site.btaПепа Витанова: БТА никога не е едно изречение

Пепа Витанова е магистър по история (СУ “Св. Климент Охридски”, профил „История и теория на културата”) и бакалавър по журналистика (СУ “Св. Климент Охридски”). В Българска телеграфна агенция работи от 2016 г. Била е редактор във вестниците “168 часа”, “Сега”, “Демокрация”, „Репортер” и в списанията “Тема”, “Клуб М” и “Векове”; главен редактор и автор на сп. “Жената днес”, политически коментатор в телевизионното предаване “Наблюдател” (БНТ) и в. “24 часа”. Нейни текстове са публикувани също във вестниците „Стандарт”, „Пулс“, „Стършел“, в сайтовете „Факел”, „Off news”, „Reduta.bg”, „Glasove”, в списанията „Bulgaria On Air”, „Мениджър”, „Бакхус”, „Vagabond”, „За  Хората” и др. Съавтор е с писателя Иван Кулеков на книгата “Америка – дъжд на морското дъно” (1995) и съставител и автор на идеята за сборниците „Секс off” (20 истории за любовта – между началото и края, „Изток-Запад”, 2006) и „Проект Смърт” (28 гледни точки за смъртта, „Сиела”, 2011). Нейни разкази са печелили награди в национални литературни конкурси. Има син и дъщеря.

Каква е връзката между историята и журналистиката? 

Журналистиката е част от историята на човечеството. Познанията за миналото се базират на летописци, на хора, които са документирали времето, в което живеят – чрез дневници, хроники, рисунки. Всъщност, ако ги нямаше тези протожурналисти, може да ги наречем така, нямаше да имаме историческо познание за отминалите епохи.

Историческото образование ми е помагало да осмислям процесите, които следя като журналист. Всяко допълнително образование, умение, знание, хоби, талант помагат за това да бъдеш по-добър журналист. По-задълбочен и по-внимателен в поднасянето на факти и анализи. Стабилното образование предпазва от грешки и глупави писаници. Помага и с точните контакти - със специалисти в съответната област, която следиш. Най-добрите журналисти почти винаги са имали и имат стабилно образование в друга сфера, журналистическото образование само по себе си не дава фундамент.  

Как един журналист може да е бил едновременно главен редактор на женско списание и политически коментатор? Отвъд очевидните, какви са приликите и разликите в естеството на работата и как се става успешно подобен широкоспектърен журналист?

Не е невъзможно, но моя случай не беше едновременно. :) Въпросът ви е много точен – широкоспектърен журналист и успешен са две различни неща. Широкоспектърният журналист е нещо като личния лекар – може да ти свърши работа, но няма да му се довериш да те оперира. За всяка задълбочена и успешна дейност е нужна специализация.  

Първият ми журналистически „профил“ беше редактор в отдел „История“ на в. „Демокрация“, после станах репортер и коментатор на политически теми. Политиката през 90-те години не беше това, което е сега. Всичко беше много емоционално и приличаше на истинско. Имаше интересни хора и процеси. Нямаше пиари, нито готови прессъобщения, нямаше предаване на информации с копи-пейст. Поощряваше се чувството за хумор в журналистиката, остроумието, различността. Беше интересно да пишеш и анализираш събитията, да търсиш своя си гледна точка, свой журналистически стил. Да се състезавате с колегите, но и да сте си най-близки приятели. Разбира се, това ми усещане за щастливо време се дължи и на тогавашната ми младост, когато си млад, всичко е много по-ярко и вълнуващо.

Главен редактор на „Жената днес“ станах, когато изчезна тази еуфория в политиката, всичко взе да става по-мрачно и повтарящо се. Образно казано, хората взеха да се прибират от площадите, върнаха се към нещата от собствения си живот. Дойде времето за списанията за жени и мъже. И ми възложиха да направя чисто нова концепция на емблематичното, наистина емблематичното за поколения българки сп. „Жената днес“, и да го оглавя. Разбира се, спрях да пиша за политика.

Сборниците, на които сте съставител и автор, са на доста различни тематики. Какво Ви свързва с тези теми и какви истории търсите и Ви правят най-голямо впечатление?

