Литва трябва да отдели 5,5 процента от своя БВП за отбрана, за да създаде до 2030 г. бойна дивизия, заяви на 25 декември президентът на страната Гитанас Науседа, цитиран от националното Литовско радио и телевизия (ЛРТ).
„Ние наистина се нуждаем от 5,5 процента от БВП, за да изпълним програмата, както е планирано до 2030 г. Не става въпрос просто за дивизия, за формирането ѝ по отношение на личния състав, но и за въоръжението, резервите, инфраструктурата. Има много неща, които съпътстват създаването на една дивизия“, каза президентът в ефира на централната емисия новини. По-рано той заяви, че Литва може да обмисли незачитане на европейските правила за фискална дисциплина, за да гарантира, че дивизията ще бъде напълно развита в рамките на поставения срок.
„Оценявам положително бюджета за 2025 г. С новото правителство на Гинтаутас Палуцкас ние бързо се договорихме за историческия финансов потенциал на отбраната – 4% от БВП”, каза държавният глава, цитиран от информационния портал “Делфи”. Министерството на отбраната изчислява, че при настоящите нива на финансиране, военната дивизия на Литва ще постигне пълна оперативна способност едва към 2036-2040 г., а не през 2030 г., както беше първоначално планирано. В държавния бюджет за следващата година първоначално бяха заделени около 2,5 милиарда евро за отбрана, или малко над 3% от БВП. Новото правителство, встъпило в длъжност този месец, обаче увеличи лимита за заеми за 2025 г. с приблизително 800 милиона евро и това позволи повишаването на разходите за отбрана до 4 процента от БВП.
Предишният министър на отбраната на страната Лауринас Кашунас заяви пред Асошиейтед прес по време на среща с колеги в Прага, че увеличаването на средствата за отбрана и закупуването на американско въоръжение ще са сфери, където новият президент на САЩ Доналд Тръмп и Европа могат да обединят сили.
Програмата за модернизиране на литовската армия през следващите две години включва придобиването на леки картечници, лазерни мерници, прибори за нощно виждане, бронежилетки, каски, защитно оборудване и различни тактически аксесоари. Стратегическите доставки имат за цел да оборудват 30 000 войници до 2025 г. и 77 000 до 2030 г., отбелязва литовското издание “Друскининкетис”. Програмата за модернизация представлява значителна промяна в отбранителната позиция на Литва, ускорена от опасенията за регионалната сигурност и войната в Украйна. Така страната демонстрира своя ангажимент за укрепване на военните си способности чрез обширни подобрения на оборудването и стратегически инвестиции.
По-рано този месец агенцията за поръчки към Министерството на отбраната обяви, че е подписала договор с френско-германския концерн Ка Ен Де Ес за доставката на 44 основни бойни танка “Леопард-2A8” за оборудване на бронетанкова част на литовската армия. Оценена на 950 милиона евро, това е най-голямата отбранителна сделка, сключвана някога от балтийската нация, припомня “Нешънъл Интерест”.
„Споразумението за придобиване на “Леопардите” е най-големият договор, подписван някога от Литва. Това е основен етап от модернизирането на нашите въоръжени сили и укрепването на регионалната сигурност”, посочи в изявление новият министър на националната отбрана Довиле Шакалиене. Литва ще получи най-усъвършенстваната версия на германския танк с най-новата, проектирана от израелската компания “Рафаел”, система за активна защита “Трофей”, както и с модернизирана система за 360-градусова всеобхватна ситуационна осведоменост. Модернизираният вариант включва и най-ново поколение пасивна многослойна композитна модулна броня.
Шакалиене също така обеща, че Вилнюс ще остане ангажиран с приемането на военна бригада на Бундесвера близо до границата на Беларус, съобщи “Брейкинг Дифенс”.
Няколко дни по-късно, вече в Швеция, тя се срещна с представители на шведския производител “Би Ей И Системс Хаглундс”, за да обсъди придобиването на верижни бойни машини на пехотата (БМП) ЦеВе-90 и по-тясното сътрудничество с литовската отбранителна индустрия. „Важни аспекти са бързото и ефективно внедряване и навременната доставка на БМП, тъй като не можем да си позволим забавяне в настоящата ситуация със сигурността. Целта на Литва е национална дивизия в пълна оперативна способност до 2030 г. БМП са неделима част от този процес“, отбеляза министърът след срещата, състояла се на 18 декември 2024 г. Допълнителна поръчка от Швеция, както се вижда на сайта на “Сааб”, е за мобилни системи за противовъздушна отбрана с малък обсег на сумата от 1,2 млрд. крони (около 105 млн евро). Към поръчката са включени и мобилни радари и система за командване и контрол.
Литва провежда консултации за придобиването на касетъчни боеприпаси, които възнамерява да закупи не само за себе си, но и за прехвърляне в Украйна, заяви Шакалиене, цитирана от “Версло Жиниос”. „В тази ситуация въпросът е доста сложен, комплексен е. Разговаряме с определени страни, но това е поверителен процес. Това не може да се нарече преговори, сега има разговори. Страните, въпреки че са ясни, не могат да бъдат посочени“, каза Шакалиене. „Имаме мотивация, разговорите продължават и не изключваме възможността да закупим такива боеприпаси и за Украйна, само ако имаме такава възможност“, подчерта министърът. Изданието припомня, че през юли Сеймът на страната реши да денонсира Конвенцията от Осло, която забранява използването на касетъчни боеприпаси. След оттеглянето на Литва от това международно споразумение няма ограничения за закупуване, складиране и, ако е необходимо, използване на касетъчни боеприпаси в случай на война.
Преди десет години, през 2014 г., балтийската отбрана беше нищожна, припомня в статия за Института за изследване на външната политика (FPRI) преподавателят от Лайденския университет Лукас Милевски. След руската инвазия в Украйна в момента обаче всяка една от трите балтийски държави планира да бъде защитавана най-малко от дивизия. Ученият припомни, че създаването на литовска национална дивизия е амбиция на литовското министерство на отбраната от 90-те години на миналия век. Сериозното въплъщаване в действителност на тази визия получи тласък едва след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г., като намерението е тя да бъде доведена до състояние на оперативна готовност до 2030 г., което ще изисква значителни инвестиции, за да се постигне. Дивизията ще бъде създадена около трите съществуващи литовски пехотни бригади, от които първата е механизирана пехотна бригада, втората е лека и към момента недоокомплектована, а третата, както е описано в началото на 2023 г., е „просто име със знаме“. Литовската дивизия също се нуждае от значителни инвестиции в различни други активи, които командването на дивизията включва и изисква, включително средства противовъздушна отбрана, повече артилерия и танкове, наред с други критични способности. Планираният размер на дивизията е около 17 500 войници и офицери.
“Трябва да имаме всички възможни средства, за да убедим врага да не се опитва да атакува. Ето защо ние трябва да имаме в нашия инструментариум средствата да отвърнем на удара веднага щом чужд войник пресече нашата граница. Веднага щом танк се приближи на метър от нашата територия, трябва да започнем да се защитаваме. В същото време трябва да можем да нанесем мощни удари по противниковата територия, по техните зони на концентрация, по техните центрове, по техните железопътни възли, по местата, където са съсредоточили доставките си и може би дори по военни съоръжения в столиците”, отбеляза в интервю за националната телевизия главнокомандващият на Въоръжените сили на Литва ген. Раймундас Вайкшнорас.
/ПТА/
news.modal.text
