Войната в Украйна и предстоящите президентски избори в САЩ бяха водещите теми в срещата на върха на НАТО във Вашингтон този месец, но встрани от общественото внимание военното планиране на алианса беше съсредоточено върху оценката на огромната цена, която ще струва поправянето на стряскащото състояние на европейската отбрана.
Лидерите на НАТО се споразумяха миналата година за планове за осъществяване на най-голямата реформа от три десетилетия насам по отношение на отбранителните си способности на фона на нарастващите опасения от руска агресия. Оттогава, работейки извън общественото полезрение, държавните представители се концентрираха върху изготвянето на отбранителната програма минимум за изпълнение на тези планове, които според информация на анонимен военен планировчик са били разпратени на правителствата в последните седмици.
Минималните изисквания излагат на показ в подробности недостатъците в армиите на НАТО в стратегически сфери, като представят груба сметка на това колко милиарда евро би струвало решаването на проблемите, казва източникът на Ройтерс. НАТО възнамерява да превърне тези изисквания в задължителни цели за правителствата на отделните страни членки, които трябва да бъдат постигнати в Европа до есента на 2025 година, когато ще се състои редовната среща на министрите на отбраната на алианса.
Ройтерс разговаря с дванадесет военни и цивилни представители на европейски страни за секретните планове, открояващи шест сфери, където промените са определени от състоящия се от тридесет и две страни алианс като най-належащи. Разговорите на агенцията с представителите на НАТО показват, че става въпрос за недостиг в противовъздушната отбрана и при ракетите с голям обсег, в числеността на войските, при боеприпаси, за проблеми в логистиката и за липса на сигурност в дигиталните комуникации на бойното поле. НАТО не изнесе публично оценка на общата стойност на разходите по плана си.
Установеното досега показва, че на алианса предстои тежка работа, за да постигне целите си в момент, когато неговото единство може да бъде поставено на изпитание от бюджетни ограничения във водещи страни в Европа и от различия по въпроса колко войнствена трябва да бъде позицията спрямо Русия.
Ключов момент са тазгодишните президентски избори в САЩ, около които се надигат опасения, че начело на забележителната мощ на НАТО може да застане човек, критичен към алианса – бившият президент Доналд Тръмп, обвинил европейските си партньори, че използват наготово американската военна подкрепа.
На срещата на върха във Вашингтон от 9 до 11 юли някои европейски политици публично признаха, че независимо от това кой ще спечели изборите в САЩ през ноември, Старият континент ще трябва да увеличи своите военни разходи. "Трябва да признаем, че за Америка, какъвто и да е резултатът на президентските избори, приоритетът на САЩ все повече се измества към Индо-тихоокеанския регион, така че европейските страни в НАТО трябва да поемат по-голяма тежест“, заяви британският министър на отбраната Джон Хийли в кулоарите на срещата на върха.
В отговор на въпрос на Ройтерс представител на НАТО заяви, че лидерите на алианса са стигнали във Вашингтон до единодушие, че в много случаи ще са необходими разходи над 2 процента от брутния вътрешен продукт, за да се компенсира недостигът. Той отбеляза, че двадесет и три страни членки вече са изпълнили препоръчания минимум от 2% или са го надхвърлили.
"Независимо от изхода на изборите в САЩ европейските съюзници ще трябва да продължат да повишават отбранителните си способности, готовността на своите сили и запасите си от боеприпаси“, заяви представителят на НАТО.
НАТО е в най-високата си степен на готовност от Студената война насам, като по-песимистично настроените представители, сред които и германският министър на отбраната Борис Писториус, предупреждават, че до пет години може да има руско нападение срещу границите на алианса. Докато руската икономика вече е военно ориентирана, европейските правителства могат да срещнат съпротива, ако поискат повече пари за разходи за отбрана от данъкоплатците, и без това притеснени, че се налага да свиват разходите си за живот, за да се подготвят и за война, която изглежда за мнозина далечна перспектива.
"Можем да очакваме реакция, особено ако политиците се опитат да обяснят съкращенията в други области с увеличаването на бюджетите за отбрана", отбеляза на 12 юли "Юроинтелиджънс" (Eurointelligence - бел. ред.), агенция за новини и анализи за ЕС.
ПОЕМАНЕ НА ТЕЖЕСТТА
Първата сериозна реформа в НАТО от края на Студената война ще насочи алианса обратно към защитата на Европа от възможно руско нападение, години след мисии на отдалечени места като Афганистан.
Ройтерс вече съобщи, че според планировчиците в НАТО алиансът ще се нуждае от 35 до 50 допълнителни бригади, за да устои на руска атака. Една бригада се състои от 3000 до 7000 военнослужещи, което би означавало нуждата от още около 105 000 до 350 000 войници. Това означава, че Германия ще се нуждае от 3 до 5 допълнителни бригади, или от още 20 000 до 30 000 бойци, на практика още една дивизия освен трите, по чието оборудване Берлин работи в момента. Германското министерство на отбраната отказа коментар по темата.
По примера на представители на САЩ мнозина европейски политици, включително и Хийли, вече заявяват открито, че военните разходи трябва да надхвърлят зададените сега от алианса 2% от БВП.
