Законодателите в долната камара на мексиканския Конгрес гласуваха на в понеделник с огромно мнозинство в подкрепа на законови текстове, чрез които ще бъде приложена спорната съдебна реформа в страната, която предвижда пряк избор на всички съдии. Така нареченото вторично законодателство беше утвърдено от Камарата на депутатите с 336 гласа „за“ срещу 123 „против“ благодарение на голямото мнозинство на Национално движение за обновление (МОРЕНА) – политическата сила на новия президент на Мексико Клаудия Шейнбаум и нейните съюзници, припомня Ройтерс.
Първата по рода си подобна коренна съдебна реформа предвижда всеки съдия в Мексико да бъде избиран пряко с мандат от 9 години, който може да бъде подновен; намаляване на броя на върховните съдии от 11 на 9; въвеждане на „анонимни съдии“ със скрита самоличност, наричани съдии без лица, които ще гледат дела срещу организираната престъпност; създаване на дисциплинарен орган, който ще следи работата на съдиите; намаляване на възнагражденията и бонусите, получавани от съдиите.
Коренната промяна в определянето на съдиите в Мексико беше извършена по инициатива на предишния държавен глава Андрес Мануел Лопес Обрадор и увенча последните седмици от мандата му.
Реформата беше скрепена с промени в конституцията, които бяха прокарани в Конгреса през септември. Промените са исторически, защото засягат съдилищата от всички инстанции, включително и Върховния съд. Всички съдилища ще бъдат разпуснати и наново попълнени от месец юни догодина.
Реформата, посочва Ройтерс, е експеримент с много висок залог, в който от гласоподавателите ще се изисква да определят всички съдии на избори в средата на 2025 г. и през 2027 г. Според критиците на промените те ще сложат край на политическата независимост на третата власт.
Прекият избор на съдии беше подкрепен от Шейнбаум, встъпила в длъжност в началото на този месец, но първоначалната инициатива беше на предшественика й Лопес Обрадор. Той често влизаше в пререкания със съдии, наричаше ги корумпирани и продължава да твърди, че промените гарантират по-добра защита на обикновените хора и разширяване на демокрацията в страната.
Критиците на промените обаче са на мнение, че прекият избор на съдии на практика дава на партия МОРЕНА и съюзниците й контрол върху съдилищата и подкопава доверието на външните инвеститори.
„Това не е съдебна реформа, а отмъщение. Точно това е!“, каза опозиционният депутат Рубен Морейра от Институционно-революционната партия. Според Морейра, цитиран от Ройтерс, „(Реформата) се отказва от всички полезни неща в правосъдната система, зачерква (професионалния) опит на много хора и това е ужасно за страната“.
Съдебната реформа официално влезе в сила на 15 септември, след публикуването й в мексиканския Правителствен вестник.
Законът провокира стачки и протести, а демонстранти успяха дори да проникнат в сградата, където законодателите гласуваха промените, припомня Би Би Си. С вота в Сената през септември беше преодоляна последната пречка пред законовите промени. По време на драматично нощно заседание в Сената се наложи обсъжданията да бъдат прекъснати, защото протестиращи нахлуха в пленарната зала, скандирайки „Съдебната власт няма да рухне!“. След това законодателите се преместиха в друга сграда и работата по промените продължи.
Би Би Си отбелязва, че Лопес Обрадор е имал сериозен конфликт с Върховния съд, който по време на 6-годишния му мандат блокира някои предлагани от него промени в енергийния сектор и сектора по сигурността. Бившият президент обвиняваше магистратите, че са „в услуга на силните, на престъпленията на белите якички“.
Сред критиците на съдебната реформа е и председателката на Върховния съд Норма Пиня. Съдия Пиня предупреди, че предлаганият модел ще предизвиква вътрешно напрежение у магистратите, които ще се разкъсват между дълга си да са независими и безпристрастни и целесъобразността да се произнасят в актовете си така, че да не настройват гражданите срещу себе си, за да може да привлекат подкрепата на хората, които да гласуват за тях.
