Извънредната среща на върха на европейските лидери в понеделник, на която те обсъдиха плановете на САЩ за прекратяване на войната в Украйна, не доведе до незабавни резултати, тъй като лидерите бяха разединени по въпроса за изпращане на мироопазващи войски, които да следят за изпълнението на потенциално прекратяване на огъня в Украйна, пише Европейският нюзрум (ЕНР) – платформа за сътрудничество между 23 европейски осведомителни агенции, сред които е и БТА.
Лидерите на седем страни членки на ЕС (Франция, Германия, Италия, Испания, Полша, Нидерландия и Дания) и Великобритания, както и председателите на Европейския съвет, Европейската комисия и генералният секретар на НАТО Марк Рюте, се събраха в Париж вчера следобед.
Срещата бе свикана по инициатива на френския президент Еманюел Макрон, за да се направи опит за намиране на общ отговор по отношение на сигурността на континента в момент, когато САЩ се опитват да сключат споразумение с Русия за Украйна и европейската архитектура за сигурност без европейците.
Днес, на фона на оплаквания от страна на лидери, които не присъстваха в понеделник, Макрон ще бъде домакин на нова среща, като целта е той да е разговарял с всичките 27 страни членки на ЕС до края на седмицата, обяви той в интервю пред няколко регионални ежедневника, включително „Паризиен“, „Прованс“ и „Сюд Уест“.
Европейските лидери, които все още не са се съвзели от унищожителната атака на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс срещу ЕС по време на ежегодната Мюнхенска конференция по сигурността миналия уикенд, останаха зашеметени от действията на администрацията на президента Доналд Тръмп по отношение на Украйна, Русия и европейската отбрана.
Миналата седмица Тръмп пренебрегна Киев и европейските му поддръжници, когато се обади на руския си колега Владимир Путин, за да разговарят за започване на преговори за прекратяване на продължаващата от три години война, започнала след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 година.
За да ускори процеса на преговори с Москва, американската администрация очерта план, който предвижда Украйна да не бъде приемана в НАТО, териториални отстъпки в полза на Русия и затваряне на вратата за възможността за участие на САЩ в бъдещи мироопазващи операции.
Условията се възприемат в коридорите на властта в Европа като обръщане на гръб на съюзниците от страна на Вашингтон в полза на сделка с Путин.
Опасенията, че Европа ще бъде изключена от процеса бяха засилени от необичайна среща във вторник в Саудитска Арабия между най-високопоставените дипломати от Русия и САЩ. На снимка, публикувана от руското външно министерство, се вижда как държавният секретар на САЩ Марко Рубио и руският външен министър Сергей Лавров разговарят в Рияд за прекратяване на войната в Украйна – с видимото отсъствие на Киев.
Кремъл заяви, че вчерашните разговори имат за цел да поставят основите за официални преговори за мир в Украйна и за бъдеща среща между Тръмп и Путин. Няма обявена дата за президентската среща на върха.
Да изпратим войски или да не изпратим войски
Основната цел на срещата в понеделник на европейските лидери бе да бъде постигнато споразумение за обща стратегия за справяне с Тръмп, който иска да принуди украинския президент Володимир Зеленски и Путин да седнат на масата за преговори, като в същото време иска от европейците да подсигурят мирното споразумение.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте обобщи срещата, казвайки, че Европа е „готова и има желание“ да направи крачка напред в предоставянето на гаранции за сигурност за Украйна, както и да инвестира много повече в отбраната.
На Мюнхенската конференция по сигурността миналия уикенд председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен вече обяви, че Комисията ще предложи обраната да бъде изключена от лимитите на ЕС за правителствените разходи.
Някои страни вече предприемат индивидуални стъпки за засилване на разходите за отбрана. Българският министър на отбраната Атанас Запрянов заяви, че процедура за изключване на разходите на отбранителната и военната промишленост от индекса на инфлацията ще бъде приета в България. Той подчерта, че това предложение идва от България, която от повече от година се е застъпвала за тази мярка на срещите на министрите на отбраната на ЕС.
И докато европейските лидери в Париж призоваха за повишаване на разходите за отбрана, те обаче останаха разделени относно изпращането на миротворци в Украйна, които да подкрепят изпълняването на потенциално мирно споразумение.
Германският канцлер Олаф Шолц отхвърли дебатите за мироопазващите сили и ги нарече „напълно преждевременни“. Той каза, че е бил „подразнен“ от дискусиите около потенциалните резултати от мирни преговори, които все още не са се състояли и в които не участват украинците. „Казано направо, това е крайно неуместно“, заяви германският лидер.
