Депутатите от украинския парламент, Върховната рада, гласуваха законопроект, фактически забраняващ дейността на едната от двете православни църкви в страната – свързаната с Московската патриаршия Украинска православна църква. Причината за драстичната мярка е мнението на властите, че УПЦ е проводник на руско влияние, въпреки че УПЦ обяви официално след руската инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г., че прекъсва връзките си с Москва.
Във вторник депутатите от Радата приеха с голямо мнозинство законопроект за затягане на режима за контрол върху религиозните организации, които са свързани с Руската православна църква (РПЦ) или подкрепят руската инвазия, а основен потърпевш от него ще бъде УПЦ, отбелязват агенциите.
Мярката бе одобрена на второ четене с гласовете на 265 от общо 322 народни представители, които присъстваха в залата, посочва ДПА.
С оглед на фрагментирания религиозен пейзаж в Украйна това действие ще засегне общо около 10 000 енории, които остават под влиянието на Московската патриаршия.
Забраната беше оправдана с подкрепата, която Московската патриаршия изразява за инвазията в Украйна, а украинският ѝ филиал, УПЦ, беше обвинен, че подкрепя престъпления срещу собствения си народ.
Официално законът цели да защити националната сигурност и религиозните свободи. Сега нормативният акт отива за подпис при президента Володимир Зеленски, преди да влезе в сила.
Той ще започне да действа 30 дни след като бъде обнародван, а отделните енории ще имат девет месеца да прекъснат отношенията си с Москва, посочи украинският депутат Ярослав Железняк.
Друг депутат, Роман Лозински, написа следното във Фейсбук: „Днес тръгнахме по неизбежния път на разчистването на шпионската мрежа на Кремъл, която от десетилетия извършва подривната си дейност отвътре под прикритието на религиозна организация“.
Докато вървяха разискванията по законопроекта, се чуха предупреждения от западните партньори на Украйна, че забраната не бива да задълбочава още повече религиозното разцепление в страната, отбелязва ДПА.
Зеленски заяви, че законът ще укрепи „духовната независимост“ на Украйна.
Нормативният акт дава право на властите да разследват всяка религиозна организация, а УПЦ е изрично определена в текста му като „идеологическо продължение на режима на държавата агресор“, отбелязва Асошиейтед прес.
ОСТРА РЕАКЦИЯ ОТ РУСКА СТРАНА
Очаквано приемането на закона предизвика бурни реакции от руска страна.
Първа темата коментира Мария Захарова, говорител на руското Министерство на външните работи, която остро осъди решението на Радата.
„Целта е да бъде унищожено истинското, канонично православие“, заяви тя, цитирана от агенциите.
Владимир Легойда, говорител на РПЦ, определи закона като „незаконно действие, грубо погазващо основополагащи принципи като свободата на съвестта и човешките права“.
С позиция излязоха и представители на духовенството на УПЦ.
Митрополит Климент, говорител на Украинската православна църква, каза в ефира на националната телевизия, че УПЦ винаги е действала „в съответствие със закона и ще се стреми да защитава основното конституционно право на свобода на съвестта и религиозните убеждения“.
ЦЪРКОВНИЯТ ВЪПРОС В УКРАЙНА И НЕГОВАТА ПРЕДИСТОРИЯ
В продължение на векове Русия и голяма част от Украйна образуват единно църковно пространство под върховенството на Московската патриаршия, посочва ДПА. След като получава независимост през 1991 г., Украйна започва да се стреми да получи и църковна самостоятелност.
Въпросът придоби още по-голяма острота след анексирането на Крим през 2014 г. и избухналата война между подкрепяните от Москва проруски сепаратисти и правителствените войски в Източна Украйна, отбелязва Франс прес.
През 2018 г. беше създадена Православната църква на Украйна (ПЦУ), която се отцепи от УПЦ и чиято самостоятелност (автокефалия) беше призната официално от вселенския патриарх Вартоломей, чиято официална резиденция е в квартал „Фенер“ в Истанбул. Вселенският патриарх има статут на пръв сред равни сред предстоятелите на православните църкви.
РПЦ реагира остро на възникналия разкол, тъй като ПЦУ е лоялна в духовно отношение на Вартоломей, а не на Москва, която смята Вселенския патриарх за свой противник.
Три месеца след руската инвазия в Украйна през 2022 г. УПЦ обяви „пълната си самодостатъчност и независимост“ от Москва, което на практика означаваше прекъсване на връзките с РПЦ, на която дотогава тя беше канонично подчинена. УПЦ декларира пълната си лоялност към украинската държава и призова членовете си да се сражават за Украйна като техен свещен дълг.
Но за мнозина в Украйна това не е достатъчно и те остават подозрителни към дейността на УПЦ, отбелязва Асошиейтед прес.
Службата за сигурност на Украйна (СБУ) съобщи във вторник, че от началото на войната са образувани над 100 наказателни производства срещу духовници от УПЦ за престъпления, свързани с военния конфликт. Около 50 от тях вече са с повдигнати обвинения, а 26 са получили съдебни присъди, добави СБУ. Някои духовници бяха разменени срещу украинци, държани в руски плен, посочи Службата за сигурност.
Оттам разпространиха снимков материал от претърсени църковни имоти на УПЦ като доказателство за извършвана подривна дейност, в които са намерени рубли, руски паспорти и позиви с проруско съдържание.
Законът, който предвижда и забрана на пропагандирането на идеологията на така наречения Руски свят, е поредният израз на водещата се на по-дълбинно ниво религиозно-културна битка между Русия и Украйна успоредно с бойните действия, отбелязва Асошиейтед прес.
Именно „Руският свят“ беше една от обосновките, които руският президент Владимир Путин даде за започването на войната. Руският свят представлява схващане, според което Русия, Украйна и Беларус формират общо духовно и културно пространство, представляващо сфера на влияние на Русия.
Руският патриарх Кирил е съюзник на Путин и подкрепя войната в Украйна, отбелязват агенциите.
„В Украйна повече няма да има московска църква“, написа в социалната мрежа „Телеграм“ украинският президентски съветник Михайло Подоляк, цитиран от Франс прес.
/ЛМ/
news.modal.text
