site.btaПреди 45 години е провъзгласена независимостта на Република Зимбабве и са установени дипломатически отношения с България

На 18 април 1980 г. е провъзгласена независимостта на Република Зимбабве със столица Солсбъри, която през 1982 г. е преименувана в Хараре.

Зимбабве е държава, разположена в южната част на Африка. Официалните езици са три – английски, чишона (шона), ндебеле.

Страната административно е разделена на 8 провинции – Западен Машоналенд, Източен Машоналенд, Маникаленд, Масвинго (Виктория), Мидлендс, Северен Матабелеленд, Централен Машоналенд, Южен Матабелеленд, и два града със статут на провинции – Булавайо и Хараре.

В Зимбабве действа конституция, одобрена с референдум на 16 март 2013 г., в сила от 22 март 2013 г. Държавен глава е президентът, който се избира чрез общи, преки и тайни избори за срок от пет години и за не повече от два последователни мандата. Законодателната власт се осъществява от двукамарен парламент, който се състои от Сенат (горна камара) и Национално събрание (долна камара). Сенатът се състои от 80 сенатори с  петгодишен мандат, като 60 от тях се избират чрез общи, преки и тайни избори (по шест от всяка провинция), две места са за представители на хората с ограничени възможности, две места са за председателя и заместник-председателя на Съвета на племенните вождове и 16 места са за племенните вождове (по две от осем провинции без двата града, имащи статут на провинции Хараре и Булавайо). Националното събрание се състои от 270 депутати, като 210 се избират чрез общи, преки и тайни избори за срок от пет години и 60 места са запазени за жени. Изпълнителната власт се осъществява от президента и правителството.

През 14-и век на територията на днешно Зимбабве е образувана държавата Мономотапа, през 15-и век тя е завладяна от племенния съюз Розве, а през 18-и век е основавано кралство Ндебеле като през 1890 г. се появят първите английски преселници. От 1923 г. страната получава статут на британска автономна колония под името Южна Родезия на името на Сесил Родос, който през 1890 г. довежда първите бели заселници. През 1953 г. влиза в състава на Федерация Родезия и Нясаленд, а през 1965 г. бялото правителство на Ян Смит провъзгласява независимостта на Южна Родезия. 

От 1980 г. страната е член на Организация на обединените нации (ООН), от 2002 на Африканския съюз и Общността на нациите.

В бюлетините „Международна информация“ и „Международна информация. Служебен“ на БТА четем:

Край на колониалното господство в Зимбабве

Солсбъри, 17 април 1980 г. /ТАСС/ Днес пред сградата на правителството в Солсбъри бе спуснато тържествено британското знаме, с което бе сложен край на 90-годишното колониално господство на Великобритания в Родезия и бе увенчана победата на патриотите в продължителната им борба за свобода.

Днес в полунощ на столичния стадион „Руфаро“ ще бъде вдигнато националното знаме на Зимбабве и ще се роди петдесетата независима държава в Африка.

Министър-председателят Робърт Мугабе призова по националното радио да бъдат забравени разногласията от миналото и да бъдат приети трезво настъпилите политически промени.

Робърт Мугабе подчерта, че отсега нататък в политическата и обществената структура на Зимбабве няма да има място за потисничество и расизъм. Министър-председателят посочи, че трябва да бъде зачитана свободата на всички народи на страната и призова населението на Зимбабве да съдейства за укрепване на националното единство.

***

Лондон, 18 април 1980 г. /БТА/ В полунощ на стадиона „Руфаро“ в Солсбъри тържествено бе издигнато националното знаме на новата независима африканска държава Зимбабве. Досегашната британска колония Родезия стана 50-тата независима държава на Африканския континент.

***

Зимбабве – независима държава

Лондон, 18 април 1980 г. /БТА/ Вчера в Солсбъри бе свалено за последен път британското знаме и в полунощ над стадиона „Руфаро“ в присъствието на десетки хиляди африканци

и близо 100 чужди делегации бе издигнато националното знаме на 50-та независима държава на африканския континент – Република Зимбабве. 21 топовни изстрела оповестиха раждането на новата държава след 90 годишно колониално господство. От днес господар на тази страна става нейното коренно население, което 7 години под ръководството на Фронта за национално освобождение води кървава борба за своята независимост.

