site.btaЩе се окаже ли мостът на Италия между ЕС и САЩ всъщност тънко въже на еквилибрист

Италианският премиер Джорджа Мелони досега действаше проактивно около годишнините от началото на руската инвазия в Украйна. На първата годишнина тя отиде в Киев, за да засвидетелства безусловната подкрепа на Италия за Украйна срещу руската агресия. На втората годишнина в качеството й на ротационен председател на Г-7 тя отведе в Киев и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, премиера на Канада Джъстин Трюдо и тогавашния премиер на Белгия Александър Де Кро, припомня АНСА.

През годините на конфликта в Украйна италианският премиер непрестанно повтаряше, че Италия ще бъде до Украйна, толкова дълго, колкото е необходимо и че в този конфликт не трябва да се допусне капитулацията на Киев, защото това ще означава, че е победило правото на силния, а не силата на правото. Тя подчертаваше винаги, че украинците се борят не само за собствената си свобода, но и за тази на Европа и ако сега Украйна бъде изоставена, то руският президент Владимир Путин може да не се поколебае да атакува друга суверенна европейска държава.

След избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ Мелони, която поддържа добри връзки с неговия приближен Илон Мъск и за която самият републиканец се изказа на няколко пъти ласкаво, заяви намерение да позиционира Италия като мост между САЩ и ЕС по всякакви въпроси, в това число и по темата за Украйна, припомнят АНСА, Ройтерс и Франс прес. Когато започнаха да възникват съмнения, че Тръмп би могъл да изостави Украйна, Мелони  заяви на годишната си пресконференция на 9 януари: "Честно казано, не мисля, че САЩ ще се откажат от ангажимента си спрямо Украйна и не стигам до този извод, като слушам изявленията на Тръмп".  Тя допълни тогава, че "войната в Украйна беше война, която трябваше да продължи три дни. На 24 февруари ще станат три години от началото й. Това ще бъдат най-дългите три дни, които ще бъдат запомнени в руската история. През декември 2022 г. Русия контролираше 17,4 % от украинската територия, две години по-късно, с изключително тежки загуби, Русия контролира 18 % от украинската територия, тоест с 0,6 % повече спрямо декември 2022 г. Казвам това, за да опровергая наратива, който слушам постоянно, че Русия вече е победила". А после допълни:  "Ако днес говорим за мир, то е защото Русия затъна в Украйна и затъна благодарение на смелостта, разбира се, на украинския народ, но и на подкрепата на Запада". Мелони заяви отново по същия повод, че през първия си президентски мандат Тръмп е демонстрирал способност да дозира дипломацията и възпирането. "И аз прогнозирам, че това ще се случи и този път", каза тя. Мелони допълни, че според нея Тръмп може да е човекът, който да придвижи напред решението за Украйна, но добави, че това не означава, че Тръмп ще изостави Украйна. "Тръмп вече го заяви подробно, той каза: "Именно защото искаме мир, няма да изоставим Украйна", подчерта Мелони. Тя също така заяви, че изоставянето на Украйна би било грешка, като се имат предвид данните за ситуацията на бойното поле и като се има предвид, че именно западната подкрепа е предпоставила условията за преговори за мир. "Освен това, повтарям, както съм казвала хиляди пъти, ако нямаше нашествие, нямаше да има нужда да сключваме мир", подчерта тя.

Пак на тази пресконференция в отговор на въпрос на журналиста Александър Логунов от "Россия сегодня" дали е възможно Украйна да се присъедини към НАТО без териториите, които сега се контролират от Русия и дали Италия би била склонна да  подкрепи този вариант, Мелони заяви: "Готова съм да подкрепя вариантите, които Украйна е готова да подкрепи, и смятам, че това е от основно значение за постигането на справедлив мир. Освен това съм абсолютно убедена, че гаранциите за сигурност за Украйна са от основно значение, за да можем да се стремим към реален мир в Украйна, защото всички знаем, че в миналото Русия е нарушавала подписаните от нея споразумения и затова за съжаление без гаранции за сигурност не можем да имаме никаква сигурност, че това, което се случи през 2022 г., няма да се повтори. Така че със сигурност въпросът за членството в НАТО, за двустранните гаранции за сигурност, накратко, целият дебат, дори работата, която Италия свърши, са от основно значение. Но не е моя работа да установявам какви трябва да бъдат условията за справедлив мир“. А после допълни, че смята за справедлив мир "този, на който Украйна се съгласи".

