Европейските съюзници на САЩ побързаха да поздравят Доналд Тръмп за победата му на президентските избори в САЩ. Те обаче неминуемо имат едно наум какво предстои, предвид първия престой на републиканеца в Белия дом в периода 2017-2021 г.
Като президент на най-голямата западна сила, няколко години преди Русия да нахлуе в Украйна, Тръмп постави под въпрос смисъла на съществуването на НАТО и заплаши да не оказва помощ на нападнати съюзници от алианса, ако не харчат за отбрана 2 процента от брутния си вътрешен продукт (БВП) за отбрана. Тези негови изказвания предизвикаха опасения по време на предизборната кампания за произведените вчера президентски избори в САЩ. Още повече че сега геополитическата ситуация е още по-нестабилна, отколкото бе по времето, когато 78-годишният милиардер бе президент. Оттогава светът преживя пандемията от новия коронавирус и стана свидетел на избухването на първия голям конвенционален въоръжен конфликт в Европа след Втората световна война, както и на поредното подпалване на барутния погреб в Близкия изток.
Зад купа от бързи поздравления от другата страна на Атлантическия океан към Тръмп неминуемо прозират пожеланията за запазване на връзката между Съединените американски щати и Европа.
"Уверени сме, че трансатлантическото сътрудничество ще продължи", заяви говорител на Европейската комисия по повод победата на кандидата на републиканеца.
"Многократно сме казвали, че се подготвяме за изхода от изборите, независимо кой спечели. Прекалено е рано днес да започнем да обсъждаме какви промени в политиките ЕС може да предприеме. Трябва да видим политическата посока, в която ще поеме следващото ръководство на САЩ", добави цитираният говорител в Брюксел.
По-рано председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен вече "поздрави горещо" Тръмп.
Като съюзници и приятели, ЕС очаква с нетърпение да продължи конструктивното си сътрудничество със САЩ, додаде председателят на Европейския съвет Шарл Мишел. В изявление в социалната мрежа "Екс" той напомни, многозначително, трайния съюз и историческите връзки между ЕС и САЩ.
Новият генерален секретар на НАТО Марк Рюте също поздрави Тръмп. Очаквам отново да работим заедно за утвърждаване на мира чрез силата на НАТО, добави многозначително той.
Впрочем последната близо една година бе белязана от притеснения сред съюзниците от алианса за неговото бъдеще, след като стана ясно, че именно Тръмп ще е кандидатът за президент на едната от двете водещи партии в САЩ. Нямаше как и да е иначе, предвид неговите изказвания и предвид факта, че Съединените щати са най-голямата сила в организацията, с дял от двете трети от разходите за отбрана.
През септември - броени дни преди да се оттегли от поста, предишният генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг предупреди европейците и американците да не се поддават на изкушенията на изолационизма.
С повишаването на изгледите за успех на Тръмп в хода на кампанията, реториката по негов адрес постепенно се смекчи, като опасенията бяха заменени от пожелания за запазване на трансатлантическата връзка. Завчера, в самото навечерие на изборите, когато републиканецът вече бе фаворит според социологическите проучвания, Рюте просто заяви, че НАТО трябва да остане единна, независимо от това кой ще спечели изборите в САЩ.
Показателно за опасенията в ЕС и желанието за укрепване на собствения му капацитет в областта на сигурността обаче е създаването на новия пост на европейски комисар по отбраната. Първият титуляр по всяка вероятност ще бъде бившият литовски премиер Андрюс Кубилюс, чиято кандидатура се очаква да бъде одобрена от Европейския парламент.
Създаването на новия пост отразява превръщането на сигурността в приоритет за ЕС след руската инвазия в Украйна. Решението е знаково, още повече като се има предвид, че по принцип отбраната технически не е от компетенциите на съюза и сътрудничеството между страните членки в тази сфера е на междудържавно равнище.
Франс прес посочва, че новият пост на еврокомисар по отбраната е създаден във връзка с руската заплаха и войната в Украйна. Кубилюс, на когото приписват заслугата за икономическото възстановяване на Литва след световната финансова криза от 2008 г., ще има за задача да засили европейската отбрана.
Друго притеснение в Брюксел, отбелязва Ройтерс, е, че ЕС няма да може да разчита на САЩ, ако Доналд Тръмп се върне в Белия дом след изборите през ноември.
Неслучайно, всред общия хор от поздравления, се прокраднаха и опасения.
"Европа трябва спешно да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност", призова полският министър на външните работи Радослав Шикорски.
Източноевропейската държава впрочем е на първо място в НАТО по разходи за отбрана като дял от БВП. Полша отделя повече от 4 процента - над два пъти повече от целевото равнище от 2 на сто.
Лидерите на балтийските републики от своя страна поздравиха Тръмп за изборната му победа, но подчертаха необходимостта от сила и сигурност.
А шведският премиер Улф Кристершон директно изрази опасения за намаляване на помощта за Украйна след изборния успех в САЩ на кандидата на републиканците.
Впрочем изходът от президентските избори отвъд Океана бе следен с особено внимание в Москва и Киев, които са на по близо 8 хиляди километра от Вашингтон. САЩ са далеч на първо място като най-големия донор за Украйна и евентуалното спиране от бъдещия стопанин на Белия дом на военната помощ за нея може да се окаже решаващо за изхода от войната.
През януари тази година украинският президент Володимир Зеленски призна, че е притеснен от перспективата Тръмп отново да стане президент на САЩ.
Днес Зеленски се ограничи да поздрави републиканеца за неговата "впечатляваща победа".
Ройтерс отбелязва, че Тръмп, който е водил по време на първия си мандат външна политика, подчиняваща се на капризите му, е изправен сега пред един "свят в пламъци".
Впрочем по време на предизборната кампания милиардерът обеща да сложи край на войната в Украйна за 24 часа, ако стане президент. Остава да видим дали и как той ще сложи край на един толкова сложен конфликт, който продължава вече близо три години.
/ПТА/
news.modal.text