Генералният секретар на ООН Курт Валдхайм, който пристигна в Солсбъри за празненствата, връчил писмо на министър-председателя Робърт Мугабе, в него той изразява искреното си желание в най-скоро врем да приветства Зимбабве като членка на ООН, Курт Валдхайм уверил Мугабе, че ще може да разчита на истинското сътрудничество и помощ от страна на световната организация в трудните задачи по възстановяването и развитието на младата държава, той изразил увереност, че свободна, преуспяваща и единна Зимбабве ще даде своя принос за укрепване на мира, сътрудничеството и напредъка в южната част на африканския континент.

***

Тържествата в Зимбабве

Солсбъри, 18 април 1980 г. /АФП/ Празненствата по случай обявяването на независимостта на Зимбабве бяха отбелязани с прояви на насилие, при които двама души бяха убити и повече от 30 – ранени. както съобщи полицията, жертвите били дадени при експлозии на бомби в кварталите с чернокожи на столицата, в квартала Мабвуку, в източната част на града, една бомба била хвърлена сред група от 150 души, които пеели пред една църква. Според полицията двама души – били убити. По-късно в същия квартал били хвърлени още две бомби, по същия начин били ранени трима души в квартала Муфакосе, в западната част на града.

От друга страна, около 60 чернокожи хвърляли камъни срещу статуята на основателя на града Сесил Джон Роудс, намираща. се пред резиденцията на министър-председателя Робърт Мугабе, накрая полицията търси стотина затворници, които вчера сутринта са избягали от централния затвор в столицата, някои от тях вече били намерени, но те не могат да кажат колко затворници общо са успели да избягат. Сред бегълците фигурират четирима обвинени в убийството на една семейна двойка от бялото малцинство миналата седмица.

***

Атина, 18 април 1980 г. /БТА/ „Споделяме радостта на народа на Зимбабве, който благодарение на своята дългогодишна и справедлива борба получи правото на самоопределение и демократично самоуправление“. Това, както предаде радио „Атина“, е заявил министърът на външните работи на Гърция Георгиос Ралис по повод обявяването на новата Република Зимбабве. Заместник—министърът на външните работи Андрианопулос, ръководител на гръцката делегация на тържествата в Солсбъри, изтъкнал, че Гърция разбира проблемите, пред които са изправени развиващите се страни, тъй като в недалечното минало лично тя е имала същите трудности. „Гърция е била и ще бъде солидарна с борбата на африканските народи за независимост“, посочил той.

***

Лондон, 18 април 1980 г. /БТА/ Вчера Швеция призна новата независима африканска държава Зимбабве. „Създаването на държавата Зимбабве е голяма и важна стъпка в борбата за свобода в южната част на африканския континент“, се изтъква в телеграмата на шведския министър-председател Фелдин до правителството на Зимбабве.

***

Солсбъри, 20 април 1980 г. /ТАСС/ Правителството на Зимбабве обяви амнистия по случай провъзгласяването на независимостта на страната. От затвора се освобождават около 11 000 души, преди всичко жертви на произвола на белия режим на Смит. Амнистията предвижда и намаляване на срока за излежаване на някои присъди.

На тържествата по случай обявяване независимостта на Зимбабве през 1980 г. взема участие българска делегация, водена от члена на Политбюро и заместник-председател на Държавния съвет Пеко Таков. Той връчва на президента на републиката Канаан Банана и на министър-председателя Робърт Мугабе послание от председателя на Държавния съвет Тодор Живков, с което Hародна република България признава независимостта на Зимбабве и се предлага установяване на дипломатически отношения.

На 23 април 1980 г. в Министерството на външните работи на Зимбабве в Солсбъри е подписано комюнике за установяане на дипломатически отношения от 18 април 1980 г. между България и Зимбабве от деня на обявяване на независимостта. В него се изтъква, че двете правителства, ръководени от желанието да развиват отношения на приятелство и сътрудничество на основата на равноправието и в съответствие с принципите на взаимно уважение на независимостта, националния суверенитет и ненамесата във вътрешните работи, решават да установят дипломатически отношения и да си разменят представителства с ранг на посолства. Комюникето е подписано от Пеко Таков и от заместник-председателя и министър на външните работи на Зимбабве Симон Музенда.