След встъпването в длъжност на Тръмп на 20 януари, на което Мелони беше единственият европейски лидер, който получи покана и уважи събитието, нещата се развиха много бързо. Специалният пратеник на САЩ за Украйна и Русия Кийт Келог заговори почти веднага за първоначално споразумение за прекратяване на огъня, после за избори в Украйна, след което онзи, който бъде избран за президент там, да участва в преговори за трайно споразумение с Русия, припомня Ройтерс. Тръмп заговори за връщане на Русия във формата Г-7, така че той отново да се превърне в Г-8. В допълнение пак Тръмп спомена, че не е практично Украйна да се присъедини към НАТО и че е малко вероятно тя да възвърне цялата си територия, предаде Ройтерс. А американският министър на отбрана Пит Хегсет заяви, че връщането на Украйна в границите отпреди 2014 г. е нереалистично. Тръмп освен това изненада всички, когато преди седмица на 13 февруари проведе телефонен разговор с Владимир Путин, който продължи час и половина. По време на него двамата заговориха за нуждата от прекратяване на войната в Украйна и за преговори в тази насока. После Тръмп се обади и на Володимир Зеленски, за да го информира за какво е говорил за Путин. Междувременно Вашингтон заговори и за сделка с Украйна за нейните редкоземни елементи в замяна на продължаващата американска подкрепа за Киев.

Отвъд Украйна Тръмп отново заговори за мита за европейския внос. А на два пъти неговият вицепрезидент Джей Ди Ванс миналата седмица разкритикува остро европейските политики. Първо по време на срещата на върха в Париж за изкуствения интелект той отправи критики във връзка с прекомерните европейски регулации пред сектора на новите технологии. После по време на Мюнхенската конференция по сигурността на 14 февруари Джей Ди Ванс намекна, че европейските комисари потискат свободата на словото, упрекна Европа заради масовата миграция и обвини европейските лидери в отстъпление от някои от най-фундаменталните ценности на ЕС, припомня Би Би Си. За Украйна той заговори за разумно решение на конфликта, а Европа той подкани да ускори действия, за да осигурява сама собствената си отбрана.

Всичко това, плюс разговорите, започнали днес в саудитската столица Рияд между американски и руски представители относно Украйна, породи опасения, че администрацията на Тръмп би могла да загърби европейците по важни за нея въпроси, като например по темата за прекратяване на войната в Украйна. Вашингтон вече увери, че САЩ няма да натрапят на Украйна споразумение за мир, което тя не одобрява и че Европа няма да бъде загърбвана, но това все пак не разсейва опасенията.

Къде е в цялата тази ситуация „Мостът на Мелони“ между САЩ и ЕС? В последно време Мелони не е правила публични коментари за Украйна. Тя беше заета с доста вътрешни дела, като например пораждащата полемика съдебна реформа, заради която съдиите ще стачкуват на 27 февруари. Мелони беше заета и с кризата около сблъскващото се с юридически пречки споразумение с Албания за миграцията, по което Европейският съд ще се произнесе на 25 февруари. Вниманието й беше фокусирано и върху скандала около освобождаването от Италия на издирвания от Международния наказателен съд либиец Осама Алмасри. Проблемите, свързани с прокарването на новия италианския законопроект за сигурността или пък скандалът около шпионирането с израелски софтуер на активисти и журналисти в Италия също отклониха вниманието на италианския премиер от външнополитическите теми.