Не са чак толкова различни. Важните теми в живота са само две: Ерос и Танатос. Любовта и смъртта. Сборникът „Секс off” е за любовта – между началото и края й. Беше провокиран от новата ми роля на майка на две деца. Вторият сборник е за смъртта, за този толкова важен „проект“, за който се опитваме да не мислим, а би бил добра отправна точка при търсенето на смисъла на живота ни. Идеята ми за него се роди след загубата на родителите ми, а работата по реализирането му беше най-добрата възможна терапия. Творческата работа винаги е и автотерапия.

Днес ме вълнува темата за бъдещето на децата ми, за самодостатъчността на изкуствения интелект, за ескалацията на фанатизма в световен мащаб. Но няма да издавам нова книга. Вече почти никой не чете, а и вече почти не познавам човек, който да не е написал книга.  

Как започнахте работа в БТА? Кой Ви покани и защо избрахте да работите за агенцията?

Покани ме Максим Минчев, светла му памет, с него се познавахме от много отдавна. Дотогава бях работила основно в частни медии, включително и на свободна практика – като външен автор на няколко издания. За някои от тези издания бях отразявала няколко от „Световните срещи на българските медии“, които БТА организира от началото на новото хилядолетие. Пътувала съм с екип на БТА и на среща с Кипърската информационна агенция.

Максим Минчев умееше да прави всякакъв вид събития така, че накрая да изглеждат като сътворени с моцартова лекота, като празник за хората, които събираше на тях. Чак когато се присъединих към екипа на БТА, разбрах колко труд, а и нерви, се крият зад подготовката на тези срещи.

През 2013 г. Максим ме покани (на граждански договор) да сформирам екип от оператор и монтажист, с които за първи път да „тренираме“ производство на видео-новини от предстоящата „Девета Световна среща на българските медии“. Получи се добре, справихме се с оператора Мартин Димитров. Имах опит като телевизионен журналист в предаването „Наблюдател“ и затова Максим ми се довери, тогавашната му идея беше впоследствие да ни повери телевизионното „Студио БТА“, което планираше да създаде. Поне така ни каза. Появата на студиото се отложи във времето, а когато стана факт, вече работех на друго място, на щат като директор на дирекция „Връзки с обществеността и протокол“ на Министерство на инвестиционното проектиране. Така че се разминах с телевизионния проект на БТА.

Но когато нещо е писано, то се случва, макар и в друг вид. През лятото на 2016 г. Максим ме покани да заема позицията пиар на БТА, беше се освободила след оттеглянето на моята приятелка и колега Леда Аврамова. Така се озовах в БТА като щатен служител. Много ми допадна работата с Максим. Беше влюбен в живота и издигнат над прахта му. Това съм запомнила от него: „Нека да не се занимаваме с прахта“. Казваше го винаги, когато разговорите тръгваха в посока битовизми, интриги и други грозоти. Малка, но важна моя вметка: всички успели хора, които съм срещала в дългия си професионален и житейски път, са били от същата порода. Мъже и жени, които нямат време за дребнотемия, токсични взаимоотношения, сплетни и отмъщения. Европейски тип хора – над нещата, с далечен хоризонт. Ето за такива хора си струва да работиш, да бъдеш приятел с тях, да ги имаш в живота си.

Разкажете за работата си на редактор в дирекция ЛИК?

Периодът ми в БТА може най-общо да се раздели на две половини – 4 години, в които бях пиар и 4 години, в които работих като редактор в дирекция ЛИК. Плюс 8 месеца, през които боледувах - така се случи, за съжаление.

Когато Кирил Вълчев стана генерален директор на БТА през 2021 г., прецени, че БТА няма нужда от пиар. Мисля, че беше прав. Ето, че БТА си съществува чудесно и без пиар. Като цяло има едно залитане у нас по назначенията на пиари – навсякъде и във всичко. В много корпорации по света пиарите бяха освободени през ковидните години и така си остана и след това.

Работата ми като редактор в ЛИК беше с фокус дейността на партньорските организации на БТА. Агенционната журналистика е много различна от журналистиката в частните медии. Тя е информативна, телеграфна и не търпи личен поглед, да не говорим за шеги и интерпретации. Не е за всеки.

Изглежда като да имате разнообразни интереси и Ви харесва да работите в различни сфери и на различни позиции. Кои са тези, които са Ви останали най-любими?