„Разрушаването на съдебната власт не е пътят напред“, каза съдия Пиня във видео, публикувано в „Екс“.
Спорната реформа изведе студенти по право и съдебни служители на митинги в големи мексикански градове, за да й се противопоставят, мнозина започнаха и стачки.
Американският посланик в Мексико Кен Салазар каза, че прекият избор на съдии представлява „голям риск за функционирането на демокрацията в Мексико“, цитира го Би Би Си.
По отношение на съдиите докладчици „без лица“ правозащитни организации като Интерамериканския съд за човешки права вече казаха, че промяната подкопава правото на подсъдимия на защита и на справедлив процес, тъй като не е възможно да се прецени дали съдията не е в конфликт на интереси.
Тезата на Лопес Обрадор, заявена във видео, публикувано в социалните медии, обаче, е, че „Имаме нужда от справедливост за всеки един. Да няма корупция в съдебната система, а съдиите да се придържат към принципа, че нищо не е извън закона и никой не е над закона“, цитира го Радио „Дойче веле“ (ДВ).
Лопес Обрадор публикува на 15 септември видео как подписва указа за утвърждаване на промените в присъствието на Шейнбаум, за която това беше основна тема в предизборната й кампания.
Посланик Салазар каза през август, припомня ДВ, че прекият избор на съдии ще дава възможност на престъпници да се възползват от „политически мотивирани и неопитни съдии“.
Лопес Обрадор пък се обоснова, че досега в страната не е имало демокрация, защото е господствала олигархията – „те бяха тези, които взимаха решения, онези на върха, малцинство с фасадна демокрация“.
Предстои да бъдат избрани близо 7000 съдии, като изискванията за заемане на съдийски пост също са намалени. Необходими са диплома по право и пет години професионален стаж. Само за върховен съдия ще са нужни 10 години професионален опит.
Вместо да се полага изпит, ще се изискват добри оценки от университета и писма с препоръки. Всеки кандидат трябва да има 5 препоръчителни писма, отбелязва на сайта си телевизия „Ал Джазира“. Препоръка може да дадат съседи, колеги или други лица, които да гарантират, че кандидатът е подходящ. Кандидатите трябва да представят и мотивационно писмо от 3 страници.
Първият пряк избор, с който трябва да бъдат избрани половината мексикански съдии, се очаква през юни догодина. Останалите места ще бъдат попълнени на избори, които ще се произведат заедно с редовните парламентарни избори през 2027 г.
Експерти признават, че понастоящем съдебната система в Мексико има проблеми с корупцията. От допитвания става ясно, че мексиканците имат ниско или никакво доверие в правораздаването. Проблемите обаче са главно на местно ниво, а не на федерално. „Няма големи дела за корупция (на федерално ниво)“, казва Артуро Рамос Собарсо – директор на Център за разследвания и правна информация в столицата Мексико. Разбира се, проблеми има и те не са пренебрегвани, казва Собарсо. Критиките са главно на местно ниво. Там заплатите не бяха достатъчно високи и имаше по-критичен поглед към съдената власт, цитира го „Ал Джазира“.
Според „Mexicco Evalua“ – мозъчен тръст, който оценява правителствената политика, мексиканската правосъдна система е страдала от много високо ниво на безнаказаност през 2022 г. Използваният алгоритъм позволява идентифициране на способността на системата да реагира ефективно по делата, които се гледани в съдилищата.
Високо ниво на безнаказаност означава малък брой обосновани осъдителни присъди и малък брой дела, заведени в съд.
Според доклада престъпленията с най-висока степен на безнаказаност са били умишлените убийства, убийствата на жени, сексуалните престъпления, случаите на изчезнали и отвлечени лица.