Но все пак се очакваше около третата годишнина от началото на руската инвазия в Украйна Мелони да предприеме нещо, както направи в предходните две години. Вместо това тя беше изненадана от организирана набързо от френския президент Еманюел Макрон среща на върха в Париж, посветена на темата за Украйна и на постигането на единна европейска позиция по този въпрос на фона на онова, което се очертава да бъде позицията на Вашингтон, отбелязват „Република“ и „Кориере дела сера“. Този форум, на който бяха поканени да присъстват само лидери на определени европейски страни – Германия, Великобритания, Испания, Италия, Нидерландия, Дания и Полша,  илюстрира желанието на френския президент също да се позиционира като водещ събеседник от страна на Европа в евентуални разговори с администрацията на Тръмп по каквито и да е въпроси. Малко преди началото на форума в Париж Макрон проведе и телефонен разговор с Тръмп, продължил около 20 минути и определен от френския лидер като прям и откровен. За разлика от Макрон в последно време смятана за приближена на Тръмп Мелони не е провеждала телефонен разговор с американския лидер по какъвто и да е въпрос.

Според „Република“ и „Кориере дела сера“ до последно Мелони се е колебаела дали да присъства на форума в Париж или да участва чрез видеоконферентна връзка. Още повече, че в очите на противници на Тръмп, но и на негови привърженици, срещата беше възприета като опит за сформиране на антитръмпистка коалиция в Европа, посочва „АДН Кронос“. В допълнение срещата в Париж беше остро разкритикувана от администрацията на унгарския премиер Виктор Орбан, който се възприема като близък до Русия, но с когото Мелони също подържа близки връзки. Самият Орбан каза, че Европа за три години на война в Украйна така й не е разработила никакво смислено предложение как да се постигне мир там, а междувременно хиляди хора продължават да умират на фронта, припомня сайтът „Дейли нюз Хънгари“, публикуван на 14 езика, включително и на италиански. Директорът по политическите въпроси на администрацията на Виктор Орбан – Балаш Орбан, определи форума в Париж като „среща на губещите“. А унгарският външен министър Петер Сиярто каза, че в Париж са се събрали европейските лидери, които подкрепят войната в Украйна и са противници на Тръмп. Срещата им, според Сиярто, целяла да блокира усилията за постигане на мир в Украйна. Сиярто подчерта още, че в Париж се събират онези, които от три години подклаждат ескалацията на конфликта в Украйна, припомнят „Месаджеро“ и АНСА. Тези позиции от страна на Будапеща също не се понравиха на Мелони, която не иска да бъде поставяна в категорията на страните, опитващи се да ескалират конфликта в Украйна, вместо да постигнат мир там. Италия достави 10 пакета с военна помощ за Киев. Но още през ноември миналата година на среща на министрите на външните работи на страните от Г-7 в италианския град Фюджи италианският външен министър Антонио Таяни ясно заяви, че Рим няма да изпрати военнослужещи в Украйна. Тази позиция на Италия, която се разграничава от позициите на Великобритания, Франция и Швеция,  сега беше тотално игнорирана в критиките на Будапеща относно срещата в Париж и Италия беше индиректно обрисувана от Унгария като следовник на Париж или пък на Лондон.

Мелони принципно няма нищо против страната й да участва в разнородни дискусионни формати на европейско ниво. Италия например освен основоположничка на ЕС, е част и от Европейската политическа общност, а също и от форматите МЕД 9 (Италия, Гърция, Кипър, Малта, Испания, Франция, Португалия, Словения и Хърватия) и МЕД 5 (Италия, Гърция, Кипър, Испания, Малта). През декември миналата година Италия стана част и от нов формат в ЕС, дефиниран като Север-Юг, в който бяха включени също Финландия, Швеция и Гърция, както и дипломат номер едно на ЕС, естонката Кая Калас.

