От началото на руската инвазия в Украйна Италия е един от твърдите поддръжници на украинската кауза. Правителствата на Марио Драги и на Джорджа Мелони одобриха изпращането на военна техника за Украйна, включително системата за противовъздушна отбраната САМП/Т, съвместно разработвана от Италия и Франция. Първата такава система беше изпратена на Киев през пролетта на миналата година. В началото на лятото т.г. Рим потвърди изпращането на втора подобна система на Украйна. Украинският президент Володимир Зеленски на няколко пъти е казвал, че САМП/Т е спасила живота на много хора в Украйна, за което Киев е признателен на Рим и Париж.
Италианският премиер Джорджа Мелони винаги говори в речите си по различни поводи освен за непоклатимата подкрепа на Рим за Украйна и за амбициите на Рим да увеличи разходите си за отбрана. Мелони винаги е акцентирала, че когато една страна не може сама да гарантира изцяло своята автономия в сферата на сигурността и разчита в някои аспекти на НАТО за отбраната си, то за това трябва да се плати и съответната цена.
Но сега Италия е сред осемте страни от общо 32 страни членки на Алианса, които отделят под 2 процента от своя БВП за отбрана. През 2022 г. Италия е отделила 1,46 процента от своя БВП за отбрана, а през изминалата година само 1,49 процента, припомня италианското издание „ЕУнюз“.
Според данни на телевизия „Скай Ти Джи 24“ 61 процента от бюджета на Италия за отбрана отива за финансиране на човешките ресурси в сектора, тоест за заплати и пенсии. За сравнение средно в ЕС 44 процента от бюджета за отбрана отива за човешките ресурси в отрасъла. Италия заделя едва 23 процента от бюджета си за отбрана за оръжия и оборудване, което е най-ниският процент в рамките на НАТО, допълва „Скай Ти Джи 24“.
През март италианският министър на отбраната Гуидо Крозето заяви, че секторът на италианската отбрана е пълен с невероятни хора, но това вече не е достатъчно, защото са настъпили времена, в които страната не може да разчита само на куража и на всеотдайността на тези хора, а трябва да инвестира и в отбранителни средства, в тяхната поддръжка и тяхното качество, в повече военен персонал, във военна подготовка и в резерви, припомня италианското издание, специализирано в геополитическата тематика, „Декод 39“.
Въпреки че бюджетът на Италия за отбрана все още не покрива целта от 2 процента от БВП на година, фиксирана от НАТО, генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг по време на редица срещи с италианския премиер Джорджа Мелони е изтъквал колко значим и важен съюзник е Италия.
Мелони освен това поддържа и добри отношения с нидерландеца Марк Рюте, който от тази есен ще бъде новият генерален секретар на Алианса. Двамата намериха допирни точки по темата за миграцията и по-специално за нов подход във възпирането на миграционните потоци през Средиземно море към ЕС. Мелони и Рюте бяха част от европейската мисия, посетила миналата година в Тунис, за да сключи споразумение с властите на тази страна за възпиране на миграционните потоци към Европа.
Всичко това предвещаваше, че когато Италия поиска нещо в рамките на НАТО, то би могло да бъде изпълнено. Ето защо Италия поиска създаването на поста специален пратеник на НАТО за Южния фланг на Алианса. В началото на месеца това искане на Италия беше удовлетворено, припомнят Ройтерс и АНСА. И Италия логично зачака този специален пратеник да бъде италианец.
Под Южен фланг на Алианса се разбира един обширен регион, простиращ се по протежението на Средиземно море, от Иберийския полуостров до зоната, в която Турция граничи със Сирия. Северна Африка, Близкият изток, Балканите, двата бряга на Средиземно море – всичко това попада в обширния периметър на Южния фланг, отбелязва изданието „Формике“. Според военни анализатори в последно време НАТО се е фокусирал върху заплахата, идваща от Русия по Източния фланг на Алианса и така Южния фланг остава позабравен, коментира изданието „Анализи дифеза“.
В района, попадащ в обхвата на Южния фланг, има нестабилност. Руското присъствие се засилва в зоната на Сахел и в Северна Африка. В обширната зона на Южния фланг действат терористични групи и трафиканти на хора. Районът усеща последиците от климатичните промени, посочва изданието „Формике“. От идването на власт на правителството на Джорджа Мелони в Италия Рим непрестанно припомня за всички тези заплахи. Със създаването на поста на специален пратеник на НАТО за Южния фланг на алианса Италия смяташе, че нейните опасения са чути и НАТО признава, че Италия има най-добър поглед върху този фланг и може да предложи най-иновативните решения за справянето с проблемите там.
Правителството на Мелони беше подготвило три италиански кандидатури за поста, като сред тях се открояваше тази на Елизабет Белони, ръководителката на италианското разузнаване и главен организатор на проявите на високо равнище по време на италианското ротационно председателство на Г-7 през настоящата година, припомня изданието „Полиси мейкър“.