Да, харесва ми да ми е интересно това, което работя. Обичам да сменям заниманията си, защото човек е най-полезен – и за себе си, и за работодателя си, тогава, когато е в началото на нещо ново. Тогава надскача себе си, дава най-доброто, на което е способен.

Харесвам творческата работа. Мразя екселските таблици. Харесвам свободата – да имаш работа, която да свършиш, качествено и в срок, а не офисно време, което да изстоиш и взаимоотношения, които да изтърпиш. Затова и винаги съм бягала от началнически позиции – случвали са ми се, но не е моето.

Как се различават различните Ви професионални периоди? С какво ще запомните всеки един от тях?

Най-щастливият ми професионален период са годините във в. „168 часа“ – заради атмосферата на смях, обич, нулева токсичност, заради енергията на времето, надеждите, устрема. Харесвам и годината си в предаването „Наблюдател“ на Тома Томов и Димитри Иванов, няма вече журналисти от такава класа. Харесвам и годините си на свободна практика, много ги харесвам, щастлива съм, че имах възможност да се препитавам и така. Като че ли най-дълго съм работила в БТА, почти 9 години. Срещнах много стойностни колеги тук. Анета Паунска например, познавам от първите й стъпки като журналист преди почти 30 години, винаги ме е възхищавала с неща, които звучат като старомодно клише, но при нея са истински: отдаденост на работата, лоялност, трудолюбие, доброта и обич към хората. Последните две качества стават все по-ценни, защото са все по-дефицитни.

Кое е най-запомнящото се за вас събитие или момент от работата в агенцията, което е оставило най-голямо впечатление?

Първите ми две години в нея. Началата винаги са най-запомнящи се – и в любовта, и в работата. Впечатляващ за мен беше и края на професионалния ми път – с уроците, които си научих. Краят винаги си е край, малко тъжен, стресиращ, винаги някак неочакван.

Как “оставяте” БТА? В добри ръце ли е Агенцията с настъпването на новото поколение журналисти?

Харесва ми подмладяването на БТА през последните години. БТА буквално светна – отвътре и отвън. Много е вдъхновяващо да виждаш млади хора в агенцията. Носят друга енергия, друг поглед, друго темпо. Това, което най-много харесвам на младото поколение, е, че не носи този мрак, който се натрупва с годините. Всичко им е интересно, любопитно, искат да се учат и променят. Харесва им, че са в голяма институция, в голям екип. Голямото винаги означава повече.

С възрастта започваш да търсиш рутината, малко са тези, които не го правят. Рутината като защита, успокоение – започнеш ли да я търсиш, значи че си остарял. Харесвам на младите и това, че знаят стойността на живота и не се съгласяват да работят за недостатъчно пари. Харесвам и мобилността им, днес работят едно, утре ще търсят по-добро място. Докато го правят – значи са млади, смели, с бъдеще.

Какво е за вас БТА? На какво ви научи? Промени ли Ви работата тук и как?

БТА е част от пътя ми. Научи ме на смирение. Още когато постъпих в БТА, си казах: тук искам да остана. Имало е и моменти, в които ми се е искало да си тръгна по-рано. Че кой няма такива моменти? Но важното е, че никога не съм се притеснявала да кажа къде работя. Във време, в което журналистиката загуби голяма част от ореола си, да работиш в медия като БТА е своеобразно облекчение.        

Кое считате за свой най-голям успех в работата в БТА? А като журналист изобщо?

Най-високо оценявам идеята си да поканим писателя Ерик Уайнър на Шестата среща на световните агенции, на която БТА беше домакин през 2019 г. Харесвам всичко: от появата на идеята ми и пътя до осъществяването й. Харесвам и идеята си за засаждането на двете горички – до село Рила и в района на Арбанаси, през 2018 г., за 120-годишнината на БТА. Вярвам, че и за агенциите важи правилото за хората: не си живял, ако не си засадил дърво. 

Като редактор в БТА, най-много ценя едно мое интервю със световноизвестния лесовъд и еколог Питър Волебен. Той не е давал интервюта на други журналисти у нас, поне доколкото знам. 

Като журналист най-големият ми успех е, че запазих независимостта си. Не се срамувам от нищо, под което стои подписът ми. Не съм правила нищо заради пари или от липса на избор. Избор винаги имаме, само че си има цена.  

Опишете БТА в едно изречение.

БТА никога не е едно изречение, винаги е нещо повече.