Бившият нидерландски премиер Марк Рюте стана нов генерален секретар на НАТО. При бушуваща война на Русия срещу Украйна и с възможното завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом Рюте ще се сблъска със сложен баланс между 32-те страни членки на Алианса и с други международни партньори като Европейския съюз, обобщава Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 23 европейски осведомителни агенции, сред които е и БТА.
Във вторник (1 октомври) бившият нидерландски премиер Марк Рюте пое ръководството на НАТО – най-мощния военен съюз на света – като нов генерален секретар.
Предпочитайки нидерландския държавник-ветеран, категоричен съюзник на САЩ и решителен поддръжник на Украйна, 32-те страни избраха лидер, от който се очаква да продължи да настоява за подкрепа за Киев и който ще положи усилия за засилването на собствената отбрана на алианса в лицето на Русия.
По време на вчерашното си предварително необявено посещение в Киев Рюте потвърди продължаващата подкрепа на алианса за Украйна и обеща „да направи кристално ясно“ за всички наблюдаващи, че НАТО стои редом до страната.
Като ръководител на НАТО Рюте трябва преди всичко да осигури поддържането на единството в рамките на военния съюз. Ако направи така, той ще може да използва добре своите умения като стратегически строител на мостове.
Реалността на работата в НАТО означава, че Рюте ще оглави цивилна бюрокрация, склонна към риск, с твърда власт в крайна сметка в страните членки и преди всичко в САЩ.
Бившият генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг нарече Марк Рюте „истински наследник“. По време на своите над десет години начело норвежецът често беше хвален за спокойното му управление на понякога нестабилния съюз.
Тласък за членство на Украйна в НАТО
Откакто руските танкове преминаха в Украйна на 24 февруари 2022 г., усилията за повече отбранителни способности станаха важна грижа в Европа. Дискусиите за членството на Украйна във военния съюз оттогава се засилиха.
Във вторник Рюте заяви, че „Украйна принадлежи на НАТО“ и подчерта, че „независима и демократична Украйна е жизненоважна за мира и стабилността в Европа“. Вчера в Киев той допълни, че „Украйна е по-близо до НАТО от когато и да било и ще продължи по този път“.
„Знам от личен опит със свалянето на полет МH17 как конфликтът в Украйна не се ограничава да фронтовите линии“, заяви генералният секретар на НАТО Марк Рюте.
Неговият престой от 14 години на поста премиер на Нидерландия беше белязан от свалянето през 2014 г. на полет МH17 (Ем Ейч 17) на Малайзийските авиолинии над Украйна, като сред 298-те загинали са 196 нидерландци.
Според Рюте съюзниците от НАТО не могат да избегнат инвестирането на повече средства в НАТО. „За да успеем наистина да поставим в съответствие нашите способности с нашите нужди, ние се нуждаем от значително по-големи разходи за отбрана“. Той също заяви, че цената на подкрепата за Украйна е „значително по-ниска от цената, с която ще се сблъскаме, ако позволим на (руския президент Владимир) Путин да постигне своето“.
По време на 10-годишния мандат на бившия си генерален секретар Столтенберг НАТО приветства четири нови страни членки: Черна гора, Северна Македония, Финландия и Швеция. И двете скандинавски държави изоставиха годините неутралитет след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна.
Балансиране с ЕС
Един от приоритетите на Рюте е да „задълбочи партньорствата с нациите със страни съмишленици близо и далеч, които споделят нашите ценности“. Той даде като пример сътрудничеството със страните в Източна Азия и Океания и с Европейския съюз.
Според Рюте има потенциал за засилване на сътрудничеството между ЕС и НАТО в различни сфери - от подкрепата за Украйна до отблъскването на хибридните заплахи. „ЕС е уникален и важен партньор на НАТО“, заяви той във вторник по време на първата си пресконференция като генерален секретар.
Поради военните заплахи, кибератаките и икономическите предизвикателства ЕС за първи път назначи европейски комисар за отбраната. Бившият литовски премиер Андрюс Кубилиус беше определен за поста.
„Приветствам усилията на ЕС да се отбранява. Мисля, че има ясно признание, както от страна на НАТО, така и от страна на ЕС, че ценим по-способна европейска отбрана, разбира се, допълваща и оперативно съвместима с НАТО“, заяви Рюте.
