконно използване на средства.

Това стана "в началото на криминално разследване за възможна злоупотреба с положение и власт в министерството, свързана със средства на фонд "Вътрешна сигурност" (на ЕС) и държавния бюджет на Хърватия", съобщи прокуратурата.

Разследването е насочено към седем души, съобщи националната хърватска телевизия. Те са заподозрени във фалшифициране на хотелски фактури и разходи за автомобили, които са използвали за официални пътувания в чужбина от 2019 до 2024 г., добави тя.

През 2011 г. тогавашният евродепутат и бивш словенски министър на външните работи Зоран Талер подаде оставка, след като британският вестник "Съндей Таймс" написа, че той е приел подкуп от журналисти, които са се позиционирали като лобисти в замяна на това да внасят законови изменения. По-късно той пледира виновен, че е взел подкупа и бе осъден в Окръжния съд в Любляна. 

През 2024 г. Европейската прокуратура започна 18 разследвания в Словения за предполагаема злоупотреба с европейски средства, като става дума за общо 16 милиона евро ощетяване на европейския бюджет, сочи последният годишен доклад на прокуратурата. 

В Чехия последният случай с европейски средства е свързан с бившия директор на Университетската болница "Мотол" в Прага и бивш министър на здравеопазването Милослав Лудвик, както и неговия заместник Павел Будински. Твърди се, че те са били подкупвани от изпълнители, които са осигурявали строителни проекти, услуги по почистване или поддръжка за болницата. Договорите са били на стойност около 160 милиона евро.

През миналата година Европейската прокуратура работи по 71 нови случая в Чехия, което е с 28 повече от миналата година. Щетите се оценяват на 596 милиона евро, сочи годишният доклад. 

В България Европейската прокуратура разследва разширяването на газохранилището "Чирен" от лятото на 2024 г. заради твърдения за злоупотреба с европейски средства. През март тя отстрани от длъжност европейския прокурор Теодора Георгиева, след като тя си направи самоотвод по делото, позовавайки се на съображения за сигурност и обвинявайки политика и лидер на партията "ДПС-Ново начало" Делян Пеевски. Тя твърди, че той е оказвал натиск върху изпълнителите да се отклоняват от спецификациите и стандартите за безопасност с цел лична изгода и че се е намесвал в разследването. Пеевски отрича обвиненията на Георгиева.

Отстраняването на Георгиева съвпадна с изтичането на тайно заснети видеоклипове в медиите, като в записите се говори за нечестното ѝ избиране за европейски прокурор. 

В годишния доклад на Европейската прокуратура се казва, че към 31 декември има 254 активни разследвания, касаещи България, с обща стойност на щетите за бюджета 1,13 милиарда евро. От тях 19 са свързани с корупция. 

Според доклада Италия е отговорна за най-големите очаквани щети за бюджета на ЕС, свързани с активни разследвания на предполагаеми измами и финансови нарушения. В доклада се посочва, че в края на 2024 г. е имало 764 активни разследвания за такива случаи, като очакваните щети за бюджета на ЕС са в размер на 7,05 млрд. евро, включително 4,65 млрд. евро от измами с ДДС.

Италия е на първо място и по отношение на започнатите разследвания на измами във връзка с финансиране, свързано с програмата NextGenerationEU, с 228 активни разследвания от общо 311.

В доклада се посочва също, че Европейската прокуратура е започнала общо 2666 разследвания, като общата оценка на щетите за бюджета на ЕС е 24,8 млрд. евро. 

Европейската прокуратура, която функционира от юни 2021 г. и в която участват 24 държави, се занимава с трансгранични измами с ДДС, измами, засягащи разходите на ЕС, и митнически измами, както и със свързаните с тях корупция, присвояване и пране на пари.

/ДИ/

Потвърждение

Моля потвърдете купуването на избраната новина

Към 19:37 на 18.04.2025 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация