site.btaЩе бъде ли Юн Сук-йол поредният южнокорейски президент, който няма да приключи мандата си докрай

Конституционният съд на Южна Корея днес започна разглеждането на гласувания от парламента в събота импийчмънт на президента Юн Сук-йол заради обявеното от него военно положение на 3 декември. Решението на съда е ключово за това дали той ще бъде отстранен от длъжност, предаде Ройтерс.

Конституционният съд ще проведе първото публично изслушване на 27 декември, а решението дали Юн ще бъде отстранен или възстановен на поста трябва да бъде взето до шест месеца, отбелязва агенцията. 

Каква е вероятността съдът да потвърди импийчмънта?

Съгласно конституцията на Южна Корея поне шестима съдии в деветчленния Конституционен съд трябва да гласуват за отстраняването на президента, за да бъде свален от поста, обясни австралийската телевизия Ей Би Си. В Конституционния съд в Сеул понастоящем има три незаети съдийски места, така че в момента за отстраняването на Юн са необходими гласовете на всичките шестима съдии.

Ако съдът отстрани президента или той подаде оставка, в рамките на 60 дни трябва да се проведат национални избори за негов наследник.

При единственото предишно отстраняване на президент на Южна Корея чрез импийчмънт – това на Пак Гън-хе през 2017 г., на съда бяха необходими три месеца, за да вземе решението. Сега мандатите на двама съдии изтичат през април, а правни експерти прогнозират, че съдът може да се опита да се произнесе преди това.

Ей Би Си припомня, че в миналото съдиите от Конституционния съд не са гласували предсказуемо според политическите си пристрастия, а вместо това са решавали всяко дело въз основа на своето тълкуване на конституцията. Правни експерти твърдят, че сега е много вероятно съдиите да отстранят от длъжност Юн, като се имат предвид явните конституционни нарушения, свързани с обявяването на военното положение.

Ким Хьон-джун, изследовател в Юридическия институт на Корейския университет, каза пред АФП, че е ясно, че с обявяването на военно положение Юн „е целял да парализира функциите на държавата“.

“Дори най-консервативните експерти признават, че това е довело до криза в конституционния ред“, подчерта Ким.

Чан Йон-су, професор по право в Корейския университет, обаче коментира пред Асошиейтед прес, че според него вероятността Юн да бъде отстранен от длъжност е „50 на 50“ и това ще зависи от доказателствата. „Ако няма допълнителни доказателства извън това, което (се знае, че) президентът Юн е наредил, няма да има начин да се признае обвинението в бунт“, обясни той. „В този случай обвинението в бунт няма да бъде признато в съда, което може да доведе и до заключението, че импийчмънтът не може да бъде признат“, допълни Чан.

Каквото и да реши Конституционният съд, Юн Сук-йол, още в деня, в който парламентът гласува за неговия импийчмънт, каза, че ще се оттегли. "Дълбоко разочарован съм... но трябва да се оттегля", каза по телевизията Юн, цитиран от Франс прес.

Какво се случи с предшествениците на Юн?

Ако Юн Сук-йол бъде отстранен от поста, това далеч няма да е първия подобен случай в Южна Корея. Досега парламентът е гласувал импийчмънт на още двама държавни глави, а Конституционният съд потвърди решението на депутатите за единия от тях, припомня френският канал „Франс 24“.

За последно преди точно осем години – през декември 2016 г. Пак Гън-хе, която бе избрана за президентка на страната през 2013 г., бе подложена на импийчмънт от парламента. Решението на депутатите бе потвърдено през март 2017 г. от Конституционния съд, което доведе не само до окончателното ѝ отстраняване от поста, но и до повдигане на обвинения и вкарването ѝ в затвора.

Дъщеря на бившия диктатор Пак Чжон-хи, тя беше първата жена президентка на Южна Корея и се представяше за неподкупна. Но по време на мандата си беше обвинена, че е получила или поискала десетки милиони долара от конгломерати, включително от “Самсунг“. Допълнителни обвинения включваха споделяне на класифицирани документи, включване в „черен списък“ на творци, които критикуват нейната политика, и уволняване на служители, които й се противопоставят.

През 2021 г. Пак беше осъдена на 20 години затвор и ѝ бяха наложени големи глоби. Но в края на същата година тя беше помилвана от своя наследник Мун Дже-ин.

