Президентът на Южна Корея Юн Сук-йол обяви вчера "извънредно военно положение" и обвини опозицията, която контролира парламента, че симпатизира на Северна Корея и че блокира дейността на правителството с "антидържавните си действия". Това е основната тема в западния печат тази сутрин.
Това решение на южнокорейския президент беше осъдено и оспорено, пише британският вестник "Гардиън". За мнозина, които наблюдават отдалеч, внезапният политически хаос изглеждаше сякаш е дошъл от нищото, но депутатът от южнокорейската Демократична партия Ким Мин-сок през последните месеци предупреждаваше, че Юн се готви да обяви военно положение, обяснява изданието. Според корейски анализатори опасенията са нараснали, след като няколко ключови позиции, свързани с отбраната, контраразузнаването и информацията за Северна Корея, са били заети от лица, завършили същото училище като президента, отбелязва "Гардиън".
Джулиан Боргър от "Гардиън" пише в свой материал, че внезапното въвеждане на военно положение от Юн изглежда е акт на отчаяние.
"Краткотрайното обявяване на военно положение изглежда е отчаян ход в условията на ниския му рейтинг в разгара на лекарска стачка и силна политическа опозиция, която все повече нараства и в редиците на собствената му партия", обяснява Боргър.
Американският вестник "Уолстрийт Джърнъл" пише, че южнокорейските консерватори отдавна обвиняват опозицията в симпатии към Северна Корея, но Юн, който встъпи в длъжност през 2022 г. и се сближи с президента Байдън, все по-често заклеймяваше политическите си врагове като антидържавни елементи. Изданието припомня, че по-рано Юн е обвинил опозиционните партии, че блокират парламентарния процес и създават заплаха за конституционния ред в страната.
Британското издание "Файненшъл таймс" обръща внимание на мнението на някои анализатори, че решението на президента на Южна Корея поставя политическото му бъдеще в сериозна опасност и сега възниква въпросът дали Юн ще може да изкара пълния си петгодишен мандат като президент, който изтича през 2027 година.
Вестникът цитира Лейф-Ерик Исли, професор от университета "Ихва" в Сеул. "При изключително нисък рейтинг и без силна подкрепа в собствената си партия президентът би трябвало да знае колко трудно ще бъде да приложи на практика указа, който обяви", заяви Исли.
Президентът изуми страната, като обяви "извънредно военно положение" - рискована игра на власт, която предизвика шест часа безредици и напомни за военните диктатури, които според много южнокорейци са останали в историята, пише американският вестник "Вашингтон пост".
"Той се опита да предприеме екстремен ход, който много обърка корейската политическа култура", каза пред изданието експертът по южнокорейска политика във Фондацията за международен мир "Карнеги" Дарси Дроут. "Фактът, че парламентът толкова бързо отхвърли решението му, включително и с гласове на депутати от собствената му партия, сериозно навреди на авторитета му като лидер", добави Дроут.
"Всяко използване на сила срещу граждани би било трагична стъпка назад за страна, която е работила толкова усилено, за да победи авторитаризма", предупреждава пред "Вашингтон пост" Дани Ръсел, вицепредседател на Института за политика "Азиатско общество".
Американският вестник "Ню Йорк Таймс" пише, че малко повече от две години след избирането му за президент краткото обявяване на военно положение е шокирало южнокорейците, които са се надявали бурната епоха на военна намеса в гражданските дела да е останала зад гърба им.
Събитията, които доведоха до зашеметяващото решение на Юн и решението му шест часа по-късно да отмени указа, след като парламентът гласува да го блокира, могат да се проследят от много преди победата му, пише изданието и обяснява, че те са били драматична илюстрация на горчиво поляризираната политика на Южна Корея и на дълбокото обществено недоволство под повърхността на нейната нарастваща глобална мощ.
Въпреки възхода на влиянието на Южна Корея на международната сцена - в бизнеса, киното, телевизията и музиката - главоломното неравенство подхранва недоволство у дома, коментира "Ню Йорк таймс".
Германското списание "Шпигел" отбелязва, че политическият дискурс в Южна Корея се смята за също толкова разделен, колкото и в САЩ - всеки, който заема различна политическа позиция, бива обявен за враг.
Изданието отбелязва, че в Южна Корея това е известно като "гладиаторска политика". Когато през януари лидерът на опозицията И Дже-мьон беше намушкан с нож по време на предизборна кампания, много наблюдатели бяха шокирани и се питаха дали разгорещеният политически климат не е радикализирал извършителя, добавя "Шпигел" и отбелязва, че след това ситуацията не се е успокоила, а напротив - станала е още по-напрегната.
/НВ/
news.modal.text