Сега в Париж освен лидерите на Германия, Великобритания, Испания, Италия, Нидерландия, Дания и Полша, присъстваха и председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антонио Коща, както и ръководителят на НАТО Марк Рюте. Но от срещата отсъстваха други страни от Централна Европа, като изключим Полша, или балтийските страни Литва, Латвия и Естония, граничещи с Русия и винаги засвидетелствали твърда подкрепа за Украйна, или пък на Финландия. Това тяхно отсъствие от форума, организиран от Макрон, до последно е подхранвало колебанията на Мелони дали изобщо да го уважи с присъствието си, отбелязват „Република“ и „Кориере дела сера“. Още повече, че от някои от непоканените страни също се чуха критики относно формата на срещата в Париж. Подобни критики например дойдоха от Финландия и от балтийските страни, припомня „Кориере дела сера“. В навечерието на форума в Париж с Мелони са се свързали лидери на някои от изключените от срещата на върха държави, съобщава още италианският всекидневник. Всичко това е засилило убеждението на италианския премиер, че в този му формат форумът не е от особена полза и че от по-голяма полза би било свикването на извънреден Европейски съвет по темата за обща европейска позиция относно края на конфликта в Украйна и евентуалните гаранции за сигурността на тази страна, които Европа ще даде. Според Мелони това, че ключови страни са останали извън дискусиите в Париж, само засилвало впечатлението навън, че ЕС е разединен по темата за Украйна и в по-общ план, че Европа е континент, който има различни властови центрове, което е равносилно на един континент, в който няма действителен център на властта, отбелязва „Кориере дела сера“.

В допълнение Мелони не била съгласна и с прибързаното решение на Макрон да покани на срещата в Париж председателката на ЕК. От изявленията на Джей Ди Ванс в Мюнхен става ясно, че на администрацията на Тръмп й е трудно да възприеме например ЕК като свой събеседник в Европа по ключови въпроси. Ето защо Вашингтон би се вслушал в мнението на Европа по отношение на Украйна, ако то се изразява по време на една по-формална среща на върха, по време на един по-институционален и по-всеобхватен европейски формат, като например Европейския съвет, коментират „Кориере дела сера“ и „Република“.

Срещата на върха за Украйна, свикана в Париж, е подразнила Мелони и заради това, че участниците, поканени в нея, в последно време се изказаха против някои позиции, възприети от Вашингтон. Франция, Великобритания и най-вече Германия разкритикуваха това, че и Илон Мъск, и Джей Ди Ванс се месят във вътрешните дела на европейски държави. Подобни възражения се чуха и от Испания. ЕК възрази срещу позициите на Джей Ди Ванс относно европейските регулации, свързани с изкуствения интелект,  и относно свободата на словото в ЕС. От Дания нееднократно дойдоха възражения относно амбициите на Тръмп да присъедини датската територия Гренландия към територията на САЩ. Възражения в тази насока се чуха и от Париж, Берлин и Брюксел. Париж, Берлин, Мадрид, Брюксел и Лондон също така възразиха и на това, че Мъск използва социалната мрежа „Екс“, за да прокарва крайнодесни възгледи.

Привличането на Италия в среща на върха с участието на страни, надигнали по една или друга причина глас срещу администрацията на Тръмп в момент, в който Рим има амбициите да е мост между САЩ и ЕС, също до последно е карало Мелони да се колебае дали да уважи поканата на Макрон, отбелязва „Кориере дела сера“. Италианската премиерка е имала съмнения, че на форума ще се дискутира, освен Украйна, и една антитръмпистка позиция. Подобна позиция Мелони, възприемана от някои като европейски тръмпист, нямало как да сподели изцяло, тъй като някои от изявленията на Джей Ди Ванс например са изявления, които самата Мелони споделя, отбелязва „Кориере дела сера“.  Мелони например споделя възгледите на Вашингтон относно нужда от твърди мерки срещу незаконната имиграция. Тя споделя и принципа, че демокрацията се базира на свободата на словото, следователно също застава на страната на Вашингтон, който чрез речта на Джей Ди Ванс в Мюнхен се представи като блюстител на свободното слово. Мелони в миналото, преди да дойде на власт, е критикувала и това, че партии от мейнстрийма изолират други партии, като нейната. В Мюнхен Джей Ди Ванс разкритикува Германия заради аналогично поведение на германските мейнстрийм партии спрямо крайната десница „Алтернатива за Германия“. Мелони, откакто дойде на власт, защитава и позицията, че Европа трябва да се отърси от зависимостите си от други страни и региони, в това число и в сферата на отбраната, където трябва да стане по-самостоятелна. Същото препоръча и Джей Ди Ванс на Европа по време на конференцията в Мюнхен. Според „Кориере дела сера“ единствено агресивният тон и нравоучителността на американския вицепрезидент, проявени в Мюнхен, не са се харесали на италианския премиер и са я накарали да отбележи все пак, че той забравя, че гражданските права и фундаменталните свободи са били дефинирани в Европа, коментира „Кориере дела сера“.