Испанският премиер Педро Санчес също каза, че смята обсъжданията за „преждевременни“, подчертавайки, че войната все още продължава и настоя, че условията за мир все още не са били изпълнени.
Полският премиер Доналд Туск възприе подобен подход. „Не планираме да изпращаме полски войски в Украйна, но ще предоставим логистична и политическа подкрепа за страните, които биха поискали да предоставят такива гаранции в бъдеще“, каза той още преди да отпътува към Париж.
Италианският премиер Джоржда Мелони описа хипотезата за разполагане на европейски военнослужещи в Украйна като „най-сложната и най-малко ефективната“, особено без адекватни „гаранции за сигурност“ за Киев. Според нея каквито и да било преговори рискуват провал без адекватни гаранции за сигурност. Тя призова вместо това да бъдат разгледани други възможности и преди всичко да бъдат включени САЩ.
Датският премиер Мете Фредериксен каза, че правителството ѝ „е непредубедено“ по въпроса за войските, но предупреди, че ключов въпрос е дали САЩ ще „подкрепят Европа“, ако бъдат изпратени войски.
Нидерландският премиер Дик Схоф каза, че „е неразумно“ да се обсъжда участие в разполагане на евентуални сили в Украйна след сключване на мирно споразумение. Важно е „да изпратим сигнал сега, че сме готови да разговаряме“, заяви той след срещата в понеделник вечерта. По-рано обаче Герт Вилдерс от най-голямата партия в управляващата коалиция - Партия на свободата, се противопостави на изпращането на нидерландски войници в Украйна.
Британският премиер Киър Стармър обаче, който осъзнава колко важно е Лондон да демонстрира ангажираност към европейската сигурност след Брекзит, заяви в неделя, че е готов да разположи „нашите собствени войски на терен, ако е необходимо“ в отговор на „един момент, който се случва веднъж на поколение за колективната сигурност на нашия континент".
Съобщава се, че Франция и Швеция също са изразили готовност за разполагане на войски.
Белгия, въпреки че не бе представена на срещата в понеделник, не изключи възможността да допринесе с войски за евентуална мисия в Украйна. Напомняйки за разполагането на белгийски войски в Косово, министърът на отбраната Тео Франкен заяви пред в „Тейд“: „В деня, в който има мирно споразумение, подписано от Русия, и следователно тази страна признава, че ще има международни сили, които да гарантират сигурността на обстановката, не смятам, че би било проблем за Белгия да участва в това“.
Удар по европейското единство
Тъй като само няколко лидери от ЕС и Европа получиха покани за срещата на президента Макрон в Елисейския дворец, това беше възприето като обида за европейското единство от онези, които не бяха поканени.
Унгарският министър на външните работи Петер Сиярто бе директен в оценката си за срещата от понеделник в Париж. Според него в нея са участвали подкрепящи войната страни, които следват безразсъдна стратегия през последните три години и чиито политики са довели до риск от ескалация на войната в Украйна.
В понеделник словашкият премиер Роберт Фицо разговаря по телефона с председателя на Европейския съвет Антонио Коща. Словашкият лидер заяви, че смята участието на високопоставените представители на ЕС в срещата в Париж без да им е предоставен какъвто и да било мандат за събитие, което „не помага за доверието в рамките на ЕС“.
Според Фицо ЕС няма правомощия да взема решения относно участието на чуждестранни войски на територията на друга страна и подобен ход е възможен единствено въз основа на решение на съответните органи на ООН или въз основа на двустранни споразумения между Украйна и страни, които са готови да разположат войски на нейната територия.
Словения смята срещата от понеделник на няколко европейски лидери за среща на влиятелни европейски страни от НАТО, която трябва да бъде последвана от среща на върха на ЕС за намиране на общи позиции относно постигане на бързо прекратяване на огъня и траен и справедлив мир.
Според държавния секретар Войко Волк, който отговаря за международните отношения в канцеларията на премиера Роберт Голоб, министър-председателят е заявил, че каквито и решения да са били взети там, ЕС трябва да изпрати послание за единство.
Чешкият премиер Петър Фиала заяви, че срещата в Париж няма да придаде тежест на Европа. Той подчерта, че по-нататъшни неформални срещи „няма да доведат до никъде и Европа няма да бъде взета по-сериозно след още една вечеря“.
Португалският премиер Луиш Монтенегро по-скоро омаловажи факта, че не е бил поканен в Париж и подчерта, че правителството му е в постоянен контакт с европейските и трансатлантическите си партньори. Той изтъкна значимостта на сътрудничеството между всичките 27 лидери: „Колкото по обединен и координиран е ЕС, толкова по-решителни ще бъдат действията му“.
/ГГ/
news.modal.text
