Целта за елиминиране на глобалния глад до 2030 г. изглежда все по-непостижима, докато броят на хората, страдащи от хронично недохранване остава почти непроменен през последните години, предаде Ройтерс като се позова на доклад на ООН.
Годишният доклад „Състояние на продоволствената сигурност и изхранването в света“ отчита, че около 733 милиона души по света са били изложени на глад през 2023 г., което е един на всеки 11 души по света и един на всеки пет в Африка. Конфликтите, климатичните промени и икономическите кризи са посочени като основни причинители на нарастващия брой гладуващи хора.
Дейвид Лаборд, директор на подразделение в Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), който помогна за изготвяне на проучването, посочи, че въпреки напредъка, постигнат в няколко области, ситуацията на глобално ниво се влошава.
„Днес сме в по-лоша ситуация, отколкото преди девет години, когато си поставихме тази цел – да елиминираме глада до 2030 г.“, каза той пред Ройтерс и добави, че предизвикателства като климатичните промени и регионалните войни са станали по-тежки от предвиденото дори преди десетилетие.
Ако сегашните тенденции продължат, около 582 милиона души ще бъдат хронично недохранени в края на десетилетието, половината от които - в Африка, предупреждава докладът.
По-широката цел за осигуряване на редовен достъп до адекватно изхранване също се забави през последните три години, като през 2023 г. 29% от световното население, или 2,33 милиарда души, е изпитвало умерена или тежка продоволствена несигурност.
Като пример за големите неравенства се посочва, че около 71,5% от хората от страни с ниски доходи не са могли да си позволят здравословно хранене миналата година в сравнение с 6,3% в страните с висок доход.
Докато гладът е видим, лошото хранене е по-коварно, но въпреки това може да остави белези върху хората за цял живот, като забавя физическото и умственото развитие на бебетата и децата и прави възрастните по-уязвими към инфекции и болести.
Лаборд каза, че международната помощ, свързана с продоволствената сигурност и изхранване, е в размер на 76 милиарда долара годишно или 0,07% от общата годишна икономическа продукция в света.
„Мисля, че можем да се справим по-добре, за да изпълним това обещание за живот на планетата без никой, който да гладува“, каза той.
Местните тенденции варират значително с продължаващото нарастване на гладуващите в Африка, където нарастващото население, множеството войни и климатичните промени се увеличават. За разлика от там, в Азия почти няма промени, докато в Латинска Америка ситуацията се подобрява.
„Южна Америка има много развити програми за обществено опазване, които им позволяват да насочат интервенциите към тях, за да могат ефективно и много бързо да се справят с глада“, каза главният икономист на ФАО Максимо Тореро. „В случая с Африка не наблюдаваме това“, добави той.
ООН посочи, че начинът на финансиране на борбата с глада трябва да се промени, като е необходима по-голяма гъвкавост, за да се гарантира, че най-нуждаещите се страни ще получат помощ.
„Трябва да променим начина, по който правим нещата, за да бъдем по-добре координирани, да приемем, че не всеки трябва да се опитва да прави всичко, а наистина да бъдем много по-фокусирани върху това какво правим и къде“, каза Лаборд.
Докладът е изготвен от базираната в Рим ФАО, Международния фонд за развитие на селското стопанство на ООН, нейният Детски фонд (УНИЦЕФ), Световната здравна организация и Световната програма по прехраната.
/ДИ/
news.modal.text
