Подобно на торнадо, което се разпростира по целия свят и се стоварва без особена предвидимост, дълбоките икономически тревоги оставят следи от политически сътресения и насилие както в бедните, така и в богатите страни, пише "Ню Йорк таймс".
В Кения, страна, която се задъхва от дългове, протестите срещу предложеното увеличение на данъците в края на юни доведоха до десетки загинали, отвличания на демонстранти и частично опожарен парламент.
По същото време в Боливия, където жителите се редят на опашки за бензин заради недостига му, генерал от армията извърши неуспешен опит за преврат, заявявайки, че президентът Луис Арсе , бивш икономист, трябва да "спре да обеднява страната ни", точно преди брониран камион да се вреже в президентския дворец.
Във Франция пък, след месеци на блокади на пътища от страна на земеделски производители, разгневени от ниските заплати и нарастващите разходи, крайнодясната партия "Национален сбор" увеличи подкрепата си на първия тур на предсрочните парламентарни избори, довеждайки пред прага на властта своята отдавна възприемана като табу марка на националистическа и антиимигрантска политика. В крайна сметка макар между първия и втория кръг от парламентарните избори популярността на "Национален сбор" да спадна, след втория тур крайната десница във Франция изостана, но с малко, от центристките съюзници на президента Еманюел Макрон, съобщи ДПА,
Причините, контекстът и условията, на които се основават тези разриви, варират в широки граници в различните страни. Но общото между тях е ясно очертано: нарастващото неравенство, намалената покупателна способност и нарастващото безпокойство, че следващото поколение ще бъде в по-лошо положение от сегашното, отбелязва "Ню Йорк таймс".
Резултатът е, че гражданите на много страни, които са изправени пред мрачни икономически перспективи, са загубили вяра в способността на своите правителства да се справят с проблемите - и отвръщат на удара.
Често целта на отпора е либералната демокрация и демократичният капитализъм, като популистките движения се появяват както вляво, така и вдясно.
През последните месеци икономическите страхове предизвикаха протести по целия свят, които понякога преминаваха в насилие, включително в страни с високи доходи и стабилни икономики като Полша и Белгия, както и в такива, които се борят с неконтролируеми дългове, като Аржентина, Пакистан, Тунис, Ангола и Шри Ланка.
Дори в Съединените щати, където икономиката се оказа устойчива, икономическите тревоги отчасти стоят зад потенциалното завръщане на Доналд Тръмп, който често е възприемал авторитарна реторика. В неотдавнашно проучване на общественото мнение най-голям дял от американските избиратели заявиха, че икономиката е най-важният въпрос на изборите.
Националните избори в повече от 60 държави тази година насочиха вниманието към политическия процес, приканвайки гражданите да изразят недоволството си.
Икономическите проблеми винаги имат политически последици. И все пак икономисти и анализатори твърдят, че веригата от събития, предизвикана от пандемията от КОВИД-19, е довела до остра икономическа криза в много части на планетата и е поставила основите на разразилите се сега граждански вълнения.
Пандемията спря търговията, намали доходите и създаде хаос във веригата за доставки, който доведе до недостиг на всичко - от полупроводници до маратонки. По-късно, когато животът се върна към нормалния си ритъм, фабриките и търговците на дребно не успяха да отговорят на натрупаното търсене, което доведе до повишаване на цените.
Нахлуването на Русия в Украйна добави още един удар, който изпрати цените на петрола, газа, изкуствените торове и храните в стратосферата.
Централните банки се опитаха да ограничат инфлацията, като увеличиха лихвените проценти, което от своя страна още повече притисна бизнеса и семействата.
Въпреки че инфлацията намаля, щетите бяха нанесени. Цените остават високи и на някои места цената на хляба, яйцата, олиото за готвене и отоплението на дома е два, три или дори четири пъти по-висока, отколкото преди няколко години.
Както обикновено, най-бедните и най-уязвимите страни бяха засегнати най-силно. Правителствата, които и без това бяха задушени от заеми, които не можеха да си позволят, видяха, че цената на този дълг се увеличава с повишаването на лихвените проценти. В Африка половината от населението живее в държави, които харчат повече за лихвени плащания, отколкото за здравеопазване или образование.
Това накара много страни отчаяно да търсят решения. Индермит Гил, главен икономист в Световната банка, заяви, че държавите, които не могат да вземат заеми поради дългова криза, имат основно два начина да платят сметките си: печатане на пари или повишаване на данъците. "Едното води до инфлация", каза той, "а другото - до размирици."
След като през юни изплати облигации за 2 млрд. долара, Кения се опита да повиши данъците. И нещата закипяха.
Хиляди протестиращи нахлуха в парламента в Найроби. Според правозащитни групи най-малко 39 души са били убити, а 300 ранени при сблъсъци с полицията. На следващия ден президентът Уилям Руто оттегли предложения законопроект, който включваше увеличение на данъците. Причината е в парадокса, че Кения има най-бързо развиващата се икономика в Африка и е оживен регионален бизнес център, и в същото време плащанията по лихвите на дълговете на страната поглъщат 27% от приходите от данъци.
В Пакистан поскъпването на брашното и електроенергията предизвика вълна от демонстрации, която започна в Кашмир и се разпространи преди седмица в почти всички големи градове. Търговците затвориха магазините си в понеделник, блокираха пътища и изгориха сметки за ток.
