ОБНОВЕНА

site.btaЗачитането на човешките права в Русия значително се е влошило, отбеляза в доклада си специалният докладчик на Съвета на ООН по правата на човека в Русия Мариана Кацарова

Зачитането на човешките права в Русия значително се е влошило, отбеляза в доклада си специалният докладчик на Съвета на ООН по правата на човека в Русия Мариана Кацарова
Зачитането на човешките права в Русия значително се е влошило, отбеляза в доклада си специалният докладчик на Съвета на ООН по правата на човека в Русия Мариана Кацарова
Специалният докладчик на ООН за състоянието на правата на човека в Русия Мариана Кацарова. Снимка: БТА

Специалният докладчик на Съвета на ООН по правата на човека в Русия Мариана Кацарова представи новия си доклад на 23-тата среща на 57-та редовна сесия на Съвета на ООН по правата на човека в Женева.

Кацарова заяви, че през последната година обстановката в Русия значително се е влошила. "Моят доклад очертава сериозна картина на водена от държавата политика на нарушения на човешките права, легализирани от ново или реформирано законодателство и придружени от политически мотивирани репресии, които изцяло са спрели работата на независимите граждански и политически сфери в Русия", посочи тя на срещата, излъчена на живо на сайта на ООН.

По думите ѝ страната се управлява от спонсорирана от държавата система на страх и наказания, включително с използване на изтезания. Кацарова изтъкна, че гражданските и политическите свободи в Русия не просто са били допълнително ограничени, но жестокостта на нарушенията на човешките права от страна на правителството е ескалирала и то е разширило набора си от инструменти за потушаване на изразяването на несъгласие с репресивната си вътрешна политика и подчинена на войната външна политика.

"Руските граждани не са свободни да изразяват своето мнение, да се сдружават, да участват в мирни събирания или да участват в обществения живот", посочи специалният докладчик на Съвета на ООН по правата на човека в Русия.

Кацарова обърна внимание на т.нар. закон за чуждестранните агенти и нежеланите организации, който е дал възможност на правителството да принуждава организации да прекратяват дейността си, а вследствие на него стотици хора вече не могат да вършат работата си и да живеят нормално в Русия.

Тя отбеляза и новото законодателство, свързано с военната цензура.

„То позволи да бъдат преследвани стотици хора, които се осмелиха да кажат истината за случващото се във войната срещу Украйна. Наказанията включват дългогодишни присъди в затвор и огромни финансови глоби“, пише в доклада си Кацарова.

Спорните арести са широко разпространени, като руските власти не само са засилили репресиите си срещу традиционните източници на опозиция – независими журналисти, активисти за граждански права и политически опозиционери, но преследват и поети, артисти, религиозни фигури, групи на коренното население, мигранти и хора, които са избягали в чужбина със строга цензура, опити за сплашване и преследване за всяко предполагаемо нарушение.

"Руски граждани получават шокиращо дълги присъди по абсурдни обвинения – 7 години за прочитане на стихотворение, за рецитиране на молитва или за представяне на пиеса, за която се смята, че е антивоенна", заяви Кацарова.

Тя отбеляза, че безпокойство предизвикват и доказателствата за контролирани от държавната власт насилие и изтезания на граждани, задържани заради това, че по мирен начин са упражнили гражданските си права.

„Бруталното насилие над задържани от правоприлагащите органи остава ненаказано. В затворите все по-често се използва изолация и друго умишлено третиране, равносилно на изтезания“, добави тя.

Заподозрените за извършване на терористичния атентат през март в Москва бяха показани по национална телевизия с видими следи от изтезания, което показва, че държавата одобрява изтезанията и ги приема за нещо нормално, посочи още Кацарова.

Все още се използва и практика, останала от съветската епоха, когато дисиденти и правителствени критици бяха изпращани на принудително лечение в психиатрия с цел гласовете им да бъдат заглушени.  

Чужденци и хора с двойно гражданство биват задържани по изфабрикувани обвинения и се използват като механизъм за водене на преговори за размяна за руски затворници, държани в чужбина, посочи Кацарова. Тя добави, че не бива да забравяме, че въпреки неотдавнашната размяна на задържани по политически причини чуждестранни граждани в Русия все още има над 1300 политически затворници, включително най-малко 30 журналисти. Тя призова тези затворници да бъдат освободени незабавно и безусловно, особено онези, чиито здраве и живот са поставени в риск.

„Трябва да се уверим, че светът не е забравил онези, които все още страдат зад решетките заради това, че са отстоявали човешките си права“, заяви Кацарова.

В доклада си тя отбелязва и президентските избори, произведени през март, които бяха „сериозно компрометирани“. На единствените двама кандидати, които се обявиха срещу войната в Украйна, бе забранено да участват в изборите, което е лишило избирателите от правото им на избор.

Месец преди тези избори видният опозиционер Алексей Навални почина, докато беше в затвора. Руските власти досега не поемат отговорност за смъртта му, което допълнително засилва усещането за безнаказаност и подкрепяно от държавата насилие, подчерта тя. Смъртта на Навални предизвика множество мирни шествия в цяла Русия, но вместо да зачитат правото на изразяване на скръб, властите отговориха с брутални репресии, отбелязва Кацарова.

Ситуацията се е влошила драстично и за представителите на ЛГБТ общността, съобщава в доклада си специалният докладчик. Те не само са подложени на системна дискриминация в Русия, но и на наказателно преследване като членове на т.нар. екстремистки организации.

Специалният докладчик на Съвета на ООН по правата на човека в посочи, че пленените украински войници не получават статут на военнопленници и не получават от руските власти защитата, предвидена от международното право. Тя призова руските власти незабавно и безусловно да освободят всички задържани украинци, включително насилствено депортираните деца, както и незабавно да накажат отговорните за изтезанията срещу тях.

Най-малко 170 000 престъпници са били изпратени да се бият срещу Украйна в замяна на помилване или намаляване на присъдите, заяви Кацарова. Според доклада ѝ тази практика е допринесла за увеличаване на насилието срещу жени и момичета.

Липсва и законодателна защита срещу домашното насилие и насилието по полов признак, което е довело до смъртта на хиляди жени и момичета, отбелязва тя. В Северен Кавказ все още съществуват практики на семейно уговорени бракове, обрязване на женските гениталии и т.нар „убийства на честта“, съобщи Кацарова.

В заключение тя призова да не се забравя за сериозните нарушения на човешките права и военни престъпления по време на войната в Чечения и заяви, че не бива да бъде позволено тази история да се повтори в Украйна.

/ПТА/

news.modal.header

news.modal.text

Към 18:27 на 22.02.2025 Новините от днес

Високо ценя приноса на българската адвокатура за развитието на правовата държава и усилията за по-добро функциониране на съдебната система, заяви председателят на парламента Наталия Киселова пред делегатите на Общото събрание на адвокатите от страната

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация