site.btaШест съдби, белязани от нападението на "Хамас" срещу Южен Израел на 7 октомври 2023 г. и от последвалата война в Газа

След броени дни, на 7 октомври, се навършва една година от нападението на „Хамас“ по Южен Израел.  По време на него бяха убити 1200 души, а 250 бяха взети за заложници и отведени в ивицата Газа. Атаката отприщи войната на Израел в ивицата Газа срещу „Хамас“, отнела живота на над 40 000 души според данни на Mинистерството на здравеопазването на анклава, контролиран от палестинското ислямистко движение. Конфликтът постепенно се разшири и в него систематично или спорадично се включиха още „Хизбула“, йеменските хуси и Иран.

Вчера папа Франциск призова 7 октомври тази година да бъде ден за молитви и пост в памет на жертвите от атаката отпреди година. Всяка една от тези жертви има своя собствена история. Всяка една от цивилните жертви във войната в Газа също има своя собствена история. За мнозина случващото се в Близкия изток си остава абстрактен конфликт, но един поглед към съдбата на някои от жертвите и оцелелите от 7 октомври и от последвалата война в Газа показва ужаса на този конфликт. Следват няколко кратки истории.

Шани Лук е родена през февруари  2001 г. в Израел в семейството на израелец и германка и има двойно израело-германско гражданство. Тя живее в Тел Авив. Увлича се по музиката, фестивалите и най-вече по изкуството на татуировките, което превръща и в своя професия. Шани е също така и инфлуенсърка. На 7 октомври, когато „Хамас“ атакува Южен Израел, Шани е с приятел на музикалния фестивал „Супернова“ в района на кибуца Реим. Нападателите избиват там над 360 души, а около 40 души са отвлечени и откарани в ивицата Газа. Часове наред участници и зрители на фестивала се крият в околностите. Някои от тях се свързват с близките си по телефона, за да разкажат за ужаса, в който са попаднали. Шани Лук също успява да позвъни на майката си Рикарда и да ѝ разкаже, че се опитва да избяга, но няма много места, на които да се скрие, след което разговорът прекъсва. Часове по-късно в социалните мрежи се завърта видео, публикувано от палестински бойци, на което се вижда ужасяваща сцена. Въоръжени мъже седят в каросерията на пикап и притискат с краката си полуголо женско тяло, което изглежда безжизнено. Пикапът с тялото на полуголата жена обикаля по улиците на Газа, а мъжете в каросерията скандират: „Аллах е велик“, докато жители на града ги приветстват. Близки на Шани Лук разпознават една от татуировките ѝ и така установяват, че това е нейното тяло. Родителите на момичето обаче са убедени, че Шани е жива. Но в края на октомври  израелски екипи, претърсващи района на нападението край кибуца Рейм, откриват парчета от човешки череп на пътя, водещ към мястото на фестивала „Супернова“. Анализи потвърждават, че това е фрагмент от черепа на Шани Лук и тогава съдебни патолози стигат до извода, че тя е мъртва. А семейството фокусира усилията си върху това нейното тяло да им бъде върнато. Роднини на Шани Лук се срещат с германската външна министърка Аналена Бербок и с германския канцлер Олаф Шолц, а също и с американски сенатори и с наследника на династията Кенеди – Робърт Кенеди-младши по време на кампанията по издирване на тялото на младата жена.

Трупът на Шани Лук е открит на 17 май от израелските военни в тунел под ивицата Газа заедно с труповете на още трима заложници. Два дни по-късно тялото е погребано в селището Сригим в Централен Израел и на погребението присъстват стотици. Бащата на Шани Лук – Нисим, разказва за дъщеря си, че тя никога не е вярвала, че на света има зло, защото е била свободолюбива. Той добавя, че единственото, което го крепи в тази трагедия, е, че преди смъртта си Шани е изглеждала щастлива на музикалния фестивал. Майката на Шани Лук – Рикарда, пък казва, че масовото убийство от 7 октомври не може да бъде оправдано с това, че е израз на палестинската съпротива, пише „Таймс ъв Израел“.