Заради всички тези фактори Мелони потвърди участието си на форума в Париж едва в последния момент, припомнят „Република“ и „Кориере дела сера“. Там тя пристигна последна и това не остана незабелязано, коментира „Република“. Италиански медии отбелязват също така, че Мелони е била изпратена лично от Макрон след срещата, като единствено тя е била удостоена с тази чест. По време на това изпращане до колата, с която Мелони е трябвало да отпътува от Елисейския дворец, двамата лидери са били уловени от камерите на медиите да се усмихват на няколко пъти, а накрая те са разменили и целувки – индикация, че няма напрежение между тях. Но на кадър, появил се на сайта на италианското издание „Оупън онлайн“,  се вижда как Макрон разговаря само с Мелони. Снимката, на която камерата е фокусирана само върху твърдото изражение на Мелони, докато Макрон е с гръб към обектива, илюстрира публикация, в която изданието отбелязва, че на срещата на върха в Париж Мелони е демонстрирала хладно отношение и несъгласие по редица въпроси, включително за изпращане на войски в Украйна и е настояла да се работи с администрацията на Тръмп по намирането на други решения в тази насока.

Три дни преди срещата на върха самата Мелони е разговаряла по телефона с украинския президент Володимир Зеленски, съобщават „Кориере дела сера“ и „Евронюз Италия“. По време на този разговор тя е отправила интересно предложение към украинския лидер относно членството на Украйна в НАТО. След като бъде постигнато прекратяване на огъня, то Украйна, според Мелони, би трябвало да поиска не директно присъединяване към Алианса, а да поиска разширяване на обхвата на Член пети от Северноатлантическия договор, като в него да бъде включено задължение за намеса на страните от Алианса в случай на нови инвазии на украинска територия. Но това разширяване на обхвата на Член пети трябвало да стане, без да се включва в него и разполагане на бази на НАТО на украинска територия, е заявила Мелони на Зеленски.

По въпроса за многонационалните сили, които да бъдат изпратени в Украйна, за да гарантират спазването на евентуално споразумение за прекратяване на огъня, Мелони е коментирала пред Зеленски идеята, че ако САЩ не искат да участват в подобна мисия, то трябва да се планира мисия, подобна на тази на силите на ООН в Ливан ЮНИФИЛ, в която да участват и неевропейски страни, като например Китай, което би било истинско средство за разубеждаване на Русия да предприема нова инвазия, отбелязва „Кориере дела сера“. Според британското издание „Икономист“ Джей Ди Ванс по време на визитата си в Мюнхен е заявил на европейските представители, че изпращането само на европейски сили в Украйна няма да бъде ефикасно за разубеждаване на Русия да предприеме нови атаки. Затова САЩ обмисляли различен тип мироподдържащи сили в Украйна, които да включват Бразилия и Китай, допълва „Икономист“.

Според „РАИ нюз“ и „Оупън онлайн“ по време на вчерашната среща в Париж Мелони е била резервирана и хладна към предложенията, прозвучали на масата на разговорите. Изданието „Домани“ отбелязва, че на срещата Мелони е дошла не като лидер на страна мост между ЕС и САЩ, а като тръмпистка еквилибристка, която балансира по тънкото въже между позициите на Брюксел и Вашингтон и която „образно казано е набила спирачки“ на предложенията на Макрон.

