Киев вече не прилича на град във война, както беше преди три години. Магазините са отворени, а хората висят в задръствания на път за работа. В дните след 12 февруари тази година, когато американският президент Доналд Тръмп се обади по телефона на руския си колега Владимир Путин - 90-минутен разговор, отразяващ политическа подкрепа на Белия дом за Кремъл, обаче старите кошмари от 2022 г., че Украйна може да изчезне като държава, се завърнаха. Украинците се ядосваха заради това, че предишният президент на САЩ Джо Байдън задържаше оръжейните доставки и ограничаваше начина, по който Украйна можеше да използва пристигналите оръжия. Въпреки това те знаеха, че той е на тяхна страна.
Вместо това Доналд Тръмп изказа куп преувеличения, полуистини и откровени лъжи за войната, които отразяват възгледите на президента на Русия Владимир Путин. Те включват отхвърлянето на украинския президент Володимир Зеленски като диктатор, който не заслужава място на масата за преговори, когато Америка и Русия решават бъдещето на страната му. Най-голямата лъжа, която Тръмп изрече, е, че Украйна е започнала войната.
Преговорната стратегия на Тръмп е да предлага отстъпки още преди да са започнали сериозни преговори. Вместо да окаже натиск върху страната, която наруши международното право, нахлувайки в своя съсед, което доведе до огромни разрушения и стотици хиляди жертви и ранени, той се обърна срещу Украйна.
Публичните му изявления предложиха на Русия важни отстъпки, заявявайки, че Украйна няма да се присъедини към НАТО и допускайки, че Москва ще запази поне част от териториите, които завзе със сила. Опитът показва, че Владимир Путин уважава силата. Той смята отстъпките за признак на слабост.
Путин не отстъпва от искането си да получи още повече украинска земя от тази, която сега окупират неговите войски. Веднага след първите разговори между Русия и САЩ след инвазията през 2022 г., проведени в Саудитска Арабия, външният министър на Путин Сергей Лавров повтори искането си в Украйна да не се разполагат войски на НАТО, които да предоставят гаранции за сигурност на Киев.
Европейски дипломат ветеран, който е работил с руснаците и американците, ми каза, че когато опитният Лавров се срещне с начинаещия държавен секретар на Тръмп Марко Рубио, „той би го изял като недоварено яйце“.
Времена на предизвикателства
Преди няколко дни, когато Тръмп отправяше все повече обиди по адрес на украинския президент, отидох в строго охранявания правителствен квартал в Киев, за да се срещна с Игор Брусило, който е старши съветник на Володимир Зеленски и заместник-ръководител на канцеларията му. Брусило призна колко голям е натискът, който Тръмп оказва върху тях.
„Това е много, много трудно. Това са много трудни времена на предизвикателства“, каза Брусило и добави: „Не бих казал, че сега е по-лесно, отколкото е било през 2022 г. Сякаш го преживяваш отново и отново“.
Брусило заяви, че украинците и техният президент са толкова решени да се борят за независимостта на Украйна, колкото и през 2022 г.
„Ние сме суверенна държава. Ние сме част от Европа и ще останем такива“, каза той.
Черно-бяла картина
В седмиците, след като Владимир Путин нареди пълномащабното нахлуване в Украйна, звукът от битката в покрайнините на Киев отекваше по улиците, които бяха почти празни. Контролно-пропускателни пунктове и барикади, стени от чували с пясък и противотанкови „драконови зъби“, заварени от стоманени греди, бяха разположени на широките киевски булеварди. На железопътната гара 50 000 цивилни на ден, предимно жени и деца, се качваха на влакове, пътуващи на запад, далеч от настъпващите руснаци.
Пероните бяха претъпкани и всеки път, когато пристигаше влак, настъпваше нова паника, тъй като хората се бутаха, за да се качат. В тези мразовити дни, при силен вятър и снежни виелици, цветовете на 21-ви век сякаш избледняваха като в стара черно-бяла хроника, за която европейците дотогава вярваха, че е безопасно изпратена в хранилището на историята.
Президентът Зеленски, по думите на Джо Байдън, „не искаше да чуе“ американските предупреждения, че нахлуването е неизбежно. Едно е Путин да дрънка с руски оръжия. Пълномащабна инвазия с десетки хиляди войници и бронирани колони обаче със сигурност принадлежи на миналото.
Путин вярваше, че могъщата и модернизирана армия на Русия ще се справи бързо с упорития си, независим съсед и неговия непокорен президент. Западните съюзници на Украйна също смятаха, че Русия ще победи бързо. По телевизионните канали пенсионирани генерали говореха за контрабанда на леки оръжия за въоръжаване на украински партизани, докато Западът налагаше санкции и се надяваше на най-добрия изход.