През последните 14 години в ролята на нидерландски премиер Рюте участва на срещи с държавните и правителствени ръководители на страните членки на ЕС в Европейския съвет. Той вярва, че ЕС и НАТО имат потенциал да застанат на едни позиции, но заяви, че не иска да създава паралелна структура или дублиране на това, което НАТО прави по начало.
През юни българският президент Румен Радев подчерта, че осигуряването на високо равнище на сигурност ще е постижимо, ако единствено страните от ЕС и НАТО обединят сили. „Избухването на нови военни конфликти в различни части на света и руската пълномащабна война на изтощение срещу Украйна поставят нови и непознати предизвикателства пред отбранителната индустрия и науката“, заяви той.
Едно от препятствията пред отношенията между ЕС и НАТО е фактът, че членуващата в НАТО Турция не иска да признае Република Кипър, който е страна членка на ЕС.
През 1974 г. Турция нахлу в северната част на Кипър след подкрепян от Гърция военен преврат. Оттогава островът е разделен. Турция е единствената държава, която признава Севернокипърската турска република (СКТР) като държава – всичките останали страни приемат територията за част от Република Кипър.
Турция не приема присъствието на Кипър в каквито и да е контакти между НАТО и ЕС въз основа на така нареченото споразумение „Берлин плюс“ от 1999 г., което предвижда съществуването на правила за защита на сигурността в замяна на достъп до класифицирана информация на НАТО.
Без страх от завръщането на Тръмп в Белия дом
В допълнение към засилването на подкрепата за Украйна, голямо изпитание за Рюте ще бъде потенциалното завръщане на бившия американски президент Доналд Тръмп в Белия дом през ноември. Миналите изказвания на Тръмп поставиха под съмнение ангажимента на САЩ към колективната отбрана в алианса.
Във вторник Рюте омаловажи страховете от въздействието на потенциалната победа на Тръмп на президентските избори на 5 ноември и се ангажира да продължи да подкрепя Украйна.
Визирайки двамата кандидат-президенти Камала Харис (Демократическата партия) и Доналд Тръмп (Републиканската партия), Рюте заяви, че уважава много и двамата кандидати и че е убеден, че те разбират какво е нужно за НАТО. Той също така припомни, че именно Тръмп настояваше за увеличаване на разходите за отбрана на алианса.
Съобщава се, че Тръмп е обмислял изтеглянето на САЩ от НАТО по време на първия си мандат и е заплашвал да не защитава съюзниците, които не изразходват достатъчно средства за отбрана. Спечелвайки си прозвището „Говорещия с Тръмп“, Рюте е широко признат за спасяването на срещата на високо равнище на НАТО през 2018 г., когато запозна Тръмп с разходите за отбрана.
През 2014 г. съюзниците от НАТО се разбраха да отделят два процента от своя БВП за отбрана. Въпреки това, десетилетие след като НАТО постави целта за съюзниците си, през тази година едва 23 от тях са достигнали до този показател. Целите се разглеждат като начин Тръмп да остане спокоен с НАТО.
Според изчисленията на НАТО за тази година страни като Полша (4,12%), Естония (3,43%) и САЩ (3,38%) изразходват най-много по отношение на своя БВП. Други като Испания (1,28%), Словения и Люксембург (и двете страни 1,29%) изостават от двупроцентовата цел.
Докато се очаква заплахата от Русия да остане години наред, независимо от резултата в Украйна, има ясно разбиране, че ще са необходими допълнителни усилия. Това може да се окаже трудно за осъществяване от Рюте, след като Нидерландия успя да достигне двупроцентовата цел едва през неговата 14-та, последна година на власт като премиер. Страни като Португалия от време на време посочват, че целта ще може да се постигне през 2030 г., в най-добрия случай през 2029 г.
В прощална реч пред германската фондация „Маршал“ в Брюксел в средата на септември бившият генерален секретар на НАТО Столтенберг каза, че Европа не може без САЩ, но и че САЩ не могат без Европа. „Европейците трябва да разберат, че без НАТО няма сигурност в Европа. 80% от разходите за отбрана на НАТО идват от страни извън Европейския съюз“, заяви той.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изчисли, че обединението ще трябва да инвестира 500 млн. евро за отбрана през следващото десетилетие, но представените числа на ниво ЕС са далеч под тази сума.
/НС/
news.modal.text
