site.btaПомирението между Етиопия и Сомалия - една от малкото истории с "хепи енд" в международните отношения през отиващата си година

Отиващата си година премина в международен план под знака на продължаващите войни в Украйна и Близкия изток. Друга водеща тема бе повторното избиране на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Една от малкото истории, които завършиха с "хепи енд", може би, е помирението между Етиопия и Сомалия.

МАЛКО ХРОНОЛОГИЯ

2024-а започна с неочакваното съобщение навръх Нова година от Етиопия - най-голямата държава в света без излаз на море-, че е подписала протокол в областта на сигурността със Сомалиленд. Договорът със сомалийския сепаратистки регион бе осъден от централното правителство в Могадишу като агресия срещу националната сигурност на страната. В резултат отношенията между Сомалия и Етиопия, които са белязани от проблеми в исторически план, довели на два пъти до тежки въоръжени сблъсъци през миналия век, очаквано се влошиха още повече.

Споразумението предвижда Етиопия - втората по площ държава в Африка, да получи за период от 50 години 20 километра от крайбрежието на Сомалинед - област, която едностранно обяви независимост от Сомалия през 1991 г. След подписването на договора Сомалия се сближи с Египет - друга граничеща с Етиопия страна, която има спорове с нея, посочва Ройтерс. Поводът е изграждането от Адис Абеба на гигантска водноелектрическа централа на река Нил, която според Кайро ще лиши Египет от така ценни в сухия Африкански рог водни ресурси.

Излизащият в Лондон вестник "Аш Шарк ал Аусат", който е саудитска собственост, писа в края на октомври, че Сомалия разчита на Египет и Турция, за да укрепи националната си сигурност и своето влияние в Африканския рог. Могадишу засили партньорството си с Анкара и Кайро чрез отбранителни пактове, които според експерти "носят взаимна изгода на трите страни в региона на Африканския рог".

Паралелно, отношенията между Етиопия и Еритрея, която се отдели от голямата си съседка след кръвопролитна война през 90-те години на миналия век, се влошиха още повече в последно време, въпреки че Асмара оказа подкрепа на Адис Абеба в конфликта през 2020-2022 г. с тигрейските бунтовници - заклет враг и на двете иначе враждуващи правителства. 

Еритрейските въоръжени сили впрочем са обвинявани в зверства в етиопския щат Тигре.

Трябва да се отбележи, че Етиопия загуби излаза си на море именно след отделянето на Еритрея през 1993 г., което бе последвано от кръвопролитна война между двете съседни държави в периода 1998-2000 г. Преди това преобладаващо християнска Етиопия анексира територията на днешна Еритрея, която е населена предимно с мюсюлмани, през 50-те години на миналия век.

В резултат през октомври Сомалия подписа с две държави съперници на Етиопия - Египет и Еритрея, споразумение в областта на сигурността. Това беляза появата на нов съюз в размирния регион в Североизточна Африка със стратегическо местоположение близо до Саудитска Арабия и Йемен, които се намират от другата страна на Червено море.

На безпрецедентна среща в еритрейската столица Асмара на 10 октомври, страната домакин, Египет и Сомалия се договориха да засилят своите отношения с цел повишаване на регионалната стабилност. Въпреки тази обща формулировка договорът очевидно задълбочава изолацията на Етиопия и повишава рисковете от конфликт, предупредиха анализатори, цитирани от Франс прес.

За да се стигне до може би малко изненадващия щастлив край на историята миналата седмица, когато Етиопия и Сомалия се помириха с посредничеството на Турция. Компромисът бе договорен на 11 декември в Анкара от етиопския премиер Абий Ахмед и сомалийския президент Хасан Шейх Мохамуд в присъствието на домакина Реджеп Тайип Ердоган. Етиопия призна териториалната цялост на Сомалия, която в замяна призна правото ѝ на излаз на море.

Турският президент приветства "постигането на това историческо помирение", като изрази увереност, че споразумението, постигнато след продължили осем часа преговори, в крайна сметка ще доведе до осигуряване на достъп на Етиопия до морето. Турция, Сомалия и Етиопия ще планират заедно бъдещи стъпки и ще реализират проекти за укрепване на регионалния мир и просперитет, добави той.

УСПЕХ ЗА ТУРЦИЯ

Компромисът несъмнено е дипломатически успех за Ердоган и ще укрепи геополитическата роля и позиции на Турция в Африканския рог.

Показателно за намеренията на Ердоган да засили ролята на Анкара в региона е направеното от него в петък предложение да посредничи за успокояване на напрежението между редовната суданска армия и Обединените арабски емирства, които подкрепят другата страна в конфликта в северноафриканската страна - Силите за бърза подкрепа (СБП).

