Югозападен Пакистан и пристанището Гвадар се превръщат в сцена на напрегнато противопоставяне между централните власти и представители на етноса белуджи, протестиращи срещу извършваните според тях нарушения на човешките им права.
Хиляди хора, водени от Белуджския комитет за единство (БКЕ) - етническо и националистическо движение за права, пристигнаха в главния град на провинция Белуджистан Гвадар в събота за т. нар. Национално събиране на белуджите. Те настояват за освобождаване на техните активисти от затворите и за по-значимо участие във финансираните от чужбина проекти в богатата на ресурси, но бедна провинция, съобщи “Гласът на Америка”.
Десетки протестиращи белуджи обаче бяха ранени при сблъсъци със силите на реда по пътя си към града. Гулзар Дост, член на БКЕ, водещ делегацията на протест от град Квета, заяви, че в събота следобед, малко преди да стигнат Гвадар, „силите за сигурност откриха огън по автобусите“. „Четиринадесет наши активисти бяха ранени при атаката. Правителството и силите за сигурност поставиха бариери по магистралите, за да ни спрат от участие в Националното събиране на белуджите”, заяви той пред пакистанската редакция на “Араб Нюз”.
Същевременно пакистанската армия съобщи, че участниците в протестното шествие към Гвадар “непровокирано” са атакували в понеделник охраняващите ги сили за сигурност, убивайки един войник и ранявайки други 16, предаде Ройтерс. Агенцията отбелязва, че от дълги години в югозападната пакистанска провинция действат сепаратистки групировки, които твърдят, че се борят за по-голям дял от богатите природни ресурси на региона.
Правителството на Белуджистан отхвърли твърденията на БКЕ за умишлена стрелба по пътуващите за митинга в Гвадар. „Правителството ще предприеме действия срещу хората, които нарушават мира в провинцията“, заяви правителственият говорител Шахид Ринд. Той описа митинга в Гвадар като „заговор“, целящ нарушаване на мира в провинцията. „Поканихме БКЕ за разговори с правителството, но те не са готови за това“, добави той. Местното правителство заяви, че никой не е освободен от закона и ще бъдат предприети действия срещу онези, които нарушават мира. В изявлението на правителството се добавя, че властите признават правото на мирен протест, но организациите на белуджите трябва първо да признаят правото и отговорността на местната администрация да избере мястото за демонстрациите, предаде пакистанското издание “Даун”.
На фона на продължаващите протести БКЕ обвини пакистанските власти, че са заплашвали лидера на организацията Махранг Балодж и че редица нейни високопоставени активисти са били подложени на тормоз или отвлечени, съобщи индийското издание “Уайър”. Балодж обвини военните, че са превърнали провинцията във “военна зона”. “Въпреки че многократно заявяваме, че сме миролюбиви и ще останем мирни, правителството и военните не искат белуджите да упражняват своите демократични права. Ние имаме право да надигнем гласа си срещу геноцида”, посочи тя.
Зиаула Лангау, вътрешният министър на Белуджистан, заяви, че местното сепаратистко движение си сътрудничи с пакистанските талибани и с индийското разузнаване - Отдела за разследване и анализ при извършването на терористични актове, съобщи афганистанската новинарска агенция “Хаама Прес”. Самият той заяви, че макар талибаните да имат религиозни мотиви, а движенията на белуджите - националистически, тяхното сътрудничество е улеснено поради подкрепата на “общ инвеститор”. Засега индийското правителство не е отговорило на тези изявления на вътрешния министър на Белуджистан.
Предполагаемият инцидент привлече и международното внимание. Така британският депутат Джон Макдонъл обърна внимание на страницата си в социалната мрежа “Екс” на „тревожните съобщения за пакистански сили за сигурност, атакуващи хора, пътуващи мирно към националния си митинг”. “Тази атака отразява продължаващите нарушения на правата на човека в Белуджистан. Сега е необходим натиск върху пакистанското правителство, за да спре това потисничество”, написа той.
Отделно, “Амнести Интернешънъл” призова пакистанските власти незабавно да премахнат ограниченията в Белуджистан и да изпълнят задълженията си съгласно вътрешните и международните закони за правата на човека, за да улеснят правото на хората на мирен протест, като вдигнат пътните блокади по пътя към Гвадар, за да позволят свободно движение за протестиращите.
Белуджистан получи ограничено признание на своите етнически и провинциални права през 2010 г., когато пакистанският парламент единодушно прие 18-а поправка на Конституцията на страната. Това даде на провинциите общи и равни права с федералното правителство върху природните ресурси като петрола и газа. Оттогава обаче федералното правителство често не плаща на провинциите, както би трябвало, за използването на техните ресурси. В продължение на три години до февруари 2024 г. федералното правителство не плати задълженията си на Белуджистан, въпреки че спечели милиарди рупии от природен газ, извлечен от газовото находище “Ух”, предава пакистанското делово издание “Бизнес Рекордър”. Федералното правителство има и други отдавна просрочени задължения към Белуджистан - като тези, свързани с добива и продажбата на петрол.
Друга причина за новото изостряне на кризата в Белуджистан е икономическото присъствие, на свой ред припомня аналитичното, фокусирано върху Южна Азия издание “Химал”. Подписаният през 2015 г. Китайско-пакистански икономически коридор (КПИК) е важен компонент на стратегическата китайска инициатива “Един пояс, един път”, която включва предаването на Китай на дълбоководно пристанище в Гвадар. За белуджите КПИК е проява на растящия китайски империализъм в провинцията със съдействието на пакистанската държава, който допълнително лишава местните хора от техните ресурси.
Махранг Балоч, цитирана от “Таймс ъв Индия”, заяви, че „имперски мегапроекти като КПИК в Белуджистан са инструмент за подкрепа на държавни действия, които се равняват на геноцид над белуджите.
Специализираното в Азия аналитично издание “Дипломат” предупреди, че ситуацията може да излезе от контрола на държавата, ако властите продължат да използват сила при мирни публични събирания. Според изданието не става дума единствено за етническите протести на белуджите, които не искат отцепване, а просто по-добро преразпределение на печалбата от полезните изкопаеми в провинцията, но и за засилващото се недоволство от постоянно повишаващата се цена на живота и от икономическата криза, която от години е обхванала страната.
/ПТА/
news.modal.text