Сред другите две имена, които се споменаваха за позицията, беше това на бившия премиер на Италия Енрико Лета. Наистина той е от левоцентристката Демократическа партия, която е в опозиция на управляващата десница в Италия, но по редица въпроси може да се каже, че той е на една вълна с Мелони. Неговото име често пъти се споменава, когато става дума за италиански предложения за длъжности в международни структури. А председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен му беше поръчала един от двата важни доклада за единния европейски пазар. Вторият доклад беше поръчан на друг бивш италиански премиер Марио Драги. Лета представи своя доклад, касаещ бъдещето на единния пазар, през април, а Драги представи доклада си, касаещ конкуретноспособността на единния пазар, през юни.
Третото име, което се споменаваше в Рим за поста на емисар на НАТО за Южния фланг, беше това на сенатора от „Италиански братя“ и бивш министър на външните работи в правителството на Марио Монти, Джулио Терци ди Сант’Агата, посочва „Полиси мейкър“.
И докато Италия подготвяше списък с италиански кандидатури за поста, на 17 юли италианското издание „Фолио“ съобщи, че Столтенберг вече е избрал испанеца Хавиер Коломина за тази длъжност. 17 юли беше денят преди знаковия 18 юли, на който с тайно гласуване в Европейския парламент председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен беше преизбрана за втори мандат и италианският премиер и нейната партия „Италиански братя“ гласуваха против това преизбиране. Това породи опасения, че сега Италия може да бъде поставена в изолация в ЕС. И докато Мелони отхвърляше хипотезите, че има подобна опасност, от друга международна организация – НАТО, на 23 юли дойде потвърждението на медийните информации, че не Италия, а Испания получава поста на специален пратеник за Южния фланг.
Преди това официалното потвърждение, още при появата на първите информации, че Италия ще изгуби тази позиция, Рим изпрати протестно писмо до генералния секретар на Алианса, предаде АНСА. Тогава италиански източници прогнозираха, че назначаването на испанец за позицията ще бъде временно и с идването на Марк Рюте начело на Алианса нещата може да се променят и друг човек да поеме позицията на специален пратеник за Южния фланг.
През уикенда пред в. „Стампа“ министърът на отбраната Гуидо Крозето заяви, че смята решението на Столтенберг да назначи испанец на поста за лична обида. „Адресирах до Столтенберг едно много твърдо послание. Това решение ме ядоса и ще има последствия на ниво лични отношения“, каза Крозето. „Столтенберг изневери на един принцип. Италия беше тази, която се бори за създаване на ролята на пратеник за Южния фланг. Столтенберг не искаше да има подобна позиция“, заяви Крозето. Той добави, че по настояване на Италия в крайна сметка Столтенберг се е съгласил създаването на поста да бъде обявено в резолюция на НАТО, но сега той си отмъщава на Рим за натиска, като назначава испанец на позицията.
На 22 юли италианският министър на външните работи Антонио Таяни изрази надежда, че решението относно емисаря на Южния фланг ще бъде взето от следващия генерален секретар и че то ще зачита повече италианските искания. Той освен това коментира, че в информациите за назначен испанец се казвало, че става дума за личен пратеник на генералния секретар за Южния фланг, намеквайки, че това е временно назначение и че различна личност от испанеца би могла да заеме за постоянно поста с идването начело на НАТО на Марк Рюте, предаде АНСА.
Но точно след изявленията на Таяни и на Крозето, на 23 юли беше потвърдено, че испанецът Хавиер Коломина заема поста на пратеник на Алианса за координиране на действията по Южния фланг, предадоха световните агенции.
Хавиер Коломина влиза в испанската дипломатическа система през 2001 година. От 2001 г. до 2002 г. той е бил ръководител на отделите по въпросите на човешки права и сътрудничеството с европейските организации в министерството на външните работи на Испания. В периода 2002-2006 г. той е първи секретар на испанската мисия в ООН. През периода 2006 – 2008 г. Коломина е заместник-ръководител на посолството на Испания в Сирия. От 2008 г. до 2011 г. той е политически съветник в посолството на Испания в Аржентина. През периода 2011 - 2014 г. е високопоставен съветник по въпросите на сигурността и многостранните връзки към държавния секретар за външни отношения в испанското външно министерство. От 2014 г. до 2017 г. Коломина е политически съветник в посолството на Испания в Япония. През периода 2017 – 2021 г. той е заместник-постоянен представител в испанската делегация в НАТО. От 2021 г. е заместник помощник генерален секретар за политическите въпроси и политиката на сигурността в НАТО и специален представител на генералния секретар на Алианса за региона на Кавказ и Централна Азия, припомня изданието „Полиси мейкър“. Всичко това показва, че Коломина има богат опит и като дипломат, но и като висш кадър в НАТО. Назначението му на поста на специален пратеник на НАТО за Южния фланг следователно не трябва да буди безпокойство у съюзниците, защото Коломина има експертен профил.
