Миналата седмица излезе дългоочакваният доклад на бившия италиански министър-председател и бивш шеф на Европейската централна банка Марио Драги, съдържащ около 170 предложения за това как да се повиши конкурентоспособността на блока. Какво включва той и какви са реакциите, обобщава Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 23 европейски осведомителни агенции, сред които е и БТА.
В доклада на Марио Драги се прави строг анализ на настоящото състояние на икономиката на ЕС, като се призовава за повече инвестиции и по-бързо вземане на решения.
Бившият италиански министър-председател признава амбициозността на предложенията си, които ще представляват по-голям тласък от плана "Маршал" за възстановяване на Европа след Втората световна война, като заяви, че те са оправдани от "екзистенциалното предизвикателство", пред което е изправен блокът.
Планът за конкурентоспособност, който се основава на около 170 предложения, препоръчва годишни инвестиции в размер на 750-800 млрд. евро, съвместни дългове и реформи за борба с изоставането от конкуренти като САЩ и Китай.
Той заяви, че "единственият начин Европа да стане по-продуктивна е да се промени радикално", но опасенията относно осъществимостта, финансирането и въздействието върху конкурентното бъдеще на блока остават.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която през юли си осигури втори петгодишен мандат начело на изпълнителния орган на блока, се надява да използва доклада от 400 страници, за да определи своите приоритети. Тя възложи изготвянето на доклада миналата година.
Първите обсъждания на доклада ще се проведат през октомври, заяви хърватският министър-председател Андрей Пленкович.
Какво иска Драги?
Драги призовава за повече инвестиции в научни изследвания и иновации, чисти енергийни технологии и по-бързо вземане на регулаторни решения, както и за "нова индустриална стратегия за Европа".
"Достигнахме точката, в която без действия ще трябва да направим компромис или с нашето благосъстояние, или с околната среда, или със свободата ни", каза той на пресконференция в Брюксел и добави: "Това ще бъде бавна агония".
Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард заяви, че докладът е "тежък", но "справедлив", и добави, че предложенията в него могат да помогнат на ЕЦБ да "постигне по-добри резултати в монетарната си политика".
"Докладът на Марио Драги за европейската конкурентоспособност е логичен и прави добър преглед на глобалната ситуация", каза хърватският премиер Андрей Пленкович.
Производствени технологии: "Драги, бивш президент на ЕЦБ, иска блокът да преодолее разликата в иновациите със САЩ, изтъквайки голямото предимство, което Вашингтон има в сектора на високите технологии.
В американската икономика "по-голямата част от производителността е концентрирана в сектора на високите технологии", заяви Драги, като отбеляза, че когато технологиите се премахнат от сравнението, икономическата производителност на ЕС се представя по-добре.
Драги иска ЕС да намали регулациите и да облекчи спазването на изискванията за технологичните предприемачи, особено за по-малките предприятия, както и да увеличи възможностите за финансиране на компаниите за разширяване на дейността им.
Декарбонизация срещу растеж: ЕС трябва също така да използва статута си на "световен лидер в областта на чистите технологии" като вятърните турбини, за да постигне нов растеж чрез политики за намаляване на въглеродните емисии, каза Драги.
Той обаче предупреждава в доклада си, че ако политиката не е координирана правилно, то "декарбонизацията може да противоречи на конкурентоспособността и растежа".
Бившият италиански министър-председател също така предупреждава, че се разчита прекомерно на Китай и за това, че "китайската държавно спонсорирана конкуренция" също е заплаха за чистите технологии и автомобилната индустрия на ЕС.
Според Драги "подражаването на подхода на САЩ за системно изключване на китайските технологии" би забавило прехода на ЕС от изкопаеми горива и би наложило по-високи разходи за икономиката.
Външна икономическа политика: Правейки сравнения със САЩ и Китай, Драги призовава блока да разработи "външноикономическа политика", за да сключи по-преференциални търговски споразумения, да изгради запаси от стратегически суровини и да осигури вериги за доставка на критични технологии.
Драги изтъква, че "за разлика от изкопаемите горива, ЕС разполага с находища на някои основни суровини", изтъквайки случая с лития в Португалия, който може да се използва за електромобили, вятърни турбини и други стоки.