България открива свое посолство в Солсбъри и назначава Христо Колев за първи български посланик в Зимбабве. Той връчва акредитивните си писма на 12 декември 1980 г. Зимбабве акредитира посланика си в Румъния Джон Джордж Мойоуе и в България. Той връчва акредитивните си писма в София на 2 февруари 1983 г. От 1994 г., когато Зимбабве закрива посолството си в Букурещ, до 2005 г. няма акредитиран дипломатически представител на Замбабве в България. От 1999 г. посолството на България в Хараре се ръководи от временно управляващ, а от 2012 г. дейността на посолството е прекратена.

От архива на БТА четем:

Българска делегация в Зимбабве

Солсбъри, 17 април 1980 г. /ТАСС/ Днес по покана на правителството на Зимбабве тук пристигна българска официална делегация за участие в тържествата по случай провъзгласяването на независимостта на Зимбабве. Делегацията е водена от члена на Политбюро на ЦК на БКП и заместник-председател на Държавния съвет на НРБ Пеко Таков. На летището делегацията бе посрещната от представители на правителството на Зимбабве.

***

В сърдечна, приятелска обстановка

Солсбъри, 21 април 1980 г. /БТА/ Днес делегацията на Народна република България за тържествата по случай провъзгласяването на независимост та на Зимбабве, водена от члена на Политбюро на ЦК на БКП и заместник - председател на Държавния съвет Пеко Таков, бе приета от министър-председателя на Република Зимбабве Робърт Мугабе.

По време на разговора, преминал в сърдечна приятелска обстановка, ръководителят на българската делегация връчи на Робърт Мугабе послание от председателя на Държавния съвет на НР България Тодор Живков. Ръководителят на правителството на Зимбабве благодари сърдечно за отправените поздравления и изрази увереност, че между двете страни ще се развиват успешно отношения на сътрудничество и приятелство.

Следобед делегацията бе приета от заместник министър-председателя и министър на външните работи на Република Зимбабве Симон Музенда. На срещата бяха обсъдени въпроси на взаимоотношенията между двете страни.

***

София, 20 април 1980 г. /БТА/ Председателят на Държавния съвет Тодор Живков е изпратил поздравителна телеграма до министър-председателя на Република Зимбабве Робърт Мугабе,в която се изразяват най-сърдечни приветствия във връзка с историческия акт-обявяването независимостта на страната и се пожелава благополучие и всестранен напредък на свободния приятелски народ на Зимбабве.

В телеграмата се изтъква, че България винаги и последователно е поддържала борбата за отхвърляне на потисничеството и неравноправието във всичките им форми и че българският народ изпитва гордост от раждането на още една млада, свободна и независима държава на африканския континент.

Като се изказва увереност, че искреното приятелство и солидарността между нашите народи ще продължат да се развиват, в телеграмата се отправя покана до министър-председателя на Зимбабве да направи официално приятелско посещение в България.

***

Най-сърдечни поздравления

София, 20 април 1980 г. /БТА/ Членът на Политбюро на ЦК на БКП и заместник-председател на Държавния съвет Пеко Таков, ръководител на българската делегация за тържествата по случай обявяването на независимостта на Република Зимбабве, е предал послания от председателя на Държавния съвет Тодор Живков до президента на републиката Канаан Банана и до министър-председателя Робърт Мугабе.

В посланието до президента Канаан Банана се изразяват най - искрени поздравления по случай обявяването на националната независимост на страната.

Това е голяма победа в борбата на африканските народи за ликвидиране на последните остатъци на колониализма и расовото потисничество на африканския континент, се подчертава в посланието. българският народ посреща обявяването на независимостта на Зимбабве с радост и дълбоко удовлетворение.

В посланието се изразява увереност, че приятелството между двата народа ще продължава да се разширява и задълбочава, и се потвърждава готовността на българското правителство за установяване на дипломатически отношения между Народна република България и република Зимбабве на равнището на посолства.