При предумишлените убийства средната стойност на безнаказаност на национално ниво е била 95,7%, подчертава в доклада си „Mexicco Evalua“. В проучването се посочва обаче, че не става въпрос само за дела, по които съдилищата не са въздали правосъдие, вероятно заради корумпирани съдии. Защото в Мексико над 90% от престъпленията така и не стигат до съд.
Докладът анализира, че едно от главните предизвикателства пред правосъдието е свързано с готовността и капацитета на прокурорите да разследват. Непотизмът е друг възлов проблем, а според някои експерти е и повод за голяма загриженост в самата съдебна система. Друг скорошен доклад разкрива, че 37% от работещите в съдебната система имат поне един член от семейството, който им е и колега.
Според юристи настоящата съдебна реформа не засяга фундаментални въпроси, свързани със съществуващата структура, както и проблема с недостатъчно подготвените и претоварени прокурори. Освен това, новият процес на избор на съдии чрез гласуване не е достатъчно детайлно разработен.
Не е сигурно дали гласоподавателите ще си правят труда да четат мотивационните изложения на стотици относително неизвестни кандидати за съдии, които може да се състезават само за едно място. Не е ясно и кой ще финансира техните кампании, за да станат разпознаваеми преди гласуването.
Мигел Анхел Торо Риос – декан на Департамента по социални науки и държавно управление в университета в Монтерей, признава, че мнозина в Мексико са на мнение, че съдебната система не работи добре. Той обръща внимание, че извън сегашните промени остават главните проблеми в съдебната власт, прокурорите, полицията и националната гвардия. А тези проблеми в много случаи включват корупция и хронично недофинансиране.
Ако всичко остане както преди и единственото ново бъде това, че съдиите ще са други, то няма да е гарантирано, че ще са им създадени условия да работят по-добре. Изглежда става дума за голяма нервна суетня с малко реални придобивки, обяснява Торос Риос.
Има и експерти, които прогнозират, че нововъведенията също ще бъдат опетнени от корупция.
Адреана Делгадо – директор на „Ацтека Опиниън“ в ТВ „Ацтека – мексикански медиен конгломерат, казва, че гражданите се обръщат главно към местни щатски съдилища за проблеми като убийства на жени и по граждански и наказателни дела. Но така и не получават правосъдие, казва Делгадо, като допълва, че съдебната реформа е белязана от политически дебати, а не е била съпроводена с дебати по същността й.
Делгадо обяснява, че с реформата се променя единствено начинът на избор на съдии – с пряко гласуване. А това поражда опасения от потенциално проникване на организираната престъпност или от влияние на политически и икономически интереси в процеса на подбор.
Във Върховния съд продължителността на мандата ще зависи от подкрепата, която кандидатът е получил – 8, 11, 14 години или повече. А това означава, че на седмата година магистратите ще започват да обмислят как да си осигурят преизбиране, отчита Рамос Собарсо.
Управляващата партия МОРЕНА опонира, че с промените се разширява отчетността на съдиите и се дава възможност проблемните сред тях да бъдат наказвани, посочва в анализа си Елизабет Мелимопулос на сайта на телевизия „Ал Джазира“.
Реформата въвежда и съдебен дисциплинарен орган, който ще разглежда не само случаи на вземане на подкупи, неправилно боравене с доказателства, забавяне на дела, но ще обследва и правната аргументация на съдиите, без обаче за целта да са разписани ясни правила.
За сметка на това е съкратен и улеснен пътят за започване на дисциплинарни производства срещу федерални съдии, а това ще се отрази на съдебната независимост, подчертава Собарсо.
Реформата въвежда и изискване никой министър или съдия да не получава заплата, по-висока от тази на президента. Обичайно върховен съдия в Мексико получава над 10 000 долара месечно. През 2018 г. Лопес Обрадор каза, че заплатата на държавния глава е около 5613 долара, посочва авторката на „Ал Джазира“.
Така или иначе, след по-малко от година, на 1 юни 2025 ще се произведе изборът за половината от съдийските позиции, включително за целия състав на Върховния съд на Мексико.
/НС/
news.modal.text