Въпреки това в момента "ЕС продължава да разчита в голяма степен на вноса на суровини, вместо да експлоатира вътрешните ресурси", критикува той. Литият е съществена част от литиево-йонните батерии, използвани в електрическите превозни средства, чието търсене бързо нарасна през последните години и се очаква до 2030 г. да достигне повече от 30 % от годишните продажби на превозни средства.
Португалия е известна като най-големия и всъщност единствения значителен обект за производство на литий в ЕС, но това разработване не е без противоречия. Геолозите предупреждават за въздействието върху околната среда.
В по-общ план Драги призовава за повече съвместни поръчки в областта на отбраната, облекчаване на правилата за конкуренция на телекомуникационния пазар, за да се даде възможност за по-голяма консолидация, и задълбочаване на капиталовите пазари, за да се стимулират инвестициите.
Въпросът за парите
За да постигне нов икономически растеж, ЕС трябва да инвестира еквивалента на 4,4 % - 4,7 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС през 2023 г., т. е. между 750 и 800 млрд. евро годишно.
Инвестициите следва да бъдат частично финансирани от ЕС чрез съвместни заеми по модела на историческия му инструмент "Следващо поколение ЕС", предназначен за възстановяване от пандемията от коронавирус, смята Драги. ЕС прибягна до съвместно вземане на заеми за фонда от 800 млрд. евро за подпомагане на икономиките на страните членки, засегнати тежко от пандемията, но концепцията остава спорна.
Драги заяви, че блокът трябва да емитира нови "общи дългови инструменти... за финансиране на съвместни инвестиционни проекти, които ще повишат конкурентоспособността и сигурността на ЕС".
Сред най-големите поддръжници на идеята са Франция и Италия, но други държави, включително Германия и Нидерландия, се противопоставят на подобни действия, опасявайки се, че ще бъдат принудени да допринасят непропорционално спрямо другите страни членки.
Германският министър на финансите Кристиан Линднер побърза да отхвърли идеята. "Съвместното вземане на заеми от ЕС няма да реши структурните проблеми", заяви той.
Съзнавайки съпротивата срещу предложението си, Драги заяви, че общи заеми ще бъдат възможни само ако "бъдат изпълнени политическите и институционалните условия".
Белгийският евродепутат Бруно Тобак, член на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика в Европейския парламент, каза, че са необходими нови обществени средства за заплащане на прехода. "Ако държавите членки отпускат заеми заедно, те свеждат до минимум рисковете си, предлага им се повече свободно финансово пространство и те получават голям стимул за икономиката си", каза Тобак.
Много икономисти и политически експерти обаче изразяват общо мнение, че въпреки амбициозните цели на доклада, изпълнението може да се окаже недостатъчно.
Ако ЕС иска да намали зависимостта си от Китай и да настигне САЩ, то "27 различни индустриални стратегии няма да свършат работа", заяви Нийл Макароф, директор на европейския мозъчен тръст по въпросите на климата "Стратегически перспективи".
Председателят на бюджетната комисия на Европейския парламент и бивш финансов министър на Белгия Йохан Ван Овертвелдт посочи факта, че емитирането на "общи сигурни активи", както ги нарича Драги, е типично за една пълноценна държава, но ЕС все още не е стигнал дотам. Според него свежи пари могат да се намерят чрез съкращаване на някои разходи и чрез увеличаване на преките вноски на страните членки в бюджета на ЕС. Ван Овертвелдт обръща поглед и към завършването на съюза на капиталовите пазари, тъй като той може да гарантира "голяма възвръщаемост на инвестициите", твърди той.
По подобен начин се аргументира и Марко Яклич, професор в икономическия факултет на университета в Любляна: "Доста скептично съм настроен, със сигурност има икономически причини за съвместни инвестиции, а също и за финансиране, но не съм сигурен, че политическата зрялост все още е налице. Ще бъда изненадан в положителен смисъл, ако новата Европейска комисия покаже, че е способна да убеди страните членки".
"Докладът не е идеална рецепта за всяка страна, но е доста добра рецепта за насърчаване на развитието на европейските мултинационални компании", отбеляза Боян Иванц, главен икономист в Словенската търговско-промишлена палата.