След срещата редица от поканените на нея лидери направиха официални изявления, които бяха отразени от световните агенции. Италиански медии като „РАИ Нюз“ и „АДН Кронос“ се спират върху позицията, заета от Мелони на форума. На първо място италианският премиер е подчертала, че е присъствала на срещата само, за да не пропусне повода да изрази позицията на Италия. Тя обаче е изразила изумлението си относно формата на срещата, изключил много страни от нея, като например такива, които са изложени на директен риск от страна на Русия в случай на разширяване на конфликта в Украйна. Мелони е подчертала, че за Италия централен остава въпросът за гаранциите за сигурност за Украйна, защото ако няма такива, то всякакви преговори рискуват да се провалят. Според Мелони във връзка с тези гаранции трябва да се разгледат различни хипотези. Тя е отбелязала, че хипотезата, предвиждаща изпращане само на европейски военни в Украйна, се очертава като най-комплексна и вероятно най-малко ефикасна. По този въпрос конкретно трябва да се проучат и други пътища, включващи и въвличането на САЩ, е заявила Мелони.

Извън темата за Украйна Мелони все пак е дефинирала нападките на американската администрация срещу Европа като удар за Европа, но е припомнила, че подобни разсъждения вече са били правени преди това и от водещи европейски фигури. Тя е подчертала, че сега предизвикателството, което стои пред европейските лидери, е да бъдат по-конкретни и да се съсредоточат върху наистина важните неща, като например необходимостта от пълна и цялостна защита на европейската сигурност, европейските граници и европейските граждани, а също и на европейската производствена система. Според нея европейските граждани са тези, които искат това. Ето защо европейските лидери трябва да си зададат въпроса не какво американците могат да направят за Европа, а какво самата Европа трябва да направи за себе си, е заявила Мелони.  Тя също така е подчертала, че форматът на срещата на върха в Елисейския дворец не трябва да се разглежда като антитръмпистки форум и е акцентирала, че САЩ работят за постигането на мир в Украйна и че Европа трябва да даде своя принос за това, отбелязват „РАИ Нюз“ и „АДН Кронос“.

Всичко това показва, че Мелони съзира риск, който иска да избегне на всяка цена, а именно разрив в отношенията на Европа и САЩ, отбелязва „Оупън онлайн“. Тя иска каналите на комуникация с Тръмп да останат отворени и солидни. Сътрудничеството и координирането на действия  - също. Линията, която следва сега Италия на Мелони е да гарантира, че всяко европейско действие е съгласувано и със САЩ, а също и че САЩ ще продължат ангажимента си спрямо Украйна, отбелязва „Евронюз Италия“. Що се касае до участието на европейците в евентуални преговори за Украйна стратегията на Мелони е да се изтъкне пред Вашингтон, че досега ЕС е наложил 15 пакета с твърди санкции на Русия. Подобно изтъкване би осигурило място на европейците на масата за преговори за Украйна, отбелязва италианското издание „Авенире“.

И докато медиите в Италия анализират дали Мелони е достатъчно твърда сега по различните аспекти на темата за Украйна, вчера изненадващо по този въпрос се намеси Марина Берлускони, първородната дъщеря на четирикратния премиер на Италия Силвио Берлускони. Досега Марина Берлускони, която е ръководителка на семейните холдинги „Финивест“ и „Мондадори“, се въздържаше да прави политически изказвания. Но вчера в пространно интервю за изданието „Фолио“ тя навлезе в политическите теми и засегна и въпроса за подхода на администрацията на Тръмп в двустранните отношения и за Украйна и Русия.

„Компромисът е неизбежен, за да се сложи край на този ужасяващ конфликт. Но краят на войната в Украйна не трябва да съвпада с една капитулация на Киев и победата на Москва“, заяви Марина Берлускони в интервюто за „Фолио“.  „Украйна трябва да получи необходимите гаранции за своята сигурност и за своята независимост“, каза още Марина Берлускони. Според нея ако  се стигне до мир, договорен през главата на Киев и на Европа, то този мир не може да бъде възприеман като нещо добро. Марина Берлускони смята, че ако стане така, че Европа бъде отстранена от решението  за Украйна, то Европа ще трябва да си направи сериозна самокритика.