Трагичната история на Шани Лук не свършва дотук. През пролетта снимка, показваща безжизненото тяло на Шани Лук в каросерията на пикапа с въоръжени палестинци, получава заедно с още снимки от събитията от 7 октомври наградата за фотографски разказ на фотографския конкурс на Института по журналистика „Рейнолдс“ към Университета на Мисури в САЩ, припомня италианското издание „Оупън онлайн“. Присъждането на награда за репортаж, включващ и шокиращата снимка с Шани Лук, поражда критики от страна на еврейската общност. „Отвратени и потресени сме“, коментира в „Екс“ Европейският еврейски конгрес – форум, обединяващ 42 еврейски структури в Европа. Тази награда „е не само проява на пълно незачитане на семейството на Шани Лук, но и на незачитане на останалите над 1200 граждани, които бяха брутално убити от „Хамас“ на 7 октомври“, се допълва в изявлението.  Полемиката подтиква организаторите на конкурса да публикуват с изявление, в което уточняват, че са наградили един фотографски разказ, от който е била и част снимката с Шани Лук. Чрез наградата не се е целяло открояването на едно събитие, а на цял един разказ на последните новини в света, независимо колко ужасяващи са те.

Породилата полемика снимка е дело на палестинския журналист на свободна практика Али Махмуд. Той работи за Асошиейтед прес и в деня на нападението разказва, че се е събудил от изстрели, докато е бил Газа, веднага е излязъл от дома си с фотоапарат, за да документира случващото се, открил е, че в разделителната стена между ивицата и Израел има дупка и е преминал оттам на израелска територия, след което се е натъкнал на зловещите събития на фестивала „Супернова“. Израел обаче твърди, че Махмуд е бил предварително информиран от палестинските бойци за техните намерения, последвал ги е и е снимал действията им с пропагандна цел. Махмуд отрича това.

Относно снимката с Шани Лук, която бе отличена с американската награда, бащата на момичето – Нисим Лук, защитава журито, взело решението за присъждането на отличието. „Доволен съм, че тази снимка беше избрана и отличена. Това е една от най-значимите снимки през последните 50 години“, казва Нисим Лук. Според него това е една снимка, която бележи човешката памет не само за събитията от 7 октомври, но и за една цяла епоха. „След 100 години онзи, който гледа какво се е случило тук, ще си каже незабавно: „Това беше Шани“, допълва Нисим Лук, цитиран от „Оупън онлайн“.

Амит Естер Бускила е родена през 1996 г. в Ашдод в семейството на евреи от марокански произход. Тя е била обещаващ дизайнер и е обичала да готви, а мечтата ѝ е била да стане известна. Била е и на прослушване за израелското издание на „Мастър шеф“ малко преди да се озове на музикалния фестивал „Супернова“. Оттам на 7 октомври тя успява да се обади на чичо си Шимон по телефона. Разказва му, че се крие зад коли на кръстовище, докъдето се е добрала в опит да избяга от терористите, атакували фестивала. Младата жена споделя ужасена, че чува терористите да се приближават към нея. Последното, което чичо ѝ чува, е как тя вика: „Не, не, не“, а после успява да му прошепне, че го обича и връзката с нея прекъсва. Смята се, че Амит Естер Бускила е убита на място, а трупът ѝ е откаран в ивицата Газа, пише „Таймс ъв Израел“.

Тялото ѝ е открито на 17 май заедно с това на Шани Лук в тунел в Газа и върнато в Израел.  Амит Естер Бускила е погребана на 19 май в Кириат Гат. На погребението родителите ѝ Меир и Илана и брат ѝ Сиел разказаха, че до последно са мислели, че тя е жива и са се молили за друг край на нейната история.

Ноа Аргамани е родена през октомври 1997 г. и единствено дете в семейството на Яков и Лиора Аргамани. Майка ѝ е китайка от Ухан и китайското ѝ име е Ли Чунхун. Ноа Аргамани е студентка по информационни технологии и инженерство в университета „Бен Гурион“ в Негев, а преди това е отбила задължителната си военна служба в израелските военноморски сили. Ноа Аргамани е заедно с приятеля си Авинатан Ор са на фестивала „Супернова“ край кибуца Рейм, когато започва атаката на „Хамас“ на 7 октомври. В социалните мрежи на 8 октомври се завъртяха кадри, на които се вижда моментът, в който Ноа и приятелят ѝ са похитени от въоръжени мъже. Двамата са разделени насила, Ноа плаче, моли похитителите за пощада и е откарана с мотор в неизвестна посока.

През последвалите месеци семейството на Ноа Аргамани подобно на това на Шани Лук води кампания за освобождаване на израелските заложници в ивицата Газа. Майката на Ноа, която е диагностицирана с мозъчен тумор във финален стадий, отправя призив да ѝ се даде възможност да види за последно дъщеря си и моли президента на САЩ Джо Байдън да се намеси в тази насока. Новината за отвличането на Ноа Аргамани е широко коментирана и в Китай, заради китайския произход на майката на младата жена. Израелският премиер Бенямин Нетаняху отправя призив към китайския президент Си Цзинпин да се намеси за освобождаването на Ноа.