Туули Дюнтон, заместник-министърка по отбранителната политика в Министерството на отбраната на Естония, чието правителство е едно от най-войнствено настроените срещу Русия, предложи по време на онлайн брифинг на 2 юли (преди форума във Вашингтон), на срещата си на върха догодина НАТО да обсъди вдигането на препоръчания долен праг на разходите до 2,5 или 3 процента.
Досега най-големият принос в операциите на НАТО е на САЩ. Според оценките на алианса, публикувани през юни, САЩ ще изразходват за обрана тази година 967,7 милиарда долара, приблизително десет пъти повече от Германия, която е втора по разходи в алианса. Общата стойност на военните разходи на НАТО за 2024 г. се оценяват на 1,474 трилиона долара.
Решението на Тръмп този месец да избере за свой кандидат-вицепрезидент сенатора Джей Ди Ванс, който се противопостави на помощта за Украйна и нарече партньорите на НАТО "разчитащи на социални помощи", предизвика безпокойство в някои европейски столици.
Подполковник Чарли Диц, говорител на Пентагона, заяви, че САЩ подкрепя усилията на европейските си съюзници за повишаване на военните разходи поне до препоръчаните 2% от БВП, и посочи, че вече е постигнат значителен напредък в увеличаването на бюджета. "Плановете на НАТО за регионална отбрана включват повишена готовност и гъвкавост в целия алианс. Оставаме ангажирани да подпомогнем съществено тези усилия", заяви Диц.
Съгласно новите планове за отбрана Германия ще трябва да увеличи четворно противовъздушната си отбрана – не само броя на батареите "Пейтриът", но и на ракетите с по-малък обхват – за да защитава бази, пристанища и повечето от 100 000 военни, които се очаква да прекосят страната по посока на източния фланг в случай на сериозно напрежение или война, посочва източник от сферата на сигурността пред Ройтерс.
Германия е имала на въоръжение 36 системи "Пейтриът", когато беше държава на фронтовата линия на НАТО по време на Студената война и дори тогава разчиташе на подкрепа от съюзниците от алианса. Днес германските сили разполагат със само 9 системи "Пейтриът", след като дариха три системи на Украйна след началото на руската инвазия през 2022 г. и е необходимо значително да увеличат броя им.
Цената ще бъде значителна. Берлин неотдавна поръча четири системи "Пейтриът" на цена 1,35 милиарда евро.
Като потвърждение за бюджетните предизвикателства, които вече натежават на най-голямата икономика в Европа, Германия възнамерява да намали наполовина военната си помощ за Украйна през 2025 година. Берлин обаче се надява, че Украйна ще може да посреща основната част от военните си нужди с одобрените от Г-7 и възлизащи на 50 милиарда щатски долара заеми от приходите от замразените руски активи.
ЕВРОПА ТРЯБВА ДА "ПОКАЖЕ ЗЪБИТЕ СИ"
Специалистите по планиране в сферата на логистиката са се заели с конкретните задачи и разработват начини за транспортиране на храни, гориво и вода до войските по линията за доставки, каза високопоставен служител от НАТО, а друг служител посочи, че ще трябва да бъде организиран и обратният поток от ранени войници и военнопленници.
"Заедно със съюзниците те разработват картите в изключително подробни детайли", каза служителят. По думите му те проверяват дали например мостовете са достатъчно здрави, за да издържат тежките военни товари.
Друг източник от сферата на военното планиране очерта сценарий, в който вражески сили може да вземат на прицел американската военна база в Рамщайн, Югозападна Германия или пристанища на Северно море като Бремерхафен, през които силите на НАТО ще преминат на път към Полша.
"Как да защитим тези масирани сили, така че те да не се превърнат в ценни мишени?" пита риторично източникът. "В противен случай те ще бъдат първите и последните американци, разположени там".
По време на Студената война десетки хиляди военни от НАТО и Съветския съюз са били разположени едни срещу други по вътрешногерманската граница, но разполагането на войски сега ще отнеме повече време, тъй като фронтовата линия на възможния конфликт вероятно ще бъде пò на изток. Това ще отнеме до 60 дни, включително времето за вземане на политическо решение, по оценка на първия разработчик на военни планове.
Европа не разполага с достатъчно железопътен капацитет, за да транспортира танкове и разстоянието между релсите е различно в Германия и бившите балтийски съветски републики, което означава, че оръжията и оборудването ще трябва да бъдат претоварвани на други влакове.
Първият разработчик на военни планове от НАТО казва, че киберотбраната трябва да бъде заздравена, за да защитава от хакерски атаки, които биха могли да засегнат евентуални разполагания, например в Полша, където може да бъде блокирана железопътната инфраструктура, а това да доведе до спиране на движението на войските на изток.
Това означава, че бързото вземане на решения и надежден контролен списък с възможни проблеми са от съществено значение.
Планировчиците от НАТО са изготвили списък, съдържащ двуцифрен брой ранни предупредителни показатели на евентуални признаци на предстояща пълномащабна руска инвазия, каза за Ройтерс първият разработчик на военни планове в НАТО, без да предоставя повече подробности.
Европа ще трябва да бъде подготвена да "покаже зъбите си" и да прехвърли готови за бой войски директно до потенциалната фронтова линия в отговор на руски военни маневри, ако това е необходимо за възпиране, но в същото време трябва да е готова за бой моментално, ако напрежението прерасне във война, казва източникът, свързан с разработването на планове. (БТА)
(Превод от английски език: Иво Тасев, Владимир Арангелов)
/ПГ/
news.modal.text