Юн, настоящият президент, по онова време бе прокурор в Сеул и изигра ключова роля в нейното уволнение и последвалото ѝ лишаване от свобода, припомня „Франс 24“.

Консервативният предшественик на Пак - Ли Мюн-бак, който бе на власт от 2008 до 2013 г. беше осъден през октомври 2018 г. на 15 години затвор за корупция. Наред с други обвинения, той бе признат за виновен, че е взел подкуп от “Самсунг“ в замяна на услуги за тогавашния председател на компанията Ли Кун-хи, който бе осъден за укриване на данъци. Бившият лидер беше помилван от президента Юн през декември 2022 г.

През 2009 г., президентът на Южна Корея в периода 2003 г. до 2008 г. и силен поддръжник на сближаването със Северна Корея - либералът Но Му-хен се самоуби, скачайки от скала. Той се оказа обект на разследване във връзка с плащането от страна на богат производител на обувки на един милион долара на съпругата му и на пет милиона на съпруга на една от племенничките му.

Южнокорейският диктатор Чун Ту-хван, известен като „касапинът от Куанджу“, тъй като заповядва на войските си да потушат въстание срещу управлението му в югозападния град, от своя страна се съгласи да се оттегли от властта през 1987 г. на фона на масови демонстрации. Той предаде поста на своето протеже Ро Де-у.

Ро и Чун бяха близки от десетилетия, като за първи път се срещат като студенти във военната академия по време на Корейската война. През 1996 г. и двамата са осъдени за държавна измяна във връзка с преврата от 1979 г., довел Чун на власт, както и за потушаването на бунта в Куанджу през 1980 г., за корупция и други престъпления.

Ро е осъден на 22,5 години затвор, които са намалени на 17 години, а Чун е осъден на смърт, която присъда е заменена с доживотен затвор. По-късно, през 1998 г., те са амнистирани, след като са прекарали само две години в затвора.

През октомври 1979 г. Пак Чжон-хи е убит от началника на собственото си разузнаване по време на частна вечеря. Събитията от онази нощ дълго време са били предмет на разгорещени дебати в Южна Корея, особено по въпроса дали убийството е било умишлено, отбелязва "Франс 24".

Арестуваните години по-късно Чун Ту-хван и Ро Де-у, тогава генерали от армията, се възползват от политическото объркване, за да извършат преврат през декември 1979 г.

Преди това президентът Юн По-сун е свален през 1961 г. с преврат, ръководен от наследника му Пак Чжон-хи, който по онова време е армейски офицер. Всъщност Пак запазва Юн на поста му, но ефективно поема контрола над правителството, като го заменя едва, след като печели изборите през 1963 г.

Още първият президент на Южна Корея - Ли Син-ман, избран през 1948 г., не изкарва пълния си мандат и е принуден да подаде оставка в резултат на народно въстание, ръководено от студенти през 1960 г., след като се опитва да удължи мандата си чрез фалшифицирани избори. Ли е принуден да живее в изгнание на Хаваите, където умира през 1965 г.

Потенциалният наследник на Юн също може да има проблеми с правосъдието

След като само преди четири седмици беше осъден за нарушаване на изборния закон и получи условна присъда, И Дже-мьон, лидер на основната опозиционна Демократична партия, сега е явен фаворит за спечелване на следващите президентски избори, които могат да се проведат в началото на следващото лято, ако Конституционният съд отсъди в ущърб на Юн.

В социологическо проучване, публикувано в четвъртък, 37% от анкетираните посочват И за свой избор за следващ държавен глава, а потенциалните му съперници остават далеч назад, пише корейското издание “Корея Таймс“.

То обаче отбелязва, че сред основните фактори дали И ще бъде бъдещият президент на страната, ако Конституционният съд потвърди свалянето на Юн от власт, ще бъдат решенията, които съдът ще вземе за опозиционния политик. Според указанията на Върховния съд процесът за нарушаване на изборния закон от негова страна се очаква да приключи след шест месеца. Ако това обвинение бъде потвърдено от Апелативния и Върховния съд, на И ще бъде забранено да се кандидатира за публична длъжност за 10 години. Това би означавало фактически край на политическата кариера на 61-годишния политик, отбелязва изданието.