Що се касае до администрацията на Тръмп, първородната дъщеря на Берлускони каза: „Засега не може да се пренебрегне фактът, че много от действията в началото на мандата на Тръмп наистина донесоха някои непосредствени ползи за САЩ, но в дългосрочен план стратегията му за оказване на постоянен натиск върху други държави ще се превърне във все по-насилствена центробежна сила, способна да раздели и разедини западната общност“. „Наистина се надявам,  че страната, която винаги е била основният гарант на Запада, сега не е оглавявана от един човек, който се стреми да се превърне в разрушител на самия Запад, като по този начин разруши всичко, което е била Америка през последните 80 години“, допълни тя.

Иначе относно конфликта в Украйна Италия беше въвлечена, докато се провеждаше срещата в Париж, отново на друг фронт – този на Москва срещу италианския президент Серджо Матарела. На 5 февруари в реч пред учени от университета в Марсилия, присъдил му титлата „Доктор хонорис кауза“, италианският лидер направи много препратки към света днес и света от началото на 20-и век, припомнят АНСА, „РАИ Нюз“, „Скай Ти Джи 24“ и „Ти Джи Ком 24“. „Световната икономическа криза от 1929 г. разтърси основите на световната икономика и подхрани спиралата на протекционизма, на едностранните мерки и на разпадането на съюзите. Свободната търговия винаги е била елемент на разбирателство. Много държави не успяха да осъзнаят необходимостта от съгласувано справяне с тази криза, а се задоволиха с виждания от 19-и век, като се концентрираха върху вътрешното измерение, разчитайки най-много на ресурсите на поробените народи в чужбина. В някои страни взеха връх авторитарни явления, привлечени от наратива, че деспотичните и нелиберални режими са по-ефективни в защитата на националните интереси. В резултат на това се засили климатът на конфликти. И вместо сътрудничеството, надделя критерият за господство. И се стигна до завоевателни войни. Такъв беше проектът на Третия райх в Европа. Днешната руска агресия срещу Украйна е от това естество. Днес сме свидетели и на завръщането на протекционизма“, заяви Матарела в речта си на 5 февруари в Марсилия.

Десет дни по-късно на това изказване реагира говорителката на руското външно министерство Мария Захарова, която дефинира думите на Матарела като "богохулни измислици". В отговор на което още същия ден Мелони обвини Русия в обида към цялата италианска нация и каза, че застава зад думите, изречени от италианския президент в Марсилия, припомня АНСА. "Изразявам моята пълна солидарност, както и тази на цялото италианско правителство с президента Матарела, който винаги е осъждал твърдо агресията, извършена срещу Украйна", заяви Мелони.

Вчера проруската хакерска група NoName057(16) предприе серия от кибератаки срещу уебсайтовете на италиански транспортни компании и банка, свързвайки ги със скорошното сравнение между Русия и Третия райх, направено от Матарела, предаде АНСА.  Групата нарече Матарела „русофоб“ и атакува интернет страниците на миланските летища Линате и Малпенса, на пристанищата Таранто и Триест, както и на банката „Интеза Сан Паоло“. 

Успоредно с това Захарова в телевизионно интервю вчера отново заяви, че думите на Матарела няма да останат без последствия, посочват АНСА и „РАИ Нюз“. "Тези думи бяха изречени от един човек, който не може да не знае колко наши деди и прадеди са били убити от италиански военни на наша територия по време на Втората световна война под нацистки знамена и лозунги", каза  Захарова. "На какво основание той прави такива изказвания в годината, в която се отбелязва 80-годишнината от нашата победа?“, попита Захарова и подчерта, че съветските войски са освободили не само своята родина, но и други страни от нацизма.