Назначението на Коломина на един пост, който Италия смяташе предопределен за нея, е третият удар, който получава образно казано Рим от испанска страна това лято. През юни испанската партия „Вокс“ на Сантяго Абаскал обяви, че напуска паневропейската партия „Европейски консерватори и реформисти“, оглавявана от Джорджа Мелони, и минава на страната на страната на новата паневропейска формация на унгарския премиер Виктор Орбан „Патриоти за Европа“. Абаскал и Мелони от години поддържаха близки отношения и „предателството“ на Абаскал беше възприето като голям удар за Мелони.
В допълнение на Европейския шампионат по футбол Испания би Италия в група Б с 1:0, което проправи пътя към европейската титла на Испания, докато Италия отпадна на по-ранен етап.
Освен това откакто дойде на власт в Италия, дясната коалиция на Мелони често получава упреци от страна на представители на лявото правителство на Испания, че е крайнодясна, което вече породи възражения от страна на външния министър на Италия Антонио Таяни.
Въпреки назначаването на испанеца Коломина на бленуван от Италия пост, не се очаква това да обезкуражи Рим в амбициите му в областта на отбраната. Италия заедно с Великобритания и Япония разработват боен самолет на бъдещето – един проект, който се смята за конкурентен на подобен проект, по който работят Франция, Германия и Испания, припомня Франс прес. В проекта участват британската компания „Би Ей И Систъмс“, италианската компания „Леонардо“ и японската компания „Мицубиши хеви индъстрийс“. Трите компании представиха на 23 юни по време на авиационното изложение във Фарнбъроу във Великобритания макет на бъдещия самолет, който ще замени японските Ф-2 и италианските и британските „Юрофайтър“.
Всъщност бъдещият самолет е цяла „система от системи за въздушен бой“. Системата включва основен самолет и придружаващи го дронове, като всичко това е свързано с други военни средства, ангажирани в една въздушна военна операция. Той би трябвало да постъпи на въоръжение през 2035 г. В проекта са инвестирани милиарди евро, йени и британски лири. Сумата се разделя поравно между трите страни участници, които казват, че нещата напредват с феноменална скорост. Но във Великобритания на власт дойдоха лейбъристите, които започнаха стратегически преглед в областта на отбраната, който може да забави нещата относно бъдещия самолет. Изводите от този преглед се очаква да бъдат представени през първото полугодие на 2025 година.
Ако графикът на проекта на бъдещия самолет се спази, то той ще бъде готов най-малко пет години преди конкурентния проект на Франция, Германия и Испания.
А междувременно според документ на министерството на отбраната на Италия стана ясно, че страната планира да похарчи почти 7,5 милиарда евро през следващите 11 години за 24 нови изтребителя „Юрофайтър Тайфун“, които се произвеждат от германски, британски, италиански и испански консорциум, представляван от компаниите „Еърбъс“, „Би Ей И Систъмс“ и от „Леонардо“, предаде Ройтерс.
В началото на юли стана ясно, че италианският гигант в областта на отбраната „Леонардо“ ще създаде съвместно предприятие с германската компания „Райнметал“ за производството на танкове на бъдещето, съобщи АНСА. В съвместното предприятие Италия ще държи 60 процента от активите. „Първата ни цел е развитието на две бойни машини – италиански танк и бронирана бойна машина на пехотата „Линче“ („Рис“ – бел. ред.) за нуждите на италианската армия, но и с перспективи за международен износ“, съобщиха тогава двете компании. Преди това съобщение германски медии написаха, че Италия има намерение да поръча 500 танка от „Райнметал“, припомня АНСА.
Компанията „Леонардо“, оглавявана от Роберто Чинголани, който беше министър на екологичния преход в правителството на Марио Драги, умножава отбранителните партньорства. Това се вписва в стратегията на Чинголани, който смята, че, за да достигне Европа критична маса в областта на отбраната, конкурентна на тази на САЩ и на Китай, то трябва да се умножат партньорствата между европейските отбранителни компании, предаде Франс прес. Ето защо преди договора с „Райнметал“ „Леонардо“ преговаряше с френско-германския отбранителен концерт Кей Ен Ди Ес за разработване на италианска версия на танка „Леопард 2“, но разговорите се провалиха.
„Леонардо“ от дълго време има партньорства и с френската компания „Талес“ в рамките на предприятието „Талес Аления Спейс“, контролирано на две трети от френската компания и на една трета от италианската компания. Двете компании си партнират и в съвместното предприятие „Телеспацио“, но в него Италия държи две трети от акциите, а Франция - една трета. Първата от двете компании е базирана във френския град Кан и произвежда сателити, а също и предоставя услуги в областта на телекомуникациите, сателитната навигация, наблюденията на Земята, космическите изследвания, орбиталната инфраструктура и науката. Втората от двете компании е базирана в Рим и проектира космически системи.
/ПТА/
news.modal.text
