site.btaЗачитането на човешките права в Русия значително се е влошило, отбеляза в доклада си специалният докладчик на Съвета на ООН по правата на човека в Русия Мариана Кацарова
Специалният докладчик на Съвета на ООН по правата на човека в Русия Мариана Кацарова представи новия си доклад на 23-тата среща на 57-та редовна сесия на Съвета на ООН по правата на човека в Женева.
Кацарова заяви, че през последната година обстановката в Русия значително се е влошила. "Моят доклад очертава сериозна картина на водена от държавата политика на нарушения на човешките права, легализирани от ново или реформирано законодателство и придружени от политически мотивирани репресии, които изцяло са спрели работата на независимите граждански и политически сфери в Русия", посочи тя на срещата, излъчена на живо на сайта на ООН.
По думите ѝ страната се управлява от спонсорирана от държавата система на страх и наказания, включително с използване на изтезания. Кацарова изтъкна, че гражданските и политическите свободи в Русия не просто са били допълнително ограничени, но жестокостта на нарушенията на човешките права от страна на правителството е ескалирала и то е разширило набора си от инструменти за потушаване на изразяването на несъгласие с репресивната си вътрешна политика и подчинена на войната външна политика.
"Руските граждани не са свободни да изразяват своето мнение, да се сдружават, да участват в мирни събирания или да участват в обществения живот", посочи специалният докладчик на Съвета на ООН по правата на човека в Русия.
Кацарова обърна внимание на т.нар. закон за чуждестранните агенти и нежеланите организации, който е дал възможност на правителството да принуждава организации да прекратяват дейността си, а вследствие на него стотици хора вече не могат да вършат работата си и да живеят нормално в Русия.
Тя отбеляза и новото законодателство, свързано с военната цензура.
„То позволи да бъдат преследвани стотици хора, които се осмелиха да кажат истината за случващото се във войната срещу Украйна. Наказанията включват дългогодишни присъди в затвор и огромни финансови глоби“, пише в доклада си Кацарова.
Спорните арести са широко разпространени, като руските власти не само са засилили репресиите си срещу традиционните източници на опозиция – независими журналисти, активисти за граждански права и политически опозиционери, но преследват и поети, артисти, религиозни фигури, групи на коренното население, мигранти и хора, които са избягали в чужбина със строга цензура, опити за сплашване и преследване за всяко предполагаемо нарушение.
"Руски граждани получават шокиращо дълги присъди по абсурдни обвинения – 7 години за прочитане на стихотворение, за рецитиране на молитва или за представяне на пиеса, за която се смята, че е антивоенна", заяви Кацарова.
Тя отбеляза, че безпокойство предизвикват и доказателствата за контролирани от държавната власт насилие и изтезания на граждани, задържани заради това, че по мирен начин са упражнили гражданските си права.
„Бруталното насилие над задържани от правоприлагащите органи остава ненаказано. В затворите все по-често се използва изолация и друго умишлено третиране, равносилно на изтезания“, добави тя.
Заподозрените за извършване на терористичния атентат през март в Москва бяха показани по национална телевизия с видими следи от изтезания, което показва, че държавата одобрява изтезанията и ги приема за нещо нормално, посочи още Кацарова.
Все още се използва и практика, останала от съветската епоха, когато дисиденти и правителствени критици бяха изпращани на принудително лечение в психиатрия с цел гласовете им да бъдат заглушени.
Чужденци и хора с двойно гражданство биват задържани по изфабрикувани обвинения и се използват като механизъм за водене на преговори за размяна за руски затворници, държани в чужбина, посочи Кацарова. Тя добави, че не бива да забравяме, че въпреки неотдавнашната размяна на задържани по политически причини чуждестранни граждани в Русия все още има над 1300 политически затворници, включително най-малко 30 журналисти. Тя призова тези затворници да бъдат освободени незабавно и безусловно, особено онези, чиито здраве и живот са поставени в риск.
„Трябва да се уверим, че светът не е забравил онези, които все още страдат зад решетките заради това, че са отстоявали човешките си права“, заяви Кацарова.
В доклада си тя отбелязва и президентските избори, произведени през март, които бяха „сериозно компрометирани“. На единствените двама кандидати, които се обявиха срещу войната в Украйна, бе забранено да участват в изборите, което е лишило избирателите от правото им на избор.
Месец преди тези избори видният опозиционер Алексей Навални почина, докато беше в затвора. Руските власти досега не поемат отговорност за смъртта му, което допълнително засилва усещането за безнаказаност и подкрепяно от държавата насилие, подчерта тя. Смъртта на Навални предизвика множество мирни шествия в цяла Русия, но вместо да зачитат правото на изразяване на скръб, властите отговориха с брутални репресии, отбелязва Кацарова.
Ситуацията се е влошила драстично и за представителите на ЛГБТ общността, съобщава в доклада си специалният докладчик. Те не само са подложени на системна дискриминация в Русия, но и на наказателно преследване като членове на т.нар. екстремистки организации.
Специалният докладчик на Съвета на ООН по правата на човека в посочи, че пленените украински войници не получават статут на военнопленници и не получават от руските власти защитата, предвидена от международното право. Тя призова руските власти незабавно и безусловно да освободят всички задържани украинци, включително насилствено депортираните деца, както и незабавно да накажат отговорните за изтезанията срещу тях.
Най-малко 170 000 престъпници са били изпратени да се бият срещу Украйна в замяна на помилване или намаляване на присъдите, заяви Кацарова. Според доклада ѝ тази практика е допринесла за увеличаване на насилието срещу жени и момичета.
Липсва и законодателна защита срещу домашното насилие и насилието по полов признак, което е довело до смъртта на хиляди жени и момичета, отбелязва тя. В Северен Кавказ все още съществуват практики на семейно уговорени бракове, обрязване на женските гениталии и т.нар „убийства на честта“, съобщи Кацарова.
В заключение тя призова да не се забравя за сериозните нарушения на човешките права и военни престъпления по време на войната в Чечения и заяви, че не бива да бъде позволено тази история да се повтори в Украйна.
/ПТА/
news.modal.header
news.modal.text