Докато руските войски се струпваха по границите на Украйна, Германия достави 5000 бойни каски вместо нападателни оръжия. Виталий Кличко, кметът на Киев и някогашен световен шампион по бокс в тежка категория, се оплака пред германски вестник, че това е „шега“. „Каква подкрепа ще изпрати Германия след това - възглавници ли?“, запита той.
Зеленски отхвърли всяка идея да напусне столицата Киев и да състави правителство в изгнание. Той смени президентския си тъмен костюм с военно облекло и във видеоклипове и в социалните мрежи заяви на украинците, че ще се бие заедно с тях.
Украйна отблъсна руския напор към столицата. След като украинците демонстрираха, че могат да се сражават добре, отношението на американците и европейците се промени. Доставките на оръжие се увеличиха.
„Грешката на Путин беше, че се подготвяше за парад, а не за война“, припомни високопоставен украински служител, говорейки при условие да остане анонимен и добави: "Той не мислеше, че Украйна ще се бие. Мислеше, че ще бъдат посрещнати с речи и цветя".
На 29 март 2022 г. руснаците се оттеглят от Киев. Часове след като си тръгнаха, ние шофирахме, нервно, в хаотичния, и пълен с разрушения пейзаж на предградията на Киев - Ирпин, Буча и Гостомел. По пътищата, които руснаците се надяваха да използват за триумфално влизане в Киев, видях тела на цивилни граждани, оставени там, където са били убити. Около някои от тях бяха натрупани овъглени гуми - неуспешни опити да се изгорят доказателствата за военни престъпления.
Оцелелите разказваха за жестокостта на руските окупатори. Една жена ми показа гроба, в който сама е погребала сина си, след като е бил случайно застрелян, докато пресичал пътя. Руските войници са я изхвърлили от къщата ѝ. В градината оставили купища празни бутилки от водка, уиски и джин, които били разграбили и изпили. Набързо изоставените руски лагери в горите край пътищата бяха затрупани с боклуци, които войниците бяха изхвърлили през седмиците на окупацията.
Професионалните и дисциплинирани армии не се хранят и не спят до гниещи купчини от собствените си отпадъци.
Три години по-късно войната се е променила. Въпреки че Киев се е съживил, там все още има нощни сигнали за въздушна тревога, когато противовъздушната му отбрана засича приближаващи руски ракети и дронове. Войната е по-близка и по-смъртоносна по протежение на фронтовата линия, дълга повече от 1000 км, която се простира от северната граница с Русия, а след това на изток и на юг до Черно море. Тя е осеяна с разрушени, почти безлюдни села и градове. На изток, в някогашното индустриално сърце на Украйна - Донецка и Луганска област, руските сили напредват бавно, с огромни загуби на жива сила и техника.
Отзвук от миналото
През август миналата година Украйна изпрати войски на територията на Русия, като завзе част от руската Курска област. Те все още са там и се сражават за земя, която Зеленски се надява да използва като разменна монета.
Покрай границата с Курска област, в покритите със сняг гори на Североизточна Украйна, геополитическата буря, предизвикана от Доналд Тръмп, все още не е нещо повече от заплашителен, далечен тътен. Тя ще стигне дотук, особено ако американският президент последва острите си и подигравателни словесни нападки срещу президента Зеленски с окончателно прекратяване на военната помощ и обмена на разузнавателни данни, а още по-лошо от гледна точка на Украйна - с опит за налагане на мирно споразумение в полза на Русия.
Засега инерцията, натрупана в продължение на три години война, продължава, а гората може да се окаже напомняне за напоения с кръв 20-и век. Бойците се придвижват безшумно през дърветата, покрай окопите и в бункерите, вкопани дълбоко в замръзналата земя. В участъците с открит терен полетата са осеяни с противотанкови защитни пирамиди от бетон и стомана.
Въпреки това 21-ви век си личи повече в сухите и топли подземни бункери. Генератори и соларни панели захранват лаптопи и екрани, свързани с външния свят, които позволяват да се гледат новини.
Това, че пристигат лоши новини, не означава, че войниците ги гледат. В дълбока землянка, оборудвана с легла, направени от груби дъски от местната дъскорезница, със забити в дървото пирони за окачване на оръжия и зимни униформи, 30-годишният ефрейтор Евхен казва, че трябва да мисли за по-неотложни неща - за подчинените си и за съпругата и двете си малки деца, които е оставил вкъщи, когато се е присъединил към армията преди десет месеца.
Това е много време на фронтовата линия в Курска област. Той изглежда и звучи като ветеран от войната. Сблъскал се е със севернокорейците, които са изпратени да се включат в битките там от своя лидер, съюзника на Путин, Ким Чен-ун.
„Корейците се сражават докрай. Дори да е ранен и вие да дойдете при него, той може просто да се взриви, за да вземе още от нас със себе си“, казва Евхен.
Всички войници, които интервюирахме, помолиха да бъдат наричани с първите си имена от съображения за сигурност. Евхен изглеждаше спокоен, че ще продължи да се бие без помощта на американците.
„Помощта не е нещо, което може да продължи вечно. Днес я има, а утре я няма", допълва той.
По думите му, Украйна произвежда много повече собствени оръжия. Това е вярно, особено що се отнася до ударните дронове, но САЩ все още доставят сложни оръжейни системи, които нанесоха сериозни щети на руснаците.
Дълбоки линии на разделение
Много от доброволците, които се вдигнаха на оръжие преди три години, са или убити, или осакатени, или твърде изтощени, за да се бият още. Една от най-дълбоки линии на разделение в Украйна минава между тези, които се сражават, и тези, които се измъкват от военна служба с подкупи. Евхен казва, че им е по-добре без тях.
„За тях е по-добре да плащат, за да не се бият, отколкото да дойдат тук и да избягат, спъвайки ни. Това не ме притеснява много. Ако бяха дошли тук, просто щяха да се разбягат [...] те са дезертьори“, казва Евхен.
Войната премахва излишните мисли. Залогът е ясен за войниците, които се готвят да се върнат в битките в Курска област. Микола, който командва рота от войници от въздушнодесантните войски, говори с умиление за възможностите на техните бронирани машини „Страйкър“, доставени от американците.
„Курск показва на врага, държава с ядрени оръжия, че неядрена сила с по-малко население и по-малка армия може да влезе, да завземе земя и руснаците са в състояние да направят много малко по въпроса“, казва той.
Според него целите на Путин са ясни.
„Задачата му е да завладее цяла Украйна, да промени правния ѝ статут, да смени президента и правителството. Той иска да унищожи нашата политическа система и да превърне Украйна в своя васална държава“, казва Микола.
Той се засмя, когато го попитах дали американците и другите трябва да се доверяват на Владимир Путин.
"Не! Нямам достатъчно пръсти, за да преброя колко пъти Путин е лъгал. На всички! И на руснаците, и на нас, и на западните партньори. Той излъга всички", добавя Микола.
Да пораснеш по време на война
В центъра за набиране на доброволци в Киев в първите дни след инвазията се запознах с двама млади студенти - 19-годишния Максим Луцик и 18-годишния Дмитро Кисиленко, които се бяха записали в армията.
Когато се наредиха на опашката заедно с мъже, достатъчно възрастни, за да бъдат техни бащи, както и с други тийнейджъри новобранци, те носеха екипировка за къмпинг и можеха да бъдат сметнати за приятели, отишли на фестивал, с изключение на автоматите им. По онова време написах: „18- и 19-годишните момчета винаги са тръгвали на война. Мислех, че в Европа това вече е отминало“. Няколко седмици по-късно Максим и Дмитро бяха в униформи и обслужваха контролно-пропускателен пункт точно зад фронтовата линия в Киев, все още студенти, които се шегуваха с родителите си.
И двамата се сражават в битката при Киев. Дмитро избира да напусне армията, което е негово право като студент-доброволец, когато битките се прехвърлят на изток. Той се подготвя да се бие отново, ако се наложи, като се обучава за офицер в Националния военен университет. Максим остава в армията, като служи на фронтовата линия на изток в продължение на повече от две години. Сега той е офицер, работещ във военното разузнаване.
Поддържам връзка с тях, тъй като, подобно на милиони други млади хора тук, войната определя живота им като възрастни по начин, който не са очаквали. Реверансите на Тръмп към Москва ги кара да се чувстват почти така, сякаш трябва да започнат отначало.
„Ние се мобилизирахме“, казва Дмитро и добавя: „Мобилизирахме ресурсите си, хората си и мисля, че е време да го повторим още веднъж“.
Паралели с миналото
За разлика от войниците в гората на границата с Курска област, те следят новините. Дипломатическите и стратегическите увертюри на Доналд Тръмп, започнали на Мюнхенската конференция по сигурността само преди 10 дни, им напомнят за прословутата сделка, която британският премиер Невил Чембърлейн сключва в Мюнхен през 1938 г., принуждавайки Чехословакия да капитулира пред исканията на Адолф Хитлер.
„Има нещо познато“, казва Максим и добавя: „Западът дава възможност на един агресор да окупира някои територии. Западът сключва сделка с агресора, като САЩ са в ролята на Великобритания“.