Пакистан е задлъжнял към редица международни кредитори и иска да увеличи данъчните приходи с 40%, за да се опита да получи помощ в размер до 8 млрд. долара от Международния валутен фонд - кредитор от последна инстанция - и да избегне фалит.
Нито една държава няма по-голяма програма за заеми от Международния валутен фонд от Аржентина: 44 млрд. долара. Десетилетията на лошо икономическо управление от страна на поредица аржентински лидери, включително печатането на пари за плащане на сметки, превърнаха инфлацията в постоянно главоболие. Досега през тази година цените са се увеличили почти четири пъти в сравнение с 2023 г. Аржентинците вече използват щатски долари вместо аржентински песо за големи покупки като къщи, криейки пачки от 100-доларови банкноти в якета или сутиени, отбелязва "Ню Йорк таймс".
Икономическите сътресения накараха гласоподавателите през ноември да изберат за президент Хавиер Милей, самоопределящ се като "анархокапиталист", който обеща да намали държавните разходи. Той съкрати хиляди работни места, намали заплатите и замрази инфраструктурни проекти, като наложи мерки за икономии, които надхвърлят дори тези, към които се стреми Международният валутен фонд в опитите си да помогне на страната да оправи финансите си.
Успоредно с това е очевиден фактът, че през първите шест месеца от управлението на Милей равнището на бедност се покачи. Почти 56% от населението на страната живее под прага на бедността, като около 18% са в крайна бедност, по данни на Католическия университет на Аржентина, съобщи ДПА.
Много аржентинци се противопоставят на тези мерки. Стачки в цялата страна доведоха до затваряне на предприятия и отмяна на полети, а протестите задръстиха площадите в Буенос Айрес. Миналия месец по време на демонстрация пред аржентинския Конгрес някои демонстранти хвърляха камъни или запалиха автомобили. Полицията отговори с гумени куршуми и сълзотворен газ. Няколко депутати от опозицията бяха ранени при сблъсъците.
Мартин Гусман, бивш министър на икономиката на Аржентина, заяви, че когато националните лидери преструктурират огромния държавен дълг, споразуменията се отразяват най-тежко на хората, чиито пенсии се намаляват, а данъците се увеличават. Ето защо през 2022 г. той настоя за закон, който изисква избраният Конгрес на Аржентина да одобрява всички бъдещи сделки с МВФ.
Дори в най-богатите страни в света има недоволство. Европейските фермери, които се притесняват за перспективите си, са разгневени, че разходите, свързани с новите екологични разпоредби, предназначени да предотвратят изменението на климата, застрашават поминъка им.
Като цяло европейците усещат, че заплатите им не стигат толкова, колкото преди. В един момент през 2022 г. инфлацията достигна почти 11 %, което намали доходите. Според неотдавнашно проучване приблизително една трета от хората в Европейския съюз смятат, че жизненият им стандарт ще се понижи през следващите пет години.
Американският центристки мозъчен тръст "Третият път" изготви меморандум, в който анализира резултатите от изборите във Великобритания като "победа на безмилостната компетентност" и посочва кампанията на Киър Стармър като модел за други левоцентристки лидери, които се противопоставят на десния национализъм, отбелязва "Политико".
Защото това не е история на Великобритания, която се отклонява наляво. Това е история за нещо по-дълбоко - за неспазени обещания и нарушено доверие; за неработещи обществени услуги и битови сметки, които не можете да платите; за колективна жажда за промяна. Това е история за дълбоко разочарование от политиката.
Приливната вълна, която помете от власт британската Консервативна партия, не се различава много от това, което се случи с Еманюел Макрон във Франция, а скоро може би и с Джо Байдън в Америка, обобщава "Политико". Но медията предупреждава, че общественото настроение във Великобритания е ожесточено и ще остави Стармър с най-краткия меден месец за изпълнение на обещанията. Защото: "Великобритания не е в добро състояние. През последните години разходите за живот се увеличиха, данъците са най-високите от 1950 г. насам. Средната цена на жилището е 281 000 паунда, което е с близо 100 000 паунда повече в сравнение с преди едно десетилетие. Ползването на хранителни банки се е увеличило почти двойно за пет години", посочва медията.
Поради което в първата си реч като премиер Стармър каза: "Страната ни се нуждае от по-голямо пренастройване. Преоткриване на това кои сме ние."
През тази година в Гърция, Португалия, Белгия и Германия избухнаха протести, припомня "Ню Йорк таймс". През март край Берлин фермери разпръснаха оборски тор на магистрала, което предизвика няколко катастрофи. Във Франция те изгориха сено, изхвърлиха оборски тор в кметството на Ница и окачиха трупа на диво прасе пред инспекцията по труда в Ажан.
Икономическите тревоги засилват разделението между жителите на селата и градовете, между неквалифицираните работници и тези с висше образование, между религиозните традиционалисти и секуларистите. Във Франция, Италия, Германия и Швеция крайнодесни политици се възползваха от това недоволство, за да популяризират националистически и антиимигрантски програми.
Растежът в световен мащаб се забавя, което затруднява намирането на решения.
"Ужасни неща се случват дори в страни, в които няма протести", казва Гош, икономистка от Масачузетския университет в Амхърст, "но протестите карат всички да се събудят".
/ПТА/
news.modal.text