Преди да бъде освободена от пленничество, Ноа се появява в два записа на „Хамас“. През януари палестинското движение публикува видео, на което се виждат Ноа Аргамани и още двама заложници, които призовават Израел да ги върне у дома. На следващия ден „Хамас“ публикува ново видео, в което Аргамани е сама и разказва, че останалите двама заложници са били убити в израелски въздушни удари. В края на май „Хамас“ публикува аудиозапис с гласа на Аргамани.

Младата жена е освободена на 8 юни заедно с още трима заложници, държани в две къщи в палестинския бежански лагер Нусейрат. В операцията по освобождаването ѝ участват израелските сили, Шин Бет и израелската полиция. Заложниците са откарани с хеликоптер до медицинския центъра "Шеба" за прегледи и там е установено, че са в относително добро здраве, но страдат от недохранване. Приятелят на Ноа остава в плен. Ноа е освободена в деня на рождения ден на баща си, който казва, че това е най-големият подарък за него. Три седмици по-късно майката на Ноа умира. А Ноа се превръща в гласа на заложниците, отвлечени в ивицата Газа. От интервюта и от разкази, които тя е направила пред близки на други заложници, става ясно, че тя е била местена от жилище в жилище в Газа. В даден момент с други заложнички е била робиня в луксозна вила, където е чистела и готвела, но не е имала право да яде. Рядко е можела да се къпе. След преместването си оттам в друг апартамент тя е можела да излиза, но охранявана и дегизирана като палестинка. По време на пленничеството е научила думи на арабски и е говорела с похитителите от името на други заложници. Самата Ноа отрича да е била бита от бойците на „Хамас“, но казва, че е получила наранявания по време на израелски въздушен удар по Газа.

След освобождаването си Ноа Аргамани е поканена от израелския премиер Бенямин Нетаняху да присъства сред почетните гости на речта му в американския Конгрес през юли. Там той разказва историята на Ноа и младата жена е бурно аплодирана от аудиторията, съобщава Си Би Ес Нюз. Но тя си навлича критики от други близки на заложници, че играе по свирката на Нетаняху, който не полага достатъчно усилия за освобождаването на пленените израелци.

През август Ноа и баща ѝ пътуват до Япония за среща с дипломати от страни от Г-7 като част от израелските усилия повече хора да бъдат информирани за съдбата на заложниците, държани от „Хамас“ в Газа.

В край на август Ноа породи полемика, когато в медиите за завъртяха кадри от парти, организирано по повод освобождаването ѝ и завръщането ѝ към нормалния живот, пише „Дейли експрес“. На кадрите Ноа танцува с жълт бански и дори в даден момент се е покатерила на раменете на неизвестен мъж. Тогава се появиха коментари, че държанието на Ноа е неуместно, особено предвид това, че нейният приятел все още е заложник. На партито все пак Ноа заявява, че е тъжно това, че тържеството се състои в момент, в който израелските войници продължават да са на бойното поле и все още има над 100 израелски заложници в Газа, сред които е и нейният приятел Авинатан, който ѝ липсвал ужасно много.

Хиба Абу Нада е палестинска поетеса и романистка, родена през  юни 1991 г. в Мека, в Саудитска Арабия, в семейството на палестински бежанци. Впоследствие се премества да учи в ивицата Газа. Завършва биохимия в Ислямския университет и  магистратура по клинично хранене от Университета „Ал Азхар“ в Газа. Паралелно с това започва да пише поезия. Публикува няколко стихосбирки. През 2017 г. се появява и първия ѝ роман, озаглавен „Кислородът не е за мъртвите“. С него тя се класира на второ място в двадесетото издание на наградата „Шарджа“ за арабска креативност, присъждана от Обединените арабски емирства. Основните теми, които вълнуват Хиба Абу Нада са справедливостта, правосъдието, бунтовете от Арабската пролет в Близкия изток, както и съдбата на жителите на Газа и на палестинците като цяло.

След избухването на войната в Газа Хиба Абу Нада започва активно да поства в социалните мрежи послания, които се споделят и превеждат. В пост в „Екс“ от 8 октомври, ден след нападението на „Хамас“ срещу Южен Израел, довело веднага до ответен огън от страна на израелските сили срещу Газа, Хиба Абу Нада пише: „Нощта в Газа е тъмна освен блясъка на ракетите, спокойна е освен звука на бомбите, ужасяваща е освен утешението на молитвите, черна е освен светлината на мъчениците. Лека нощ, Газа“. А в пост от 18 октомври тя пише: „Всеки от нас, в Газа, е свидетел или мъченик на освобождението. Всеки от нас очаква да види в кой от двамата ще се превърне там горе, при Бог. Ние вече сме започнали изграждането на нов град в Рая“. Постът ѝ завършва с думите: „В Рая новата Газа е свободна от обсада и се формира сега“.