„Това е много опасен момент за целия свят, не само за Украйна“, посочва Максим и допълва: „Виждаме, че Европа започва да се събужда [...] но ако искаха да са готови за войната, трябваше да започнат още преди няколко години“.
Дмитро се съгласи за опасностите, които предстоят.
„Мисля, че Доналд Тръмп иска да стане като един нов Невил Чембърлейн [...] Тръмп трябва да се съсредоточи повече върху това да стане по-скоро като Уинстън Чърчил“, казва Дмитро.
Ефектът Тръмп
Ако сте строителен предприемач, какъвто беше Доналд Тръмп, преди да се впусне в риалити шоута, а след това и в президентската надпревара, разрушаването прави пари. Придобийте имот, съборете го, изградете го наново и спечелете. Проблемът с тази стратегия във външната политика е, че суверенитетът и независимостта нямат цена. Тръмп се хвали, че поставя Америка на първо място, но не е готов да приеме, че тези, които не са американци, могат да изпитват същото към собствените си държави.
Откакто Тръмп положи клетва за втори път като президент на САЩ, той размахва бухалката на разрушението. Той изпрати Илон Мъск във федералното правителство, за да възстанови милиарди долари, които според него са откраднати или пропилени. В чужбина Тръмп-разрушителят се зае с постулатите, които са в основата на 80-годишния съюз между САЩ и европейските демокрации.
Доналд Тръмп е непредсказуем, но за много от нещата, които прави, говори от години. Той не е първият американски президент, който се възмущава от начина, по който европейските му съюзници са спестили пари, прикривайки се зад бюджета за отбрана на САЩ. Фразата, използвана от неговия министър на отбраната Пийт Хегсет пред партньорите от НАТО, че „президентът Тръмп няма да позволи на никого да превърне Чичо Сам в „Чичо Наивник“, беше съзнателна препратка още към президента Дуайт Айзенхауер.
В правителствен документ на САЩ от 4 ноември 1959 г. е отразено неговото разочарование. В него се казва: „Президентът заяви, че от 5 години настоява Държавният департамент да представи фактите, такива каквито са, пред европейците. Той смята, че европейците са близо до това да „направят от чичо Сам „Чичо Наивник“.
Тръмп иска да си върне парите. Той поиска правата върху полезни изкопаеми от Украйна на стойност половин трилион долара. Зеленски отказа тази сделка, като заяви, че не може да продаде страната си. Той иска гаранции за сигурност в замяна на каквито и да било отстъпки.
На четири очи европейските политици и дипломати признават, че заедно с Джо Байдън са дали на Украйна достатъчно военна и финансова подкрепа, за да не загуби от Русия, но не и достатъчно, за да спечели. Аргументът за още от същото е, че Русия, отслабена от санкциите и лишена от жива сила, тъй като нейните генерали пропиляват живота на хората си, в крайна сметка ще загуби войната на изтощение. Това обаче далеч не е сигурно.
Войните обикновено завършват със споразумения. Безусловната капитулация на Германия през 1945 г. беше рядкост. Критиката срещу Тръмп е, че той няма истински план, затова е последвал инстинкта си да се сближи с Владимир Путин - човек, на когото се възхищава. Тръмп изглежда вярва, че силните лидери от най-мощните държави могат да оформят света, както си поискат. Отстъпките, които Тръмп вече предложи на Путин, засилват представата, че неговият основен приоритет е нормализирането на отношенията с Русия.
Противопоставяне на Путин
Един по-надежден план би включвал начин да накара Путин да се откаже от идеи, които са дълбоко заложени в геостратегическото му ДНК. Една от най-твърдо преследваните е, че суверенитетът на Украйна трябва да бъде нарушен и контролът над страната да се върне на Кремъл, както е било по съветско време и преди това в империята на руските царе.
Трудно е си представим как ще стане това. Това е толкова малко вероятно, колкото и Украйна да се откаже от независимостта си в полза на Москва. Войната в Украйна преобръща архитектурата на сигурността на Европа с главата надолу. Нищо чудно, че нейните лидери са толкова силно разтревожени от всичко, което чуха и видяха този месец.
Предизвикателството пред тях е да намерят начини да не допуснат младите хора да бъдат принудени да навлязат в неочаквания свят на войната, който застигна Максим Луцик, 22-годишния украински ветеран от войната.
„Всички се промениха и аз се промених. Мисля, че всеки украинец премина през съзряване през тези три години. Всеки, който постъпи в армията, и всеки, който воюваше толкова дълго време, се промени драстично“, каза Луцик. (БТА)
(Превод от английски език: Алексей Маргоевски)
/НС/
news.modal.text
