Руският президент Владимир Путин приема днес иранския си колега Масуд Пезешкиан за подписването на широкообхватен договор между Москва и Техеран. Кремъл твърди, че споразумението за "всеобхватно стратегическо партньорство" между Путин и иранския президент Масуд Пезешкиан ще издигне сътрудничеството им на ново ниво.
Подписването на споразумението ще стане преди встъпването в длъжност на 20 януари на новоизбрания президент Доналд Тръмп, който обеща да посредничи за мира в Украйна и да заеме по-твърда позиция спрямо Иран.
Какво трябва да се знае за руско-иранските отношения
Русия и Иран водят войни през XVIII и XIX в., като Руската империя завзема обширни територии в Кавказ и Каспийския регион, контролирани преди това от персийски владетели. В началото на XX в. руските войски окупират големи части от Северен Иран, но болшевишката революция от 1917 г. прекратява присъствието им. През Втората световна война Съветският съюз и Великобритания нахлуват в Иран, което все още предизвиква болезнени спомени в Техеран.
По време на Студената война, когато Техеран е съюзник на САЩ при управлението на иранския шах, напрежението е голямо. След свалянето му по време на Ислямската революция през 1979 г. лидерът аятолах Рухола Хомейни заклеймява САЩ като "Големия сатана" и порицава СССР като "Малкия Сатана".
След разпадането на СССР през 1991 г. връзките между Русия и Иран се затоплят. Москва се превърна във важен търговски партньор и ключов доставчик на оръжия и високи технологии за Иран, който беше изолиран от мащабни международни санкции.
Русия построи първата иранска атомна електроцентрала в пристанището Бушехр, която влезе в експлоатация през 2013 г. През следващата година Москва подписа договор за изграждане на още два ядрени реактора.
Русия беше част от споразумението от 2015 г. между Иран и шест ядрени сили, което предлагаше облекчаване на санкциите за Техеран в замяна на ограничаване на атомната му програма и отварянето ѝ за по-широк международен контрол. Москва предложи политическа подкрепа на Иран, когато САЩ едностранно се оттеглиха от споразумението по време на първия президентски мандат на Тръмп.
След избухването на гражданската война в Сирия през 2011 г. Русия и Иран обединиха усилията си, за да подкрепят правителството на Башар Асад срещу подкрепяните от Турция бунтовници, които се стремяха към свалянето му. През 2015 г. Русия започна военна кампания в Сирия, присъединявайки се към Иран и неговите съюзници, което помогна на Асад да възстанови контрола си в по-голямата част от страната.
Тъй като Москва е заета с бойни действия в Украйна, а Иран е изправен пред предизвикателствата от страна на Израел, те не успяха да предотвратят бързия срив на управлението на Асад миналия месец след светкавична офанзива на бунтовническите сили.
Западът твърди, че през 2022 г. Русия и Иран са подписали сделка на стойност 1,7 млрд. долара за безпилотни самолети "Шахед", след като Путин изпрати войски в Украйна, а САЩ също така смятат, че Иран е прехвърлил балистични ракети с малък обсег, но нито Москва, нито Техеран някога са признавали тези действия.
Иранските лидери оказват силна политическа подкрепа на Путин, като повтарят неговите аргументи за оправдаване на конфликта.
Техеран вероятно се надява да получи от Москва финансови и отбранителни обещания за своята съсипана икономика след провала на ядреното споразумение от 2015 г. и на фона на нарастващия натиск в Близкия изток.
Падането на Асад е сериозен удар по определяната от Техеран като "Ос на съпротивата" в региона след наказателните офанзиви на Израел срещу двете групировки, подкрепяни от Иран – "Хамас" в Газа и "Хизбула" в Ливан. Израел атакува директно Иран два пъти и израелски официални лица твърдят, че въздушните удари са извадили от строя доставените от Русия на Техеран системи за противовъздушна отбрана С-300.
Иран иска руски системи за противовъздушна отбрана с далечен обсег на действие и други оръжия. Той се надяваше да получи усъвършенстваните руски изтребители Су-35, за да модернизира остаряващия си въздушен боен флот, белязан от санкциите, но Москва предостави само няколко учебни самолета Як-130 през 2023 г.
Политиката на Тръмп за "максимален натиск" върху Иран предвещава още проблеми за Техеран. Този месец той остави открита възможността САЩ да нанесат превантивни въздушни удари по иранските ядрени обекти. Иран настоява, че ядрената му програма е мирна, но някои официални лица все по-често предполагат, че той може да се стреми към атомно оръжие.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че договорът за "всеобхватно стратегическо партньорство" обхваща всички области - от търговията и военното сътрудничество до науката, образованието и културата. Той отхвърли всякаква връзка с встъпването в длъжност на Тръмп, като заяви, че подписването е било планирано отдавна.
Иранският външен министър Абас Арагчи го определи като "напълно всеобхватен договор, който отчита всички измерения на отношенията, с особено силен икономически аспект".
Той заяви пред държавната телевизия, че макар да обхваща сътрудничеството в областта на отбраната и сигурността, "това е пълен и всеобхватен договор, а не такъв, който е насочен към конкретна цел, като например военен съюз".
Въпреки официалната реторика, бурните отношения през вековете между двете страни кара много иранци да се отнасят с подозрение към Русия. Усилията на Кремъл да балансира между ухажването на Техеран и запазването на приятелски отношения с Израел засилват безпокойството.
Има признаци на нарастващо недоволство от Русия в мощната Революционна гвардия на Иран - паравоенна сила, която подотчетна единствено на върховния лидер аятолах Али Хаменей. Миналата седмица в иранските медии изтече аудиозапис, в който генерал от гвардията обвинява Русия за бедите, които Иран претърпя в Сирия.
(БТА)
(Пламен Йотински)
/ГГ/
news.modal.text