Два дни по-късно, на 20 октомври Хиба Абу Нада загива в израелски въздушен удар, при който се оказва поразен домът ѝ в град Хан Юнис в южната част на ивицата Газа, посочват сайтът на френската Асоциация на университетските преподаватели в подкрепа на спазването на международното право в Палестина. Информацията за смъртта на Хиба Абу Нада е публикувана и от литературното издание, базирано в Ню Йорк, „Литерари хъб“. 

Палестинката Хеба Загут е жителка също на палестинския анклав. Тя е художничка, открояваща се с пейзажи от светите места на Йерусалим, изрисувани в ярки цветове и с портрети на палестинки, облечени в традиционни палестински одежди. Чрез тези творби Хеба Загут изпраща послание на външния свят и е част от творческите му среди. Хеба Загут е учила изящни изкуства в Университета „Ал Акса“ в Газа. Сред пейзажите ѝ се открояват такива на Стария град в Йерусалим, смятан за трето свято място за исляма, тъй като там се намира джамията „Ал Акса“. Сред пейзажите на Хеба Загут има и такива на Църквата на Рождество във Витлеем, която е скъпа на християните, защото на това място според вярванията е роден Исус Христос. Женските портрети, които Хеба Загут рисува, се открояват с това, че в тях нарисуваните жени държат често пъти гълъб, ключ или уд (вид струнен музикален инструмент). Гълъбът символизира мира, ключът – завръщането у дома, а удът – културата на миналото, разказва Хеба Загут в един от клиповете, в които в социалните мрежи тя представя творбите си и печели последователи. Във видео, което Хеба Загут поства на 28 септември миналата година в ЮТюб, тя казва: „Ние всички знаем, че има напрежения и политически събития, които не са никак прости в Газа. Рисувайки, аз се опитвам да представя всички негативни емоции и същевременно по този начин да се отърся от тях. Смятам изкуството за послание, което изпращам на външния свят, като давам по този начин израз на палестинската кауза и на палестинската идентичност“.

За Хеба Загут лутеранският свещеник Митри Рахеб, основател на университета „Дар ал Калима“ във Витлеем, специализиран в изкуствата и културата, разказва: „Творчеството на Хеба Загут е много всеприобщаващо. Много от нейните картини изобразяват църкви с кръстове и джамии с полумесеци. В творбите ѝ има и една наистина женствена нотка. Тя е един много специален творец“.

Хеба Загут загива при израелски въздушен удар в средата на миналия октомври. Две от децата ѝ – Адам и Махмуд, също са жертви на удара. Съпругът на Хеба Загут и другите им две деца оцеляват.

Тридесет и девет годишната Малак Матар е  палестинска художничка и илюстратор на детски книги, родена в ивицата Газа през декември 1999 г. в семейството на бивш палестински дипломат и на учителка по английски език.  Тя все още не е навършила четвърт век, но е преживяла четири конфликта в анклава. Малак живее с родителите си в квартала Ремал на град Газа. Завършила политически науки и международни отношения в университета „Аядин“ в Истанбул. Печели виза за Великобритания, за да следва магистратура по изящни изкуства в университета „Сентрал Сейнт Мартинс“ в Лондон. На 6 октомври миналата година тя отпътува от палестинския анклав през Аман за Лондон. Когато пристига в британската столица научава, че войната отново е избухнала в Газа.

През последващите месеци Малак живее непрестанно в ужас какво се случва с близките ѝ в Газа. Там тя има около 100 роднини. За някои от тях не знае дали са живи. За родния си квартал знае, че е разрушен. Малак Матар, която до този момент е  рисувала в топли и ярки цветове,  разказва, че войната е изпила цветовете от нея и сега тя рисува само в сиви, бели и черни тонове. Въз основа на снимки, които близките ѝ изпращат по телефона или на разказите на оцелели от войната в Газа, тя рисува картини, в които се открояват счупени детски играчки, измършавели деца, чували с трупове, дюшеци, влачени от разселените от конфликта палестинци. Малак Матар казва, че ако творбите ѝ карат хората да се чувстват зле, то значи тя е постигнала целта си да нарисува войната. Същевременно споделя, че се чувства виновна, че е оцеляла на косъм от войната, докато близките ѝ са в ада.

Някои от творбите на Малак Матар сега са изложени в галерия „Феруци“ в квартала Дорсодуро във Венеция, като част от съпътстващата програма на Венецианското биенале на изкуствата, чиято тема тази година е „Чужденци навсякъде“, припомня "Ал Джазира".