Ердоган излезе с тази инициатива в телефонен разговор в петък с най-висшия судански военен - генерал Абдел Фатах Бурхан, който е и ръководител на Преходния суверенен съвет, съобщи Анадолската агенция.

Турция, която се утвърди като сериозен геополитически играч, проявява определени интереси към Африка, наред с други региони като Близкия изток и Централна Азия.

Конкретно в Африканския рог, Анкара установи близки отношения със Сомалия, с която подписа наскоро споразумения за сътрудничество в областта на отбраната и разработването на петролни и газови залежи. Едновременно с това Турция има икономически и търговски връзки с Етиопия, посочва Асошиейтед прес.

НИКОЙ НЯМА ИНТЕРЕС ОТ ВОЙНА

Влошаването на отношенията между Етиопия и Сомалия пренареди пъзела в Африканския рог през отиващата си година, но страните подчертават, че не искат война. Всяка от държавите от един от най-бедните, а и нестабилни региони в света си има достатъчно вътрешни проблеми, за да иска да воюва.

Етиопия няма "никакъв интерес да се въвлича във война" за достъп до море, даде да се разбере миналата седмица премиерът Абий Ахмед, цитиран от АФП.

Ахмед подчерта, че протоколът, подписан със Сомалиленд, е "много ясен - това е споразумение за развитие. Поискахме достъп до море и става въпрос (само) за това", лаконичен бе той.

Етиопският премиер впрочем бе удостоен през 2019 г. с Нобелова награда за мир заради усилията за помирение с Еритрея, макар основен фактор за това да се оказа съвместният стремеж на старите съперници за уреждане на сметките с общ враг - Фронта за освобождение на тигрейския народ (ФОТН).

Сомалия също дава сигнали, че не иска война. Централното правителство в Могадишу, което не контролира изцяло територията на страната, си има достатъчно вътрешни проблеми, включително с ислямистката групировка Аш Шабаб.

Египет и Еритрея също нямат интерес от война.

Кайро има достатъчно проблеми с военни конфликти в съседни територии - войната в ивицата Газа между Израел и палестинското ислямистко движение "Хамас", както и вътрешната конфронтация в Судан. На среща в началото на миналия месец египетският президент Абдел Фатах ас Сиси потвърди подкрепата си за командващия редовната суданска армия генерал Абдел Фатах ал Бурхан, изправен срещу паравоенните Сили за бърза подкрепа (СБП) под ръководството на Мохамед Хамдан Дагало, известен като Хемети.

Впрочем през октомври група държави по поречието на Нил, включително Етиопия, обявиха, цитирани от АП, че е влязъл в сила договор за справедливо разпределение на водните ресурси от басейна въпреки сериозната съпротива на Египет, както и на съседен Судан. АП прогнозира, че в резултат и това споразумение ще предизвика спорове.

Що се отнася до Еритрея, тя е една от най-слабо развитите държави в света, управлявана авторитарно от президента Исаяс Афеверки още откакто придобива независимост преди три десетилетия. Тя няма общи граници с Египет и Сомалия, така че приоритет за нея си остават отношенията с Етиопия и разгрома на историческия враг ФОТН.

КАКВИ СА ПЕРСПЕКТИВИТЕ

Ердоган нарече споразумението "историческо" и изрази надежда то да е "първата крачка към едно ново начало, основано на мира и сътрудничеството", в Африканския рог, отбелязва АФП.

Етиопският премиер и сомалийският президент споменаха за "преодоляване на разногласията" и "дух на сътрудничество".

Всички тези изказвания няма как да не дават повод за оптимизъм.

Все пак става въпрос за общо предварително споразумение и тепърва предстоят "технически преговори", които е планирано да започнат през февруари и да продължат четири месеца, посочва АП. Тоест все още нищо не е напълно сигурно въпреки изразената добра воля.

Още повече че новият "президент" на Сомалиленд е критично настроен към сделката с Етиопия.

Абдирахман Мохамед Абдулахи положи клетва в четвъртък. Доскоро лидер на опозицията, той спечели произведените миналия месец в сомалийската сепаратистка област президентски избори.

Впрочем Сомалиленд, която де факто се отцепи преди повече от три десетилетия - независимост, която не е призната от международната общност - се отличава със стабилна политическа среда в рязък контраст с останалата част от Сомалия, където цари несигурност и части от която са контролирани от Аш Шабаб.

И все пак, война в Африканския рог е много малко вероятна, поне в близко бъдеще. Най-вече защото тя не би била в интерес на никоя страна в региона, особено сега. Освен това Турция, която посредничи между държавите от Африканския рог, се превърна в своеобразен гарант на относителната стабилност там, тъй като поддържа близки връзки с всяка от тях.